РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Смолян , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101121 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „**“ ЕАД гр.София против **, в
която се твърди от ищеца, че на 11.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014Г. между „*“ ООД, и „***“
ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „*“ № * от дата
1.03.2016 г. сключен между „*“ ООД и ответника е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „***" АД /сега „***“ ЕАД, ЕИК ** е правоприемник на
„***" ООД, ЕИК **. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на „*“ ООД с Уведомително писмо с изх. № */* от дата
18.07.2018 г., изпратено с известие за доставяне, от страна на „***“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента „*“ ООД.С изрично пълномощно законният представител на „*“
ООД е упълномощило „***“ АД /понастоящем „***“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. До
ответника от „*“ ООД чрез „***“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с
изх.№ * / * от 16.07.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за
доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се е върнало в
цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че адресата е отказал да получи
пратката. Представя копие от Увидомително писмо за извършената цесия с изх. № */ * от
16.07.2018 г., което да връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Съгласно съдебната практика ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за заем, не е погасено, моли
да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99,
1
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Твърди се от ищеца,че на
1.03.2016 г. между „*“ ООД, като Кредитор и ответника, като Кредитополучател е сключен
договор за кредит „*“ с № *, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а
Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на
тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване
на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № *, издадена от „**“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила
на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за
кредит - Условия за ползване на международна платежна карта, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитната карта. Съгласно договореното от страните,
Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с
картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателят на посочената в ИМ интернет страница, който Кредитополучателят се
е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са
се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на
картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да
архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите
на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си
акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата,
като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит,
информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с
картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др. Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя кредит при следните
условия: вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; срок на договора:
неопределен; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер
на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; 1 годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от Кредитополучателя
съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната
лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата. Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лв. на
03.05.2016г.; 200 лв. на 05.05.2016г.; 400 лв. на 20.07.2016г.; 200 лв. на 21.07.2016г.; 50 лв.
на 20.10.2016г., или обща сума в размер на 1250,00лв. Страните са договорили, че върху
усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора, която се начислява ежедневно.На посочените по-горе основания на
Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 372,77 лв., за периода от
4.05.2016 г. до 6.11.2017 г. На длъжникът е начислена лихва за забава върху неплатената
главница в размер на 184,03лв. за периода от 6.11.2017 г. до 12.03.2020г.Длъжникът не е
извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем.
Предвид изложеното ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника, което е уважено и по образуваното
ч.гр.д.№ *, по описа на Районен съд - Смолян е издадена заповед за изпълнение. Предвид
дадените указания предявява настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца
следните суми: 590,11 лв , представляващи главница по Договор за кредит „*“; 290,01 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 22.09.2016 г. до 6.11.2017 г.; 166,59 лв. ,
представляващи обезщетение за забава, считано от 23.02.2018 г. до 12.03.2020г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които
суми по ч.гр.д.№*/2020г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на ИМ чрез пълномощника
си адв.*, с който оспорва иска. Твърди,че изцяло е заплатил задълженията си като
Кредитополучател по ползване на„*“ с № * и сключен договор от 1.03.2016 г. между мен и
„*“ ООД. Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
дата 07.11 2014г. между „*“ ООД, ЕИК * и „***“ ООД, ЕИК **, не поражда основание за
задължение от него към ищеца, а трябва да се представят доказателства за вземането,
произтичащо от Договор за кредит „*“ № * от дата 1.03.2016 г. сключен между „*“ ООД и
него. Не се представят такива , защото е изплатил задължението си към „*“ ООД. Съгласно
сключения договор за кредит му е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на
600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който е върнал съгласно условията на
сключения договор. Освен това твърди, че от 01.03.2016 г. до завеждане на заповедното
производство пред РС гр. Смолян е изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като се
касае за периодични месечни плащания. В исковата молба не са посочени заплатените от
него погашения. Лихвите неправилно са изчислявани и същите са погасени и по давност.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.
Ответникът,р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора,на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*/2020г. , образувано по подадено заявление от „***” ЕАД гр.София,
Смолянският районен съд е издал Заповед №*/28.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ** да заплати на кредитора
„***” ЕАД гр.София сумите в размер, както следва: 590,11 лева – главница, дължима по
договор за кредит № */01.03.2016г., 166,59 лева от 23.02.2018г. до 12.03.2020г., 290,01 лева-
договорна лихва от 22.09.2016г. до 06.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски представляващи заплатената от заявителя държавна такса в
размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея **, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №2080/15.10.2020г. съдът е указал на заявителя „***“ ЕАД
гр.София, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе
дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 26.10.2020г. и на 27.11.2020г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск / пощенско клеймо
от 26.11.2021г. / за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за
изпълнение. От представения по делото заверен препис от Договор за кредит „*“ от
01.03.2016г. се установява, че трето за делото лице – „*" ООД е предоставило на ответника
** револвиращ кредит с максимален размер от 600,00 лева , под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез предоставената на кредитополучателя международна
3
кредитна карта **. Ответникът се е съгласил да ползва предоставеният му от „**“
револвиращ кредит при следните условия: Заедно с подписване на договора, кредитодателят
предоставя на кредитополучателя платежен инструмент-Кредитна карта №*, издадена от
„**“АД-картоиздател, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-код да ползване на
картата. Валидността на картата е две години, като след изтичане на валидността на
картата, кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта, като старата
подлежи на връщане. За предаване на новоиздадената карта страните подписват Анекс към
този договор, като кредитополучателят се задължава при всяко преиздаване на картата да
подновява издаденото ,съгл.Раздел V от този договор обезпечение. Съгласно чл.3 от
Договора Кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит; През целия срок на валидност на договора,
кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си
задължение, дължимо за предходния месец. Текущото задължение на кредитополучателя
към всяка последно число на месеца се определя като сбор от следните суми: Усвоена и
непогасена главница между 01 и 19 –то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху главницата, неустойки за неизпълнение ,лихва за забава и разходи за
събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Общото задължение на
кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата
усвоена и непогасена главница,начислената върху нея и непогасена договорна
лихва,неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за
събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.
Съгласно чл.4 от Договора кредита се предоставя при следните условия: Срок на
кредита- 6 години, фиксиран годишен лихвен процент на заема -43,2% върху усвоения
размер на кредита, дневен лихвен процент в размер на 0,12% върху усвоения размер на
кредита, Годишен процент на разходите-45,9 %., В чл. 21 от Договора е договорена месечна
неустойка в размер на 10 % от усвоената главница, в случай че кредитополучателя не
представи допълнителното обезпечение по чл.16. В чл.22, ал.4 е договорена такса за разходи
по събиране на задълженията при забава на плащанията в размер на 2.50 лева на ден, а в
чл.22, ал.5 - след настъпване на предсрочна изискуемост - еднократна такса в размер на
120.00 лева.
Представени са Приложение №1 към договора за кредит „*“ –Общи условия на „*
АД.
На 07.11.2014г. между „*” ООД и ищеца „***“ / тогава ООД/ е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който „*”ООД е прехвърлил на „***”
ООД вземането си по процесния договор за кредит“*“ , а от своя страна на 01.03.2016 г
„*“ООД. с нов договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлил вземания,
подробно описани в Приложение №1, сред които в Приложение №1/11.07.2018г. и
вземането към ответника по процесния договор за кредит “*“ в общ размер на 1096,36 лв.,
от които 590,11лв.—усвоена главница,156,56лв.-непогасена такса револвиране, 290,01лв.-
непогасена законна лихва 37,44лв.-лихва за забава към датата на продажбата.
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че
ответникът- кредитополучател е извършвал плащания по Договор за кредит „*” № * от
01.03.20186 г. в общ размер 2 056.46 лева, които са разпределени, съгласно договорения
между страните ред за погасяване, както следва:
-659,89 лева - за револвираща главница по периоди /Таблица 1, к.З/
-82.76 лева - за договорна лихва /ТаблицаД к.6/
-773.81 лева - за неустойка по чл.21 от Договора /Таблица 1, к.9/
-522.56 лева — разходи за събиране, в т.ч. 402.56 лева по чл.22, ал.4 и 120.00 лева по
чл.22, ал. 5 от Договора/Таблица1, к.12/
-17.44 лева-законна лихва
4
Общият размер на задължението на ** е 969.63 лева, както следва:
-590.11 лева-за главница/Таблица к.4/
-290.01 лева-за договорна лихва/Таблица 1, к.7/
-156.56 лева-за неустойка по чл.21 от Договора/Таблица1, к. 10/
-37.44 лева - разходи за събиране по чл.22, ал.4 от Договора/Таблица 1, к.13/
-122.77 лв. - законна лихва върху непогасената главница за периода от 23.02.2018г.
до 12.08.2020 г.
Размерът на законната лихва върху непогасената главница 590.11 лева за периода от
23.02.2018 г. /датата, на последната вноска/ до 12.03.2020 г. е 122.77 лева.
В с.з. вещото лице уточнява,че ако се изключат разпределените суми за неустойка и
разходи за събиране, размерът на дължимата главница ще е погасена изцяло с извършените
от ответника плащания.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е неоснователен, поради следното:
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения
рамков договор за цесия от 07.11.2014г. г. със стария кредитор „Аксес Файненс“ и
подписаното между тях Приложение № 1/11.07.2018г., в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията на цесионера по договора за кредит“*“ от
01.03.2016г. са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на
договора за цесия между страните по него, е достатъчно постигането на съгласие между
стария и новия кредитор. От момента на постигане на съгласието страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него цесията
следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването
има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване
създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор
5
и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о.,
ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента
да уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на процесното вземане. С адресираното
до длъжника уведомително писмо от 16.07.2018г. / на л. 25/ ответникът е надлежно уведомен
за цесията,видно от известието за доставяне, което ответникът е отказал за получи.Ето защо
съдът приема,че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има
действие спрямо него.
По силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария
кредитор с всички права и задължения, произтичащи от кредитния договор, като длъжникът
може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на
стария.
Предвид сключения договор за кредит „*“, съдът намира, че ответникът има
качеството „потребител“ по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието, според който текст „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответникът, в качеството му на физическо лице е предоставена
финансова услуга – разрешени и усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази
връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния
договор за револвираш кредит и как са уговорени клаузите на този договор.
Съдебната практика приема, че при формиране размера на договорната лихва
обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се
приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС
по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните
договорна лихва в чл.4 ал.2 т.2 от договора – дневен лихвен процент от 0,12% върху
усвоения размер на кредита , фиксирания годишен лихвен процент-чл.4 ал.1 т.1 от
договора , и годишния процент на разходите- чл.4 ал.1 т.4 , както надхвърлят многократно
законната лихва, което се установи от неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната в настоящото производство СИЕ. Поради това, посочените клаузи от
процесния договор за кредит „*“ са нищожни поради нарушение на добрите нрави/
критерии за норми на поведение, установени в обществото/. Посочените клаузи на
договора, установяващи размерите на договорната лихва, накърняват договорното
6
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явяват нищожни. Поради това,
че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че
договорената между страните лихва не е уговорена по процесния договор и задължение за
заплащане на такава не е възникнало за ответника.
Освен посоченото, процесният договор за кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му бр. 91 от
20.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., /, в
който се съдържат императивни разпоредби , за чието спазване съдът следи и
служебно.Такава е нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Въведената в договора за кредит отговорност за неустойка за неизпълнение на договорни
задължения и такса разходи за дейността на служител очевидно се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забавата на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на този закон, е нищожна.
По изложените съображения и на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК, визираните по - горе
клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните
по договора за кредит. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е
заплатил по кредита сумата от 2 056,46.лв., като с оглед недействителността договора със
същата следва да се погаси единствено усвоената по договора главница, която е в общ
размер на 1250,00лв. , която се явява чистата стойност на кредита.,но не и други задължения
по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива не се дължат. Така от заключението на вещото
лице се установи,че ответникът е заплатил по договора по-голяма сума от действително
дължимата, поради което искът се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
да бъде осаден да заплати на ответника разноските по водене на делото. В настоящото п
роизводство ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да
бъдат присъдени в размер ан действително направените такива-, а именно в размер на 100
лв., тъй като в такъв размер в договора за правна защита е съдействие е посочено,че е
заплатено от възнаграждението.
Водим от горното, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***” ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. София, *** против ** с ЕГН ********** с адрес *** иск да се признае за
установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца следните суми: 590,11
лв., представляващи главница по Договор за кредит „*“; 290,01 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 22.09.2016 г. до 6.11.2017 г.; 166,59 лв. , представляващи
обезщетение за забава, считано от 23.02.2018 г. до 12.03.2020г., както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението-24.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№*/2020г. на СмРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.**** да заплати на ** с ЕГН ********** с адрес *** разноски по водеде на делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 100,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8