Решение по дело №392/2019 на Районен съд - Дупница

           Р Е Ш Е Н И Е

			25.07.2019 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	10 юли		2017

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		382		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството по делото е образувано по жалба на на К.А.Ш., с ЕГН **********,***, му    против Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР  Кюстендил,  Група „КПДГПА“ гр. Кюстендил, с което на  осн. чл. 179, ал.2, пр. . ІІ-ро от ЗДП му  е наложено наказание  глоба в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП. В жалбата се оспорва изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото административно нарушение. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми.  

В  съдебно заседание жалбоподателят  се явява лично и с адв. У., като поддържа жалбата ипледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2018 г. във връзка с получен сигнал за настъпило ПТП на АМ А - 3 „Струма“ км 72-+500, в посока гр. София на място отишли мл. автоконтрольор  А.Д. и колегата му Л.П. и двамата полицейски служители към сектор КПД-ГПА на МВР гр. Кюстендил, които констатирали, че произшествието е настъпило между управлявания от жалбоподателя автобус „Неоплан Н 208 ”, с ДК №  Е 9368 КН  и  лек автомобил „Ауди КУ 7”, с ДК №  СВ 5951 АХ  с водач Петър Балев Болевски, с ЕГН **********, като жалбоподателя поради неспазване на  необходимата дистанция  е ударил движещото се пред него МПС. Водачите са изпробвани за наличие на употреба на алкохол, като пробите са отрицателни. Часът на извършване на деянието е около 10:20 ч. След изслушване на обясненията на двамата водачи е съставен протокол за ПТП, като актосъставителя възприел, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя. М протоколът за ПТП е описано, че са настъпили материални щети по двата автомобила, като това обстоятелство не е отразено в АУАН. Иззет е АУАН № 9307407.

 На водача на лекия автомобил бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП, който  подписал с обяснение, че ситуацията описана в АУАН не е била такава, като е заявил, че ще даде допълнителни обяснения. Писмено възражение е постъпили в срока по чл. 44, ал.1  от ЗАНН

Въз основа на така съставения акт на жалбоподателя било издадено атакуваното Наказателно постановление, като в описателната част АНО е отбелязал като нарушение, че водачът на пътното превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно сродство, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Няма данни кога е  връчено на жалбоподателя, поради което съдът е приел, че жалбата е допустима.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, чрез разпита на актосъставителя Д. и свидетеля по акта П.. Показанията на двамата са в посока, че след като са снели обяснение на двамата водачи, приели, че вина за нарушението има жалбоподателя, като не са се съобразили с обяснението на водача на автобуса, че бил засечен от водача на лекия автомобил, тъй като последния го изпреварил и минал веднага пред него. Свидетелите огледали пътя и не установили следи от спирачен път.

В хода на съдебното следствие са разпитани двама свидетели по искане на жалбодателя, а именно св. Николай И. –собственик на автобуса, който отишъл на място 15 минути след като жалбоподателят му се обадил. Установил двете МПС в аварийната лента, които били насочени в посока София. От обясненията на жалбоподателя разбрал, че водачът на лекия докато автомобил изпреварвал водачът на автобуса, като в момента на изпреварването намалил, почти спрял, пред автобуса и го засякъл. Автобусът бил празен, тъй като бил тръгнал да взима група от летището и жалбоподателя Ш. е бил сам. Щетите на автобуса са отпред от дясно, а на джипа беше отзад по средата. Водачът на лекия автомобил  давал различни обяснения, които не били достоверни като първо твърдял, че автобусът е влязъл в лявата лента, за да го удари. След това променил версията си казвайки, че водачът на автобуса два пъти го е удрял отзад, което не е възможно, тъй  като автобусът е тежък и ако го удари ще се завърти на таван няколко пъти. Автобусът няма и как да го настигне, тъй като лекият автомобил- джип по технически параметри се движи много по-бързо от него. Когато св. И. слязъл от колата първо срещнал шофьора на джипа, в който били неговата съпруга и го попитал как може да кара по този начин след като семейството му е в колата. Той му отговорил: „Ти пък кой си, че да ми казваш?”. Шофьорът на джипа казал на полицаите, че е изпреварил автобуса и след като е минал пред него автобусът го е ударил.

Тези показания на св. И. съдът кредитира изцяло, тъй като се потвърждават от показанията на напълно независимия очевидец  на случай, разпитан в качеството на свидетел- Б.С.И., който твърди, че в района на с. Мурсалево се движел заедно със свой приятел, който шофирал, а той се возел като пътник до него, по магистрала „Струма“, като движението в този час не било интензивно. Пътували пред един автобус. Автобусът ги застигнал и предприел маневра за изпреварване, като започнал да се движи в лявата лента. В момента, в който автобусът ги изпреварвал, и двете МПС се движели успоредно, като автомобилът на св. Б.И. бил в дясната лента, в този момент видял, че връхлита отзад другата кола. На огледалото за задно виждане свидетелят видял, че водача на лекия автомобил, който се движел в лявата лента, зад автобуса, присвятква с фаровете и карал с бясна скорост. Водачът на нашия автомобил намалил малко, за да може автобусът да се прибере, защото се бил изравнил с автомобила, в който бил св. Б.И., който автомобил се движил с около 90 км/час. Автобусът изминал необходимата дистанция и се включил в дясната лента пред автомобила в който се движел св. И., след което водачът на джипа се изравнил с автобуса и все още докато бил в лявата лента започнал да намаля и се изравни със скоростта на автобуса. Водачът на автомобила, в който бил св. И. се изнесъл малко в лявата лента и имали видимост към двете МПС, като видели, че докато водачът на джипа бил изравнен с автобуса започнал да прави жестове с ръка гледайки към водача на автобуса, водачът на джипа се наклонил в дясно и започнал да леко да притиска водача на автобуса надясно. Умишлено го засичал, като го принуждавал да намали, тъй като явно бил ядосан от това, че автобусът не може толкова бързо да се прибере в дясната лента. Видели, че стоповете на автобуса светят, тъй като водачът на автобуса започнал да натиска спирачки, но в същото време и водачът на лекия автомобил започнал да натиска спирачки и неговите стопове започнали да светят също. Водачът на автобуса започнал да се прибира още по-плътно вдясно, като стоповете му ту светвали, ту изгасвали, и същото време водачът на лекия автомобил влязъл рязко пред автобуса, набил спирачки, като веднага и водачът на автобусът набил спирачки и се ударили. Автобусът вече бил в аварийната лента, защото водачът на джипа го притискал към тази лента – плътно вдясно. Свидетелят  подал сигнал на тел. 112 от неговия телефон с номер **********, като обяснил за случая. Половин час преди него сигнал за случая, е подал жалбоподателя.  

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства –справка за нарушител по отношение на двамата водачи, справка от АПИ, от която е видно, че скоростта, с която се движел водачът на лекия автомобил, в този част, е била около 116 км/ч,  а тази на  автобуса 90 км/ч., справка и запис на диск от  Дирекция“национална система“ 112, тахографска шайба. Няма индиция за заинтересованост от страна на разпитаните по делото свидетелите, включително и на показанията на актосъставителя и  свидетеля по акта, които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение. Показанията на последните двама свидетели съдът цени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като прие че е налице неправилно възприемане на фактическата обстановка, тъй като изрично и актосъставителя Д. заяви, че при обясненията от водачите е било безспорно, че водачът на джипа е изпреварил автобуса, минал пред него, след което е настъпило ПТП. Доколкото обаче ударът бил нанесен отзад, то възприели, че вина за това е водачът, който бил отзад.  Писмени сведения по случая са постъпили и от св. Б.И., който описал случая и са приложени по административнонаказателната преписка. АНО  е изискал аудизапис от подадения сигнал, постъпили са писмени възражения от жалбоподателя, в които е описана същата фактическа обстановка установена от св. Б.И., св. Николай И. и приложените по преписката и по делото писмени доказателства.  Въпреки това АНО не е спазил изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, който е длъжен преди да се произнесе по преписката да провери законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН, д прецени направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо и да извърши разследване на спорните обстоятелства, не го е сторил.  В този смисъл, доколкото в хода на процеса се установи различна фактическа обстановка, от установената такава в АУАН и НП, то НП се явява неправилно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се  преценя като основателна, поради следните съображения.

От правна страна:                                    

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган .

            Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики:

            Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица, поради коте и може да се каже, че административнонаказателната отговорност е лична. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната практика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но обществената опасност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията. Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост -съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение. Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици. Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди. Следва да се отбележи, като особеност на административнонаказателното производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в Наказателния кодекс.

Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи. При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Не са оспорени пълномощията на администратвнонаказващия орган. Свидетеля Д. има правомощията да осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставят АУАН за установени по този закон адм. нарушения. ПТП е локализирано с подробно описание на мястото. Изготвена е схема на ПТП, като в протокола са описани нанесените щети и на двамата автомобила.

            Съдът  счита, че освен, че не спазена разпоредбата от АНО преди да се произнесе по преписката на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е дадено точно описание на извършеното деяние и на обстоятелствата, при които е било извършено, както и на  доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в хода на съдебното следствие се получи известно противоречие в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като не е бил направен пълен и точен анализ на ситуацията. Освен това, в хода на съдебното следствие, се доказа коренно различна фактическа обстановка, която изключва умисъла на деянието, тъй като поведението на жалбоподателя не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Същият бил засечен от водачът на лекия автомобил, като е нарушил правилата по ЗДвП след като извършил маневра изпреварване и въпреки, че водачът на автобусът се е опитал да намали управляваното от него МПС и да предотврати настъпване на ПТП, не е успял, но не по негова вина, че не е спазил дистанцията между двата автомобила, тъй като такава е трябвало да спази на изпреварващия го автомобил, което не е сторено. В случаят не се изправени пред хипотезата предвидена в чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, според която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, тъй като водачът на лекия автомобил не се е движел пред автобуса, а успоредно с автобуса. След като  водачът на лекия автомобил предприел маневра „изпреварване“, а същевременно започнал и да изтласква плътно в дясно автобуса, вместо да се отдалечи на необходимата дистанция и да се премине в дясната лента, като спази необходимата дистанция на изпревареното МПС, той завил рязко точно пред автобуса и спрял. Това е видно не само от събраните по делото гласни доказателства, но и от местоположението на  нанесените щети по двете МПС, които не са описани нито в УАУН, нито в НП.

Следва да бъде отбелязано, че в дадената легална дефиниция в § 6, т. 30 от ЗДвП, че „ПТП е събитие възникнало в процеса на движението  на ППС и предизвикало нараняване  или смърт на хора, повреда на пътното превозно  средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.  В случая  настъпили материални щети не са описани нито в АУАН, нито в НП, което също е основание за отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере в какво е обвинен и не може да реализира правото си на защита в пълен обем. Материалните щети са описани само в протокол за ПТП.

С оглед на така установеното НП се явява и незаконосъобразно.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР  Кюстендил,  Група „КПДГПА“ гр. Кюстендил,  с което на  осн. чл. 179, ал.2, пр. ІІ-ро от ЗДвП на К.А.Ш., с ЕГН **********,***, му    е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО  и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено, с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.    

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: