РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.районен
съд, Гражданска колегия, двадесет и
първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №5121 по описа
за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.310, т.1 от ГПК във връзка с
чл.128, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.245, ал.2 от КТ.
Образувано
е по искова молба на П.И.П., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Р.Ж. ***, със съдебен адрес:*** срещу „С. - П.” ЕООД, ЕИК **, представлявано
от управителя Ц.С.П., със седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „**” №**,
общ.Д., като
са предявени следните искове: ищецът моли, съдът да осъди ответника да му
заплати неизплатените му брутни трудови възнаграждения за периода от
02.02.2016г. до 16.06.2017г. вкл. в общ размер на 3158.00 лв., т.е. по 204.00
лв. месечно /като сумата за първия месец – февруари 2016г. е 200.00 лв., а за
последния месец - юни 2017г. е 102.00 лв./, както и дължимата лихва за забава
за периода от падежа на всяко задължение, до деня предхождащ датата на подаване
на исковата молба в общ размер на 706.40 лв., т.е. изчислена за периода от
25.03.2016г. до 11.12.2018г., а също и сумата от 275.40 лв., представляващо
неизплатено обезщетение за неизползван годишен платен отпуск за 27 дни, от
които: 17 дни за 2016г. и 10 дни за 2017г., ведно със законната лихва за върху
главниците от 3158.00 лв. и 275.40 лв., считано от деня на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и сторените съдебни
разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
ищецът работил на длъжност „**” в ответното дружество, считано от 02.02.2016г.
по трудов договор на непълно работно време – 2 ч. и при основно трудово
възнаграждение 204.00 лв. месечно, платимо до 25-то число на месеца, следващ
този, за който се полага.
Със заповед №1/15.06.2017г. на управителя на ответното
дружество трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на осн. чл.325,
ал.1, предл. първо от КТ, като заповедта не е била връчена на работника. До
подаване на ИМ, П.П. твърди, че работодателят не и е изплатил полагащото и се
трудово възнаграждение за целия отработен период, визиран по горе, общо в
размер на 3158.00 лв., както и обезщетение за неползван отпуск за 27 дни /17
дни за 2016г. и 10 дни за 2017г./ за отработения период в общ размер на 275.40
лв.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди
ответника да му заплати неизплатените му трудови възнаграждения за периода от
02.20.2016г. до 16.06.2017г. вкл. в общ размер на 3158.00 лв., както и
дължимата лихва за забава за периода от падежа на всяко задължение, до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба в общ размер на 706.40 лв.,
т.е. изчислена за периода от 25.03.2017г. до 11.12.2018г., а също и сумата от
275.40 лв., представляващо неизплатено обезщетение за неизползван годишен
платен отпуск за 17 дни за 2016г. и за 10 дни за 2017г., ведно със законната
лихва за върху главниците от 3158.00 лв. и 275.40 лв., считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими
и основателни.
В съдебното заседание по делото на
23.05.2019г., с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на
исковата молба, неявяването на негов представител в първото съдебно заседание
по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
отсъствието му, указването на ответната страна на последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването и в съдебно заседание, както
и вероятната основателност на исковете, предвид на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства и съобразно постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл.239, ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и на
основание на чл.242 от КТ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД трябва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца посочените по-горе неплатени парични задължения.
На основание на чл.83, ал.1, т.1 във връзка с чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящото
производство в размер на 226.32 лева общо /126.32 лв. – за първия иск и по 50
лв. за втората и третата искови претенции/. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на направените от него разноски в размер на 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита,
приложен на л.41-42 по делото и фактура №1151/30.07.2018г. на л.43.
Водим от горното, на основание на чл.224
и чл.245 от КТ във връзка с чл.86, от Закона за задълженията и договорите и по
реда на чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д.районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. - П.” ЕООД, ЕИК **, представлявано
от управителя Ц.С.П., със седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „**” №..,
общ.Д. да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, на осн.
чл.128, ал.1 от КТ неизплатените и брутни трудови възнаграждения за периода от
02.02.2016г. до 16.06.2017г. вкл. в общ размер на 3158.00 лв. /три хиляди сто
петдесет и осем лева/, т.е. по 204.00 лв. месечно /като сумата за първия
месец – февруари 2016г. е 200.00 лв., а за последния месец - юни 2017г. е
102.00 лв./, както и дължимата лихва за забава за периода от падежа на всяко
задължение, до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба, или в общ
размер на 706.40 лв. /седемстотин и шест лева и четиридесет
стотинки/, т.е. изчислена за периода от 25.03.2016г. до 11.12.2018г., а
също и сумата от 275.40 лв. /двеста
седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляващо неизплатено
обезщетение за неизползван годишен платен отпуск за 27 дни, от които: 17 дни за
2016г. и 10 дни за 2017г., ведно със законната лихва за върху главниците от
3158.00 лв. и от 275.40 лв., считано от деня на завеждане на исковата молба –
12.12.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „С. - П.” ЕООД, ЕИК **, представлявано от управителя Ц.С.П., със
седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „**” №.., общ.Д., да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 600
лв. /шестотин лева/, предствляваща
сторени от ищцата съдебни разноски
по гр. д. №5121/2018г. по описа на ДРС за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С. - П.” ЕООД, ЕИК **, представлявано от управителя Ц.С.П., със
седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „**” №.., общ.Д., да заплати по сметка на ДРС сумата от 226.32
лева /двеста двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща дължимата по гр. дело №5121/2018г. по описа на ДРС държавна такса за предявените искови
претенции.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: