№ 1260
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220105166 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от
гр. П., ул. „В. А.“ № 3 чрез адвокат Е. И. от АК П. против „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., ж. к. М., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за
кредит № 40018574337 като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ
изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
40018574337. Съгласно уговореното в договора ищецът е следвало да върне сумата от 4400
лева при ГПР 49,07 %, годишен лихвен процент 41,00 %, със срок на кредита от 36
погасителни вноски върху главницата от 4400 лева, с обща стойност на всички плащания в
размер на 7713,33 лева. В раздел 6 от договора страните уговорили, че кредитополучателят
дължи заплащане на пакет от допълнителни услуги, с включването на която задължението
на ищеца по договора нараства на сумата от 11981,33 лева.
Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по своята същност и
с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Посочва, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги
1
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на
чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
По този начин кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на
100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя,
което освен на предвидените в ЗПК ограничения противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г. В договора са уредени условията, при които се
предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като
правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на
изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е
обективирано в договора за кредит. Твърди, че реално няма допълнително предоставени
услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Счита за нищожни клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 49,00%, а действителният ГПР е в различен
размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен и механизмът, по
който е изчислен този процент ГПР и по - конкретно какви други разходи, освен
възнаградителната лихва са включени в него.
Счита, че на плоскостта на процесния казус нищожните клаузи на договора относно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се
заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски
кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпусналия кредит.
Позовава се на разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва -
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
2
Претендира разноски и сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба от адвокат Е. И. от АК П., с която моли съда да уважи
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
изразява становище по допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва, че между ищеца в качеството на заемополучател и ответното дружество,
в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40018574337
при посочените в ИМ параметри, по силата на който ответното дружество е предоставило
сумата в размер на 4400 лева
Счита, че в процесния договор за потребителски кредит се съдържал приложимият
лихвен процент по кредита. Освен това същият не противоречал на добрите нрави. Излага
подробни съображения. Смята, че необходимото съдържание за действителността на
процесния № 40018574337, съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се
съдържа в него, поради което същият е действителен.
Доколкото ГЛП по процесния договор бил фиксиран като абсолютна процентна
стойност, то в този случай не било необходимо посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Въпреки това в общите условия били посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин. Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени
компонентите на ГПР, тъй като са нормативно залегнали, поради което не било налице
такова нормативно задължение за кредитора - ответник.
Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените
допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй като същите са
били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за
получаване на кредит. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово
допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се
надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит. Според
него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да
доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“
от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат
недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от
основния предмет на договора, при което действието на договора се запазвало без тези
недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не
са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде
сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в
случай, че има основание за недействителност на тази клауза.
За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че поради невключването на
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаля
3
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Заявява, че в процесния случай страните са постигнали
съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като
ищецът е изявил желание да закупи тези допълнителни услуги. Сочи, че изборът за
закупуване на тези допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на
договора.
Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт, се установява, че между ищеца Т. Х. като
заемател и ответното дружество „Профи кредит“ ЕООД като заемодател е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт, по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 4400
лева, който следвало да се върне на 36 месечни вноски, в размер на вноската по кредита
214,26 лева. Размерът на ГПР е 49,07 %, а на ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %.
Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 7713,33 лева. В договора е уговорено,
че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 1760 лева и
„Флекси“ на стойност 2508 лева. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни
услуги е в размер на 118,56 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 332,82 лева, а сумата, която следва да се
върне е в размер на 11981,33 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Основателността на главния иск предполага противоречие на договора за кредит с
императивните законови разпоредби, посочени от ищеца. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и
сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.
В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във
времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в
договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната
разпоредба на чл.22 ЗПК води до нищожност на договора за кредит.
4
При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово
определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за кредит
и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в
договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход
по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от
ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай, с клаузите за допълнителна
услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ се въвеждат за потребителя допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита и съответно годишният процент на
разходите реално надхвърля договорения 49,07 % и в действителност ще надхвърли
законоустановения минимум, тъй като цената на допълнителните услуги е почти колкото
заемната сума. На практика с уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като то не съставлява плащане
на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият
размер на разходите по чл.19, ал.4 ЗПК. С плащанията за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, както бе посочено, се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и
са били предварително известни на кредитора, поради което стойността на дължимото
възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, като при
включване на възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, размерът на
ГПР нараства по размер над максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно нормата на чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна,
5
респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Добавени към уговореното възнаграждение по договора, възнагражденията за
допълнителните услуги водят до превишаване допустимия размер на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение /арг.
чл.19, ал.5 ЗПК/.
На следващо посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
За пълнота следва да се посочи и че според съда клаузите, регламентиращи заплащане
на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на
потребителя да заплати на кредитора освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване
на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъл на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването
им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези
услуги.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявения установителен иск,
касаещ процесния договор за кредит е основателен. С оглед на това не дължи произнасяне
по предявените искове в условията на евентуалност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от
него разноски за заплатена ДТ в размер на 200 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Е. И. от АК П. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца в производството, дължимото се възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, високо
квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че макар съдът да
приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела
С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото
установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на
адвокатския труд, то претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1773 с ДДС не
се явява прекомерно. /В този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. №
6
702/2024 г. по описа на ОС П.; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024
г. по описа на ОС П./. Във връзка с горното в полза на процесуалния представител следва да
бъде определено възнаграждение за адвокатска работа в размер на 1773 лева с ДДС.
По отношение на дължимото ДДС.
За да добави към определения размер на възнаграждението на основание § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004г. данък добавена стойност съдът е съобразил актуалната практика
на ВКС, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г.,
IV г. о., ГК, в което се приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по
ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за
конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения
материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са и
Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, II т. о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ТК, II т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т.
д. № 1700/2017 г., ТК, II т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК,
II т. о. и Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената
съдебна практика се приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение
предоставената от адвоката правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на
представения договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна
доставка. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
не съставлява безвъзмездна услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на
адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.
Относно това, че върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение се
дължи ДДС е и практиката на ОС П. - напр. Определение № 486/22.08.2024 г. по в. ч. гр. д.
№ 546/2024 г. по описа на ОС П..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на РС П. сумата от 300 лева, представляваща дължимата ДТ
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд П..
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр.
П., ул. „В. А.“ № 3 и „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С.. кв. М., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № 40018574337, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „С.“, ж.к. М., бул. „Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на адвокат Е. И. от АК П., на
основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 1773 лева
с вкл. ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
7
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „С.“, ж.к. М., бул. „Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на Т. Г. Х., с ЕГН **********
от гр. П., ул. „В. А.“ № 3, сумата в общ размер на 200 лева, сторени разноски в
производството за ДТ.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „С.“, ж.к. М., бул. „Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на РС П., сумата в общ размер
на 279,25 лева, представляваща ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8