мотиви към присъда
№ 130/ 24.07.2019г. по н.о.х.д. № 762/ 2019г. по описа на Районен
съд –Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, с който е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК спрямо
подсъдимия С.А.Ш. с ЕГН **********.
Представителят на Бургаска районна
прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от събраните в хода на делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимия е осъществил
престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Пледира за
налагане на наказание пробация, със срок на пробационните мерки от 2 години.
Подсъдимият е заявил, че разбира
обвинението. Признава се за виновен. Дава обяснения в хода на съдебното
следствие.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В
периода 2001-2006г. свидетелката К.К.К. и подсъдимият С.А.Ш. живели съвместно
на съпружески начала. По време на съпружеското им съжителство, на ***г*** се
родило общото им дете - свидетелят А.С.Ш. с ЕГН **********.
През 2006г. личните отношения
между подсъдимия Ш. и свидетелката К. се влошили и двамата прекратили съвместното
си фактическо съжителство.
По повод искова молба,
подадена до Районен съд-Бургас от свидетелката К.К.К. срещу подсъдимия С.А.Ш.,
с правно основание чл.150 от Семейния кодекс, в Районен съд-Бургас било
образувано гражданско дело № 666/2010г..
С влязло в сила на 09.08.2010г.
съдебно решение № 574/14.04.2010г. по гр.дело № 666/2010г. на Районен съд-Бургас, потвърдено
с решение № III-93/06.07.2010г. по гр.дело № 911/2010г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, подсъдимият Ш. бил осъден да заплаща на сина си А.С.Ш., чрез
неговата майка и законен представител – свидетелката К.К.К., месечна издръжка в
размер на 90 лева, платими в гр.Бургас, считано от 08.12.2009 г. до настъпване на законните основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
неизплатена вноска до окончателното и изплащане.
С присъда № 47/18.02.2013г. по
НОХД № 146/2013г. на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 19.03.2013г., подсъдимият
С.А.Ш. е осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което му е
било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Въпреки постановеното съдебно решение на Районен съд-Бургас, със
съдържанието на което бил запознат, в периода месец декември 2013г. - месец
август 2018г. включително, подсъдимият Ш. не изпълнявал задължението за
заплащане на дължимата издръжка в гр.Бургас. Така в периода месец декември 2013г.-
месец август 2018г., включително, в гр.Бургас, след като бил осъден с влязло в
сила на 09.08.2010г. съдебно решение № 574/14.04.2010г. по гр.дело № 666/2010г.
на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение № Ш-93/06.07.2010г.
по гр.дело № 911/2010г. по описа на Окръжен съд - Бургас, да издържа свой
низходящ - сина си А.С.Ш., чрез неговата майка и законен представител – К.К.К.,
подсъдимият С.А.Ш. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две вноски, а именно петдесет и седем месечни вноски от по 90 лева всяка, общо
в размер на 5130 лева, платими в гр.Бургас.
Изложената фактическа
обстановка и правна квалификация се установяват по несъмнен и категоричен начин
от събрания в хода на производството доказателствен материал, в т.ч. протоколи
за разпит на свидетелите К.К.К., А.С.Ш., справка съдимост, справка от Агенция
по вписванията, справка от НОИ, справка от Министерството на правосъдието,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" за изтърпени наказания, както и от останалите материали по
делото.
Безспорно се доказва, че подсъдимият
С.А.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като в периода месец декември
2013г.- месец август 2018г., включително, след като е осъден с влязло в сила на
09.08.2010 година съдебно решение № 574/14.04.2010г. по гр.дело № 666/2010г. на
Районен съд-Бургас, потвърдено с решение № Ш-93/06.07.2010г. по гр.дело №
911/2010г. по описа на Окръжен съд-Бургас, да издържа свой низходящ-сина си А.С.Ш.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - К.К.К., с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно петдесет и седем месечни вноски
от по 90 лева всяка, общо в размер на 5130 лева, платими в гр.Бургас, като
деянието е извършено повторно, поради което съдът призна подсъдимия за виновен
по така повдигнатото обвинение.
От обективна страна по делото е установено
безспорно, че с влязъл в сила съдебен акт - съдебно решение № 574/14.04.2010г.
по гр.дело № 666/2010г. на Районен съд-Бургас, потвърдено с решение №
Ш-93/06.07.2010г. по гр.дело № 911/2010г. по описа на Окръжен съд-Бургас, подсъдимият
е бил осъден да издържа свой низходящ- сина си А.С.Ш.. С неплащане на дължимите
месечни вноски по задължението за издръжка, в периода месец декември 2013г.-
месец август 2018г., включително, подсъдимият Ш. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Престъплението по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК е на просто извършване и законът
се интересува единствено от факта на неплащане на издръжката. Безспорно е
установено неплащане на издръжката за целия инкриминиран период, за който е
била дължима - месец декември
2013г.- месец август 2018г.. Налице е парично задължение, в
размер на две и повече месечни вноски, или петдесет и седем
месечни вноски от по 90 лева всяка - общо в размер на 5130 лева,
което се дължи на равни месечни вноски, което не е изпълнено за повече от два
месеца. Веднъж установено по съдебен ред, задължението за издръжка е безспорно
и изискуемо.
С присъда № 47/18.02.2013г.
по НОХД № 146/2013г. на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 19.03.2013г., подсъдимият
С.А.Ш. е осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че
след като е бил осъден с влязло в сила
на 09.08.2010г. решение № 574 на Районен съд-Бургас от 14.04.2010г. по гр.д.№ 666/2010г.
на Районен съд-Бургас, да издържа свой низходящ - сина си А.С.Ш.,
съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две вноски за периода 02.03.2012г. до
02.11.2012г., включително – осем вноски по 90 лева, общо 720 лева, за което му
е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева. От изтърпяване на така
определеното наказание не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.2, вр. ал.1 от НК
пет годишен срок, поради което престъплението по настоящето производство се
явява извършено от подсъдимия С.А.Ш. при условията на повторност по см. на
чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Подсъдимият С.А.Ш. е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно
решение да заплаща ежемесечно издръжка на детето и въпреки това не е изпълнил
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Известно е, че присъдената издръжка следва да задоволява
ежедневните нужди на детето, поради което е изискуема през течение на месеца,
за който се отнася и в този смисъл съдът намира, че при осъществяване на
горепосоченото деяние подсъдимият е бил наясно, че не изпълнява съдебното решение,
съзнавал е общественоопасния характер на поведението си, предвиждал
е, че от него ще настъпят
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното престъпление законодателят е
предвидил две алтернативни наказания – до 2 години лишаване от свобода или пробация, както
и обществено порицание. В конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, нито изключителни такива за да се определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При индивидуализиране на наказанието по чл.54
от НК съдът взе предвид обществената опасност на деянието и личността на
подсъдимия. Данните за личността на подсъдимия и съдебното му минало
характеризират същия като лице с ниска степен на обществена опасност. С.А.Ш. е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, не работи, с адрес на местоживеене ***. При
тези фактически данни съдът намери, че с наказание пробация, като
съвкупност от мерки за контрол и въздействие ще бъдат постигнати целите
визирани в чл.36 от НК. Наказанието съдът определи при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, тъй като периодът на неизпълнение на задължението за плащане
на издръжка е дълъг, за което време детето А.С.Ш. е било лишено от така дължимата
и необходима издръжка. Предвид изложените съображения съдът на
основание чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК
наложи на подсъдимия наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично, за срок от 2 години, на основание
чл.42а, ал.2, т.1 от НК; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за срок от
2 поредни години, на основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК.
Наред с наказанието пробация съдът наложи
на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, като
постанови същото да бъде изпълнено чрез
обявяване на присъдата във вестник „П” гр.Самоков.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател :
ВО:К.А.