Решение по адм. дело №1218/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с във вр. чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т. С. К., [ЕГН], чрез адв. Х., срещу Заповед № 3286з-1643/22.04.2025 г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) за отказ за снемане на полицейска регистрация рег. № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на ОДМВР Пловдив, извършена на Т. С. К., [ЕГН].

В жалбата се твърди, че отказа на административният орган е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Според жалбоподателя, ответния орган не се е съобразил с тълкуването, дадено в Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22. Посочва още, че деянието, за което е извършена полицейска регистрация е от 2015г. и към днешна дата са изминали повече от десет години. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директор на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, чрез процесуален представител в писмена защита, излага съображения за неоснователност на жалбата и посочва, че настъпилата реабилитация не е основание за снемане на направената полицейска регистрация. Позовава се на съображение 61 и 67 от решение от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. на Съда на СЕС, като в тази насока посочва, че в отказа подробно са анализирани извършените престъпления. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 03.06.2025г., за което по делото е представена разписка (л.109), а жалбата е подадена на 16.06.2025г., т.е. в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано заявление вх. № 317005-12/27.01.2025г. по описа на ОДМВР Пловдив от Т. С. К. с искане за снемане на полицейска регистрация (л.20-23).

По заявлението е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено Предложение УРИ 317р-317в/28.02.2025г. (л.18-19) на директора на ОДМВР Пловдив до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейската регистрация. В предложението са обобщени резултатите от проверката, при която е установено, че спрямо Т. С. К. има извършена полицейска регистрация № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, за престъпление по чл. 277а от НК, във връзка със ЗМ № 172/01.12.2015г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, по пр. пр. № 7744/2015 г. на ОП Пловдив. Приложени са: справки от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот (л.34-38); справка от дневника на заявителските материали, относно ЗМ № 172/01.12.2015г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в които фигурират лични данни на Т. С. К. (л.42 и сл.); протокол № 67/28.07.2016г. на ОС Пловдив по НОХД № 1674/2016г. (л.48-55); справка с бюлетин за съдимост с рег. № 250205005000058088/05.02.2025г. (л.71-76), според която Т. С. К. е осъждан с определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на ОС Пловдив, реабилитиран по право на 27.07.2019г. Директорът на ОДМВР Пловдив е предложил да се издаде заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация № 15234/01.12.2015г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

С оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-1643/22.04.2025г., директорът на Главна дирекция „Национална полиция” е отказал снемането на полицейска регистрация рег. №15234 от 01.12.2015г. по описа на ОДМВР Пловдив, извършена на Т. С. К., [ЕГН]. В заповедта е възпроизведено съдържанието на протоколно определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на ОС Пловдив и е посочено, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при реабилитация. Ответния орган се позовал на мотивираното предложение на директора на ОДМВР Пловдив за отказ за снемане на полицейската регистрация и посочил, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за - установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспорената заповед за е издадена от компетентен орган - директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. (л.17), министърът на вътрешните работи е оправомощил на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция” да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Съгласно удостоверение от началник на сектор „Човешки ресурси“ в Главна дирекция „Национална полиция“, към момента на издаване на оспорената заповед – 22.04.2025г., З. В. е временно преназначен на длъжността директор на Главна дирекция „Национална полиция“, считано от 28.02.2025г.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма. Спазено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на регистрацията от структурата на МВР извършила полицейската регистрация.

Настоящия съдебен състав счита, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

На национално ниво предпоставките за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия при реабилитация, като това обстоятелство е посочено и в оспорения акт.

При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/ 2022 г. на СЕС, съдът приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, като единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

От изложеното следва, че извършването на проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР.

Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Сред принципите свързани с обработването на лични данни въведени в Директива 2016/680 е, че държавите членки гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват (чл. 4, § 1, буква в) от директивата). Според т.41 от Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело C-118/22 тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум", който дава израз на принципа на пропорционалност. Според чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Член 5 от Директива 2016/680 задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране на спазването на тези срокове.

Както е посочено и в оспорения административен акт действително реабилитацията и прекратяването на делото при сключването на споразумение, не са сред изчерпателно изборните основания за снемане на полицейска регистрация, според разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР.

При административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, но тази проверка освен предвидените действия в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото (в този смисъл Решение № 11074 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2022 г., V о.).

Както посочва Върховен административен съд в Решение № 9756 от 14.10.2025 г. по адм. д. № 5449/2025 г., Решение № 11074 от 7.11.2025 г. по адм. д. № 8588/2022 г., Решение № 8241 от 3.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2022 г., Решение № 10497 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 6879/2025 г., Решение № 5669 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1511/2025 г. и др., целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо.

Отказът за снемане на полицейска регистрация след реабилитация е незаконосъобразен според чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и Директива (ЕС) 2016/680, ако не е извършена проверка за необходимостта от съхранение на данните в съответствие с чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от Директива 2016/680.

В оспорената заповед е посочено най-общо, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за - установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Ответния орган обаче не е обосновал по какъв начин съхраняването на данните на жалбоподателя ще установи връзки между различни разкрити престъпления, кои конкретно разкрити престъпления, нито е посочил как тези данни ще доведат до превенция на деяния.

По делото няма данни, които да определят личността на Т. К. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Ответния орган е обсъдил извършеното от К. престъпление, но не е извършил анализ относно личността на жалбоподателя, както и миналото или профила му. Не се твърди да са налице други данни за извършени от К. престъпления и противообществени прояви. Не е обсъден и периода, който е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, нито периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани (в този смисъл Решение № 11123 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2022 г. отнасящо се за полицейска регистрация за престъпление по чл.277а, ал.3 от НК). По преписката не се откриват данни за евентуална връзка на Т. К. с други течащи производства. Ответния орган не е посочил други особени обстоятелства, които са му известни и са относими към личността на субекта на лични данни, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Няма данни по преписката жалбоподателят след датата на полицейската регистрация да е манифестирал със своето поведение безнаказаност и незачитане на обществения ред, и да е създал опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото. Няма данни за извършени от К. други престъпления след датата на полицейската регистрация, нито данни да е ангажирана административнонаказателна отговорност на лицето. Няма данни К. да представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред.

От ответния орган не са обсъдени и представените със заявлението от Т. К., дипломи за висши образования и членска карта, които касаят личността на жалбоподателя.

По отношение на доводите на ответника изложени в писмената защита, че съгласно съображение 68 от решение на СЕС по делот № С-118/22г., срокът на съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ, следва да се отбележи, че в чл. 46, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, както и чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи е предвидено, че когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт, те се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, която се осъществява при условията на ЗМВР (по арг. от чл.68, ал.2 от ЗМВР). По делото не са налице актове на администратора на лични данни, от които да е видно извършването на периодичен преглед на съхраняваните данни на лицето Т. К., нито акт, в който да са определени сроковете за изтриване на лични данни и периодичните проверки на личните данни.

При постановяване на заповедта, ответния орган не е извършил дължимата проверка за личността на жалбоподателя, не са отчетени и относими обстоятелства. При събиране и преценката на доказателствата административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил всички доказателства, включително и тези представени от Т. К. със заявлението му за снемане на полицейска регистрация.

Изложеното налага извода, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен, а преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите се констатираха в размер на 10 лева – платена държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-1643/22.04.2025 г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация рег. № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на ОДМВР Пловдив, извършена на Т. С. К., [ЕГН].

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция" за ново разглеждане на искането на Т. С. К., [ЕГН] за снемане на полицейска регистрация рег. № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на ОДМВР Пловдив, при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция" да заплати на Т. С. К., [ЕГН], сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от деня на съобщението.