РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2169
гр. Пловдив, 26 септември 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с.,
в
закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като
разгледа адм. дело № 2081 по описа за 2023 г.,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ /СНЦ/, ЕИК
*********, гр.Пловдив, с председател Л.Ч.и пълномощник адв.
д-р Ат.Б., против заповед № ЗРИ 417/21.06.2022 г. на Кмета на Район Източен
съгласно уточняваща молба на л.55 по делото.
Съдът намира, че е сезиран с
недопустима жалба.
Предмет на процесното
оспорване е заповед № ЗРИ-417 от 21.06.2022 г. на Кмета на Район Източен Община
Пловдив, с която, на основание чл.31, ал.3 от Наредба за развитие, поддържане и
опазване на зелената система на Община Пловдив, е наредено на ОП“Градини и
паркове“ да премахне един брой Американска Топола, осем броя Аелант, три броя Слива и един брой Черница, намиращи се на
ул.“Лотос“ №1 - №3.
Настоящият състав счита, че жалбата е подадена срещу заповед, която няма
характер на общ или индивидуален административен акт. Заповедта е с адресат
общинското предприятие, което трябва да изпълни фактическите действия по
премахване на дърветата, и е вътрешноведомствен акт във връзка с организацията
по изпълнение на влязлото в сила разрешение за строеж № 01/07.02.2023 г. на
главния архитект на община Пловдив, с което е разрешено строителството на обект
“Изграждане на нова детска площадка за игра на открито за деца на възраст от 3
до 12 г.“ в ПИ с идентификатор 56784.526.100 по КККР на гр.Пловдив (ЖК Изгрев,
ул.“Лотос“ № 1А) със съгласувани проекти по части: План за безопасност и здраве
– 03.02.2023 г., Паркоустройство – 03.02.2023 г. и
Геодезия – 03.02.2023 г.
С оспорената заповед не се създават права и
задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси
на неопределен брой лица, включително и на сдружението-жалбоподател, защото
тази заповед създава само преки служебни задължения за служителите в общинското
предприятие, към които е адресирана от кмета на района в качеството на
представляващ работодателя – кмета на общината (във връзка с негова заповед №
19ОА-2834 от 28.11.2019 г.). В
този смисъл оспорената заповед няма характер на общ административен акт по
смисъла на чл.65 АПК, нито характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК, защото не съдържа властническо волеизявление на
административен орган, поради което не подлежи на съдебен контрол.
На второ място, жалбата е подадена от лице без правен
интерес, защото липсва пряко, непосредствено и лично засягане на правната сфера
на сдружението от оспорената заповед с оглед вписаните в търговския регистър предмет на дейност, цели и
средства за постигане на целите на сдружението. Посоченият предмет на дейност в обществена полза сам
по себе си не е достатъчен, за да обоснове правен интерес от съдебно оспорване
на всеки административен акт, който според сдружението е незаконосъобразен. В
случая сдружението не твърди, че с оспорваната заповед се засягат или могат да
бъдат засегнати нейни конкретни права и интереси (доколкото вписаната в
търговския регистър цел не представлява такова право или законен интерес),
поради което не може да се приеме, че е налице пряк, личен и непосредствен
интерес за жалбоподателя от оспорване на заповедта. Интересът е личен и пряк,
когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или
създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи или
законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито
една от тези предпоставки не е налице, а и не се твърди подобно лично засягане
на правната сфера на сдружението. Настоящият състав не споделя изложените в
тази връзка подробни доводи по жалбата за наличието на пряк правен интерес у
сдружението за оспорване на процесната заповед. Обосновката
в жалбата с целите на сдружението, осъществяващо дейност в обществена полза,
визират общо и неконкретно, косвено и чисто хипотетично засягане на права и
интереси, което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване на процесната заповед.
В този смисъл следва да бъдат съобразени мотивите на
определение № 3518 от 04.04.2023 г. по адм.
дело № 1128/2023 г. на петчленен
състав, I колегия на ВАС и задължителното
тълкуване в т. II на решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по
конституционно дело № 11/2006 г., според които легитимацията при съдебната
защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на
изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не
и безгранична. В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за
другите може да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато негови
лични права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита би се
отъждествявало с публичната функция за контрол на законността и правозащитната
дейност на държавните органи. Налага се изводът, че правото на съдебната защита
и обжалването на общите административни актове за гражданите и юридическите
лица възниква единствено при засягане или обременяване със задължения, като не
е допустимо оспорването на общ административен акт в обществен интерес, освен
от страна на прокурор, който единствен разполага с правомощието да сезира съда
в защита на обществения интерес.
Следователно, дори да се възприеме доводът на
жалбоподателя, че оспорената заповед представлява общ административен акт, то с
оглед липсата на пряко и непосредствено засягане на правната сфера на
сдружението, за него не е налице правен интерес от настоящото оспорване.
Съдът намира също, че доколкото сдружението пледира за
защита и опазване на околната среда в полза на обществото, тази цел е могла да
бъде постигната чрез съдебното оспорване на писмо изх. №
ОВОС-1987-1/12.09.2022г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което, на основание
чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, преценката на компетентния орган за заявеното
инвестиционно предложение „Изграждане на три нови детски площадки за игра на
открито“ в имот с идентификатор № 56784.526.100, УПИ I – комплексно жилищно строителство в кв.19 нов по
действащия регулационен план на кв.“Изгрев“ – гр.Пловдив, е, че не е необходимо
провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Именно от
този тип е акта с решаващо значение за околната среда, който подлежи
на самостоятелен съдебен контрол пред съда, включително и от засегната общественост при
приложимост на чл.9, § 2 и 3 от Орхуската конвенция,
но не и оспорената заповед, която не създава никакви права и задължения извън
служебните такива за служителите на общинското предприятие.
Съдебен контрол относно спазване на правото в
областта на околната среда по инициатива на засегнатата общественост е допустим
и възможен спрямо планове и проекти, но по отношение на административните
актове, издавани на други етапи от тяхната реализация. Използваните от
националния законодател критерии за определяне на кръга на лицата, които имат
право на жалба пред съд с доводи за нарушения на законодателството в областта
на околната среда, са определени в зависимост от вида на оспорения
административен акт и степента, в която той оказва влияние върху околната
среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно най-ранно
информиране и включване на засегната общественост в процедурите по повод всеки
план или програма, както и инвестиционно предложение, с което да се гарантира
публичност и спазване на законодателството в областта на околната среда,
респективно вземането на възможно най-правилното от екологична гледна точка
решение. Проявление на този принцип в националното законодателство е установената
разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват различните
административни актове и в зависимост от етапа, на който се осъществяват
отделните административни производства по тяхното издаване. В този смисъл съдът
намира, че в случая е налице превратно упражняване на право от страна на
сдружението, тъй като в един много късен етап, след фактическо изпълнение на строителството на
обект “Изграждане на нова детска площадка
за игра на открито за деца на възраст от 3 до 12 г.“ в ПИ с идентификатор
56784.526.100 по КККР на гр.Пловдив (ЖК Изгрев, ул.“Лотос“ № 1А), се прави съдебно оспорване на акт, който по
принцип не подлежи на съдебен контрол.
В тази връзка, в какъвто смисъл е и практиката на
ВАС по абсолютно идентичен казус ( определение по адм.дело
№ 7718/23 г. на ВАС), следва да се приеме и,
че процесната заповед не
съставлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, тъй като
същата е издадена в изпълнение на влязъл в сила административен акт - разрешение за строеж № 01/07.02.2023 г. на главния
архитект на община Пловдив, с което е разрешено строителството на обект
“Изграждане на нова детска площадка за игра на открито за деца на възраст от 3
до 12 г.“ в ПИ с идентификатор 56784.526.100 по КККР на гр.Пловдив (ЖК Изгрев,
ул.“Лотос“ № 1А) със съгласувани проекти по части: План за безопасност и здраве
– 03.02.2023 г., Паркоустройство – 03.02.2023 г. и
Геодезия – 03.02.2023 г.
Липсата на акт, подлежащ на съдебен контрол, и на
правен интерес от оспорването обосновава извод за недопустимост на търсената
съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Ето защо, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от сдружение
с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ /СНЦ/, ЕИК *********, гр.Пловдив, с
председател Л.Ч., против заповед № ЗРИ 417/21.06.2022 г. на Кмета на Район
Източен.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2081/2023 год. по описа на
Административен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: