Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ Г.
при
участието на секретаря М. Абаджиева и в присъствието на прокурор Севдалин
Цанков, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 1099 по описа
за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от 24.10.2016
год. по НОХД № 1693/14 год. на СРС,НО,16 състав,подс.М.М.Р. е признат за невиновен в това,че на неустановена дата
през м.април 2013 год. в гр.София,ж.к.”********,противозаконно присвоил чужда
движима вещ-л.а. „Фиат Купе” с ДК № ********,собственост на В.С.Б.,която
владеел-предадена му за временно ползване за два-три дни,като обсебването
представлява опасен рецидив-след като е осъждан по НОХД № 5214/11 год. на СРС
на лишаване от свобода за срок от шест месеца и по НОХД № 8398/12 год. на СРС
на лишаване от свобода за същия срок,поради което и на основание чл.304 от НПК
е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.206,ал.3,алт.2 във вр. с ал.1,алт.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” от НК.
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП и допълнение към него с доводи,че е неправилна и
незаконосъобразна.Излага се,че на неустановена дата в началото на април 2013
год. по мобилния телефон на св.Б. й се обадил подс.Р.,когото
тя познавала от 2012 год.По това време двамата били в добри отношения и си
правили взаимно услуги.При това телефонно обаждане Р. поискал от Б. да му
услужи с колата си.Уговорили се той да отиде до домът на Б. ***,където тя да му
предаде автомобила за временно ползване.На уговореното място Р. пристигнал
заедно с жена си,а св.Б. била със синът си Х.Б..Същата предала на подсъдимия
автомобила ведно с документите и се разбрала с Р.,че след като си свърши
работата след два-три дни да й върне колата и документите.След като се разделили
Р. нито й се обадил,нито й върнал автомобила,като св.Б. го търсила
многократно.Впоследствие подсъдимия се разпоредил с автомобила,като го продал
/предоставил във владение / на друго лице без знанието и съгласието на
собственика.
В подкрепа на
горното се сочи определение на СРС по НОХД № 1693/14 год.,с което е върнат
автомобила на собственика В.Б. и именно това
противоречи на приетите за установени факти от решаващия съд.
Прокурорът не
споделя доводите на последния да не кредитира показанията на св.Б. и Т.,а да се
довери на обясненията на подсъдимия и неговия свидетел,като счита заявеното от
подсъдимия за защитна версия,тъй като е житейски и логически необосновано едно
лице да даде на друго сумата от 1800 лв. без да бъде съставен какъвто и да е
документ,още повече,че отношенията между свидетелката и подсъдимия не са били
чак такива,че той да си позволи да й даде каквато и да е парична сума на устна
уговорка,без документ.Поддържа,че също така следва да се има предвид,че св.М.К.
е дъщеря на жена му от друг брак,поради което и нейните показания не следва да
се кредитират.
Прави искане за
отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.
В становището си по съществото на делото представителят
на СГП не поддържа протеста.Повод за това становище му дава разпитът на св.Г.Т.,проведен
в хода на въззивното съдебно следствие,в който
посочва,че се е уговорил със св.Б. да продаде процесния
автомобил,че последния е предаден на подсъдимия,след като той е дал сума от
порядъка на 700 лв.,като на предаването на сумата е присъствала М.К.,майка й и подс.Р.,който е доведен баща на К..Позовава се на
показанията на последната и на обясненията на подсъдимия,че са процесния автомобил за дали на Б. сумата от 1800 лв.С оглед
и на оценителната експертиза,според която автомобила е на същата
стойност,приема,че е налице плащане на обоснована цена за една вещ,респ.налице
е преминаване на собствеността на процесния автомобил
от Б. на Р.,още повече,че договорът за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите и пререгистрацията в КАТ са само форма за доказване на
собствеността,респ. на прехвърлителната сделка.
Счита,че няма
основание да не се кредитират обясненията на подсъдимия досежно
обстоятелствата около протакане прехвърлянето на автомобила от страна на Б.,
доколкото след като е получила цената на същия именно тя,а не подсъдимия,е
имала интерес да отлага това правно действие.Именно с тези си действия същата,подпомогната
от Т.,е мотивирала Р. да предаде владението на автомобила на трето лице и да
даде старт на поредица от няколко псевдопродажби
между лицата,разпитани като свидетели от настоящия съд.
С оглед на
горното намира,че фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд и че правилно подсъдимия е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.Моли протеста да бъде
отхвърлен и първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Защитникът на
подсъдимия споделя напълно становището на представителя на СГП и смята,че в
настоящото въззивно производство не са събрани
достатъчно доказателства,които да променят установената фактическа
обстановка,както и такива,които да променят изводите на съда относно деянието и
участието на подзащитният й в него.Ето защо моли
присъдата да бъде потвърдена.
Производството пред въззивния
съд е протекло в отсъствие на подсъдимия по реда на чл.269,ал.3 от НПК.
Съдът, като
обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
От събраните в
хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и св.Т.
се познавали от 2012 год.,тъй като заедно изтърпявали присъдите си в
затворническото общежитие в Кремиковци.През това време свидетелят живеел на
семейни начала с В.Б..След като подс.Р. изтърпял
санкцията си,тъй ходел многократно с Б. на свиждане с Т..Двамата имали
приятелски взаимоотношения,като подс.Р. и жена му
вършели услуги както на Т.,така и на Б..Последната била юрисконсулт в СО,район
„Люлин” и във връзка с работата си помагала на жената на подс.Р.
да намери общинско жилище.Случвало се,при нужда,Б. да носи пари на Р. и жена
му,като между семействата имало доверени и добри взаимоотношения.
Б. притежавала
л.а.”Фиат Купе” с рег.№ ********,тъмен на цвят.Това бил семейния автомобил,с
който тя возила ежедневно децата си на училище.
Подс.Р. искал да закупи лек автомобил,което желание споделил с Т. с молба да му
намери евтин автомобил.Г.Т. казал на Р.,че В.Б. продава автомобила си,на което
подсъдимият се учудил,тъй като знаел,че това е единственият автомобил на
семейството.Между Р. и Б. бил проведен разговор,в който последната потвърдила
думите на Т.,че автомобилът й се продава.Двамата се разбрали подс.Р. да го закупи за 1800 лв.,а Б. му дала малкия
талон,ключа и полица „Гражданска отговорност”.Това се случило пред дома на Б.,на
която среща подс.Р. бил с жена си,а Б. със своя син Х.Б..
За да изплати
колата,подсъдимият се обърнал за помощ към М.К.,дъщеря на жена му,която родила тризнаци малко преди това и получила парична помощ на
стойност над 5000 лв.Тя се съгласила да му даде,като през април 2013 год.
изтеглила от банката сумата от 5000 лв.В изпълнение на уговорката първоначално М.К.
обещала да даде на подсъдимия и на майка си сумата от 1500 лв.Предаването на
сумата станало в заведение в ж.к.”Люлин”,в близост до дома й,като на срещата
били Б.,подс.Р.,М.К. и нейната майка.На срещата К.
отишла с такси,занесла парите на майка си и на доведения си баща и те били
дадени на В.Б..След плащането на тази сума,подс.Р. и
св.Б. се договорили останалата сума от 300 лв. да бъде дадени при прехвърляне
на колата при нотариус,в която насока Б. казала,че има познат.Самата среща била
проведена в петък,а прехвърлянето било уговорено за понеделник.
Въпреки
уговорката за заплащане на остатъка при подписване на договора,св.Б.
помолила подс.Р.
да й даде по-рано сумата от 300 лв.,тъй като й била необходима за заплащане на
адвокат за Г.Т..Подсъдимият й дал и тази сума,като останала уговорката да
прехвърлят колата при нотариус.След предаване на сумата обаче св.Б. все казвала
на подсъдимия,че е заета,не може да отдели време за да отидат при
нотариус,респ. да прехвърлят собствеността.След многократни откази Б. казала на
Р.,че тя ще му се обади когато се освободи.Предвид професията и заеманата от
нея длъжност ,подсъдимият не се усъмнил в поведението на Б..
След известно
време св.Т. излязъл от затвора и позвънил на Р. да се видят.На следващият
ден,след проведения разговор,двамата се видели до кооперативния пазар на ж.к.”Люлин”
и пили кафе.По време на срещата Т. попитал подсъдимия за автомобила на Б.,а Р.
го уверил,че го пази и е в добро състояние.По това време Б. управлявала л.а.
„Мерцедес”,който бил на баща й.Св.Т. споделил на Р.,че му се пътува до населено
място в близост до Пловдив,при роднини и ако Б. не му даде „Мерцедес”-а ,ще му
поиска „Фиат”-а.Подсъдимият се съгласил и казал на Т. да си сипе гориво и да
ходи с него където поиска.Т. казал на Р.,че ще отсъства 2-3 дни,а подсъдимият
го помолил да предаде на В.Б. да прехвърлят колата,за да няма проблеми.На тази
молба Т. отговорил,че няма проблем,защото цялото 09 РУ знае,че автомобила е на В..Поради
това и подсъдимият дал на Г.Т. автомобила,за да отиде до Пловдив.
След като минали
уговорените 2-3 дни подс.Р. позвънил на Т. и
последният му казал,че ще се върне до 3-4 дни.Минали и тези дни,след което Г.Т.
изключил мобилния си телефон и подс.Р. нямало как да
се свърже с него.Поради това и Р. позвънил на В.Б.,за да се видят на кафе,без
да й казва предварително за възникналия проблем.Двамата се срещнали пред
общината и на въпроса на Р. къде се намира Г.Т.,Б. отговорила,че е в гр.Пловдив
по работа.Тогава Р. обяснил на Б.,че колата е в Т.,за да му звънне и да му я
върне,на което Б. казала,че Т. ще се прибере още същата вечер.Поради това и
вечерта подсъдимият и жена му отишли до
дома на Б.,позвънили,тя отворила,а там бил и Г.Т..Подсъдимият го попитал къде е
колата,на което същият излязъл и започнал да вика „Мангал,ти платил ли си тая
кола?”.Подсъдимият се обърнал към жена си и й казал,че са изгорели с 1800
лв.Повече колата не била дадена на Р.,а по-късно той я видял в интернет обявена
за продажба,като цената й била по договаряне.
От заключението
на оценителната експертиза е видно,че пазарната стойност на инкриминирания лек
автомобил към деня на деянието възлиза на 1800 лв.
Съдът е приел
горната фактическа обстановка от показанията на св.В.Б.,Г.Т.,М.К.,обясненията
на подсъдимия,оценителната експертиза и писмените доказателства.
Кредитирал е
изцяло обясненията на последния и показанията на св.К. като безпротиворечиви,детайлни
и логични и в синхрон с установената от оценителната експертиза цена на
автомобила.
Оценил е
показанията на св.Б. и Т. като заинтересовани от изхода на делото и като нелогични,като
е подложил същите на подробен анализ,към който въззивният
изцяло се присъединява,поради което и не намира за необходимо да преповтаря.
В хода на
проведеното пред въззивният съд съдебно следствие са
разпитани като свидетели Д.С.,придобил автомобила от Л. Галиеев,който
от своя страна установява,че го е придобил
от Р.И.,с който са направили бартер,а последният дава показания,че го е придобил
в резултат на замяна с подсъдимия М.Р.,с когото се е свързал,след като е видял
обявата в интернет сайт.
Проведен е непосредствен
разпит на св.Б. и Т.,първата от които поддържа версията си,че е дала автомобила
на подсъдимия,за да си свърши работа с него-да пренесе багаж,а след това той не
го е върнал.
Внимание
заслужават показанията на св.Т.,който заявява,че преди около 5-6 години е
продал автомобила на подс.Р.,който е бил собственост
на тогавашната му приятелка В.Б. и с която имал уговорка да продаде
автомобила.Спомня си,че го е спазарил за около 2000 лв.,като е посредничил от
затвора /където е изтърпявал наказание към този момент/ между Б. и Р..
Последният дал част от сумата, около 700 лв.-800 лв. на Б. и получил владението
върху автомобила,за което разбрал от самата Б.,но след това Р. изчезнал и
собствеността не била прехвърлена.Поради констатирани противоречия в
показанията на свидетеля,дадени пред въззивния съд и
на досъдебното производство,на основание чл.281,ал.4 във вр.
с ал.1,т.1 от НПК последните са приобщени,като в тях е закрепено заявеното от Т.,че
е помолил Б. да услужи на Р. с автомобила си за няколко дни,за да си пренесе
багаж и не е посредничил за продажбата на този автомобил.След прочитане на тези
показания Т. поддържа заявеното пред съда.
Подсъдимият също
дава обяснения пред настоящия състав,които са в насока,че е споделил с Т.,че си
търси кола,в резултат на което последният го свързал с Б. и постигнали съгласие
за цената на автомобила.Платил на последната част от цената-1500 лв.,които му
дала М.К.,като останало да дължи 500 лв.,която сума трябвало да заплати при
прехвърлянето на собствеността.Б. обаче започнала да протака,като се
оправдавала с огромната си заетост,докато накрая й казал,че щом не иска да я
прехвърли,ще я продаде,публикувал обява в интернет сайт и автомобила бил
продаден без големия талон,който останал у Б..
От прочетените на
основание чл.281,ал.1,т.4 от НПК показания на св.К. се установява,че е дала на подс.Р. и майка си сумата от 1500 лв. за колата,след което
им предоставила й банковата си карта,за да изтеглят още 300 лв. за
прехвърлянето на автомобила,но това не станало,тъй като продавачката била много
заета.
Както
първостепенния съд,така и този съдебен състав приема за достоверни показанията
на св.Т.,дадени в хода на настоящото съдебно следствие,които са в синхрон с
тези на св.К. и с обясненията на самия подсъдим ,тъй като същите се отличават с
хронологична подреденост,логичност,безпротиворечивост
и детайлност и освен това заявеното от тях и в частност обясненията на подс.Р. се подкрепя от показанията на св.И.,Г. и С. относно
последващите разпореждания с автомобила,докато тези на св.Б. се явяват напълно изолирани,поради
което не следва да бъдат кредитирани, като се има предвид и тяхната логическа
неиздържаност,подробно анализирана от първия съд,към който анализ няма какво да
се добави.
С оглед на
горното правилен и законосъобразен се явява и правния извод на първостепенния
съд,че от обективна и субективна страна подсъдимият не е извършил деянието,за
което е предаден на съд,тъй като от доказателствените източници се
установява,че Р. е получил владението върху инкриминираната вещ в резултат на
постигната устна договорка със св.Б. за покупко-продажба на същия,по силата на
която е заплатил една част от договорената сума,получил е владението върху
автомобила и е поел задължението да заплати и остатъка при прехвърляне на
собствеността,което обаче не е сторено не по негова вина.Така изложеното
обуславя извода,че се касае за неизпълнение на договор,спорът за който е извън
приложното поле на наказателното право,тъй като по естеството си е
гражданско-правен,като последващото разпореждане с автомобила от страна на подсъдимия
е ирелевантно предвид несъмнено установената уговорка
между подсъдимия и св.Б. за продажбата на вещта,по силата на която той е
заплатил част от цената и е получил фактическата власт върху нея.От субективна
страна липсва умисъл за обсебване по
смисъла на чл.206 от НК,тъй като приетите за установени факти сочат на придобито
владение върху автомобила въз основа на валидно правно основание,което е
формирало у подсъдимия представи,че автомобилът фактически е негов и предстои
единствено прехвърляне на собствеността по нотариален ред.
Ето защо
атакуваната присъда,с която на основание чл.304 от НПК подс.Р.
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.29,ал.1,б.”б” от НК ,като правилна и законосъобразна, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 24.10.2016 год. по НОХД № 1693/14
год. на СРС,НО,16 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.