Решение по дело №2255/2021 на Софийски градски съд

        Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ..…

                                                          Гр. София, 30.05.2022 г.

                                

 

 

    В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                          ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                           Мл. съдия : Десислава Чернева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2255 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20009989/13.01.2021 г. по гр. д. № 27179/2020 г. на СРС, 157 с - в, са отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З.Я.Т. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 51, 55 лв. - главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 23, 98 лв. - такса „дялово разпределение“ за същия период, както и сумата от 8, 12 лв. обезщетение за забава върху гладницата за ТЕ за периода 31.12.2017 г. – 18.08.2019 г. и сумата от 4, 73 лв. обезщетение за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода 01.07.2017 г. – 18.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 19847/2020 г. та СРС, 157 с - в.

Решението се обжалва по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при постановяването му. Сочи се, че в производството е установено, че ответницата не е подписвала писмен договор за ползваната в имота ТЕ за периода, въпреки отправените многократни покани и доколкото става въпрос за стопански обект. Поддържа, че страните не спорят, че не е подписван писмен договор, какъвто се изисква по силата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Неправилно и в нарушение на материалния закон СРС е приел, че по същество е налице такъв договор. При липса на подписан между страните писмен договор, въз основа на който да се ангажира отговорността на ответницата, следва да се приеме, че тя се е обогатила неоснователно с цената на доставената в имота ТЕ. Поддържа се, че по делото е установено, че в имота е доставена реално ТЕ и липсата на договор не освобождава ответника от необходимостта за заплати цената на използваната ТЕ. Неправилно СРС е отхвърлил исковете с правно основание извъндоговорен източник. Моли да се отмени решението СРС и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски и прави евентуално възражение по присъждането на разноски в полза на насрещната страна. 

Въззиваемата страна - ответницата З.Я.Т., чрез процесуалния си представител, е подала отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. В него поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Поддържа, че не са представени убедителни писмени доказателства за дължимост на претендираните суми. Неоснователно ищецът сочи, че ответницата е потребител на ТЕ за обекта, след като не са представени доказателства за сключен с нея писмен договор, тъй като в случая се касае за стопански обект. Правилно СРС е приел, че не се установява фактическия състав на отговорността по чл. 59 ЗЗД - липсва обогатяване на ответницата и респективно обедняване на ищеца с  претендираните суми. Излагат се и доводи, че в имота липсва връзка с топлопреносната мрежа, понеже е затапено разпределителното отклонение към него. По този начин към имота не е разпределяна ТЕ, със стойността на която ответницата да се е обогатила неоснователно. Освен това се поддържа, че изцяло в тежест на ищеца е било да докаже всички факти, от които произтича вземането му, включително качеството на ответницата на ползвател на имота през периода и реалната доставка на ТЕ. Такова доказване не е проведено в производството. Моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страна на ищеца „Н.и.“ ООД (Н.ЕАД), редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са били обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, с източник - неоснователно обогатяване и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  - за лихви за забава върху вземането.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. СРС се е произнесъл по предявеното в заповедното и исково производство основание - чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД - за установяване на вземания от неоснователно обогатяване на ответника поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника.

Относно законосъобразността на решението и като съобрази изложените във въззивното производство доводи на страните, в допълнение към изложеното от СРС въззивният състав намира следното:

В правилно приложение на материалния закон и като съобрази доводите на ищеца СРС е приел, че претенцията срещу ответницата е срещу „небитов клиент“, по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди). Доколкото не се установява процесният имот  - магазин (бивша книжарница) да служи за задоволяване на битови нужди, в случая става въпрос за доставка на ТЕ за стопански нужди, както приема и СРС в атакуваното решение.

В същото време в императивната материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидена специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. В този случай писмената форма на договора за доставка на ТЕ с ищеца е форма за действителност на сделката.

По делото не се твърди, нито се установява ответникът да е сключвал писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. За разлика от СРС обаче, въззивният състав намира, че заявлението за откриване на партида на имота подадено от ответницата, не е равнозначно на сключен в изискуемата от закона писмена форма двустранен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди до имота.

Следователно, при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то разполага с права по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В случая твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, обедняването му до размера и количеството на доставената на ответницата през исковия период топлинна енергия, обогатяването й чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването, т. е. че топлинната енергия е доставяна до имота при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

Действително от представения по делото нот. акт № 36, т., І, рег. № 403, дело № 164 от 11.02.1998 г. се установява, че ответницата е собственик на магазин № 39, находящ се в гр. София, бул. „**********, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия в периода.

От друга страна обаче, въззивният състав споделя изводите на СРС, че за да се установи, че ответницата се е обогатила със стойността на доставената от ищеца ТЕ, в производството е следвало да се докаже, че тя е ползвала имота, респективно, да се установи доставената в него в претендираното количество и стойност топлинна енергия. За основателността на претенцията не е достатъчно да се установи собствеността върху имота, доколкото в случая претенцията не е заявена на договорно основание, а на извъндоговорно такова и обстоятелството, че ответницата е собственик на имота не е достатъчно, за да се направи извод, че дължи претендираните суми за ТЕ и дялово разпределение, без да се докаже нейното обогатяване с тези суми. 

Понеже ответницата изрично е оспорила дължимостта на сумите, а от там че се е обогатила със суми за ТЕ, която реално и доставяна в имота, ищецът е следвало да установи, пълно и главно оспорените факти. Доказателства в посочения смисъл не са ангажирани в производството, както приема и СРС в оспореното решение.

След като ищецът не е установил да е налице обогатяване на ответницата, респективно - негово обедняване, с претендираните в производството суми, не е доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са недоказани и от там -неоснователни, както приема и СРС.

Поради неоснователност на главните искове, неоснователни са и претенциите за установяване на акцесорни вземания за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Тъй като изводите на настоящият състав като цяло съвпадат с тези на СРС, решението, с което исковете са отхвърлени следва да се потвърди изцяло като съобразено с изискванията на материалния и процесуален закон.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ответницата. Понеже до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства за направени от нея разноски, такива не се присъждат в полза на ответницата за СГС.

По горните съображения въззивният съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20009989/13.01.2021 г. по гр. д. № 27179/2020 г. на СРС, 157 с - в.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.и.“ ООД („Н.“ ЕАД) - трето лице помагач на страната на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.