№ 409
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110152841 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. П. срещу „***“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и относимо, поради което следва да
бъде уважено. Искането за издаване на съдебно удостоверение е неотносимо към предмета
на спора, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.02.2025г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис от отговора на искова молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***“ ЕООД в срок до съдебното заседание
да представят заверени преписи от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1143034 от 31.03.2022г., погасителен план и СЕФ, както и договор за гаранция
/договор за допълнителна услуга/.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Д. Д. П. срещу „***“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г. е нищожен поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване за нищожна на разпоредбата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от Мултитюд Банк в полза
на ответника.
Ищецът Д. Д. П. твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г. съгласно който на ищеца
1
в качеството на кредитополучател следвало да бъде предоставена сумата от 800 лева.
Ищцата следвало да погаси заема в срок до 2 месеца, бил посочен ГПР в размер на 49,66 %.
Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответника. След като усвоила
сумата, установила, че освен заемната сума от 800 лева й били начислени такса за
обезпечение с поръчителство услуга, предоставена от партньор на „***“ ЕООД, в размер на
400 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като вноските по договора за
поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.
Поддържа, че договорът не е подписан нито с квалифициран подпис, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че не бил подписвал договор за
поръчителство, както и че такъв не му бил представен. Не била спазена предвидената от
закона форма на договора за кредит, както и на евентуалния договор за допълнителна
услуга. Договорът противоречал и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начин на
изчисляване на ГПР и яснота как е формиран същия. Бил посочен грешен ГПР като сумата
по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Твърди, че
действителният размер на ГПР с включени разходи за предоставяне на гаранция по договора
за поръчителство бил в размер над 70 %. Поддържа, че целият договор за потребителски
кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Счита, че клаузата на чл. 5 от
договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че не е вярно твърдението,
че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк /Малта/ е било условие за сключване
на договор за кредит. Напротив, при кандидатстването всеки кредитополучател можел да
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи, че
сключването на договор за гаранция от кридитополучателя не било задължително условие за
сключване на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Поддържа, че това правоотношение било отделно от договора за кредит. Твърди, че
Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в
Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил
отделно облигационно правоотношение, по което дружеството не било страна, а
кредитополучателят сам бил избрал да се ползва от услугите на банката. Поддържа, че
ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк /Малта/ като поръчител и е получил
информацията, съответно проектите на договорите, бил потвърдил изрично чрез СМС, че
желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Счита, че
разходите по договора за гаранция не се включват в ГПР, тъй като не влизат в общия разход
по кредита, доколкото касаят услуга, предоставяна от трето лице Мултитюд Банк, която е с
незадължителен характер по смисъла на закона. Твърди, че ищецът е разполагал с
достатъчно време да се запознае с условията на договора като процесният кредит не бил
първи за него. На следващо място, ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, което не
бил упражнил. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да
докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави и
че клаузите от него са индивидуално уговорени.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от
31.03.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева при ГПР - 49,66
%, както и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3