РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. ХАСКОВО, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.А
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А
Гражданско дело № 20225600100239 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 239/2022 г., по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано
по искова молба с вх. № 3035/20.04.2022 г., подадена от Ш. Ш. Х., с ЕГН **********, с
адрес: с. Караманци, ул. ‘‘Единадесета‘‘,№ 4, общ. Минерални бани, обл. Хасково, чрез адв.
Р. М., САК, със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000, ул. ‘‘Цар Асен‘‘, № 1, ет. 4, против
Застрахователна Компания ‘‘ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
С., п.к. 1700, район „С.”, бул. „С.Ш.” № 67А.
Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от общо 52 357,79 лв. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50 000лв., а претенцията за имуществени
вреди е 2 357,79лв.
Твърди се в исковата молба, че на 07.09.2021 г., около 16:30 часа, на път
„HKV1123-506-III”, в посока от гр. Хасково към с. Въгларово, на около един километър
преди селото, водачът Г.Н.Д. на лек автомобил марка и модел „Д.С.”, с рег. № ********, не
се е съобразил с пътните условия, с конкретните условия на видимост, с интензивността на
трафика и на десен завой губи контрол над автомобила, излиза в ляво по посоката на
движение извън пътното платно и се преобръща в нива, с което реализира ПТП с пострадали
лица. При инцидента били причинени телесни увреждания на ищцата Ш. Ш. Х.,пътник в
лекия автомобил.Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
76/07.09.2021 г.Образувано било и досъдебно производство № 764/2021 г. по описа на РУ на
МВР — Хасково.След злополуката ищцата била транспортирана по спешност от екип на
ЦСМП до ‘‘МБАЛ- Хасково‘‘ АД, където била приета е в отделение по Ортопедия с болки,
деформация и бързо прогресиращ оток на дясно бедро, с невъзможни активни движения на
тазобедрена става и коляно. След направена консултация с кардиолог била извършена
операция в спешен порядък. На 08.09.2021 r. под спинална анестезия било извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
1
На 15.09.2021 г. ищцата била изписана от болничното заведение за домашно
лечение с окончателна диагноза: счупване на дясна бедрена кост. Били и дадени препоръки
да спазва хранителен режим, при нужда да се движи с помощни средства и да провежда
антикоагулантна профилактика до 30-я следоперативен ден.
За проведеното лечение Ш. Х. извършила разходи, като заплатила сумата от общо
2357,79 лв , от които : 1830,00 лева за заключващ реконструктивен бедрен пирон; 46,40 лева
- потребителска такса – КП; 120,00 лева - придружител на болен; 35,48 лева - медикаменти;
21,93 лева - медикаменти; 76,36 лева - медикаменти и др.; 88,00 лева - за проходилка; 17,51
лева - медикаменти и др.; 64,61 лева – медикаменти; 57,50 лева - медикаменти.
Твърди се в исковата молба,че пътният инцидент причинил на Ш. Х. внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Заради фрактурата на
дясната й бедрена кост тя повече от един месец спазвала строг постелен режим, без да става
и да се движи, а след това не можела да се придвижва самостоятелно и се налагало да
използва помощни средства. Нуждаела се от постоянна чужда грижа, което пък
предизвиквало големи затруднения в ежедневието й и чувство на зависимост. При
натоварване и физическа активност ищцата търпяла силни болки, страдала от безсъние,
което водело до чувство на умopa и отпадналост през деня. Изживеният стрес от
произшествието се отразил крайно негативно и върху емоционалното състояние на
пострадалата. В резултат на ПТП страдала от честа смяна на настроенията, изпитвала
приливи на страх и безпокойство. Притеснявала се да се качи в автомобил, чувствата се
напрегната и неуверена, когато се возела в МПС. Сочи се още, че ищцата постоянно се
връщала към спомена за тежкия инцидент и не можела да преодолее травмата от него.
Страхувала се, че злополуката може да се повтори. Вследствие на всичко това ищцата
изпаднала в депресивно състояние, което все още продължавало. Възстановяването на Ш.
Х., както от физическите, така и от психическите последици от преживяното щяло да
продължи дълго и да остави траен отпечатък върху нея и занапред.Лекият автомобил марка
и модел „Д.С.”, с рег. № ******** имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за периода от 28.02.2021 г. до 27.02.2022г. при ответното
дружество.На 30.11.2021 г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗК ‘‘Лев Инс‘‘ АД, с искане да й бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент въпреки, че е
изтекъл законоустановения срок, застрахователят не определил, нито изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало
правния интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от предявяването на
настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството. че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на
30.11.2021 г. с извънсъдебната молба-претенция, счита,че от този момент на основание чл.
429, ал. 3 от КЗ претендира законна лихва върху исковата претенция до окончателното й
заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователна Компания
‘‘ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.”,
бул. „С.Ш.” № 67А, да заплати на Ш. Ш. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Караманци, ул.
‘‘Единадесета‘‘, № 4, общ. Минерални бани, обл. Хасково, както следва: обезщетение в
размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., при което са й
причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие,
посредством молба-претенция от 30.11.2021 г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, обезщетение в размер на 2357,79 лева за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване (потребителски такси, медицински
изделия и медикаменти), по повод телесните увреждания, в резултат на настъпило на
07.09.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба -
2
претенция от 30.11.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и разноски.
Ответникът - Застрахователна Компания ‘‘ЛЕВ ИНС” АД в срок е подал отговор
на исковата молба, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди – по
основанието му и по предявения размер, който считат за неоснователен и изключително
завишен.
Оспорват се твърденията относно механизма на осъществяване на процесното
ПТП, както и твърдението, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина
от виновното поведение на водач, застрахован при ответното дружество.Твърди се още, че
ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с
претърпените вреди тя отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от настъпилото застрахователно събитие на 07.09.2021 г. /щета No 0000-1000-
03-21-7749/, като за определяне за изплащане на застрахователно обезщетение на
пострадалата било указано да представи документи, което и към момента не било сторено.
Ищцата завела настоящата искова претенция в хода на ликвидационната дейност по щетата
и не било налице отказ за изплащане на обезщетение. Според изложеното, ответното
дружество не накърнявало материални права на ищцата, за да се стига до съдебно
производство. Вредите причинени на ищцата били резултат от деликтно поведение, което
обаче не било осъществено от ответника. Във връзка с изложеното се обосновава
възражението за липса на вина за настъпилите увреждания от ПТП у водача на „Д.С.”, с рег.
№ ********. В случая било налице ‘‘случайно деяние‘‘ по смисъла на чл. 15 от НК и
следователно нямало основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования
водач по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, респ. и това на неговия
застраховател.От друга страна се оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка на ПТП с нанесените телесни
увреждания. По делото не били представени годни доказателства относно настъпване на
вредоносния резултат по причина на виновно поведение на застрахован при дружеството
водач. Представеният Констативен протокол за ПТП като официален удостоверителен
документ, обективирал възприятията на служебни лица, като за да имат доказателствена
сила изложените в него твърдения досежно извършено виновно деяние, следвало той да е
скрепен с краен съдебен/административен акт, влязъл в законна сила. В случая липсвало
такъв, а инкорпорираното в него свидетелствало единствено относно обстоятелствата за
участниците в ПТП, датата на настъпването му, описание на сведените до знание на
посетилите служители на МВР данни относно случилото се събитие. С оглед
констатираното в Протокола, било образувано ДП, като и към настоящия момент не били
представени документи, удостоверяващи то да е приключило с влязъл в сила наказателен
акт. Така аргументирано ответникът оспорва представения по делото Констативен протокол
с пострадали лица от 07.09.2021 г., в частта досежно обстоятелства и причини за ПТП, тъй
като по делото не били представени други документи, доказващи по безспорен начин вината
на застрахован в дружеството водач.Навежда се и възражение за съпричиняване, доколкото
вредите били резултат и на собственото виновно и противоправно поведение на ищцата,
изразило се в нарушение на нормите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане - а именно, пътуване в превозно средство, без поставен предпазен колан,
с което поведение станала причина за настъпване на травми при осъществяване на
произшествието. Видно от представените документи и изявленията на ищцата по
основанието на иска, на същата били нанесени вреди от автомобила, като не се посочвало от
кои точно части от неговия интериор, като според ответника нанесените й вреди изключват
категорично наличие на поставен предпазен колан. Отделно от това, изявления за
ползването на предпазен колан не се правели в обстоятелствената част на исковата молба, и
в тази връзка се иска от съда да приеме за безспорно между страните, че към момента на
настъпване на произшествието, ищцата не била обезопасена с предпазен колан. Поради
изложеното, се твърди, че травмите, заявени като основание на иска са настъпили от
самоувреждане, и в тази връзка предявената претенция в посочения размер бил
неоснователна. В условията на евентуалност, било налице съпричиняване в изключителна
3
степен от страна на ищцата, за настъпване на травмите при осъществяване на
произшествието.
Оспорва се твърдението, че заявените нематериални вреди са възникнали по
причина от травми, настъпили при осъществяване на произшествието, като твърдя, че
същите се намират и в причинна връзка с личното поведение на ищцата.
Оспорва се исковата претенция и за имуществени вреди, поради гореизложените
обстоятелства, като извършените от ищцата разходи били ненужни.Изразява се несъгласие с
твърдението, че ищцата не се е възстановила напълно и твърдението за проявления на
неимуществени вреди в бъдещ, неуточнен в исковата молба период. В представената по
делото Епикриза от лечебно заведение било посочено, че още при приема си пострадалата
била в съзнание, ориентирана за време, място и самоличност. Ходът на заболяването й било
с бързо подобрение - без настъпили усложнения, с протекъл гладко следоперативен период.
Поради липса на риск, пострадалата била изписана, като при изписването си била в стабилно
общо състояние, добре зарастваща рана и при липса на субективни оплаквания. Дадени са й
било препоръки без да е посочено, че следва да спазва постелен режим и следователно е
можела изцяло да се обслужва сама, като се движи с помощни средства. Не били налице
данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищцата, или да е било
провеждано допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба.
Същевременно, било недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по характер,
вид, интензитет и продължителност оплаквания, които не само че не били настъпили, а и
евентуалното им настъпване било в сферата на неопределените хипотези. При определяне
на парична сума за репариране на неимуществени вреди следвало да бъдат съобразени вида
на настъпилите увреждания, периода на възстановяване, поведението на пострадалия,
приложените медицински интервенции, механизма на настъпване на събитието, както и
обстоятелството, че се касае да репариране на единна и неделима морална категория
вреди.При определяне размера на неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид
разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието справедливост било
свързано с преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост при
съобразяване на тълкувателната практика. вредата трябвало да се определи към момента на
настъпването й, а с оглед данните по делото предявената претенция за обезщетение бил в
изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона
В условията на евентуалност се поддържа, че поради наличие на значителен
процент съпричиняване на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде
съразмерно намалено. Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни се
явявали и акцесорните такива, поради което моли съда да постанови решение с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се и
разноски.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл.
377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни
експертизи, намира за установено следното:
Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 76/07.09.2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, на 07.09.2021 г.
около 16:30 часа, на път „HKV1123-506-III”, в посока от гр. Хасково към с. Въгларово, на
около един километър преди селото, Г.Н.Д., водач на лек автомобил марка и модел „Д.С.”, с
рег. № ********, не се съобразява с пътните условия, с конкретните условия на видимост, с
интензивността на трафика и на десен завой губи контрол над автомобила, излиза в ляво по
посоката на движение извън пътното платно и се преобръща в нива, с което реализира ПТП,
при което са пострадали Г.Н.Д., починал и Ш. Ш. Х. с фрактура на дясната бедрена кост
на крака, без опасност за живота настанена в Ортопедия. За произшествието е било
образувано и досъдебно производство № 764/2021 г. по описа на РУ на МВР — Хасково.С
4
постановление от 27.09.2022 г. на Окръжна прокуратура-Хасково по дознание 764/2021 г.
на РУ-Хасково, прокурорска преписка с вх.№ 1709/21 г. на ОП –Хасково е прекратено
наказателното производство за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342,ал.1 от НК.
Видно от мотивите на постановлението Г.Н.Д. на 07.09.2021 г. в землището на
с.Въгларово при управление на лек автомобил Д. С.“, с рег.№ ********* нарушил
правилата за движение по пътищата чл.8 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Ш. Ш. Х. – счупване на бедрената кост на десния крак,
с което е причинено трайно затруднение на движението на десен долен крайник -
престъпление по чл.343,ал.1,б.б“,вр. чл. 342,ал.1 от НК.
Страните не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка "Д.С." с рег. № ******** при ЗК ‘‘ЛЕВ ИНС” АД, със
застрахователна полица № BG/22/121000617080, със срок на действие от 28.02.2021 до
27.02.2022. Застрахователното дружество не оспорва и категорично се установява, както от
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката, извършена в
интернет страницата на Информационен център на Гаранционен фонд, че към датата на
процесното ПТП -07.09.2021 г. виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел
„Д.С.'', с рег. № ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с полица №
ВС/22/121000617080, валидна от 28.02.2021 г. до 27.02.2022г. както и че ПТП е настъпило в
периода на покритие, осигурен от застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Не се спори между страните и е видно от приетите по делото доказателства, че
ищцата Ш. Ш. Х. е предявила по реда на чл. 380 от КЗ претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2357,79 лв. за проведеното й лечение и
претенция за заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в резултат на ПТП настъпило на 07.09.2021 г. в размер
на 100 000 лева за претърпените неимуществени вреди– болки, страдания и психически
стрес, резултат от причинените й телесни увреждания. По делото няма данни на ищцата да е
изплатено застрахователно обезщетение. На 30.11.2021 г.,ответникът - застраховател ЗК
„Лев Инс“ АД е получил писменото искане на ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение в това число 100 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени
вреди и 2357,79 лева за претърпените имуществени вреди– разходи за лечение, в резултат
на горепосоченото ПТП / молба с вх.№ 13383/30.11.20212 г. –л.21/.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, с вещо инж. С. П., чието заключение съдът приема за обективно и компетентно
на 07.09.2021г., около 16:30 часа, по път III-506-НК\М 123, в посока от гр. Хасково към с.
Въгларово, се е движил лек автомобил марка и модел „Д.С.", с рег. № ********,
управляван от Г. Н.Д., със скорост около 100 км/ч. Движението се е извършвало през деня,
при нормална видимост, по сух асфалтов участък и наклонена крива, от платно за
двупосочно движение,като в участъка от платното за движение на около 1 км. преди с.
Въгларово, в процеса на преодоляване на „десен завой", лекият автомобил е навлязъл в
лентата за насрещно движение и след предприемане от страна на водача му на екстремна
маневра за връщане в лентата си на движение, автомобилът е загубил напречна
устойчивост. Водачът е изгубил контрол върху управлението на автомобила в резултат на
което автомобилът напуска платното за движение, навлиза в крайпътен скат, намиращ се в
ляво спрямо посоката му на движение, преобръща се и се установява в позиция с предна
част насочена в посока към с. Въгларово полегнал на лявата си страна.Според
заключението на експертизата при конкретната пътна обстановка водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и
състоянието на участъка от пътя преди ПТП /хоризонтален и вертикален профил на пътния
участък/ и да предотврати настъпването на произшествието, като не създаде предпоставки
за възникването му, чрез адекватен контрол върху управлението на автомобила. Според
вещото лице инж. С. П. от техническа гледна точка, причините за възникване на
5
процесното ПТП са движението на лек автомобил „Д.С.", с рег. № ********, при
преодоляване на десния завой със скорост близка до изчислената критична скорост за
преодоляване на завоя, при конкретната пътна обстановка, без странично плъзгане и без
загуба на напречна устойчивост на автомобила и неадекватното поведение на водача му в
зоната на десния завой - навлизане в лентата за насрещно движение и предприемане на
екстремна маневра за връщане в лентата си на движение, с което действие довежда
автомобила до загуба на напречна устойчивост и се стига до загуба на контрол върху
управлението му. Водачът се е движил с превишена за пътния участък скорост - 100 км/ч.,
като освен това е нарушил и забраната за навлизане в насрещната пътна лента, предвид
наличната на местопроизшествието пътна маркировка.
По делото са разпитани и свидетели на пътнотранспортното произшествие.
Показанията на свид.М. Х. К. и на свид.М. К. К. кореспондират изцяло с установените и
от експертизата факти и обстоятелства, въз основа на които безспорно се доказва
механизма на ПТП, както и че вина за настъпилото произшествие има единствено водачът
Г.Н.Д., който според експертизата е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция по несъмнен
начин се доказва, че в резултат на злополуката ищцата е получила сериозни телесни
наранявания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, което се
установява от всички приети по делото писмени доказателства, от назначената
съдебномедицинска експертиза и от разпитаните по делото свидетели.След
злополуката пострадалата Ш. Х. е транспортирана по спешност от екип на ЦСМП до
„МБАЛ-Хасково" АД. Приета е в отделение по Ортопедия с болки, деформация и бързо
прогресиращ оток на дясно бедро, с невъзможни активни движения на тазобедрена става и
коляно. След направена консултация с кардиолог е извършена операция в спешен порядък.
На 08.09.2021г. под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур. На 15.09.2021 г. с окончателна диагноза: Счупване на дясна
бедрена кост, Х. е изписана за домашно лечение, с дадени препоръки да спазва постелен
режим, при нужда да се движи с помощни средства и да провежда антикоагулантна
профилактика до 30 следоперативен ден.Посочените увреждания, които Ш. Х. е
претърпяла при произшествието се установяват и доказват от приетите по делото като
писмени доказателства медицински документи – История на заболяването /И.З./ №
12837/2021 г., Ортопедия, „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД,
приобщени като доказателства по делото.
Видно от заключението на назначената СМЕ на д-р Х. Е., неоспорена от
страните по делото ищцата е получила счупване на дясната бедрена кост. Вещото лице
посочва,че счупването на бедрената кост е отломъчно, получено е по механизъм на
сгъване при действие на травмиращата сила по протежение на костта. Заключил е че това
счупване е от удар и натиск в областта на коляното, в седнало положение и
разпространение на силата по протежение на бедрото.Налице е пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и травмата получена от Ш. Х..
Причинените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, също са
напълно оправдани и в причинна връзка с травматичните увреждания от процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установиха елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновното и противоправно поведение на
водача - Г.Н.Д. управлявал лек автомобил марка и модел „Д.С.", с рег. № ********, чиято
отговорност с застрахована в ответното дружество, настъпилите вреди за Ш. Х. и
причинната връзка между вредите и деянието. На 07.09.2021 г., около 16:30 часа, на път
„НКУ1123-506-111", в посока от гр. Хасково към с. Въгларово, на около един километър
преди селото, водачът Г.Н.Д. на лек автомобил марка и модел „Д.С.", с рег. № ********, не
се съобразява с пътните условия, с конкретните условия на видимост, с интензивността на
трафика. движи се с превишена и несъобразена скорост, напуска безпричинно собствената
си лента за движение и вследствие на всичко това на десен завой губи контрол над
автомобила, излиза в ляво по посоката си на движение извън пътното платно и се
6
преобръща в нива, с което реализира ПТП с пострадали лица.Описаният механизъм
безспорно се установи от приетата по делото АТЕ, изготвена от инж.С. П. и от разпитаните
по делото свидетели на произшествието. От АТЕ се установи, че на 07.09.2021г., около
16:30 часа, по път III-506-НК\М 123, в посока от гр. Хасково към с. Въгларово, се е движил
лек автомобил марка и модел „Д.С.", с рег. № ********, управляван от Г. Н. Д. със скорост
около 100 км/ч. Движението се е извършвало през деня, при нормална видимост, по сух
асфалтов участък - наклонена крива, от платно за двупосочно движение. В участъка от
платното за движение на около 1 км. преди с. Въгларово, в процеса на преодоляване на
„десен завой", лекият автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и след
предприемане от страна на водача му на екстремна маневра за връщане в лентата си на
движение, автомобилът е загубил напречна устойчивост. Водачът е изгубил контрол върху
управлението на автомобила. в резултат на което същият напуска платното за движение,
навлиза в крайпътен скат /овраг/, намиращ се в ляво спрямо посоката му на движение,
преобръща се и се установява в позиция с предна част насочена в посока към с. Въгларово.
полегнал на лявата си страна. От АТЕ безспорно се установи, че при конкретната пътна
обстановка водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме
характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя преди ПТП
/хоризонтален и вертикален профил на пътния участък/ и да предотврати настъпването на
произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му, чрез адекватен контрол
върху управлението на автомобила. Според инж. С. П. от техническа гледна точка,
причините за възникване на процесното ПТП са движението на лек автомобил марка и
модел „Д.С.", с рег. № ********, при преодоляване на десния завой със скорост близка до
изчислената критична скорост за преодоляване на завоя, при конкретната пътна
обстановка, без странично плъзгане /без загуба на напречна устойчивост/ на автомобила и
неадекватното поведение на водача му в зоната на десния завой,навлизане в лентата за
насрещно движение и предприемане на екстремна маневра за връщане в лентата си на
движение, с което действие довежда автомобила до загуба на напречна устойчивост и се
стига до загуба на контрол върху управлението му. В проведеното на 16.01.2023г. се
установи, че освен гореописаните нарушения, водачът се е движил и с превишена за
пътния участък скорост, а именно със скорост 100 км/ч., а освен това е нарушил забраната
за навлизане в насрещната пътна лента, предвид наличната на местопроизшествието пътна
маркировка.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Искът е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
За да уважи предявения осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.Ответникът не оспорва
наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при „ЗК Лев Инс" АД към 07.09.2021 г. - на която дата е реализирано
ПТП. Застрахователното дружество не оспорва и категорично се установява, както от
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката, извършена в
интернет страницата на Информационен център на Гаранционен фонд, че към датата на
процесното ПТП — 07.09.2021 г. виновният водач, управлявал лек автомобил марка и
модел „Д.С.'', с рег. № ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с полица №
ВС/22/121000617080, валидна от 28.02.2021 г. до 27.02.2022г.и че ПТП е настъпило в
периода на покритие, осигурен от застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от
събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото
7
съдебни експертизи. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай.Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
В тежест на ищцата, в настоящото производство е да докаже, че е налице
фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди,вина,валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
делинквента МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащи отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2
на същата норма/.Законът предоставя на пострадалото лице съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ
субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.По делото е безспорно
установено,че водачът Г.Н.Д. на 07.09.2021 г. в землището на с.Въгларово при
управление на лек автомобил Д. С.“, с рег.№ ********* е нарушил правилата за
движение по пътищата чл.8 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Ш. Ш. Х. – счупване на бедрената кост на десния крак, с което е
причинено трайно затруднение на движението на десен долен крайник -престъпление по
чл.343,ал.1,б.б“,вр. чл. 342,ал.1 от НК. Извършеното противоправно деяние от страна на
водача е причинило болки и страдания на ищцата като е нарушило нормалния и ритъм
на живот и се отразило на нейната психика.Видно от заключението на СМЕ, описаните
увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства,
описани в делото.Периодът на възстановяване и неудобствата, които ищцата продължава
да търпи се установяват и от показанията на св. А.-П., която е видяла ищцата в Бърза
помощ, непосредствено след инцидента и има преки впечатления от за състоянието
й.Болките й били ужасни преди и по време на операцията,а периодът на възстановяване
бил дълъг. След като я изписали от болница грижи за нея полагала майка й свид. Н. А.,
която се грижела за нея в продължение на около шест месеца докато била на легло. След
шестия месец започнала да използва проходилка и патерици,които ползвала и към
момента. Изпитвала болки и се страхувала да стъпи на крака си. И психически не била
добре,получавала паник атаки и често плачела вечер. Показанията на свидетеля са
изградени въз основа на лични и непосредствени впечатления от състоянието на дъщеря й,
поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в
съответствие с останалите събрани доказателства.Липсват основания съдът да се усъмни в
тяхната истинност и достоверност,тъй като свидетелката Н. А. е сред най-близкия кръг на
ищцата и е имала непосредствени впечатления от състоянието на дъщеря си още от деня
на ПТП с автомобила.Въз основа на гласните доказателства събрани по делото и
заключението на вещото лице причинените на ищцата увреждания и търпените от нея
8
болки и неудобства са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като не са налице и
липсват доказателства, които да оборват извода на съда.Показанията на свидетелите А. П.
свид.Н. А. и свид. О., писмените доказателства, а в най-силна степен експертното
заключение на д-р Е. сочат, че пострадалата Ш. Ш. Х. е получила увреждане при
процесното ПТП, което увреждане е вследствие на действието на съприкосновението на
автомобила с тялото на пострадалата. Доказателствата по делото не могат да обусловят
различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното
събитие и търпените от ищцата неимуществени вреди.По несъмнен начин се установява и
доказва, че в резултат на злополуката ищцата е получила сериозни телесни наранявания,
които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Това се потвърждава от
приетите писмени доказателства, съдебно-медицинска експертиза и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. След злополуката пострадалата Ш. Х. е транспортирана
по спешност от екип на ЦСМП до „МБАЛ-Хасково" АД. Приета е в отделение по
Ортопедия с болки, деформация и бързо прогресиращ оток на дясно бедро, с невъзможни
активни движения на тазобедрена става и коляно. След направена консултация с кардиолог
е извършена операция в спешен порядък. На 08.09.2021г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. На 15.09.2021 г.
е изписана с окончателна диагноза: Счупване на дясна бедрена кост. Изписана е била за
домашно лечение, като са и дадени препоръки да спазва постелен режим, и при нужда да
се движи с помощни средства,както и да провежда антикоагулантна профилактика до 30-я
следоперативен ден. Посочените увреждания, които Ш. Х. е претърпяла при
произшествието се доказват с приетите по делото медицинските документи – История на
заболяването /И.З./ № 12837/2021 г., Ортопедия, „Многопрофилна болница за активно
лечение - Хасково" АД, приобщени като доказателства по делото. Според назначената
съдебномедицинска експертиза налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и травмата получена от Ш. Х.. Уврежданията които е
получила ищцата безспорно се доказват от назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, която не беше оспорена от страните по делото. Вещото лице посочва, че
счупването на бедрената кост е отломъчно, получено е по механизъм на сгъване при
действие на травмиращата сила по протежение на костта. Счупването на бедрената кост е
от удара и натиска в областта на коляното и от разпространението на силата по
протежение на бедрото. Счупването на бедрената кост е лекувано чрез операция
изразяваща се в открито наместване на костта и вътрешното и фиксиране със заключващ
пирон. Към момента на изготвяне на експертизата счупването все още не било зараснало
и ищцата продължавала да изпитва болки в долната част на бедрото над коляното,както и
болки в крака при ходене. Обичайният срок за възстановяване от счупване на бедрена
кост бил 6-8 месеца, като към момента счупването не е възстановено. В началото на
травмата ищцата изпитвала болки с висока интензивност, каквито болки търпяла и към
настоящия момент. Причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение, според експертизата са били необходими и са в причинна връзка с
травматичните увреждания от процесното ПТП.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото
лице поддържа заключението и допълва,че периодът на възстановяване е дълъг и ищцата
ще носи пирона докато не зарасне костта, а кога ще стане това не може да се прогнозира.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е
договорна, тъй като произтича от сключения между него и причинителя на вредата договор
за застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност
на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от
9
застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически
факт препятства реализирането на тези правни последици.
С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за доказан по своето
основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието
на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в съдебния акт, поради което и ответното
застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищцата вреди в
резултат на ПТП на 07.09.2021 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на застрахованото в ответното дружество МПС –
Г.Н.Д., водач на лек автомобил марка и модел „Д.С.”, с рег. № ********, който не се
съобразява с пътните условия, с конкретните условия на видимост, с интензивността на
трафика и на десен завой губи контрол над автомобила, излиза в ляво по посоката на
движение извън пътното платно и се преобръща в нива, с което реализира ПТП при което
са пострадали Г.Н.Д., починал и Ш. Ш. Х. с фрактура на дясната бедрена кост на крака.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
неимуществени вреди – болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около
настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с
икономическото състояние в страната.Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи
се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в
ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е
свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“
каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ Съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.Справедливостта по смисъла
на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като вид, характер,
степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено
увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и
пр. В конкретният случай следва да се имат предвид и следните конкретни
обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р Е. заявява в съдебната експертиза, че
срокът за пълно възстановяване е от 6-8 месеца. Счупването все още не е зараснало и не се
знае какъв ще бъде срокът в който костта ще зарасне. При баланс на всички установени
по делото конкретни обстоятелства ,в т.ч вида и степента на причиненото увреждане
–възрастта на ищцата,която за дълъг период от време не е била работоспособна и
продължителността на претърпените болки и страдания и техния интензитет,
оплакванията които ищцата е имала по време на възстановяването й, психическото
състояние в което е изпаднала след катастрофата и с оглед икономическата конюнктура и
практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на съда счита, че парично
обезщетение в размер на 40 000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52
ЗЗД и ще компенсира в достатъчна степен претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на получената травма от ПТП. Искът до пълния предявен размер от 50
000 лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева се дължи ведно с законната лихва за забава
по чл. 86 от ЗЗД, считано от 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
10
Основателна е и претенцията за имуществени вреди ,поради което ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сумата в размер на 2357,79 лева,
изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване / потребителски такси, медицински
изделия и медикаменти във връзка с телесните увреждания в резултат на ПТП настъпило
на 07.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направените разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да
поеме направените от ищцата разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на
уважената част от исковите претенции.
Ищцата е освободена от заплащане на такси в производството по реда на чл. 83,
ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1694,31
лв.– държавна такса, съобразно уважената част на исковите претенции. който размер е
определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ
размер на 1694,31 лева - ДТ.
С оглед изхода на делото в полза на процесуалния представител на ищеца, адв.
Р. М., САК, следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно
оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела с определен интерес. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до
размера от 40 000 лв. за неимуществени вреди и 2357,79 лв. за претърпени имуществени
вреди, поради което в полза на адв. Р. М., САК-С. следва да се присъди адвокатското
възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ общо в размер на 4385,78 лв.
В полза на ищцата Ш. Ш. Х. на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се
присъдят разноски в размер на 404,50 лева - за вещи лица, съобразно уважената част на
исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч. в." N 51Д, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Ш.
Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Караманци, ул. ‘‘Единадесета‘‘,№ 4, общ. Минерални
бани, обл. Хасково, чрез адв. Р. М., вписана в АК – С., със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000,
ул. ‘‘Цар Асен‘‘, № 1, ет. 4, сумата в размер на 40 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от
нея болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП настъпило на 07.09.2021 г.
при което са й причинени телесни повреди ,ведно със законната лихва върху сумата от
40 000 лева, считано от 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
искът за неимуществени вреди за разликата от 40 000 лева до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч. в." N 51Д, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Ш.
11
Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Караманци, ул. ‘‘Единадесета‘‘,№ 4, общ. Минерални
бани, обл. Хасково, чрез адв. Р. М., вписана в АК – С., със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000,
ул. ‘‘Цар Асен‘‘, № 1, ет. 4, сумата в размер на 2357,79 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение и
възстановяване/ потребителски такси, медицински изделия и медикаменти – във връзка с
телесните увреждания в резултат на ПТП настъпило на 07.09.2021 г. ведно със законната
лихва върху сумата от 2357,79 лв.,считано от 30.11.2021 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч. в." N 51Д, да заплати на Ш. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес:
с. Караманци, ул. ‘‘Единадесета‘‘,№ 4, общ. Минерални бани, обл. Хасково разноски в
размер на 404,50 лева - за вещи лица, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч. в." N 51Д, да заплати на адв.Р. М., САК, като пълномощник на
Ш. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Караманци, ул. ‘‘Единадесета‘‘,№ 4, общ.
Минерални бани, обл. Хасково, сумата в размер на 4385,78 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч. в." N 51Д, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер
на 1694,31 лева / хиляда шестстотин деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/
– държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12