Решение по дело №24769/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110124769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12778
гр. С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110124769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Подадена е искова молба от В. Т. В., ЕГН **********, срещу етажните собственици
на сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11,
представлявани от управителя – М.М., с която е предявен конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на част от решенията по т. 1 от дневния ред на
общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.03.2024 г. - с които е прието
таксата за поддръжка на общите части за куче да е 5 лв., таксата за поддръжка на общите
части за офиси и магазини да е фиксирана в размер на 10 лв., таксата за фонд „Ремонт и
обновяване“ да е в размер на 10 лв. на апартамент.
Ищецът твърди, че на 28.03.2024 г. в сградата в режим на етажна собственост с адрес:
гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата. Със съобщение от 03.04.2024 г. управителният съвет на
етажната собственост е уведомил собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на ЕС, че протоколът е изготвен. Посочва, че е собственик на самостоятелни обекти в
горепосочената сграда в режим на етажна собственост – апартамент № 6 и апартамент № 10,
като не е присъствал на проведеното на 28.03.2024 г. общо събрание. Твърди, че взетите
решения по т. 1 от дневния ред са незаконосъобразни в частта, в която се приема: таксата за
поддръжка на общите части за куче да е 5 лв., таксата за поддръжка на общите части за
офиси и магазини да е фиксирана в размер на 10 лв., както и таксата за фонд „Ремонт и
обновяване“ да е в размер на 10 лв. на апартамент. Твърди, че в чл. 51, ал. 7 ЗУЕС е
определено, че таксата за животно трябва да е в същия размер като за един обитател, а с
приетото решение размерът е определен наполовина. Сочи, че съгласно чл. 51, ал. 5 ЗУЕС
1
собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в
самостоятелен обект на ЕС, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за
управление и поддръжка в размер от трикратния размер до петкратния размер, определен с
мотивирано решение на ОС, но с процесното решение е приета такса в размер като за един
обитател, което противоречи на посоченото правило, а освен това решението не е
мотивирано. Сочи, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ също е определена в
нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците
са длъжни да заплащат разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните
идеални части, а в случая е определена фиксирана такса от 10 лв. на апартамент. Твърди, че
освен материалната незаконосъобразност на посочените решения, са допуснати нарушения и
при провеждането на общото събрание – нарушени са чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, тъй като
управителят на сградата е представлявал по пълномощие повече от трима
собственици/ползватели, а именно 5 човека - за апартамент № 10, апартамент № 21, офис №
1, офис № 2 и апартамент № 15, т. е. общо 8,84 % идеални части от общите части, като
заедно с притежаваните от управителя като собственик идеални части, управителят е
представлявал 18,35 % идеални части. На следващо място счита, че е допуснато нарушение
и на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като от приложенията към протокола от ОС не става ясно кой
как е гласувал, а така също и липсва подпис на гласувалите лица, което поставя под
съмнение не само авторството и присъствието на лицата на събранието, но и начина, по
който е гласувано. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Считат, че искът е недопустим,
тъй като по делото не са представени доказателства, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, съответно че е налице
правен интерес да оспорва взетите решения. Твърдят, че не са нарушени посочените от
ищеца разпоредби на ЗУЕС при вземане на оспорените решения. Разходът за отглеждане на
куче е в размер, равен на този, определен за една категория обитатели – съгласно § 1, т. 5
ЗУЕС, деца на възраст от 6 до 18 години, с което общото събрание на етажната собственост
е действало в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС. Сочат, че таксата за лица,
упражняващи професия или дейност в самостоятелен обект на етажната собственост,
свързана с достъп на външни лица също е определена правилно, доколкото в конкретния
случай всички самостоятелни обекти, които се ползват за предоставяне на услуги, свързани с
достъп на външни лица, притежават самостоятелни входове извън общите части на етажната
собственост, до която иначе външни лица нямат достъп, с оглед което разпоредбата на чл.
51, ал. 5 ЗУЕС е неприложима. Твърдят, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ също е
определена законосъобразно, тъй като разпоредбите на чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 9, т. 3
дават право на общото събрание на етажната собственост да определи тези разходи поравно
на самостоятелен обект. На следващо място оспорват да е налице нарушение на чл. 14, ал. 4
и ал. 5 ЗУЕС, като твърдят, че управителят М.М. е представлявала само три лица, които
обаче са собственици на 5 самостоятелни обекта. Сочат, че протоколът от общото събрание е
2
подписан от лицата, избрани за председателстващ и за протоколчик и е удостоверено как е
гласувано по точките от дневния ред, а в приложение към него са положени подписите на
собствениците, взели участие в събранието, като не са налице неясноти относно начина, по
който всеки е гласувал. С оглед изложеното молят за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на
решенията на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ №
11, представлявана от управителя М.М., приети от общото събрание на ЕС на 28.03.2024 г.
