Решението
предадено в деловодството на 11.12.2019г.
Секретар:
/Мария Атанасова/
Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 11.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар:
Румяна И.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №577/2019 г. по описа на Добричкия
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба на търговско дружество
„Водоснабдяване и канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, с която против Д.И.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове
за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1267/22.05.2018 по ч.гр.д.№
2129 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: 1257,90 лева, представляваща
главница – дължима сума за предоставени на ответника услуги – водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води, за периода от 17.09.2013 г. до
20.03.2018 г., за обект с адрес: гр. ***,
ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане; 266.95 лева – сбор от обезщетения за забава в
плащането на предоставените и неизплатени В и К услуги, в периода, изчислени в размер на законната
лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, до 21.05.2018
г., като датата, от която започва начисляването на обезщетенията за забава е
22.11.2009 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Страните са обвързани от облигационно правоотношение възникнало
въз основа на сключен между тях договор, при действие на Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, по силата на
който, през периода от 17.09.2013 г. до 20.03.2018 г., ищецът е предоставял на
ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, срещу задължението
на последния да заплаща ползването им. Ответникът е потребител на предоставяни
от ищеца В и К услуги, като има открита партида кл. № 30577, за обект с адрес:
гр. ***. В обекта е монтиран водомер, според показанията, на който се отчитат
потребените количества вода. Твърди се, че ищецът е изпълнявал задължението си
да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, като
ежемесечно е отчитал потреблението и е отбелязвал в карнета извършената
консумация. За процесния период ищецът е изпълнил задълженията си за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника - абонат,
а последният не е заплатил стойността на същите. Твърди се, че от 22.10.2013 г.
до 22.03.2018 г. са издадени 54 бр. фактури. Ответникът не е заплатил
ползваните услуги по издадените фактури, поради което върху всяко главно
задължение е начислена лихва за забава, като сборът от начислените лихви
възлиза на сума в размер на 266,95 лева.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 2129 по описа на ДРС за 2018 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1267/22.05.2018
г. за заплащане на следните суми: 1257,90 лева, представляваща главница –
дължима сума за предоставени на ответника услуги – водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води, за периода от 17.09.2013 г. до 20.03.2018 г., за обект с адрес: гр. ***, ведно със
законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане; 266.95 лева – сбор от обезщетения за забава в
плащането на предоставените и неизплатени В и К услуги, в периода, изчислени в размер на законната
лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, до 21.05.2018
г., като датата, от която започва начисляването на обезщетенията за забава е
22.11.2009 г. Присъдени са и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Въвежда възражение за погасяване на вземанията на ищеца за
периода от 17.09.2013 г. до 21.04.2015 г., поради изтекла кратка погасителна
давност. Оспорва да е собственик на имота или да ползва същия.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез назначения от
съда особен представител оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето
им
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, поради което същата
подлежи на преценка по основателност.
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и
надлежно депозиран иск от заявителя в законоустановения срок.
В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1267/22.05.2018
г. по ч.гр.д.№ 2129 по описа на ДРС за 2018 г., за заплащане на следните суми: 1257,90
лева, представляваща главница – дължима сума за предоставени на ответника
услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, за периода от
17.09.2013 г. до 20.03.2018 г., за обект
с адрес: гр. ***, ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното
изплащане; 266.95 лева – сбор от
обезщетения за забава в плащането на предоставените и неизплатени В и К
услуги, в периода, изчислени в размер на
законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, до
21.05.2018 г., като датата, от която започва начисляването на обезщетенията за
забава е 22.11.2009 г., както и сторените в заповедното производство разноски.
Съобщението за издаването на заповедта е връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви, в едномесечен срок, иск за установяване на вземанията си.
Разпореждането на съда е връчено на заявителя на 14.01.2019 г., а исковата
молба е подадена на 14.02.2019 г., поради което предявените искове са
допустими.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период; периода и
размера на обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на ответника,
в тежест на последния е да установи и
докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е изтекла погасителна
давност по отношение задължението за заплащане претендираните от ищеца суми, че
извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка между страните е възникнала при
действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/. Същите не са оспорени от ответника. Правоотношението
на страните се регулира от Закона за водите, горепосочената Наредба № 4 от 14.09.2004
г., като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл.
вр. чл.298 ТЗ.
Съгласно нормата на чл.11, ал7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част
от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на В и К услуги. Същите са собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
чл.7, т.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с
питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да
отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал.
2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа.
По искане на ищеца по делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, на която, неоспорено от страните, е прието по делото
като обективно и компетентно. Видно от същото, счетоводството на ищеца е водено
редовно, като посочените в исковата молба фактури са осчетоводявани ежемесечно
като вземания на ответника. За процесния период от 17.09.2013 г. до 20.03.2018
г., при ищеца са осчетоводени задължения на ответника, за предоставени В и К
услуги в обект с адрес: гр. ****, в размер на 1257,90 лева, като по същите няма
извършени плащания. Дължимото обезщетение за забава е в размер на 273,55 лева. Задължението
на ответника за периода от 22.10.2013 г. до 20.03.2018 г. е в размер на 1241,24
лв., а обезщетението за забава в изплащането на това вземане е в размер на
266,26 лева.
Въведеното от ответника, чрез назначения му особен
представител, възражение, че не е потребител на В и К услуги, е неоснователно.
Видно от изготвена по делото справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. за
реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
национална база данни „Население“, считано от 06.06.2008 г., ответникът е с
постоянен и настоящ адрес:*** – адресът на процесния обект, поради което и
доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК са изтекли почти
пълни 10 г., през които ответникът не е променил адресната си регистрация,
съдът възприема същия за потребител на В и К услуги в обект с адрес: гр. ***.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че претендираните и
осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на ответника. С разпоредбата на чл.
32, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, а според чл.22, изразходените количества питейна вода се отчитат при
условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който
следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три
месеца, в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
Видно от приложените карнети, операторът стриктно е
изпълнявал задълженията си, като ежемесечно е отчитал показанията на водомера в
имота на ответника. Срещу почти всички записвания в карнета, за процесния
период, има поставен подпис, авторството, на който не е оспорено.
От издадено от ищеца предписание №012179/18.10.2017
г., се установява, че към 18.10.2017 г. ответникът има задължение към
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в размер на 4178,37 лева, като е
указан 15-дневен срок за изплащане на сумата или предприемане на действия по
разсрочването ѝ. Предписанието е връчено на адреса, на К. Ф. М., която се
е представила за снаха на Д.И.С.. Лицето, установено на адреса е посочило, че С.
не е собственик на имота, поради което със същия документ е указана смяна на
партидата. По делото не са налице каквито и да е данни, че предписанието е
изпълнено и е извършена смяна по партидата. С ОУ е предвидена възможност, в
случаите, когато абонатът не е съгласен с фактурираните количества, същият да
уточни с оператора на водоснабдителната мрежа, извършване на отчитане, в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане. По делото не са представени
доказателства ответникът да се е възползвал от тази възможност и да е поискал
извършване на отчитане.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът доказа
доставянето на В и К услуги до обекта на ответника, през процесния период.
По въведеното от особения представител на ответника правопогасяващо
възражение – изтекла по отношение на вземанията на ищеца погасителна давност за
периода от 17.09.2013 г. до 21.04.2015 г., съдът намира следното:
Давността е институт на правото, представляващ период
от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради
което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на
давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. В
производството по чл.422 ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за
предявяване на иска, какъвто е и процесният случай, искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. С
оглед горното, давността се счита прекъсната със задна дата – считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която в процесния случай е 21.05.2018 г.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за 17.09.2013 г. до
21.04.2015 г. е основателно. Съгласно разрешението дадено с ТР № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват „периодично
плащане” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Заявлението въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 2129/2018 г. по описа
на ДРС е подадено на 21.05.2018 г., поради което и на осн. чл.422, ал.1 ГПК,
към тази дата е изтекъл тригодишният давностен срок по отношение
на процесните вземания за периода от 17.09.2013 г. до 20.05.2015
г., като съдът съобразява сочените във възражението на ответника дати, а именно
– 17.09.2013 г. – 21.04.2015 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищцовата
претенция се явява основателна за вземанията възникнали от 21.04.2015 г. до 20.03.2018
г. и за размера от 893,71 лева, като
първата издадена фактура от този период е № **********/22.04.2015 г., а
последната е **********/22.03.2018 г., като общо за периода са издадени 35 бр.
фактури. За периода от 17.09.2013 г. до 20.05.2015 г. и за горницата над 893,71
лева до пълния претендиран размер от 1257,90 лева, същата следва да се отхвърли
като неоснователна, поради погасяване на вземането по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасено е и акцесорното вземане
за обезщетение за забава върху погасената част от главницата.
В мотивната част на изготвената по делото съдебна
експертиза, в табличен вид /таблица №4 – л.93/, вещото лице подробно е представило
издадените от ищеца фактури, в т.ч. размер на всяко вземане, падеж на плащане и
размер на законна лихва. Така, при съобразяване посоченото от вещото лице и
изчислено върху непогасената част от главницата, съдът намира, че основателна
се явява ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 136,40
лева, начислена за периода от 22.05.2015 г. до 20.05.2018 г. като за горницата
до достигане пълния претендиран размер от 266,95 лева и за периода от
22.12.2013 г. до 21.05.2015 г., искът следва да се отхвърли като погасен по
давност.
В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съразмерно на уважения иск, на заявителя се следват 54,38
лева от направените от него в заповедното производство разноски. В тази част
съдът следва да постанови осъдителен диспозитив.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената
част от претенцията му, ищецът има право на разноски в исковото производство в
общ размер на 533,56 лева, от които: държавната такса – 47,17 лева,
възнаграждение за вещо лица – 148,62
лева, депозит за особен представител – 236,44 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда, на основание чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 101,33 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно отхвърлената част
от иска, ответникът има право на разноски, но доколкото в производството същият
се представлява от особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че
Д.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Добрич”
АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1267/22.05.2018
по ч.гр.д.№ 2129 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: 893,71 лева, представляваща
главница – дължима сума за предоставени на ответника услуги – водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води, за периода от 21.04.2015 г. до 20.03.2018
г., за обект с адрес: гр. ***, ведно със
законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 136,40
лева, представляваща сбор от начислени за периода от 22.05.2015 г. до
20.05.2018 г., обезщетения за забава в плащането на предоставените от 21.04.2015
г. до 20.03.2018 г и неизплатени В и К услуги, изчислени в размер на законната
лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на главница в частта над 893,71 лева до пълния претендиран
размер от 1257,90 лева и за периода от 17.09.2013 г. до 20.04.2015 г., както и
иска за заплащане на обезщетение за забава в частта над 136,40 лева и за
периода от 22.12.2013 г. до 21.05.2015 г., като погасени по давност в
посочените части.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр.
Добрич, бул. „Трети март” №59, сумата от 533,56 лева – разноски по делото,
както и сумата от 54,38 лева – разноски по ч.гр.д.№ 2129/2018 г. по описа на
ДРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр. Добрич, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: