№ 46143
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110127731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД от Н.
Б. Б. срещу М. П. Х. за заплащане на сумата 4000,00 лева - главница,
представляваща възнаграждение за правна помощ по ДП 400/2023 г. по описа на
РУ-Ловеч, платена при отпаднало основание - развален договор за правна помощ
от 06.12.2023 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
правна помощ, по който ответникът е в пълно неизпълнение, поради което
ищецът се отказал от него. По договора е платено възнаграждение на ответника
като адвокат на два пъти на 6.12 и 7.12.2023 г., съответно 700 лв. и 3300 лв.
която сума се претендира като недължимо платена. Ищецът посочва, че на
06.12.2023 г. е упълномощил писмено ответника да го представлява по
ДП400/2023г, РУ-Ловеч, образувано по повод смъртта на бащата на ищеца; и му
платил възнаграждението, за което му било обещано да получи разписка, но не
веднага, тъй като щяло да има и разходи за командировъчни до Ловеч. Твърди се,
че адвокатът е бездействал и не е оказал уговорената правна защита. Установило
се от разследващите органи, че ответникът не се запознал с преписката и не е
направил искания за събиране на доказателства, не е потърсил ищеца и не му
вдигал на обажданията. С писмо от 11.04.2024 г. ищецът заявил отказ от
адвокатските услуги и поискал връщане на парите, но ответникът не го
потърсил.
Ответникът оспорва иска с доводи, че не е получавал претендираната сума, а от
доказателствата на ищеца не може да се установи причинно-следствена връзка
между изтегляне на парите от банкомат и предаването им на ответника, в т.ч. по
размер; между страните не е сключван договор за правна защита и съдействие,
1
което се потвърждавало и от доказателствата на ищеца - по ДП не е представяно
адвокатско пълномощно. Ответникът не спори по факта, че ищецът се е свързал с
него и са провели разговори, по време на които ответникът му е дал евентуални
насоки какво може да бъде направено по ДП, как би се развило разследването и
какви доказателства биха събрали разследващите, какви разходи може да има по
такъв ангажимент. Поддържа, че не е поемал да извършва конкретни правни
услуги и представителство, поради което и не е сключвал с ищеца договор и
пълномощни, и не е получавал възнаграждение в посочения размер. Оспорва да
е получил лично отказ от адвокатски услуги, предвид че писмото е получено от
трето лице и не му е предадено, но и няма правно действие доколкото не е
сключен договор за правна помощ. Оспорва доказателствата като неотносими, в
т.ч. от ел.кореспонденция не се установява, че съобщенията на ищеца са
изпратени към телефонен номер на ответника.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4,обявява за безспорно, че ищецът се е свързал с
ответника и са провели разговори, по време на които ответникът му е дал
евентуални насоки какво може да бъде направено по ДП, как би се развило
разследването и какви доказателства биха събрали разследващите, какви разходи
може да има по такъв ангажимент.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл. 55,
ал.1, пр. III от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор с посоченото
в искова молба съдържание; ищецът е заплатил на ответника процесната сума,
представляваща уговореното възнаграждение; договорът е развален от
изправния кредитор-ищец поради виновно неизпълнение на договорно
задължение на длъжника-ответник, което изявление на ищеца е стигнало до
ответника. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. При
установяване им ответникът следва да докаже, че има основание да задържи
полученото или е върнал паричното вземане, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Представените по делото документи са допустими и относими, а тяхната
доказателствена стойност за установяване на спорните факти се цени с крайния
съдебен акт по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
2
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА представените по делото документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024
година от 14,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3