по т. 1 от дневния ред, с които е прието таксата за поддръжка на общите части да е 5 лв. за
куче; за офиси и магазини – фиксирана такса от 10 лв.; за фонд „Ремонт и обновяване“ да се
събира такса в размер на 10 лв. на апартамент.
По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес от исковата защита - че е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост, както и приемането на оспорените решения на ОС
на ЕС на посочената дата и с посоченото съдържание; атакуване на решенията в
преклузивния срок за това – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В тежест на ответниците е да докажат, че общото събрание е проведено по
предвидения в закона ред, включително, че решенията са взети при предвидения в ЗУЕС
кворум - при изискуемите норми за представителство – чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, кворум и
мнозинство за приемане на решения и обективирането им в надлежно съставен протокол –
чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, както и материалната законосъобразност на атакуваните решения – че
същите не противоречат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой
предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на
етажните собственици.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната
собственост е общото събрание, при която органи на управление са общото събрание и
управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на
законовите си правомощия общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на
самостоятелни обекти, приема решения.
Решенията на общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид
3
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
една обща цел. Последните се вземат по специално законоустановена процедура,
регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността
на решението – в т. см. решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I
г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Следователно, касае се за решения, обективиращи успоредните волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочени към
постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици
са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували
против, както и за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за
проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се
инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на
обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в
производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно
посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с
решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда
искова молба.
Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В последната разпоредба е предвидено, че
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят
на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
4
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В съдебната
практика няма спор, че този срок е преклузивен и пропускането му има за последица
погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.
В случая общото събрание на етажната собственост, чийто решения са предмет на
настоящото производство, е проведено на 28.03.2024 г., а исковата молба е подадена в съда
на 26.04.2024 г., поради което безспорно преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен.

Незаконосъобразни са решенията на общото събрание на ЕС, които противоречат на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; които са взети в нарушение на предвидените в закона или Правилника
процедури и правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването и провеждането
на общото събрание; по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на
етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в
него - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), предметът на делото и обемът на
дължимата защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което
съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба и не следи
служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията.
От представените по делото доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 95, том I, рег. № 4733, дело № 84 от 2006 г. по описа на нотариус Ваня
Карасанова-Тончева, вписан в Служба по вписванията – гр. С., с вх. рег. № 53930/2006 г., акт
№ 102, том LLXXX, дело № 34296/2006 г., и извлечение от книгата на ЕС на адрес: гр. С.,
район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, е видно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11,
а именно: апартамент № 6, на втори етаж, с площ от 66,57 кв. м., включваща идеални части
от общите части, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс – трапезария, баня –
тоалетна, антре и тераса, при съседи: двор, стълбище, апартамент № 5 и коридор, ведно с
прилежащо към него мазе № 6 с полезна площ 1,90 кв. м., при съседи: мазе № 5, коридор,
мазе № 7 и калкан, заедно с 1,73 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ II-1211, от квартал 25 по плана на гр. С.,
цялото от 1206 кв. м., по нотариален акт, а по скица с площ от 972 кв. м., при съседи по
нотариален акт: Наидо Дешов, Петър Здравков и улица, придобит чрез покупко-продажба на
18.08.2006 г. С оглед изложеното процесната искова претенция е предявена от процесуално
легитимирана страна и в преклузивния за това срок, което я прави процесуално допустима.
За ищеца, като собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, е налице правен
интерес от оспорване законосъобразността на взетите от общото събрание решения на
28.03.2024 г.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че на 28.03.2024 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в
5
етажната собственост, находяща се в гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, на което са взети
решенията, чиято отмяна се иска, с твърдяното в исковата молба съдържание, за което по
делото е приет Протокол № 2 от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. С., кв.
„Дървеница“, бул. „А.Л.“ № 11 от 28.03.2024 г. Съгласно отразеното в протокола по т. 1 от
дневния ред етажните собственици са взели решения таксата за поддръжка на общите части
да е в размер на 10 лв. за възрастен човек, 5 лв. за дете от 6 до 18 г. и 5 лв. за куче; таксата за
поддръжка на общите части за офиси и магазини да е фиксирана в размер на 10 лв., вноската
за фонд „Ремонт и обновяване“ да е в размер на 10 лв. на апартамент, която сума е
съобразена с чл. 50, ал. 1 ЗУЕС вноската във фонда да не е „по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната“. Решенията са приети единодушно – с 66,24 % от
гласовете на всички присъстващи лично или чрез пълномощник.
Неразделна част от протокола е Приложение № 1 – Присъствен списък от
проведеното общо събрание, в който са посочени присъстващите лица – лично или чрез
пълномощник, за което са положени подписи (съгласно отразеното в протокола общо
представените идеални части на отделните етажни собственици е 66,24 %, чрез поименно
отразяване на явилите се такива – чрез имена, притежавани идеални части, респ. чрез
представител), подписан от председателстващия общото събрание – М.М., както и от
протоколчик – Росица Запрянова, както и списък относно начина на гласуване по отделните
точки от дневния ред на етажните собственици, с посочване на обект (апартамент, офис,
магазин, ателие) и процент на идеалните части.
Не се спори, а и от съдържанието на протокола се установява, че ищецът В. Т. В. като
собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда – апартамент № 6, не е
присъствал лично и не е бил представляван от свой представител на проведеното общо
събрание.
Както вече се посочи, съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае
за проверка за законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна
собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията
на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването,
провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези
нарушения трябва да са конкретно посочени. С оглед исковия характер на производството и
при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е
очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от
основанията за отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в исковата молба
или добавени по-късно по реда на отстраняване на нередовности в исковата молба или чрез
изменение на иска, каквито в настоящия случай не са налице. Това е така и доколкото съдът
не дължи да проверява служебно спазването на процедурата по свикване и провеждане на
общото събрание - в този смисъл решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. по
описа на ВКС, І г. о., решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, І
г. о. и др. Основание на исковете по чл. 40 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
6
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, съответно конкретните
доводи относно материалната законосъобразност на решенията, посочени в сезиращата съда
искова молба.
В тази връзка и с оглед конкретните доводи, наведени от ищеца, съдът намира
следното:
Относно твърдението на ищеца, че не са били спазени разпоредбите на чл. 14, ал. 4 и
ал. 5 ЗУЕС, тъй като управителят на етажната собственост – М.М. е била представител на
повече от трима собственици и/или ползватели, съдът приема следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС, собственик или ползвател, който не може да участва в
общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е
вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява.
Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание
на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма,
включително под формата на електронен документ, изпратен на електронен адрес на
управителния съвет (управителя).
Собственик или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го
представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно – чл. 14,
ал. 3 ЗУЕС. Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУЕС, едно лице може да представлява най-много трима
собственици и/или ползватели, като участието на пълномощник се отразява в протокола на
общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него – чл. 14, ал. 5 ЗУЕС.
В случая от присъствения списък, приложен към протокола от проведеното общо
събрание се установява, че управителят на етажната собственост – М.М., е представлявала
като пълномощник собственика на апартамент № 10 (с 1,70 % идеални части), собственика
на апартамент № 21 (с 2,27 % идеални части), собственика на офис № 1 (с 1,83 % идеални
части), собственика на офис № 2 (с 0,80 % идеални части) и собственика на апартамент № 15
(с 2,24 % идеални части), като е отразено, че М.М. действа като пълномощник. С отговора
по исковата молба са представени три броя пълномощни, с които М.М. е била
упълномощена да представлява упълномощителите – собственици/ползватели на отделни
обекти в процесната етажна собственост на общото събрание на 28.03.2024 г., и да участва в
гласуването на решения от общото събрание на собствениците, с право на глас,
съответстващ на притежаваните от упълномощителите идеални части от общите части на
сградата, както следва: пълномощно от 25.03.2024 г. от М.В.М. – собственик на апартамент
№ 15, пълномощно от 22.03.2024 г. от А.М.М. – собственик на апартамент № 10,
пълномощно от 22.03.2024 г. от Е.А.А. – И.ова – собственик на апартамент № 21, офис № 1 и
офис № 2. Представените пълномощни не оспорени от ищеца, нито е оспорен фактът, че
същите са били приложени към протокола от процесното общо събрание от 28.03.2024 г.
От приетия по делото списък на присъстващите собственици, ползватели или
обитатели на проведеното на 28.04.2024 г. общо събрание, както и представени
пълномощни, е видно, че М.М. е представлявала по пълномощно трима собственици и/или
ползватели, а именно Александър Младенов – собственик на апартамент № 10, Е.А. - И.ова
7
– собственик на апартамент № 21, на офис № 1 и на офис № 2, и М.М. - собственик на
апартамент № 15, с което е спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС. Обстоятелството, че
Е.А. - И.ова е собственик на повече от един самостоятелен обект не води до извод за
неспазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС, тъй като релевантен е броят (до трима) на
собствениците и/или ползвателите, които могат да бъдат представлявани от едно лице, а не
броят на самостоятелните обекти, които притежават/ползват тези собственици/ползватели
(така решение № 5220/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 7854/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен
състав). От ищеца не са релевирани доводи относно представените пълномощни на
участвалия в ОС на ЕС пълномощник, респ. за нарушаване на кворума за провеждане на ОС
на ЕС. От изложеното следва, че съответните етажни собственици са участвали чрез
упълномощен представител на ЕС, като е спазено законовото изискване за удостоверяване
на това обстоятелство в протокола и за прилагане към същия на копия от писмените
пълномощни. Ето защо следва да се приеме, че доводите на ищеца за нарушение на
разпоредбите на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС са неоснователни.
Относно твърдените нарушения на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС във връзка с изготвянето и
оформянето на протокола от общото събрание, обосновани с липсата на отразяване на
начина, по който са гласували отделните присъствали лица и липсата на подписите им,
съответно наличието на неясноти и поправки в протокола от общото събрание:
Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, за провеждането на общото събрание се води протокол,
като протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на
председателстващия, определен съобразно чл. 16, ал. 2 ЗУЕС – председателя или друг член
на управителния съвет или от управителя. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУЕС, протоколът се
изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от
председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него.
В протокола се отбелязва начинът на гласуване по взетите решения на присъстващите на
събранието и на тези, гласували неприсъствено.
За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол,
изискуемото съдържание на който е нормативно установено в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на провеждане на ОС). Според посочената
правна норма протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание,
дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“,
„против“ или „въздържал се“, техен подпис, опис на декларациите в случай на проведено
неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ документ, установяващ
извършените от общото събрание действия и взетите решения.
Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол – съставя се в 7-дневен срок, като изготвянето му се съобщава на етажните
собственици чрез обявление на видно място в етажната собственост, за поставянето на което
също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респ. управителя и един
8
етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочват датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението – чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и
копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява се още веднъж
съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респ.
обитател и/или ползвател, и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък
срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за
отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори
съдържанието на протокола, респ. достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването
му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване
на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици,
третите лица и съда доказателствена сила. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със
стабилизирания протокол. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е
оспорил съдържанието на протокола в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки
това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и
факта, че такова изобщо не е проведено (в този смисъл решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. по описа на ВКС І г. о. и др.).
Съдът, при анализ на съдържанието на протокола, както и на останалите писмени
доказателства по делото, намира, че последният съдържа всички съществени елементи,
установени в законовата разпоредба. Видно от протокола от проведеното на 28.03.2024 г.
общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се на адрес в гр. С.,
район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, е, че същият съдържа отбелязване на датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица – лично или чрез
пълномощник, идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, направените предложения и приетите решения, с какво мнозинство са
приети решенията (каква част от присъствалите, представляващи съответни идеални части
от общите части на сградата са заявили положителен или отрицателен вот). Отразено е, че
оспорените решения са взети с пълно мнозинство (без въздържали се) – 66,24 % идеални
части от общите части, което дава възможност да се направи проверка дали е налице
изискуемото от ЗУЕС мнозинство. Протоколът от общото събрание е подписан от лицата,
избрани за председателстващ и за протоколчик и е удостоверено как е гласувано по точките
от дневния ред (и в отделен списък). От всички присъстващи са положени подписи в
присъствения списък, съставляващ Приложение № 1 към протокола и неразделна част от
него, като са посочени и самостоятелните обекти и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват. Изискването за подписи на присъствалите лица съдът
намира за съобразено с подписване от същите на присъствения списък към протокола, което
води до неоснователност на доводите на ищеца за липса на подпис от етажните собственици.
9
Следва да се посочи, че е налице формирана практика на ВКС, обективирана в решение №
133/31.03.2015 г. по гр. д. № 632/2015 г. по описа на ВКС, II г. о., която настоящият състав
споделя, според която законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен
документ да се съдържа изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни
с предложените решения и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на етажните
собственици, гласували против решенията, удостоверени с протокола. По тази причина
отсъствието на подобно изброяване както в протокола, така и в евентуално съставен отделен
списък – приложение към него, не съставлява нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.
При отразяване в таблицата на начина на гласуване по отделните решения не е
положен подпис от присъстващите/гласувалите, но настоящият съдебен състав приема, че
това не води до опорочаване на процедурата по приемане на решенията, тъй като подписите
на всички присъстващи/гласували се съдържат в присъствения списък, а срещу всички
присъстващи/гласували е посочен начин на гласуване - „за“, „против“, „въздържал се“.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че от протокола не става ясно как са гласували
етажните собственици – видно е, че всички присъстващи са попълнили графа „да“, като е без
значение дали е изписано „да“ или е положен друг знак в тази графа „х“ или „v“
(зачеркванията касаят именно промяната на знака, поставен за съгласие с гласуваното
решение). При гласуване на оспорените решения е отразено, че те са взети с пълно
мнозинство, а в списъка на гласувалите всички са попълнили графа „да“ (при разграничени
„да“, „не“, „въздържал се“), което не създава неясноти относно начина на гласуване и
вземане на решенията с необходимото мнозинство, което води до извод, че не е налице
нарушение и на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Както се посочи, самият протокол по своята същност
съставлява частен свидетелстващ документ с произтичащите от това последици относно
способите за опровергаване на съдържанието му. Съгласно възприетото в решение №
8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. по описа на ВКС, I г. о., при липса на оспорване на
решението на ОС в 7-дневния срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС протоколът се стабилизира като
съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че
отразените в него действия на общото събрание и взети решения са извършени съобразно
отразеното в него. В случая протоколът съдържа подписи на явилите се лица, отразяване на
взетите решения по всяка една от точките, поставени в дневния ред и начина на гласуване, и
е надлежно обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (със съобщение за изготвянето на
протокола, подписано от председателя на управителния съвет и от собственик/ползвател от
03.04.2024 г., представено с исковата молба). Ищецът не е ангажирал доказателства да е
оспорил по предвидения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС ред протокола от проведеното на 28.03.2024 г.
общо събрание на етажната собственост, поради което не е оборил обвързващата му
доказателствена сила, неразделна част от който е и списъкът на присъстващите. При така
установеното и като съобрази, че ищецът в срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС не е въвел конкретни
доводи за допуснато нарушение на изискванията за кворум за вземане на някое от
решенията, чиято отмяна се иска, съдът формира извод, че протоколът от общото събрание
на ЕС от 28.03.2024 г. има изискуемото от закона съдържание и отразява точно взетите от
етажните собственици решения.
10
Следва да бъдат разгледани доводите за материална незаконосъобразност на взетите
решения:
Относно таксата за поддръжка на общите части, определена за собствениците на
кучета в размер на 5 лв.:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, общото събрание на ЕС определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на
общото събрание. От анализа на горните разпоредби на ЗУЕС следват няколко извода: че
вноските за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, които
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти са длъжни да правят,
се дължат ежемесечно; размерът на всяка от тези вноски трябва да е определен
предварително - с решение на ОС на ЕС, като е възможно да е конкретно определен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването
на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания
от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици,
ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои разходи са такива за управление и
поддържане на общите части е посочено в § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата,
т. нар. „консумативни разноски“, разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на
дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по „Поддържане на общите
части“ е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние
(§ 1, т. 13 от ДР ЗУЕС). Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е
императивна материалноправна норма (така решение № 165/26.06.2019 г. по гр. д. №
4291/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г.
по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Към датата на провеждане на общото събрание е налице изменение в приложимата
законова уредба, като съгласно новата ал. 9 на чл. 51 ЗУЕС, въведена с ДВ, бр. 82 от 2023 г.,
в сила от 29.09.2023 г., разходите за управление и разходите за поддържане на общите части
на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на
собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1/. поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят; 2/. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите
части на сградата, или 3/. поравно на самостоятелен обект.
11
Съгласно чл. 51, ал. 7 ЗУЕС, собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в
етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи по ал. 1 или ал.
9, т. 1 за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно
обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател. Разпоредбата е
императивна, като законодателят не сочи какъв конкретно следва да е размерът на вноската,
но регламентира начина, по който следва да се определи от етажните собственици, а именно
в размер като за един обитател.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС, „обитатели са физически или юридически лица,
които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание.
В настоящата хипотеза съдът приема, че решението, чиято отмяна се иска не е
незаконосъобразно. С оспореното решение по т. 1 на общото събрание е конкретно
определен размерът на месечната вноска за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, който размер не подлежи на съдебен контрол, доколкото в закона
няма въведени изисквания за минимален или максимален размер. Същевременно, размерът е
определен поравно за лицата от определена категория – за възрастни – 10 лв., за деца между
6 и 18 години – 5 лв. Таксата е различна в зависимост от възрастта на живущите, като по-
ниската такса за деца от 6 до 18 години е въпрос по целесъобразността на решението, която е
в компетентността само на общото събрание на ЕС. Ищецът не е оспорил в срока и по реда
на чл. 40 ЗУЕС решението в частта, с която е определена таксата за поддръжка на общите
части за определена категория обитатели/живущи – деца на възраст между 6 и 18 години - в
размер на 5 лв. В такъв размер е определена и таксата за куче. В този смисъл, като в
определило разхода за отглеждане на куче в размер, равен на този, определен за една
категория обитатели, в която част решението на общото събрание на ЕС не е оспорено,
общото събрание на етажната собственост не е допуснало нарушение на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС.
Относно решението таксата за поддръжка на общите части, определена за офиси и
магазини да е фиксирана в размер на 10 лв.:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата към датата на провеждане на събранието
редакция), разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За
самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е
определен за един собственик, ползвател или обитател.
Съгласно чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател, който упражнява
професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с
достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в
размер от трикратния до петкратния размер, определен с мотивирано решение на общото
събрание.
Съгласно чл. 51, ал. 6 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател по ал. 5 заплаща
12
разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на сградата в размера
по ал. 1, когато за самостоятелните им обекти е предвиден отделен вход. Цитираната правна
норма е императивна, поради което в случаите, в които обектът ползва отделен вход от този
на етажната собственост, то за същия се дължи такса, равна на тази на собствениците по ал.
1 на чл. 51 ЗУЕС.
В случая таксата за поддръжка на общите части за офиси и магазини е определена в
размер на 10 лв. – равен на таксата за поддръжка на общите части, определена за заплащане
от възрастен човек (чийто начин на определяне не е оспорен по реда на чл. 40 ЗУЕС). Видно
от списъка към протокола от общото събрание, в процесната етажна собственост има
магазин № 1, офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4, офис № 7, офис № 8, офис № 9.
С отговора на исковата молба ответниците са заявили, че в разглежданата хипотеза не
е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, тъй като всички самостоятелни обекти в
етажната собственост, които се ползват за предоставяне на услуги на външни лица
притежават самостоятелни входове извън общите части на етажната собственост, до която
иначе външните лица нямат достъп.
В открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца
изрично е заявил, че не оспорва, че всички самостоятелни обекти в етажната собственост,
които се ползват за предоставяне на услуги на външни лица притежават самостоятелни
входове извън общите части на етажната собственост, с оглед на което съдът е оставил без
уважение искането на ответната страна за събиране на гласни доказателствени средства в
тази връзка.
Предвид изявленията на страните, съдът приема, че приложима в случая е
разпоредбата на чл. 51, ал. 6 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, а не тази, на която се позовава
ищецът – чл. 51, ал. 5 ЗУЕС – за самостоятелните обекти, свързани с достъп на външни лица
– офиси и магазини, е предвиден отделен вход, поради което разходите за управление и
разходите за поддържане на общите части на сградата законосъобразно са определени в
размер, равен на разхода на един пълнолетен обитател – 10 лв. Следователно за тези обекти
дължимата такса за поддръжка и управление на общите части се определя по правилата
на чл. 51, ал. 6, вр. ал. 1 ЗУЕС, в какъвто смисъл е и взетото решение.
Относно решението таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ да е фиксирана в размер
на 10 лв. на апартамент:
Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУЕС, общото събрание на собствениците или
на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във
фонда се набират от 1/. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части
на етажната собственост, но не по - малко от един процент от минималната работна заплата
за страната, и 2/. други източници. Посочените разпоредби имат императивен характер, тъй
като са установени в обществен интерес – решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021
г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на
13
ВКС, IV г. о., определение № 1097/17.11.2011 г. по гр. д. № 630/2011 г. по описа на ВКС, I г.
о. и др. За определяне на дължимите от етажните собственици вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ законодателят е предвидил с императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС начина на определяне на вноската, както и нейния минимален размер, поради което
същата не може да бъде дерогирана от общото събрание. Видно от цитирания текст,
законодателят е разписал точния начин, по който се определят вноските, а именно съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. В
посочената разпоредба не е предвиден вариант етажните собственици да предвидят друг
начин за определяне размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.
В случая решението по т. 1 от дневния ред по протокола от 28.03.2024 г. на общото
събрание за определяне на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ е взето в противоречие
с установените императивни правни норми на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, тъй като разходите за фонд
„Ремонт и обновяване” са определени в размер на 10 лв. (малко над 1 % от минималната
работна заплата – 933 лв.), но не съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, а на база апартамент или по начин, който
противоречи на закона. Както се изясни, разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС не
предпоставя възможност за тълкуване, тя е императивна, тъй като определя начина на
разпределение на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ и минималния размер на
вноската за този фонд, поради което общото събрание няма правомощия да променя начина
на определяне на вноските във фонда. Когато се касае за средства, събирани във фонд
„Ремонт и обновяване“ законодателят изрично е предвидил, че те се разпределят между
етажните собственици съобразно размера на притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата, а не както е определило общото събрание – фиксирана сума на база
апартамент. ОС няма правомощия да променя законоустановения начин за изчисляване на
дължимата месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, а по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 7
ЗУЕС може само да определи размера на паричните вноски във фонда (над нормативно
определената долна граница на вноската). Относно вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ не е предвидена възможност за общото събрание да определя начина на
разпределянето им, така както е предвидено относно вноските за управление и поддръжка
на общите части – в разпоредбата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, действаща към датата на
провеждане на общото събрание, която не намира приложение за вноските във фонд „Ремонт
и обновяване“. Извод в тази насока може да се обоснове при тълкуване на чл. 6, ал. 1, т. 9
ЗУЕС, според който собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд
„Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.
Съдът приема, че определянето на вноска в размер на 10 лв. за всеки апартамент (т. е.
уеднаквяването на таксите) не отговаря на изискването на закона, тъй като не отчита
принципа, посочен в чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС относно начина на определяне на таксата -
следва да има съотношение между собствениците в ЕС съразмерно на притежаваните от тях
14
права, т. е. тези с по-малко идеални части от общите части да заплащат по-малка такса, но не
по-малка от 1 % от минималната работна заплата за страната. Определяйки еднакъв размер
на дължимата вноска, етажните собственици поставят в по-неблагоприятно положение
собствениците на обекти, притежаващи по-малък процент идеални части от общите части на
сградата. Не се следва друг извод от факта, че определеният еднакъв размер е в минимално
предвидения съобразно посочената разпоредба от закона (1 % от МЗР). От съдържанието на
протокола не се установява и така определените вноски да са обвързани по някакъв начин с
притежаваните от собствениците идеални части в общите части на етажната собственост.
Напротив – от представения списък на присъствалите на общото събрание етажни
собственици се установява, че припадащите се на всеки от собствениците идеални части са
различни и няма основание за определяне на вноските в еднакъв размер, макар и същият да
е не по-малко от 1 % от минималната работна заплата за страната към датата на вземане на
решението (933 лв.).
За пълнота съдът приема и че бюджетът на етажната собственост включва очакваните
разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и ремонта на
общите части на сградата. Обичайният начин, по който се формира бюджетът на етажната
собственост е като първо се прогнозира какъв ще е размерът на разходите и едва след това
въз основа на така направеното предположение се определят приходите – вноските, които
ще дължат собствениците, ползвателите и/или обитателите на самостоятелни обекти в
сградата. Основен приход в бюджета са дължимите от етажните собственици парични
вноски, предвидени в ЗУЕС - в размер и при разпределение в зависимост от вида и
предназначението им. Законодателят не е предвидил горна граница на размера на вноските
към фонд „Ремонт и обновяване“. Предоставена е свобода на преценка от страна на общото
събрание на етажните собственици, което взема решението относно размера на дължимите
вноски с оглед очакваните и планирани в бюджета разходи. В този смисъл размерът на
вноските не е произволен, а зависи от планираните разходи. И това е така, доколкото
предоставянето на средства от етажните собственици е целево – вноските се събират, за да
покрият конкретни нужди в етажната собственост. В частност определянето на размера на
дължимите вноски е следвало да бъде осъществено въз основа на очакваните разходи за
етажната собственост, установени въз основа на приет бюджет на етажната
собственост/план на разходите, за което в случая няма данни.
С оглед изложеното, взетото решение по т. 1 от дневния ред (в частта за вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“) е в противоречие с императивната норма на чл. 50, ал. 2 , т. 1
ЗУЕС относно начина на разпределение на месечните вноски поравно на апартамент,
поради което е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, съответно искът по чл. 40 ЗУЕС
следва да бъде уважен в тази част, а в останалата част да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира сумата от 80 лв. - заплатена държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съгласно
15
договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г., тъй като ищецът е от кръга на
близките на адвоката – т. е. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съдът стигна до извод за
основателност на иска по отношение на едно от общо трите атакувани решения, поради
което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1/3 от
сторените разноски, а именно сумата от 26,67 лв. – държавна такса.
В полза на процесуалния представител на ищеца – адв. В. В. Т., се дължи
възнаграждение за безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва
съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр.
д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
В случая ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв., за което е представил в последното съдебно заседание списък
по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. В. Т. от 22.04.2024 г.,
като макар да не е изрично посочена хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., на която се
осъществява правната защита, в договора е посочено, че ищецът се представлява безплатно,
тъй като е от кръга на близките на адвоката. Съдът намира, че представянето на договора за
правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от
адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това, е достатъчно, за да се приеме,
че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. (определение № 515/02.10.2015 г. по
ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 97/12.02.2021 г. по ч. т. д. №
2895/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 162/28.04.2022 г. по ч. гр. д. №
5096/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.). За уважаване на претенцията за присъждането
на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската
помощ е оказана безплатно – определение № 480/12.11.2019 г. по ч. гр. д. № 122/2019 г. по
описа на ВКС, IV г. о., както е в случая. Противната страна в производството, която по
правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна
16
правна помощ не са налице. По делото не са представени доказателства, опровергаващи
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ
настоящият състав съобразява разрешенията, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и с решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16,
задължителни за прилагане от националните съдилища, както и релевантната съдебна
практика при определянето на възнагражденията за безплатна правна помощ в смисъл, че
разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (сега Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не
е задължително за прилагане от съда при произнасянето по отговорността за разноските.
Съобразно предмета на делото, фактическата и правната му сложност, извършените от
процесуалния представител на ищеца действия в хода на производството, включващи
процесуално представителство в проведените две открити съдебни заседания, съдът
определя възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на общо 900 лв.
От тях съобразно уважената част от иска в полза на адв. В. Т. следва да се присъди сумата от
300 лв.
От ответниците се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г. и представени
доказателства за изплащане на възнаграждението в полза на адвоката. От ищеца е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно, като по критериите, изложени по-горе
настоящият съдебен състав приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 900 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на
ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к.
„Л.“, бл. 44, вх. Б, офис – партер, срещу етажните собственици в Етажна собственост с
адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя М.Е.М., иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание
на етажните собственици, проведено на 28.03.2024 г., което предвижда относно фонд
„Ремонт и обновяване“ да се събират 10 лв. на апартамент.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к.
„Л.“, бл. 44, вх. Б, офис – партер, срещу етажните собственици при Етажна собственост с
адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя М.Е.М., иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1 от дневния ред на
общото събрание на етажните собственици, проведено на 28.03.2024 г., които предвиждат
таксата поддръжка да е 5 лв. за куче и за офиси и магазини да се събира фиксирана такса в
17
размер на 10 лв.
ОСЪЖДА етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр. С., район „С.“,
бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя М.Е.М., да заплатят на В. Т. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис – партер, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 26,67 лв. – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр. С., район „С.“,
бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя М.Е.М., да заплатят на адв. В. В. Т., с личен
номер № *********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца В. Т. В. в хода на настоящото
производство.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх.
Б, офис – партер, да заплати на етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр. С.,
район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя М.Е.М., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18