РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Велико Търново , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500165 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производство впо реда на чл. 435 и сл.т ГПК.
Постъпили са две жалби от ЗАД „Армеец“гр. София- длъжник по
изпълнително дело № 683/2020г. на ЧСИ Дияна Колева, против две
постановления на ЧСИ от 21.12.2020г. и от 13.01.2021г. по изпълнителното
дело, постановени в отговор на молби на длъжника, свързани с разноските по
изпълнението .
Жалбата срещу постановлението от 21.12.2021г. съдържа оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на това постановление, с изключение на
частта му, с която съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по
делото с пълния размер на присъдените адвокатски възнаграждения, както
следва :
С постановлението ЧСИ е отказал да преизчисли размера на законната
лихва и размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, както и размера на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя
Христинка Вишева и размера на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на взискателя Н.Т., съответно и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ като този отказ е незаконосъобразен.
За периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. жалбоподателят не дължи
законна лихва върху дължимите на взискателите по изпълнението
главници, поради действалото извънредно законодателство.
1
Адвокатските възнаграждения за процесуално представителство на
двамата взискатели са прекомерни. Според жалбоподателя няма налице
водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, а само такива по образуване на
изпълнителното дело, за които по Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвиден размер на
възнаграждението от 200лв. Изпълнителните действия срещу
жалбоподателя не представляват правна сложност, предвид публично
оповестените му банкови сметки.
Претендира се отмяна на постановлението на ЧСИ, намаляване на дължимата
законна лихва за двамата взискатели, намаляване на присъденото от ЧСИ
адвокатско възнаграждение за двамата взискатели и съответно намаляване на
дължимата се за събирането на тези суми такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбата срещу постановлението от 13.01.2021г. съдържа оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановлението, както следва :
-присъждането на допълнително възнаграждение за процесуално
представителство на взискателката Н.Т. е незаконосъобразно, както е и
начисляването на допълнителна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Възнаграждението не се дължи, тъй като липсват данни то да е заплатено на
процесуалния представител на взискателката. Основният аргумент на
жалбоподателя е липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Отправя се искане да бъде отменено обжалваното постановление на
ЧСИ.
В постъпило в законоустановения срок възражение от страна на двете
взискателки по делото същите чрез процесуалния си представител по
пълномощие са заели становище за неоснователност на подадените две
жалби.
Сочат, че до образуване на изпълнително дело се е достигнало след
многократни покани от страна на двете взискателки за изплащане на
дължимите им се суми. Сочи се и че възнагражденията за адвокат са
определени към минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. размер , за да
не бъде прекомерно ощетен длъжникът. Отправя се искане към съда да
остави без уважение подадените жалби против двете обжалвани
постановления.
В мотивите си по двете постановления, депозирани по реда на чл. 436 ,
ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е посочил, че е задължен да се съобрази с
представения му изпълнителен титул, като счита, че е изчислил правилно
дължимата се на взискателите мораторна лихва.
Отделно от това посочва, че по отношение на двамата взискатели няма
налична нито една от хипотезите на закона, предвиждащи изключване
отговорността на длъжника за разноски. Процесуалните представители на
2
взискателите са упълномощени да образуват изпълнително дело и да
осъществят защита и съдействие по същото. Според ЧСИ не е налице пълно
плащане в срока за доброволно изпълнение по делото и това обосновава
извод за наличието на фактическа и правна сложност на същото, отговарящи
на определените възнаграждения на двамата взискатели, като по отношение
на взискателя Т. възнаграждението е определено под предвидения в Наредба
№ 1/2004г. минимален размер.
По отношение на постановлението от 13.01.2021г. ЧСИ посочва, че и
при допълнително присъдения размер на адвокатско възнаграждение от 45
лв., общо определеният такъв за процесуалното представителство на
взискателката Н.Т. е под минималния предвиден в Наредба № 1/2004г.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в
жалбите оплаквания, становището на взискателите и мотивите на ЧСИ и като
се запозна с приложеното копие на изпълнително дело № 683/2020 на ЧСИ
Дияна Колева, намира следното :
Жалбата срещу постановлението от 21.12.2021г. е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок и е допустима, но само в частта
й, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, предмет на
обжалваното постановление, съответно таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ събрана
въз основа на така определените възнаграждения. В частта й досежно
изчисления от ЧСИ размер на законната лихва по представените
изпълнителни листи на взискателите и събраната в тази връзка такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ, жалбата е недопустима, тъй като посочването на размера на
задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не е сред
лимитативно изброените действия на ЧСИ, които взискателят по
изпълнението е легитимиран да обжалва съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
1 от ГПК. В тази й част жалбата следва да се остави без разглеждане като
недопустима.
Жалбата против постановлението на ЧСИ от 13.01.2021г. е подадена от
легитимирано лице, против обжалваем от това лице акт на съдебния
изпълнител, в законоустановенвия срок, поради което тя е процесуално
допустима изцяло.
По същество жалбата против постановлението от 21.12.2021г. в допустимата
й част и жалбата против постановлението от 13.01.2021г. изцяло са
неоснователни.
В случая се касае за образувано изпълнително производство въз основа на
представени изпълнителни листи от взискателите Н. К. Т. и Христинка
Маринова Вишева, издадени срещу длъжника- сега жалбоподател-
застрахователно дружество за заплащане на суми, посочени в изпълнителните
листи. Двете взискателки са поискали да бъде определено и присъдено
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на
техните процесуални представители, като са представили пълномощни,
3
даващи представителна власт на съответните упълномощени адвокати за
образуване на изпълнително дело и процесуално представителство и защита и
съдействие до събиране на вземането. С разпореждането по образуване на
делото ЧСИ е определил възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя Н. К. Т. по реда на чл 38 , ал.1 от ЗАдв. в размер на 527 лв. , а за
взискателя Христинка Вишева- 400 лв. С постановление от 21.12.2020г.
съдебният изпълнител е определил допълнително възнаграждение за
представителство на взискателя Т. в размер на 45 лв.
Изчислени съобразно критериите в Наредба № 1/2004г.двете възнаграждения,
дори след увеличението на възнаграждението за представителство на
взискателя Т., не надвишават минималния определен в тарифата размер.
Според настоящия състав липсват основания за намаляването им, тъй като те
отговарят на обема представителна власт, даден от двамата взискатели на
пълномощниците им.
Възраженията на жалбоподателя, че тъй като липсва правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело на процесуалния представител на всяка
една от взискателките се следва възнаграждение само за образуването на
изпълнително дело, са несъстоятелни. Обстоятелството, че сметките на
длъжника са публично известни не означава, че заведените срещу него
изпълнителни дела са априори лишени от сложност. В конкретния случай не е
налице доброволно плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение,
тъй като видно от приложените към делото писмо от ПИБ ( стр. 33 от
изпълнителното дело ) и платежно нареждане ( стр. 25 от изпълнителното
дело), а извършено такова въз основа на наложения запор върху банковата
сметка на длъжника. Освен това видно от данните по делото не е налице и
пълно плащане по сметката на ЧСИ на цялото задължение на длъжника към
двете взискателки и към ЧСИ ( за таксите и разноските по изпълнението,
които му се дължат). Това налага извършването на още действия по
изпълнението и с оглед наличието на пълномощия за осъществяване на
процесуално представителство, такова следва да се осъществява и по- нататък
в процеса. Предвид гореизложеното и като се има предвид, че и двете
възнаграждения не надвишават предвидения минимален размер за
определения обем представителна власт, даден от двете взискателки,
правилно съдебният изпълнител е отказал да ги намали по възражения на
взискателя с двете обжалвани постановления. Оттук, не подлежи на
намаляване и определената от ЧСИ такса по чл. 26 ТРРЗЧСИ и правилно
съдебният изпълнител е отказал намаляването й с двете постановления.
Гореизложеното мотивира съда да счете жалбите срещу постановленията на
ЧСИ Дияна Колева по изпълнителното дело, с дати 21.12.2020г. и 13.01.2021г.
в частта им, в която са допустими, за неоснователни и да ги остави без
уважение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЗАД „АРМЕЕЦ “АД гр. София
против постановление на ЧСИ Дияна Колева ( чрез ПЧСИ Широкова) по
изпълнително дело № 683/2020г. по описа на същия ЧСИ от 21.12.2021г. в
частта й, с която се оспорва отказът на ЧСИ да намали размера на законната
лихва върху главниците, чрез оставяне на възражение вх. № 8918/11.12.2020г.
по делото без разглеждане, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр. София против
постановление на ЧСИ Дияна Колева ( чрез ПЧСИ Широкова) по
изпълнително дело № 683 /2020г. по описа на същия ЧСИ от 21.12.2020г. в
частта й относно отказа на ЧСИ да намали разноските по изпълнителното
дело като намали присъдените адвокатски възнаграждения в размер до 200лв.
за всеки адвокат, както и да се намали пропорционално таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ определена върху адвокатските възнатраждения, както и за
намаляване на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ върху законните лихви и върху
главниците, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр. София против
постановление на ЧСИ Дияна Колева ( чрез ПЧСИ Широкова) по
изпълнително дело № 683 /2020г. по описа на същия ЧСИ от 13.01.2020г.
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на жалба само в частта му, с която е оставена без
разглеждане жалбата на ЗАД „АРМЕЕЦ “АД гр. София против постановление
на ЧСИ Дияна Колева ( чрез ПЧСИ Широкова) по изпълнително дело №
683/2020г. по описа на същия ЧСИ от 21.12.2021г. в частта й, с която се
оспорва отказът на ЧСИ да намали размера на законната лихва върху
главниците, чрез оставяне на възражение вх. № 8918/11.12.2020г. по делото
без разглеждане, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА в едноседмичен
срок от връчването му на страните, пред ВТАС.
В останалата си част решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5