№ ...............
гр. Кюстендил, 10.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Б.Я., като разгледа докладваното
от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1087 по описа на съда за 2015 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422,
вр. чл. 415 от Граждански процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с предявени обективно съединени
положителни установителни искове по чл. 535 ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от К.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***
против Б.С.В., ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата се твърди, че на 29.01.2015 г. ответникът издал
запис на заповед с падеж 15.03.2015 г., за сумата от 5 хиляди лева. Въпреки
настъпването на падежа исковата сума не била заплатена. Поради това били
предприети действия по реда на чл. 417 от ГПК, за което било образувано
производство пред КРС по ч. гр.д. №
412/2015 г. по описа на съда, по което била издадена и заповед за
незабавно изпълнение. В срока по закон постъпило възражение от длъжника, поради
което била депозирана и настоящата искова молба.
Поради изложеното с молбата се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът има парични задължения
към ищеца за сумата в размер на 5 хиляди лева, представляваща главница по
издаден на 29.01.2015 г. запис на заповед, с падеж 15.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, сичтано от 27.03.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор, с който се оспорва иска, като ответникът твърди, че никога не е
подписвал запис на заповед и не е издавал процесната такава. Заявява, че положеният
подпис, както и саморъчно вписаните имена в нея, не били изписани от него. За
това на основание чл.193 ГПК оспорва истинността на записа на заповед по
отношение на нейната автентичност. Ответникът твърди, че за издадената заповед
за изпълнение бил уведомен от ЧСИ на 28.05.2015 г.
В хода на съдебното
дирене
процесуалният представител на ищеца поддържа депозираната искова молба по
съображенията в нея, а представителят на ответника – оспорва същата.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщените писмени доказателства се установява, че е
налице издаден Запис на заповед от дата
29.01.2015 година, приложен в оригинал по ч.гр.д. №412/2015 г. на КРС, за
сумата от 5000 лева, по силата на която ответникът се задължил безусловно, без
разноски и без протест да заплати на ищеца посочената сума.
Няма данни, а и твърденя, към датата на падеж, а и в
последствие, сумата да е изплатена от длъжника.
Приложено е и ч.гр.д. № 412/2015 г. на КРС, по което е издадена Заповед № 219/27.03.2015
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Изпълнителен лист в полза на заявителя – тук ищец, за сумата от 5000 лева,
дължима по Запис на заповед, издаден на
29.01.2015 г., с падеж 15.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 27.03.2015 година
до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадена Заповед за незабавно
изпълнение в срок е постъпило възражение от страна на длъжника, видно от
приложената покана за доброволно изпълнение, връчена на 28.05.2015 година чрез
лице от адреса, като възражението е подадено на 05.06.2015 година, т.е. в
2-седмичния законов срок по чл. 414, ал.2 от ГПК. Исковата молба на ищеца също е подадена в едномесечния
преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК
е получено на 12.06.2015 година, а исковата молба е депозирана в съда на 08.07.2015
година, видно от приложените даказателства в т.см.
По делото са приети
заключения по допуснатата съдебно-графологична експертиза – основно,
допълнително и повторно, според които подписът на процесната заповед е изпълнен
именно от ответника.
Останалите доказателства не промеят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е специален установителен иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с 535 от ТЗ, както и чл. 86 ЗЗД, с предмет
установяване съществуване на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, в
производство по ч. гр.д. № 412/2015 г.
по описа на съда.
По
допустимостта:
Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с
оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение, подадено в
двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя,
по реда на чл. 415 ГПК,
са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск.
При посочените съображения предявеният иск се
възприема за допустим.
По
основателността:
Предмет на делото в случая е установяване съществуването
на вземането, основано на процесния запис на заповед, като ищецът – кредитор
следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение, а доколкото ответникът - длъжник се защитава срещу иска
с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото
със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед.
Конкретно, в заповедното производство ищецът се е
позовал на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед,
издаден издаден на 29.01.2015 г., по силата на който ответникът се задължил да
плати на ищеца сумата от 5000 лв. на падежна дата 15.03.2015 г., като не се
твърди от ответната страна, че сумата е изплатена.
