№ 2339
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110134353 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения
отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна
квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от [*********] срещу [*********] иск
за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 9848,41 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1362,47 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.11.2020 г. до 28.03.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.08.2020г., около 20:00 часа, по път II-
66 /околовръстен път на гр.[*********]/, в непосредствена близост до т.нар.
„телеугоително стопанство“, настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди А 8“ с
ДК № [*********] бил ударен в дясната му част от лек автомобил „Опел Корса“ с ДК
№ [*********], водачът на който предприел неправилна маневра при завиване наляво
и преминаване в друга лента за движение, в която се движел пострадалия автомобил.
Ищецът поддържа, че към датата на ПТП-то лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК №
[*********] имал валидна застраховка „Каско на МПС“ в дружеството, а лек
автомобил „Опел Корса“ с ДК № [*********] валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при
1
ищеца била образувана щета № [*********] г., по която били изготвени опис на
вредите и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на
автомобила била изплатена сумата в размер на 9833,41 лева. Ищецът поддържа, че
предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 9848,41 лева,
представляваща размера на застрахователното обезщетение с вкл. 15,00 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Тъй като от страна на ответното
дружество било отказано плащане, ищецът твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
16901/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед за всички посочени в заявлението
суми. Поддържа, че срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника
– настоящ ответник, поради което обуславя правния си интерес от предявените
установителни искове за главница и обезщетение за забава. Претендира сторените в
хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество и за неоснователност на
предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП-
то застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № [*********],
както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК № [*********] по имуществена
застраховка „Каско“, както и извършеното от страна на ищеца плащане към сервиза,
извършил ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва
основателността на иска по предявения иск с доводи, че по делото липсват
доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП-то. Сочи се,
че представения двустранен констативен протокол не е официален свидетелстващ
документ, който да разполага с материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Оспорва се неговото съдържание и се излагат доводи, че същия отразява версията на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил, без в схемата в т.12 от ДКП да са
посочени предприетите от него действия. Прави се и възражение за съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Поддържа се становище,
че претендирания размер на обезщетение е завишен и не отговаря на действителните
цени, при които е възможно да бъде отремонтиран увредения лек автомобил, като се
поддържа становище, че последния не подлежи на гаранционно обслужване, поради
което отремонтирането му в официален сервиз не е резонно и икономически
обосновано. По изложените в писмения отговор доводи и съображения ответникът
моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответника да заплати на кредитора сумата от 9848,41 лева, представляваща
главница за застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета № [*********],
ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1362,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до
28.03.2022 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 26.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
От представеното по делото полица и досие на полица ********** Каско на
МПС се установява, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № [*********],
е имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество. По
делото са приложени и ОУ за застраховка на МПС „Каско“.
От представената по делото разпечатка от информационната система на
Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП-то МПС с рег.№ [*********] е
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Предходното се потвърждава и от приложената по делото полица.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 05.08.2020 в 20:00 часа, на път II-66 до телеугоително стопанство,
община [*********], между превозно средство А - „Опел Корса“ с рег.№ [*********] и
превозно средство Б - „Ауди 8“, с рег. № [*********], е настъпило ПТП. В протокола
е описано, че ПТП-то е настъпило при завиване на ляво от страна на водача на л.а.
„Опел Корса“, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата
участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в
ищцовото дружество преписка по щета № [*********] – заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС, удостоверение за техническа изправност на ППС,
свидетелство за регистрация Част I на увреденото МПС, опис на щетите, доклад,
възлагателно писмо, приемо-предавателни протоколи, фактури, калкурации-ремонт,
контролен списък.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на
01.10.2020 г. ищцовото дружество е превело сумата от 9833,41 лева на собственика на
увредения лек автомобил.
По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че
3
ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума. Видно от поставения печат с вх.№ е, че
претенцията е заведена на 16.10.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи,
участвали в ПТП-то – К. К. К. и Д. Б. Д..
В показанията си св.К., разпитана по делегация пред РС – [*********] е,
разказва, че се движела в посока към кв.Железник, като правела ляв завой. Минавайки
от дясната в другата лента, преди да завие била ударена от автомобила „Ауди“. При
инцидента имало добра видимост, не си спомня маркировката и пътните знаци на
мястото на произшествието. Разказва още, че когато забелязала другия автомобил, той
вече бил на 3-4 метра от нея. След инцидента се обадила на полицията. Един от
полицаите я убедил да подпише двустранен констативен протокол, тъй като нямала
право да завива наляво по черния път. Според свидетелката, мястото на ПТП-то било
на склон и й се сторило, че другият автомобил се движи много бързо за ограничение от
60 км./ч.
В показанията си св.Д. разказва, че ПТП-то настъпило на околовръстния път на
гр.[*********], при предприета от него маневра изпреварване. Когато вече почти
подминавал другия автомобил, шофьорът без да подаде мигач, завил на ляво. Според
свидетеля, пътят е с две ленти и ограничение на скоростта „около 70 км./ч.“. Той се
движел с 60-70 км.ч., изпреварването било разрешено. Разказва, че преди да
предприеме изпреварване, подал светлинен сигнал и дори „присветнал“. Когато дошли
полицаите, поради липса на пострадали лица, написали двустранен констативен
протокол. Всеки водач сам попълнил неговата част от протокола.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е,
че от разчитане на схемата към ДКП, свидетелските показания и образувана при ищеца
преписка по щета, вещото лице е приело, че най-вероятния механизъм за настъпване на
ПТП-то е при приближаване района на черен път, преди телеугоително стопанство,
водещ към кв.“Маджерито“, вляво от маршрута на автомобилите, водачката на л.а.
„Опел“ намалила скоростта на движение и отклонила автомобила наляво с разчет завой
към черния път, разполагайки го върху разделителната линия. Към този момент,
водачът на л.а. „Ауди“, движещ се с по-висока скорост, преминал в лява пътна лента и
предприел маневра изпреварване на преднодвижещия се автомобил. Водачът на л.а.
„Опел“, без да се огледа, продължил маневрата завой наляво и навлязъл в лявата пътна
лента в момент, когато л.а. „Ауди“ бил достигнал около средата на л.а. „Опел“.
Настъпил е сблъсък между двата автомобила, при който л.а. „Ауди“ се приплъзва с
части по десния си габарит по предната лява част на л.а. „Опел“. Съгласно
заключението, отразените обстоятелства при възникване на застрахователното събитие
в ДКП, заявлението на водача на л.а. „Ауди“ и свидетелските показания, може да се
4
допусне извод, че така описаните щети по л.а. „Ауди А8“ са в причинно-следствена
връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него. Вещото лице е
посочило, че стойността на щетите, описани в опис на щета от 27.08.2020 г. възлиза на
11 195,54 лева. Това е така, тъй като автомобилът е от висока класа, с много екстри по
отношение на влаганите части и оборудването му, със системи за обезопасяване,
управление и висок комфорт. В случая, вещото лице е посочело, че издадената от
официалния сервиз извършил ремонта фактура, е на стойност 9833,41 лева.
Претендираната в настоящото производство сума в размер на 9848,41 лева, е завишена
със сумата от 15,00 лева – ликвидационни разходи. При отговор на поставените от
ответника въпроси, вещото лице е отговорило, че в процесния пътен участък не се
наблюдават пътни знаци за ограничение на скоростта. Данни в тази насока са
единствено показанията на св.К., че ограничението е 60 км./ч. Поради липса на
извършен оглед и обективни данни, вещото лице е посочило, че динамична скица на
произшествието не може да се изготви. При анализ на данните по делото вещото лице
дава заключение, че ударът е бил непредотвратим. При средни пазарни условия и части
от алтернативни източници, вещото лице е посочило, че стойността на ремонта възлиза
на 9539,21 лева. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
л.а. „Ауди“ би следвало да е бил в гаранция, тъй като към датата на ПТП-то е бил на 3
години, но не е извършвал нарочна проверка в тази насока.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ:
По предявения главен установителен иск в негова тежест е да докаже наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования
при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
В конкретния случай, между страните по делото не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства – полица за застраховка „Каско“, справка от
информационната система на Гаранционен фонд и полица за застраховка „Гражданска
отговорност“, се установява наличието на валидни застрахователни правоотношения
между двете дружества – ищец и ответник, и водачите на участвалите в ПТП-то два
автомобила. Ответникът не оспорва и извършеното от страна на ищеца плащане към
сервиза извършил ремонта на л.а. „Ауди“.
В подадения по делото писмен отговор от ответното дружество са оспорени
5
механизма на получаване на щетите по застрахования в ищцовото дружество лек
автомобил, причинно-следствената връзка между събитието и твърдените увреждания,
твърдяното противоправно поведение на водача на застрахования при него лек
автомобил, както и относно размера на дължимото обезщетение.
В подадения по делото писмен отговор ответникът е оспорил съдържанието на
представения по двустранен констативен протокол. Действително, този протокол е
частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180
ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между
участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на
застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
(обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е
предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални
щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около
него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от
хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на
МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че
представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери
настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от
двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача
на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че механизма на произшествието
е установен от описаните в ДКП обстоятелства, заключението на САТЕ и събраните
гласни доказателства. Относно механизма на настъпване на ПТП-то показанията и на
двамата водачи са еднопосочни – водачът на л.а. „Опел“ предприел ляв завой, а
водачът на л.а. „Ауди“ предприел изпреварване. Относно причините за настъпване на
ПТП-то съдът възприема изцяло посочения в заключението на САТЕ механизъм. Това
е така, тъй като същото е изготвено от вещото лице въз основа на анализ на
доказателствата, както и неговите знания и опит. Според вещото лице, водачът на л.а.
„Опел“ /посочен в заключението като „Водачката К.“/, без да се огледа, е продължила
маневра завой наляво и навлязла в лявата пътна лента. Следва да се отбележи, че е
налице противоречие в показанията на св.К. относно предприетите от нея действия
преди да завие на ляво. При отговор на въпрос № 8 свидетелката сочи „Всъщност аз
съм спряла, когато той ме удря“, а на въпрос № 10 относно предприетите от нея
маневри преди ПТП-то – „Аз мисля, че никакви. Набих спирачки…..“. Видно от
6
заключението на вещото лице е, че траекториите на движение на двата автомобила се
пресичат в лявата пътна лента, като л.а. „Опел“ е бил под ъгъл, спрямо успоредно
движещия се л.а. „Ауди“. При така установения механизъм, наред с показанията на
св.К. - че завивала по черен път за селото, в което живее, както и че един от
пристигналите на място полицаи й казал, че това е забранено, се обуславя извод за
противоправност в действията на водача на увреждащото МПС, извършени в
нарушение на ЗДвП. Нещо повече, никъде в показанията си свидетелката не сочи дали
е подала сигнал, че ще завива на ляво и дали преди да го стори, се е уверила, че лявото
пътно платно е свободно. Напротив, видно от нейните показания е, че когато
забелязала другия автомобил, той вече бил на около 3-4 метра от нея. Вината в случая
се предполага до доказване на противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2
ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника. Нещо повече,
протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то без възражения, т.е.
налице е признание на неизгодни за страната факти. Ето защо протоколът има
материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване на ПТП-то
и причинно-следствената връзка между него и щетите, тъй като отразява
неблагоприятни за ответника обстоятелства /въпреки че в тази част самият протокол е
частен свидетелстващ документ/. Следва да се има предвид още, че съставянето на
този документ е в изпълнение на законовото задължение на участниците в ПТП, при
посочените условия те да удостоверят обстоятелствата, свързани с настъпване на
произшествието. Ето защо, доколкото този документ кореспондира със заключението
на САТЕ, то доказателствената му стойност не е опровергана.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
7
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната стойност
на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се
купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно от заключението на автотехническата експериза е, че стойността на
щетите, нанесени на л.а. „Ауди“, определена към датата на застрахователното събитие
възлизат на 11 195,54 лева, а при средни пазарни условия – 9539,21 лева. Следва да се
има предвид, че средните пазарни цени са обективният критерий за действително
причинените вреди, доколкото по средни пазарни цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество, като увредената вещ. При определяне на средна пазарна
цена, която по същество съставлява средна стойност на ремонта, винаги може да бъде
определена както по – висока, така и по- ниска стойност, затова и се приема, че
обективен критерий за действително причинените вреди е именно средната пазарна
стойност. Допустимо е, застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, в който случай застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие,
че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ /в този смисъл е решение №
209/20.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. ІІ т.о. но ВКС/.
В конкретния случай, видно от посоченото от вещото лице в констативно-
съобразителната част на експертизата е, че увреденият автомобил е от висока класа, с
много екстри по отношение на влаганите части и оборудването му, със системи за
обезопасяване, управление и висок комфорт. Ето защо, възражението на ответника, че
вещото лице не е извършило проверка относно гаранционното обслужване на
автомобила, не променят изводите относно стойността на щетите. Отделно от
предходното, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите възражения. В конкретния случай
процесуалният представител на ответника е оспорил заключението на САТЕ в частта
относно стойността на щетите, именно поради липса на доказателства за
гаранционното обслужване на автомобила, но не е поискал събиране на доказателства
в подкрепа на възражението си, че автомобилът не е бил в гаранционен срок на
експлоатация.
8
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер от 9848,41 лева, в т.ч. 15,00 лева ликвидационни
разноски. Върху главницата се дължи и законна лихва, която следва да бъде присъдена
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022 г. /така, както е
поискано с исковата молба/, а не от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
В противен случай би се стигнало до произнасяне „свръх петитум“.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. Напротив, доводите
на ответника в тази насока бяха опровергани от приетото заключение на
автотехническата експертиза. По делото няма достоверни данни каква е била
допустимата скорост за движение в процесния пътен участък, поради което и не може
хипотетично да се приеме, че водачът на л.а. „Ауди“ се е движел с превишена скорост.
Видно от обективираната в констативно-съобразителната част на САТЕ - фиг.1 –
снимка на местопроизшествието е, че изпреварването не е било забранено. С оглед
предходното, настоящият съд намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
9
поканата. Ответникът е получил регресната покана на 16.10.2020 г., видно от
поставения входящ номер. В поканата е даден срок за доброволно изпълнение 30 дни,
поради което ищецът претендира обезщетението за забава, считано от 16.11.2020 г. до
28.03.2022 г. /дата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда/.
Изчислено с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес:
www.calculator.bg, съдът констатира, че дължимото обезщетение за забава върху
горепосочената главница от 9848,41 лева, възлиза на претендирания размер от 1362,47
лева. С оглед предходното, акцесорния иск също следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в исковото и заповедното производство. По делото не е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК, но това обстоятелство обуславя единствено невъзможност
страната да иска изменение на решението в частта за разноските. В случай, че е
направено искане за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне съобразно
доказателства по делото за тяхното извършване. В конкретния случай ищецът е
направил разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел в общ размер на
434,22 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 534,22 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед по ч.гр.д.№
16901/2022 г. по описа на СРС включва разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 274,22 лева, които с оглед изхода на спора също
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 КЗ предявени от
[********], със седалище и адрес на управление: [********] срещу [********], със
седалище и адрес на управление: [********], че ответникът дължи на ищеца сумата от
9 848,41 лева, представляваща главница за застрахователно обезщетение по регресно
вземане по щета № [*********], ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022 г. до
10
окончателното изплащане, както и сумата от 1 362,47 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.11.2020 г. до 28.03.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
16901/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [********] да заплати на [********]
сумата от общо 534,22 лева, представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата от общо 274,22 лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11