№ 976
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 17 от ЗЗДН вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на ответника К. В. Б., ЕГН:
**********, от гр. Б., със съдебен адрес: адв. Илияна Мелконян- БАК срещу
решение № 1622 от 22.07.2022 г., постановено по гр. дело № 4125/2022 г.
по описа на Районен съд- Бургас, в частта, с която е наложена мярката по
чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, като му е забранено да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на малолетното му
дете Т. К. Б., ЕГН: ********* за срок от три месеца, считано от
постановяване на решението - 22.07.2022г.
В жалбата се излага недоволство от решението на районния съд в
горепосочената част, като се твърди, че същото е неправилно по съображения,
че на процесната дата жалбоподателят не е извършил действия, с които да
застраши, заплаши или да обиди своите деца, в т.ч. и по-голямото от тях Т..
Не оспорва, че отношенията му с майката на децата му са доста влошени и
изострени, като сочи, че вследствие тях майката е напуснала града и е
ограничила контактите му с децата. Заявява, че действията му на процесната
дата не могат да се приравнят на домашно насилие спрямо сина му Т.. Счита,
че решението на съда е неправилно в тази част, тъй като елиминира
възможността му за срещи и лични контакти с децата по привременните
мерки за режима на лични отношения с тях. По гореизложените
съображения, доразвити в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното
1
решение в обжалваната му част. В съдебно заседание, въззивникът не се
явява и не изпраща представител.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Петя Колева е депозирала
писмен отговор по въззивната жалба, с която е оспорила същата като
неоснователна. Изразени са съображения, че твърдения акт на домашно
насилие, извършен на 26.06.2022г. е доказан с ангажираните по делото
доказателства, като се считат за неверни възраженията на жалбоподателя в
тази насока, в т.ч. и тези, с които същият твърди, че действията му не
съставляват насилническо поведение спрямо си му Т.. Представен е препис от
съдебен протокол от 23.08.2022г. по воденото между страните гр.д. №
2891/2022г. по описа на БРС, с който са определени привременните мерки за
режима на лични отношения на бащата с децата. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноските във
въззивното производство. Въззиваемият в съдебно заседание, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и
моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Дирекция „Социално подпомагане“ –Бургас, редовно призована не
изпраща представител в съдебно заседание и не излага становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано на 28.06.2022г. по
молба по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, подадена от С. Т. Т., действаща и в качеството
си на законен представител на малолетните деца Т. К. Б., ЕГН: ********* и С.
К. Б., ЕГН: **********, с искане за издаване на заповед за налагане на мерки
за защита по ЗЗДН срещу осъществено на 26.06.2022г. от ответника К. В. Б.
/лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и
същият е баща останалите двама молители- негови деца/, домашно насилие,
изразяващо се психически и емоционален тормоз.
С обжалваното първоинстанционно решение, районният съд е уважил
молбата по ЗЗДН по отношение на първите двама молители, като им е
наложил мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, чрез които е
задължил ответника да се въздържа от действия на домашно насилие спрямо
тях и му е забранил да приближава жилището, местоработата и местата им за
социални контакти и отдих, по отношение на първата молителка за срок от 12
месеца , а по отношение на втория молител - за срок от 3 месеца, считано от
постановяване на решението – 22.07.2022г. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
съдът е наложил на ответника глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да
заплати направените от молителите разноски по делото, както и дължимата в
полза на БРС държавна такса.
Предмет на въззивно обжалване е решението на БРС в частта досежно
наложената спрямо детето Т. К. Б. мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за
2
срок от три месеца, считано от 22.07.2022г. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
обжалваното решение в атакуваната в жалбата част въззивният съд не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо, като по
съществото на спора съдът намира следното:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки
взаимоотношения помежду си, попадащи в категорията лица по чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
въз основа на ангажираните по делото доказателства, като същата напълно се
споделя от настоящата инстанция и съответства и на направените правни
изводи за доказаност на твърдените от молителя обстоятелства досежно
извършено спрямо малолетното дете Т. домашно насилие на посочената дата,
които се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
С оглед наведените в жалбата възражения за неправилност на
решението, по съображения, че извършените действия на процесната дата
неправилно са приети като такива, с които ответникът да е застрашил,
заплашил или да обидил детето си Т., настоящата инстанция намира, че
правилно и в съответствие с ангажираните доказателства, районният съд е
счел, че на процесната дата е налице упражнено от ответника срещу
малолетното му дете Т. психическо насилие, изразяващо се в груби и
непристойни действия, както и в отправени обиди. За налагане на наложената
мярка по ЗЗДН е достатъчно е да се докаже наличие на поведение,
осъществено от ответника, което да съдържа психическо и/или емоционално
насилие срещу пострадалото лице. Такова поведение, както правилно е приел
първоинстанционният съд е установено по категоричен начин от данните по
делото, които са безпротиворечиви и еднозначни. С извършените действия
спрямо детето си ответникът предизвикал отрицателни емоции и страх у
детето Т., което съставлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
без значение дали извършителят реално е имал подобни намерения.
Затова като е уважил молбата за защита по ЗЗДН спрямо детето Т. и е
наложил мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, чийто срок е сравнително кратък
3
и към настоящия момент е почти към края си, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, в съответствие с доказателствата по
делото, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
въззиваемата страна за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК
на направените във въззивната инстанция разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1622 от 22.07.2022 г., постановено по гр.
дело № 4125/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, в обжалваната му
част, с която в полза на малолетния Т. К. Б., ЕГН: ********* е наложена
мярка за защита по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН срещу домашно насилие,
осъществено на 26.06.2022г. от баща му К. В. Б., ЕГН: **********, от гр. Б..
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК на Т. К. Б., ЕГН:
********* , чрез неговата майка и законен представител С. Т. Т., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „М.“№ **, ет. *, ап. * направените във
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4