Според указанията на закона записът на заповед
представлява формална, абстрактна едностранна сделка, която следва да бъде в
писмена форма за действителност и да съдържа следните реквизити: 1. наименованието запис на заповед в текста
на документа; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.
падеж; 4. място на плащане; 5. името на лицето, на което или на заповедта на
което следва да се плати; 6. дата и място на издаване и 7. подпис на издателя.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 28.12.2005 г. по
тълк.дело № 1/2004 г., за да е редовен записът на заповед от външна страна,
самият документ следва да се назове запис на заповед и в текста му трябва да се
съдържа израза "запис на заповед", а в т. 2 от ТР е прието, че не е
нужно записът на заповед да съдържа изразът "безусловно се
задължавам", като е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на
действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. Приема
се, че щом като в записа на заповед липсва условие за задължаването на
издателя, то изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ
за безусловно плащане е налице.
С оглед на гореизложеното представената по заповедното
производство ценна книга удостоверява действително поето менителнично
задължение. Записът на заповед е действителен, тъй като в него са обективирани
всички изискуеми от закона реквизити, а именно: изразът "запис на
заповед" се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; вписано
е и безусловно обещание за плащане на определена сума – 5000 лв.; посочен е падеж
– на определен ден (15.03.2015 г.), като според указанията в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д. № 1/2004 год. на
ОСГК на ВКС, предявяването на записа на заповед за плащане на издателя не е
предпоставка за изискуемостта на произтичащото от него вземане, а от тук – и за
издаване на изп.лист, съответно заповед за изпълнение по чл.417 ГПК; отразено е и място на плащане – гр. Кюстендил (арг. чл. 536, ал. 3 ТЗ),
вписано е името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати; посочени са дата и място на издаване – гр. Кюстендил, 29.01.2015 г.,
налице е и подпис на издателя. С оглед поддържаното възражение от ответника, че
подписът не е положен от него, съдът откри по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване автентичността на
документа, като от заключението на графологичната експертиза се установи, че записът на заповед е подписан именно от
ответника. Установява се и че е възникнала изпълнителната сила на този
менителничен ефект, тъй като падежът е уговорен, както вече се посочи, на
определен ден – на 15.03.2015 г.
Доколкото в мотивите
на ТР № 1/04.01.2001 г., по т.гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК,т. 9, е застъпено
виждане, че производството по чл. 193 ГПК има за предмет факта на истинността
на документа и изводът на съда ще се отнася само до неговата доказателствена
стойност и годността му да бъде използван като доказателствено средство в
производството, и това произнасяне не формира сила на пресъдено нещо, следва да
се приеме, че същото не следва да е обективирано в диспозитива на решението, а
само в неговите мотиви -предвид задължителния характер на така даденото
тълкуване (което запазва значението си и при действащия ГПК).
Водим от изложеното и тъй като записът на заповед като
едностранна абстрактна сделка е едновременно доказателство и основание за поето
менителнично задължение, съдът приема, че в процеса на доказване по несъмнен
начин бе установено, че между страните е възникнало и съществува действително
менителнично правоотношение, по което ответникът е поел безусловно едностранно
задължение за заплащане на процесната сума, поради което предявеният
положителен установителен иск е основателен и съдът ще го уважи, ведно със
законните последици от това.
По разноските по
делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да
присъдят и сторените в настоящото производство и доказани деловодни разноски в
общ размер на 680 лв., от които 100 лв. внесена
държавна такса и 580 лв. – адвокатско възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 178/2015 г., вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. Поради което и с оглед изхода от делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски в размер на 100 лева държавна такса за
образуване на производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните,
че Б.С.В., ЕГН **********,
с адрес *** има парични задължения към К.Р.К., ЕГН **********, с адрес *** против в размер на 5 000.00 лева (пет хиляди лева нула
стотинки) главница, дължима по
издаден на 29.01.2015 г. запис на заповед с падеж 15.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 27.03.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми в негова полза
и против ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 от ГПК входа на производството по ч.гр.д. № 412/2015 г. на
КРС.
ОСЪЖДА Б.С.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 680,00 лв. (шестстотин и осемдесет
лева нула стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 100,00 лв. (сто лева нула стотинки) - деловодни разноски
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 412/2015 г. на КРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: