№ 312
гр. гр. Добрич, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500425 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№8562/23.05.2022г. от В. Г. Я. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез
адв.М. Г., срещу решение №383/09.05.2022г. по гр.д.№3006/2021г. на
Добрички районен съд, с което се отхвърля предявеният от нея срещу
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД ЕИК гр.София , район
Сердика , жк „Банишора“, ул.“Скопие“№1 А, представлявано от
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК *********, иск за отмяна на Заповед
№ 4300-020/27.07.2021г., издадена от управител на филиал 4300 Добрич, с
която й е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.
Намира решението за незаконосъобразно, постановено при допуснати
процесуални нарушения. Съдът не разгледал всички направени от ищцата
възражения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, не е обсъдил
всички събрани доказателства. Не обсъдил в цялост и не взел впредвид
всички установени с показанията на св.Д. факти. Не обсъдил доводите на
ищцата във връзка оплакванията и за дискриминационни действия и
злоупотреба с право от страна на работодателя. Не обсъдил оплакванията и,
че преди налагането на дисциплинарно наказание не са и представени
1
описаните в заповедта документи-оплакването на клиента, сторно за върната
сума и касова бележка. Ищцата не била извършила нарушение по смисъла на
чл.187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ. Съдът неправилно преценил съотвествието на
наказанието на нарушението. Иска отмяна на решението и постановяване на
ново за уважаване на иска и.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на
решението, чието потвърждаване иска. Счита решението да не страда от
твърдените от въззивника пороци, доказателствата да са преценени в
съвкупност, да са обсъдени всички правно релевантни факти.По твърденията
за злоупотреба с права и проявено дискриминационно отношение,
доказателствената тежест била на ищцата, такава и е указана, същата не е
реализирала успешно доказване на твърденията си. Спазена била процедурата
по дисциплинарно наказване за провинение, което покривало състава на
злоупотреба с доверието на работодателя. Налице било и съответствие между
наказание и нарушение.Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, с начало 10.05.2022г и
край 25.05.2022г., отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 и 261 от
ГПК/жалбоподателят не дължи държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.1
от ГПК/.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по предявен с искова молба вх.
№8373/27.09.2021г.от В. Г. Я. с ЕГН ********** от гр.Добрич, срещу
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД ЕИК гр.София, иск на
основание чл.357 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №
4300-020/27.07.2021г., издадена от управител на филиал 4300 Добрич за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на
основание чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ-„злоупотреба с доверието на
работодателя”.
Според твърденията в исковата молба, ищцата заема длъжността
2
„обслужващ магазин/служител филиал“ с място на работа филиал 4300
Добрич. На 27.07.2021г. и е връчена Заповед № 4300-020/27.07.2021г.,
издадена от управител на филиал 4300 Добрич, с която и е наложено
наказание „предупреждение за уволнение” на осн. чл. 188, т. 2 от КТ, за
извършено нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в това , че на
24.06.2021г. в 11.43часа е маркирала погрешно на клиент 15бр.хляб „Гергана“
от по 0.79лема броя, вместо реално закупените 13броя хляб.
Незаконосъобразността на заповедта се обосновава с твърдения, че
същата не е мотивирана, не са и представени документите, описани в
заповедта и послужили за издаването и/оплакването на клиент, сторно за
върната сума, касова бележка/. Излага и, че са и поискани писмени обяснения
по чл.193 ал.1 от ГПК без да са и представени относимите към фактическата
обстановка документи. Каквито и действия да била извършила, не бил
осъществен състава по чл.187, ал.1, т.8, от КТ-злоупотреба с доверието на
работодателя. Описанието на нарушението в заповедта било много точно, не
била допуснала умишлено нарушение на работата си. При издаване на
заповедта не били спазени изискванията на чл.189, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ
досежно задължението на работодателя да събере и оцени всички факти и
обстоятелства, имащи значение при налагане на дисциплинарно наказание.
Не била взета предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено. Некоректното маркиране на броя на продадените артикули не
било толкова тежко нарушение, което да води до налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Не само на нея
се било случвало да допусне погрешно маркиране, но само тя била
дисциплинарно наказана за това. Самата тя, работейки на „информация“
много често извършвала сторниране на неправилно маркирани на касите
стоки- маркирани два телевизора вместо един, закупуване на бира от
различни видове с маркиране на цялото количество по по-високата цена,
погрешно маркирано количество на артикули. В този смисъл се позовава на
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя
Ответникът е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за
уволнение" е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
императивните разпоредби на КТ по чл.192, ал.1, чл.193, ал.1, чл.294, ал.1 и
чл.195 от КТи при правилно подвеждане на нарушението под правната норма
3
на чл. 187, т. 8 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя”, за която
квалификация не било нужно настъпване на вреди за работодателя или
извличането на материална облага за служителя или негов близък. Излага
обстоятелства относно действията и поведението на ищцата, мотивирали
дисциплинарното и санкциониране- въпреки, че преброила количеството
хляб, маркирала 15бр.хляб вместо 13бр., с което нарушила длъжностните си
задължения да работи качествено и с цел постигане удовлетвореност от
страна на клиента, ефикасно и безпогрешно да обслужва клиентите,
правилата за регистриране на стоките-„артикулите се сканират един по един ,
бутон за количество се използва само при оригинални опаковки“, „не
коментирам и не разглеждам артикулите при сканиране“, за което била
преминала обучение на 28.09.2020г. Излага обстоятелства и относно
действията на работодателя- във връзка с оплакването от клиента на
24.06.2020г. с ищцата бил проведен разговор от управителя на филиала, за
което бил съставен протокол, подписан от нея; поканена била да даде
обяснения при отпочнало след докладна на управителя дисциплинарно
производство, тежестта на наказанието била преценена с оглед тежестта на
нарушението, връчена и била заповед за налагането му на 27.07.2021г.
С атакуваното решение предявеният иск по чл.357 ал.1 от КТ е уважен
по съображения на районния съд, че при провеждане на дисциплинарното
производство и налагане на дисциплинарното наказание са спазени
императивните изисквания на закона, описаното в заповедта поведение на
ищцата покрива състава на т. 8 от чл. 187 КТ, наказанието е съответно на
нарушението .
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск.
При проверка на решението във връзка с релевираните в жалбата
4
пороци, съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК
,въззивният съд намира същото за правилно по следните съображения:
Обосноваващите претенцията на ищцата по чл.357 ал.1 от КТ
обстоятелства, изложени в исковата молба, дават основание да се приеме, че
правото си на отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” същата извежда от допуснати от
работодателя процесуални нарушение по чл.195, ал.1 от КТ относно
мотивирането на заповедта, чл.193, ал.1 от КТ относно събирането и
оценката на доказателствата, чл.189, ал.1 от ГПК относно тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, от неправилна квалификация на поведението и като злоупотреба с
доверие, от недобосъвестното поведение на самия работодател-нееднакво
третиране на служители при идентични нарушения на трудовата дисциплина.
Не е имало спор, и във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с
установените от районния съд фактическите обстоятелства относно
възникването и съществуването между страните на трудово правоотношение,
датиращо от 08.04.2010г.2005г., като по силата на допълнително
споразумение от 01.12.2018г. ищцата заема длъжността “обслужващ
магазин/служител филиал“с място на работа филиал 4300 в гр.Добрич.
Със Заповед № 4300-020/27.07.2021г., издадена от управител на филиал
4300 Добрич на В. Г. Я. е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение". Като фактическо основание за налагане на
наказанието в заповедта е посочено, че ищцата при работа на каса на
24.06.2021г. в 11.43часа маркирала погрешно на клиент 15бл.хляб „Гергана“
0.700гр. от по 0.79лв. бройката, вместо реално закупените от него 13бр.,
въпреки, че четирикратно ги е преброила и е установила, че количеството
закупувани артикули хляб „Гергана“0.700гр.са 13 бр., че говорила „на опаки“
и е заявила “не, толкова ще маркирам“. В заповедта е изложено и, че с това си
поведение служителката е нарушила задължението си за вежливо и любезно
отношение към клиента, без да влиза в спор с него, т.н. Златни правила за
бързо и точно регистриране на стоките-т.7 „не коментирам и не разглеждам
артикулите при сканиране“, т.3“артикулите се сканират един по един, бутон
за количество се използва само при оригинилни опаковки/кашони“,
длъжностната си характеристика -задължението да работи качествено с цел
5
постигане на удовлетвореност от страна на клиента, ефикасно и безпогрешно
да обслужва клиентите на „витрина“, на „каса“, както и на „информация“.
Отразено е и, че поведението и уврежда имиджа на „Кауфланд“като търговец,
както и, че заради това поведение на основание чл.188, т.2 от КТ във връзка с
чл.187, ал.1, т.8 от КТ и се налага дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение".
Неоснователни са твърденията на ищцата, относими към допуснато от
работодателя нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Текстът на разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ съдържа изисквания за формата /писмена/ и съдържанието
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената
заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е
описано с обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е
посочено времето на извършването му, вида на наложеното наказание и
правното му основание. В случая заповедта има адекватно на законовите
изисквания съдържание, защото съдържа подробно изложение на фактите,
представляващи уволнително основание, с оглед на които е дадена правната
квалификацията по чл. 187, ал.1, т. 8, пр.1 от КТ, т.е.поради"злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието”. Мотивирана е по
начин, че са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна,
времето и мястото на извършването му - кога, какви конкретни действия са
извършени от служителя, даващ възможност за проверка за
законосъобразност -имал ли е наказания служител трудово поведение,
адекватно на изискуемото или не.
Не е било спорно и се установява, че заповедта е връчена на ищцата на
27.07.2021 г., от когато наказанието се счита наложено/чл.195 ал.3 КТ/, като
преди това работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 , ал.1 от
ГПК/няма и твърдения в обратния смисъл/ като с покана от 05.07.2021г. са
поискани обяснения от ищцата за нейни действия /поведение на 24.06.2021г.
Приложени са такива от 09.07.2021г. в писмена форма, съдържащи
принципно твърдение на ищцата, че от първия си работен ден работи
съвестно, отговорно и коректно, изпълнява поставените от прекия и
ръководител и управителя задачи според всички вътрешно-фирмени правила.
В този смисъл, не се твърди, не се и установява да е налице абсолютното
отменително процесуално основание по чл.193, ал.1 от КТ - неизпълнение на
задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание
6
да поиска писмени или устни обяснения за конкретното нарушение,
мотивирало налагането на наказание.
Както в заповед за налагане на дисциплинарно наказание, така и в
искането на обяснения, нарушението на трудовата дисциплина е описано по
ясен и разбираем начин, който позволява на ищцата да реализира правото си
на защита по предявеното и нарушение. Не са касае за мотивиране на
заповедта чрез препращане към друг документ. Необходимост от запознаване
на ищцата при искането на обяснения или при връчването на заповедта с
описаните в нея документи/докладна, протокол за проведено обучение на
тема „бързо и точно регистриране на стоката“, длъжностната характеристика,
извлечение от работен график, оплакване от клиент, копие от касова бележка,
протокол от проведен разговор с ищцата на 24.06.2021г./ би съществувала ако
не заповедта или искането на обяснения, а някой от тези документи
обективира деянието със съществените му признаци, време и място на
извършване.
Нещо повече, не е имало спор по факта, че на 24.06.2021г. ищцата е
обслужвали клиенти на каса №6. Не е оспорен от нея и представеният от
ответника „протокол за проведен разговор със служител“, съставен на датата
24.06.2021г. в 12.00часа, по повод оплакване от клиент, пазарувал на каса №6
и обслужван от ищцата, подписан от нея. Съдържанието на протокола
обективира изявление на ищцата във връзка с оплакването на клиент за
неправилно маркиране на хляб „Гергана“-в количката на клиента имало
13бр.хляб, тя ги изброила 4 пъти, помолила и той да ги изброи, отказал и
настоял да маркира 15бр., така и направила, като му казала , че може да се
дръпне и да си ги изброи, а на „информация“ да му върнат разликата, счела,
че не е уместно да възразява повече и го отпратила на „информация“.
Свидетелката Д. Л. Д. е приела оплакването на клиент, който според
свидетелката отишъл раздразнен на „информация“ с оплакване, че са му
маркирани 15бр.хляб „гергана“ 700гр., вместо 13бр., колкото имал в
количката, че г-жа Я. се е държала доста зле с него, влезли в спорове и в
крайна сметка маркирала 15бр. и го отпратила към информация, ако има
други въпроси.
Събраните по делото доказателства налагат извод, че материалните
предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание в случая са налице.
7
Налице е съставът на нарушението по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ –
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието.
Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на
предприятието като дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал.1, т. 8 КТ не са
обусловени от наличието на умисъл, нито от наличието на вреда/извличане на
определена облага за работника или за трето лице за сметка на работодателя/.
Ако нарушенията са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя
налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на
трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата
грижа. Липсата или наличието на имуществена вреда също има значение за
тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв
случай не изключва дисциплинарната отговорност. Ако нарушенията са
причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност,
носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. В този смисъл
злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да
е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие,
независимо дали действията са извършени умишлено. Съгласно чл. 126, т. 9
от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя
си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Щом ищцата е натоварена с обслужване на клиенти при
изпълнение на търговската дейност на работодателя, изпълнението на
трудовите и задължения е свързано с проявата на поведение, което пази и
укрепва престижа на работодателя-търговец, с въздържане от действия, които
биха злепоставили работодателя пред клиентите. В този смисъл ищцата на
общо основание има задължението по чл. 126, т. 9 от КТ, а с длъжностната
характеристика изрично и е възложено задължения за ефикасно и
безпогрешно обслужване на клиенти, за спазване на вътрешните правила,
характер на каквито имат и правилата за регистриране на стоката при
продажба на каса, с които е била запозната при участие в обучение, проведено
на 28.09.2020г. според представения по делото протокол, подписан от нея.
Нарушението, извършено от ищцата правилно е квалифицирано по чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ. Следва да се отбележи и, че неправилната правна
квалификация сама по себе си не обуславя незаконност на наложеното
наказание, тъй като меродавно за ангажиране на дисциплинарната
8
отговорност е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното
съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Налице е посочената в заповедта правно значима причина за
санкционирането на ищцата с налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. При съобразяване на обстоятелствата,
посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ, в частност, че не се касае до неволна грешка,
а до съзнателно/въпреки собствената и констатация относно броя на
закупения от клиента хляб/ грешно маркиране на стока, в който смисъл са
протоколираните изявления на ищцата в разговор с управителя
непосредствено след деянието, и настоящата инстанция приема да е налице
съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението.
Липсват доказателства , които да обосноват извод за недобросъвестно
упражнено от работодателя право да санкционира служителя за неправомерно
дисциплинарно поведение. Оборването на презумпцията за добросъвестност
по чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на работника. Указания относно тази тежест от
доказването са дадени на ищеца в съдебно заседание от 18.03.2022г., когато
първоинстанционният съд е допълнил доклада по делото по повод
възражения на страните по него. Според свидетелката Д. Л. Д., случвало се е и
друг път да се извършват корекции на вече преминали стоки през касата
поради грешна цена, когато клиента е сгрешил, когато намалението е
преминало с грешен код. Такива грешки се случвали поне по веднъж на ден.
Случвало се самата свидетелка при работа на каса да сгреши и не е била
дисциплинарно наказвана за това. Показанията на свидетелката, както и
признанието на ответника, че назад във времето от една година/срока за
погасяване на възможността да се реализира дисциплинарната отговорност/
няма налагани дисциплинарни наказания за допуснати грешки на каса, не са
достатъчни за да се изведе извод за нееднакво третиране на служители при
идентични нарушения на трудовата дисциплина. Само формалният признак
„грешка при работа на каса“ не е достатъчен за квалифициране на всички
случаи на неправилно маркиране на стоки при продажба като идентични
нарушения на трудовата дисциплина. Не са ангажирани от ищцата
доказателства, убедителни до степен да се приеме за оборена презумпция за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ.
След като описаните в съобразителната част на заповедта обстоятелства,
9
формиращи фактическия състав на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ са установени,
респ.налице е нарушение на трудовата дисциплина, за което следва да бъде
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, предявеният иск по
чл.357 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна Заповед № 4300-
020/27.07.2021г., издадена от управител на филиал 4300 Добрич, с което и е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като въззивният съд
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.
272 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ,
ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и
разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането
на такси и разноски, които се дължат от тях към бюджета на съответния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете
им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на разноски,
направени от насрещната страна по делото – работодателя. В случая,
съобразно изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна-
ответник в първоинстанционното производство. Въззиваемата страна-ЮЛ е
представлявана от юрисконсулт и следващите му се разноски се определят по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, т.е. размерът се определя от съда в рамките
по чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с Наредбата за заплащане
на правната помощ. При определяне на размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение в случая приложимо е правилото на чл.23,
т.1, пр.1 от Наредба за заплащането на правна помощ и като се отчетат
действията на защита на възиваемата страна /подаване на отговор, явяване в
едно открито съдебно заседание/, дължимото от въззивника юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна следва да се определи в размер на
100лева. Искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ - 360лева, е неоснователно по причина за
неприложимост на същата разпоредба с оглед характера на настоящия трудов
спор, както неоснователно е и искането за присъждане на командировъчни
10
разходи/за двупосочен самолетен билет/. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи
от страната по делото, каквито са командировъчните разходи/пътни, дневни,
квартирни/, които са въпрос на служебното правоотношение между
командирован и командироващ. С оглед на горното, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени само разноските за юрисконсултско
възнаграждение в определения по-горе от съда размер.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №383/09.05.2022г. по гр.д.№3006/2021г. на
Добрички районен съд
ОСЪЖДА В. Г. Я. ЕГН ********** гр.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД ЕИК гр.София, район
Сердика, жк „Банишора“, ул.“Скопие“№1 А, съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 100лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3 , т.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11