№ 6752
гр. София, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110109531 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
заявление № 780/12.01.2021 г. е поискал от Слубжа по вписванията – гр.София вписване на
подновяване на законна ипотека по *****, по което заявление съдия по вписванията е
постановил отказ, обективиран в определение № 780 от 12.01.2021 г., който отказ бил
отменен като незаконосъобразен с определение от 19.03.2021 г. по в.ч. гр. д. № 2610/2021 г.
по описа на СГС. Твърди, че съдията по вписванията е действал противоправно,
постановявайки отказ за подновяване на вписването, тъй като е приел погрешно, че е
сезиран с молба за вписване на договорна ипотека, която е следвало да бъде окомплектована
със заверен препис на ипотечния акт, а в действителност е бил сезиран с молба за
подновяване на законна ипотека. Твърди, че в резултат от това действие, в производството
пред СГС направил разходи за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 360 лв., които суми счита, че представляват имуществена вреда в причинна връзка
с постановения от съдията по вписванията, на който ответникът е възложил работа, отказ,
поради което следва да се заплатят от него. При тези твърдения иска ответникът да бъде
осъден да заплати сумата 385 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 26.03.2021 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът признава факта, че е възложител на работата на съдията по вписванията
при СРС, постановил отказа, но оспорва иска с твърдения, че отказът е законосъобразен, тъй
като е постановен в съсответствие със закона и правилата за вписване и не е в причинна
връзка с претърпени от ищеца вреди, тъй като плащането на уговореното възнаграждение е
1
извършено след постановяване на определението, с което отказът е отменен, а отделно от
това доколкото отказът се обжалва в охранително производство, съгласно чл.541 ГПК
всички разноски са за сметка на молителя. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
предявения иск и присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач, в становище по същество, оспорва иска с твърдения, че
ищецът е следвало да поиска присъждане на разноски по реда на чл.78 ГПК, евентуално по
реда на чл.248 ГПК, отделно от това отказът е законосъобразен и не е налице вина. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за противоправно поведение на лица, на които е
възложил работа, което поведение се изразява в незаконосъобразен отказ за вписване на
законна ипотека, от който ищецът претърпял имуществена вреда в размер на разноските,
които заплатил по обжалване на отказа.
За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже
по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите.
Първият елемент, е установен по делото, поради безспорност на факта, че лицето,
постановило отказа, се намира в правоотношение с ответника, след проведен конкурс.
.Отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за
причиняване на имуществени вреди, от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията
да разпореди вписване за извършване на подновяване на законна ипотека. Произнасянето на
Софийски градски съд, с определение от 19.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2610/2021
г., с което отказът е отменен като незаконосъобразен, не обвързва настоящия съдебен състав,
но след извършена от него самостоятелна преценка за законосъобразността на отказа, съдът
споделя изводите на въззивната инстанция. Видно от представеното, по приетата по делото
преписка, заявление, в него ясно е посочено, че се иска вписване на подновяване на законна
ипотека. В приложената към него молба, действително е посочено, че е за подновяване на
договорна ипотека, но в съдържанието ясно е изразена воля за вписване за подновяване на
законна ипотека, а и представената молба от кредитора за първоначално вписване на законна
ипотека, сочи еднозначно на такъв извод, поради което очевидно е била налице техническа
грешка, която не е препятствала възможността съдията по вписванията да направи
еднозначен извод за волята на молителя и да се произнесе, съобразно тази воля, при спазване
на всички други изисквания за това. Съгласно изискванията на чл.18, ал.1 от Правилника за
2
вписванията, молбата за вписване на кредитора по договора за цесия, е подадена в два
екземпляра, като към нея е представена и молбата за първоначално вписване на законна
ипотека, подадена от цедента, върху която има данни на първоначалното вписване – акт №,
том и рег. №. Предвид изложеното постановеният отказ е постановен в неправилно
приложение на закона, поради което е незаконосъобразен.
Относно вредата, която се твърди да представляват заплатената държавна такса, за
обжалване, и адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че за да се приеме, че същата
е претърпяна, относно адвокатското възнаграждение, е достатъчно да се установи, че е
задължена правната сфера на доверителя за заплащане на такова възнаграждение. Правната
сфера на ищеца, за заплащане на адвокатското възнаграждение, е задължена със сключване
на договора за правна защита и съдействие на 12.01.2021 г., преди подаване на жалбата за
обжалване на отказа. Отделно от това, в представения по делото договор е посочено, че
уговореното възнаграждение, в размер на 360 лв., е заплатено в брой, при подписване на
договора, поради което последният служи за разписка за извършеното плащане, а по – късно
издадената фактура не променя този извод. Плащането на държавната такса за
охранителното производство, в размер на 25 лв., се установява от приложената по делото
вносна бележка, поради което по делото е доказано намаляване на имуществената сфера на
ищеца.
Основен, спорен по делото въпрос, е дали посоченото намаляване на имуществената
сфера на ищеца е в причинна връзка с постановения отказ и дали подлежи на обезщетяване
по пътя на деликтната отговорност, предвид правилото на чл.541 ГПК, съгласно което
разноските в охранителното производство са за сметка на молителя.
Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните
по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.
Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които
насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. Именно в посочения
контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство
не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели
единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване
по определени партиди. Именно по тази причина, не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса, от лицето,
обжалвало отказа.
Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразен отказ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму, доколкото за гаранционно – обепечителната
отговорност за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗЗД.
Изразходваните средства за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
охранително производство, приключило с отмяна на незаконосъобразен отказ за вписване,
са имуществена вреда за лицето, принудено да обжалва незаконосъобразния отказ, тъй като
3
то има право на адвокатска защита във всеки случай, в който иска защита и съдействие пред
съд. Обратното тълкуване, на нормата на чл.541 ГПК, означава да се приеме, че с
процесуален закон се ограничава обема на деликтната отговорност, при липса на такова
ограничение в специалния материален закон, който я регулира.
Предвид изложеното, съдът намира, че позоваването на правилото на чл.541 ГПК, е
ирелевантно за извода, относно обема на отговорността на ответника, тъй като това правило
урежда единствено възможността молителят, в едно охранително производство, да получи, в
рамките на това производство, направените за инициирането и провеждането му разноски,
предвид това, че няма насрещна страна и не се решава правен спор. В случай обаче, че се
установи, че въпреки положената от молителя дължима грижа да сезира съдията по
вписванията, съгласно изискванията на закона, и въпреки това е постановен отказ в
нарушение на този закон, разходите, които това добросъвестно лице е било принудено да
направи, представляват вреда, която лицето, възложило работата на постановилия
незаконосъобразния отказ, следва да обезщети.
Вината се предпога, по силата на законовата презумпция на чл.45, ал. 2 ЗЗД, която като
необорена, чрез пълно и обратно доказване, следва да бъде приложена.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски в размер на 360 лв. за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС и 50 лв. държавна такса. Възнаграждението е уговорено в
минимален, съгласно НМРАВ, размер от 300 лв. и 360 лв. с ДДС, което е дължимо, видно от
регистрацията на адвоката, който го е уговорил, поради което възражението на ответника за
намаляване на размера му, поради орекомерност, е неоснователно.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, с адрес – гр.София, ул.“Славянска“ № 1
да заплати на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление – гр. София, бул.”БългарияI” № 81, вх.В, ет.8 на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45
от ЗЗД сумата от 385 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на определение № 780 от 12.01.2021 г., постановено от съдия по вписванията при
СРС, с което е постановен отказ за вписване на подновяване на законна ипотека по *****,
отменен като незаконосъобразен с определение от 19.03.2021 г. по в.ч. гр. д. № 2610/2021 г.
по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
26.03.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, с адрес – гр.София, ул.“Славянска“ № 1
да заплати на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул.”БългарияI” № 81, вх.В, ет.8 на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 410 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение и дръжавна
такса.
Решението е постановено при участието на И.М. М., ЕГН **********, като трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5