№ 174
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430101052 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ИМ, подадена от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от *** искова молба с правно основание чл.124, ал.1,
вр. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която е поискано да бъде
признато за установено, че *** има следните вземания срещу М. Н. Б., а именно: сума
в размер на 336,91 лв представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№ *** / 20 / 10 / 2018 г., фактура №*** / 20 / 10 / 2018 г. фактура №
**********/20/01/2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и
фактическа страна следното:
По делото не е доказано безспорно наличието на валидни договорни
правоотношения с ищцовото дружество, както и че ответницата е клиент/потребител
на същото. М. Н. Б. не е ползвала предоставени от ищцовото дружество услуги.
Невярно е твърдението, че ответницата е ползвала посочените в исковата молба
мобилни номера. На М. Н. Б. не са предоставяни ОУ, съответно същата не се е
съгласявала и приемала Общите условия. Клаузата за неустойка в договорите е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата води до неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост. За
съответствието на
клаузата за неустойка със закона съдът следи служебно, като за валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор. Клаузата се явява и
1
неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.
Не са налице доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните
услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите.
Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради което
не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила,
относно извършена доставка на посочената в тях услуга.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, на когото е
предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и
едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това
потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2
на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя, е „неравноправна клауза" - чл. 143 от ЗЗП. Претендираната от ищцовото
дружество с исковата молба сума е погасена по давност.
Ищцовото дружество *** едностранно и предсрочно е прекратило договорните
отношения между страните без предизвестие и покана за плащане. Операторът е
следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора. В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна
да е упражнила това си право и до М. Н. Б. да е достигнало изявлението за
прекратяване на договора. Не е изпратена покана за доброволно плащане и
ответницата не е уведомена, че договорът ще бъде прекратен. Не са налице
доказателства, че ищцовата страна чрез покана или по друг начин да е упражнила
правото си на предсрочно прекратяване на договора, но дори и да се приеме
противното, няма доказателства посоченото изявление да е достигнало до знанието на
ответника. М. Н. Б. не е уведомена надлежно за търсените от нея суми. Същата не е
получавала фактурите, издадени от ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да отхвърли така предявената
искова претенция от страна на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, разноските се възлагат на ищеца.
Водим от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***, против М. Н. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за признаване за установено, че *** има
следните вземания срещу М. Н. Б., а именно: сума в размер на 336,91 лв
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № *** / 20 /
10 / 2018 г, фактура №*** / 20 / 10 / 2018 г, фактура №
2
**********/20/01/2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3