Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 114/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е образувано след като с Решение
№ 4346/05.04.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС),
постановено по адм. дело № 9090/2020 г. е отменено Решение № 130 от 06.07.2020 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 591/2019 г., в частта,
с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Д.Д.Щ. обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата от 252 лева, представляващи
паричната равностойност на отнетото гориво с отмененото наказателно
постановление № 63 от 29.03.2018 г. на началника на Митница Свищов предмет на
нарушението и представляваща разликата над 400 лв. до пълния размер на сумата
652 лв. и делото е върнато на Административен съд Ловеч за ново разглеждане от
друг състав в частта на иска за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на сумата 252 лева, представляващи паричната равностойност на отнетото
гориво с отмененото наказателно постановление № 63 от 29.03.2018 г. на
началника на Митница Свищов, при съобразяване на мотивите на настоящето решение
в тази част.
Административно дело № 591/2019 г. на АдмС Ловеч е
било образувано по искова молба на Д.Д.Щ. с ЕГН ********** и адрес: *** чрез
адв. Г.П.Т. – САК, със съдебен адрес: *** срещу
Агенция Митници – София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47. С исковата молба е
претендирано обезщетение в общ размер 952,00 лева за претърпени имуществени
вреди от отменено като незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №
63/29.03.2018 г. на Началник Митница
Свищов и левовата равностойност на отнетото в административнонаказателното
производство гориво.
По АД № 591/2019 г. на АдмС Ловеч е постъпил отговор
на исковата молба с вх. № 4706/31.12.2019 г., в която по отношение на иска за
обезщетение досежно отнетото гориво се релевират възражения, че процесните вещи
са изоставени в полза на държавата по смисъла на чл. 106а, ал. 2 от Закона
за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), доколкото съдебното решение за
отмяна на наказателното постановление е влязло в сила на дата 08.02.2019 г., а
молбата за връщане на стоките е депозирана след изтичането на законоустановения
45-дневен срок, а именно на дата 30.10.2019 г. Освен изложеното, при извършена служебна проверка на депозираната
молба, е било установено, че същата не е била подписана от лице с представителна
власт, като с писмо изх. № 32-326074/13.11.2019 г. на Щ. е дадена възможност да
отстрани нередовностите в едноседмичен срок от получаването на последното
писмо. Видно от известие за доставяне ИД PS 70010031UJ 6, същото е получено
лично от Щ. на дата 15.11.2019 г. и нередовностите в искането не са отстранени
в рамките на предоставения срок и на основание чл. 56, ал. 2 от АПК
производството по разглеждане на молбата е прекратено с Решение №
32-357316/10.12.2019г. на директора на ТД Дунавска, което е връчено лично на
лицето на дата 12.12.2019 г. видно от известие за доставяне ИД PS 7001 003119
К. В отговора се сочи още, че не
е получена жалба против горецитираното решение на административния орган, а
редът за оспорването му е различен от този по ЗОДОВ. В този смисъл се излагат
доводи, че не може и да се приеме, че Щ. е претърпяла вреди в размер,
кореспондиращ с пазарната стойност на горивата, т.к. имуществената вреда е
настъпила в патримониума ѝ не в резултат на незаконосъобразен акт на
административния орган, а в резултат на личното ѝ бездействие.
Доколкото Решение № 130 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
591/2019 г. на АдмС Ловеч, в частта, с която е осъдена Агенция „Митници“ да
заплати на Щ. имуществени вреди в размер на сумата от 252 лева, представляващи паричната равностойност на
отнетото с отмененото наказателно постановление предмет на нарушението - гориво
и представляваща разликата над 400 лв. до пълния размер на сумата 652 лв., за
която е осъдена Агенция „Митници“ е отменено като неправилно и делото е върнато
за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав, то с оглед на това
предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е единствено искът за имуществени
вреди в размер на сумата от 252 лева, представляваща паричната равностойност на
отнетото с отмененото наказателно постановление предмет на нарушението –
гориво.
Съобразно указаното в Решение № 4346/05.04.2021 г. по
адм. д. № 9090/2020 г. на ВАС, при новото разглеждане съдът следва да установи
конкретните фактически обстоятелства свързани с правилното прилагане на чл.
106а, ал. 2 от ЗАДС и евентуалното приложение на чл. 5 от ЗОДОВ в тази част,
като съобрази изложените от ВАС мотиви.
В съдебно заседание ищцата Д.Д.Щ. – редовно призована,
не се явява, представлява се от адвокат Т., който изразява становище за основателност
на иска в разглежданата в настоящото съдебно производство част. Прави
възражение по отношение на искането за разноски на насрещната страна и
претендира присъждане на разноски по договора за правна защита и съдействие, по
силата на който адв. Т. е оказал
безплатна правна помощ на ищцата.
Ответникът по делото – Агенция „Митници“ – редовно
призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В писмо с вх.№ 2315/08.07.2021
г. от упълномощен юрисконсулт се изразява становище по съществото на спора и се
претендират разноски в размер на 900 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в размер на 12,50 лв. за внесена държавна
такса по адм.дело № 9090/2020 г. на ВАС. Към писмото е приложено пълномощно от
директора на Агенция „Митници” за ю.к. Я. и вносна бележка за внесена д.т. в
размер на 12,50 лв. по смета на ВАС.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава
заключение за основателност на разглеждания иск.
От доказателствата по делото се установява, че с
Наказателно постановление (НП) № 63/29.03.2018 г., издадено от началника на
Митница Свищов, на Д.Д.Щ. е наложено на
основание чл. 126, предл. първо, т. 1 от
ЗАДС административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е отнет в полза на
държавата предмета на административно нарушение (1 брой метален варел със
спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис „Нафта“, номериран с № 1
(прелят в 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 30 литра, съдържащи
общо 56 литра „тежко масло“, „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилни естери на
мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%)) и в 1
брой метален варел със спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис
„Бензин“, номериран с № 2 (прелят в 1 брой пластмасова туба с вместимост 30
литра и 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 20 литра, съдържащи общо
70 литра нефотопродукт – безоловен бензин за двигатели, с октаново число (RON) 95 или повече,
но по-малко от 98 и съдържание на биоетанол 7% (V/V))), на основание чл. 107е, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. НП е било обжалвано от наказаното лице пред Районен съд Луковит, който с
Решение № 134/03.12.2018 г. по а.н.д. №105/2018 г. е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Решението на РС Луковит е обжалвано от
Митница Свищов пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 36/08.02.2019 г.
по к.а.н.д. № 16/2019 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. На същата
дата – 08.02.2019 г., е влязла в сила окончателната отмяна на НП №
63/29.03.2018 г.
За установяване размера на вредите за отнетото с НП
гориво, по адм. д. № 591/2019 г. на АдмС Ловеч е изслушана и приета
съдебно-оценителска експертиза. Видно от заключението на вещото лице, средната
пазарна стойност на 56 литра дизелово гориво (по 2,00 лв. за л) е 112,00 лв., а
средната пазарна стойност на и 70 литра бензин А 95 към дата 05.07.2017 г. (по
1,99 лв. за литър) е 139,30 лв., или общо възлиза на 251,30 лева.
На 30.10.2019 г. ищцата, чрез адв. Г.Т. от САК е
подала до началника на Митница Свищов молба с вх. № 32-311709, с която въз
основа на окончателното съдебно решение № 36/08.02.2019 г. по к.а.н.д. №
16/2019 г. на Административен съд Ловеч е поискала да ѝ бъде върнато
отнетото с НП № 63/29.03.2018 г. гориво. При извършена служебна проверка на
депозираната молба било установено, че същата не е подписана от лице с
представителна власт, като с писмо изх. № 32-326074/13.11.2019 г. на Щ. е
дадена възможност да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от
получаването на това писмо, с изрично указание, че в противен случай
производството ще бъде прекратено. Тъй като нередовностите в искането не са били
отстранени в рамките на предоставения срок и на основание чл. 56, ал. 2 от АПК
производството по разглеждане на молбата било прекратено с Решение №
32-357316/10.12.2019 г. на директора на ТД Дунавска, което е връчено лично на
лицето на дата 12.12.2019 г. видно от известие за доставяне ИД PS 7001 003119 К
(л. 32 от адм. д. № 591/2019 г. на АдмС Ловеч). По делото не се твърди, нито се
представят доказателства това решение да е било обжалвано.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.
1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Ищцата е от ***, обл. Ловеч. Правното основание на иска е чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Исковата молба е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е насочена против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните
изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално
допустима. Разгледан по същество искът,
който е предмет на настоящото съдебно производство, е неоснователен.
Според чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на
ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането
е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл. 144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8,
ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а според чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите,
които ищецът е претърпял не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния административен акт, а от виновните действията на самия
ищец.
Нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ гласи, че ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не
се дължи. В тази връзка по пункт 3 от диспозитива на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена
причина за увреждането е поведението на гражданина. Съдът намира, че такава
хипотеза в случая е налице, доколкото поведението на ищцата е допринесло за
настъпване на щетите по иска за стойността на процесното гориво.
Решение № 36/08.02.2019 г. по
к.а.н.д. № 16/2019 г. по описа на АдмС Ловеч, с което е оставено в сила Решение
№ 134/03.12.2018 г., постановено по а.н.д. № 105/2018 г. на РС Луковит, с което
е било отменено изцяло наказателното постановление, с което е иззето от Щ.
горивото, чиято стойност е предмет на разглеждания в настоящото съдебно
производство иск, е влязло в законна сила на 08.02.2019 г.
Съобразно императивната
разпоредба на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, акцизни стоки, които в 45-дневен срок от
уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или
от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на
съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се
смятат за изоставени в полза на държавата.
С оглед гореизложеното,
45-дневният срок е бил до 25.03.2019 г. От данните по делото безспорно се
установява, че молбата, с която е поискано връщането на отнетото гориво е
подадена на 30.10.2019 г. (л. 30 от адм. д. № 591/2019 г. на АдмС Ловеч), т.е.
няколко месеца след изтичането на преклузивния срок, визиран в чл. 106а, ал. 2
от ЗАДС. Ищцата не е поискала вещта по
смисъла на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС. Не е обжалвала и Решение №
32-357316/10.12.2019 г. на директора на ТД Дунавска, с което е било прекратено
производството по повод подадената от Щ. молба от 30.10.2019 г. за връщане на
процесното гориво. Ето защо и не може да търси нейната парична равностойност в
производство по ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203,
ал. 2 от АПК, в случаите, когато резултатът е причинен от поведението на
субекта, в чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от
задължението да заплати обезщетение.
Като не е потърсила отнетото
гориво в предвидения от закона срок, ищцата е допринесла за настъпването на
претендираните вреди, равняващи се на стойността на отнетото гориво. При това
положение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда освобождаване от отговорност.
С оглед на изложеното, искът за обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата 252 лева, представляващи
паричната равностойност на отнетото гориво с отмененото наказателно
постановление № 63 от 29.03.2018 г. на началника на Митница Свищов следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото следва да бъдат присъдени
претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция. Като съобрази възражението за прекомерност на процесуалния
представител на ищцата, както и обстоятелството, че юрисконсултът на Агенция
„Митници“ не е взел участие в проведеното публично заседание по делото, а е
представил само писмено становище, съдът намира, че в полза на ответника за
настоящото дело следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
предвиден размер в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно - 50 (петдесет) лева.
Съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът се
произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
Агенция „Митници“ не е претендирала разноски в хода на адм. д. № 9090/2020
г. по описа на ВАС. Действително от платежното
нареждане на л. 19 от адм. д. № 9090/2020 г.
по описа на ВАС се установява, че от страна на Агенция „Митници“ е
внесена държавна такса в размер на 12,50 лв., но същата не е била своевременно
предявена, въпреки че за страната е била налице процесуалната възможност да
заяви сторените разноски за заплатена държавна такса и евентуално
юрисконсултско възнаграждение до приключване на последното заседание в
съответната инстанция (арг. чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК). В съответствие
с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът се произнася и по разноските за
водене на делото във Върховния административен съд, но доколкото такива не са
били поискани пред тази инстанция, по аргумент от чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК настоящият съдебен състав намира, че предявяването им едва в настоящото
производство е несвоевременно. С оглед на което, искането на ответника за
присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 12,50 лв. по
адм. д. № 9090/2020 г. по описа на ВАС и за юрисконсултско възнаграждение по
това дело следва да бъде отхвърлено.
По отношение на осъщественото процесуално
представителство по адм. д. № 591/2019 г. по описа на АдмС Ловеч от страна на
упълномощения юрисконсулт на Агенция „Митници“ в последното по делото о.с.з. от
11.06.2020 г. е било направено своевременно искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и предвид
обстоятелството, че размерът на иска (252 лв.), който е отхвърлен с настоящето
съдебно решение възлиза на 38,65 % от общия размер на предявените искове за
имуществени вреди по адм. д. № 591/2019 г. на АдмС Ловеч (652 лв.), съдът
намира, че съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 38,65 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д.Щ.
с ЕГН ********** и адрес: *** чрез адв. Г.П.Т. – САК, със съдебен адрес: *** срещу Агенция „Митници“ – гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 за обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на сумата от 252 лева, представляваща паричната равностойност на
отнетото гориво с отмененото наказателно постановление № 63 от 29.03.2018 г. на
началника на Митница Свищов.
ОСЪЖДА Д.Д.Щ. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на Агенция „Митници“ – гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, сумата от 50
(петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
водене на настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция „Митници“ за присъждане
на разноски за заплатена държавна такса в размер на 12,50 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 9090/2020 г. по описа на Върховния
административен съд.
ОСЪЖДА Д.Д.Щ. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на Агенция „Митници“ – гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, сумата от 38,65 (тридесет
и осем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по адм. д. №
591/2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: