О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 15.11.2019 година
С.
О. СЪД, Наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. И.
2. мл.с. Б.
Г.
след като разгледа докладваното от
младши съдия Г. ВЧНД № 670 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура-Б., срещу определение от 22.10.2019 г., постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 94/2019 г. по описа на Районен съд-Б., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП-Б. за отстраняване на допуснато на досъдебното производство процесуално нарушение.
В частния протест се поддържа довода, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правата на обвиняемия Т.Д., респективно да съставлява основание, обосноваващо прекратяването на съдебното производство и връщане на делото в предходната процесуална фаза. Твърди се, че липсата на нарочно произнасяне, с постановление, от страна на прокурора по конкретна жалба на обвиняемия Т.Д. срещу пострадалия не е нарушило правата на обвиняемия в наказателното производство. Посочва се, че изложените от обвиняемия обстоятелства в депозираната жалба са проверени от разследващите органи и в изготвения обвинителен акт е описано нанесеното телесно увреждане и на обвиняемия.
На следващо място се поддържа, че обвинителният акт покрива изискванията, поставени в разпоредбата на чл. 246 от НПК.
С изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия В.Д., в което се излагат доводи за неоснователност на подадения частен протест. Счита, че, след като липсва произнасяне от наблюдаващия прокурор по депозираната от обвиняемия жалба, е нарушено правото на обвиняемия да участва в процеса и да обжалва акта по реда на чл. 200 от НПК.
Идентично възражение е постъпило и от защитника на подсъдимия Т.Д..
Настоящият въззивен състав, като взе предвид доводите, изложени в частния протест, атакуваното определение на Районен съд- Б. и материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Б., с който е повдигнато обвинение срещу:
- Т.Ц.Д. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК и за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК;
- В.Т.Д. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК и за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 от НПК, проведено на 22.10.2019 г., първоинстанционният съд е приел, че са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4 НПК и на основание чл. 249, ал. 1 НПК е прекратил съдебното производство, и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.
За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е счел, че липсата на произнасяне с постановление на прокурор при РП-Б.д по депозирана жалба с вх. № 868/2012 г. от обвиняемия Т.Д. срещу пострадалия И. И. с твърдения за нанесен побой над обвиняемия е довело до ограничаване на правата му в производството. Изложени са доводи, че преди внасяне на обвинителен акт в съда е следвало да има произнасяне по този въпрос.
Не намира правна подкрепа извода на първоинстанционния съд за допуснато в досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обв. Т.Д..
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви в особеното мнение на председателя на състава разгледал делото, поради което няма да ги преповтаря.
В производството по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК на съдебен контрол подлежат допуснати, в хода на досъдебното производство, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Т.Д. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем и следва да се прецени дали са ограничени правата му, посочени изчерпателно от законодателя в нормата на чл. 55, ал. 1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от НПК обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Поради изложеното, липсата на произнасяне от страна на прокурор при РП-Ботевград по депозираната жалба дали да бъде образувано досъдебно производство с пострадал, обвиняемият Т.Д. срещу И. И. или да не бъде, не подлежи на съдебен контрол в производството по реда на чл. 248 от НПК.
Решението дали по депозираната от обвиняемия жалба с вх. № 868/14.05.2012 г. да бъде образувано досъдебно производство, да бъде извършена проверка, какви действия да бъдат извършени от органите на Министерство на вътрешните работи е изцяло прерогатив на прокурора.
На следващо място, действията на прокурора и разследващия орган по отношение на направените искания от обвиняемия, съдържащи се в жалба с вх. № 868/14.05.2012 г. дори да се приеме, че съставляват процесуални нарушения не водят до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходна фаза на процеса, защото не преклудират възможността да се съберат доказателствените материали за нанесеното му телесно увреждане, каква е била причината за възникване на конфликта, респективно, правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице не е съществено засегнато в настоящето производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че централната фаза на наказателното производство е съдебната и именно там се установяват релевантните за изхода на производството факти, разгръщат се в пълнота принципите за състезателност, устност и непосредственост. Страните, вкл. подсъдимите и техните защитници, разполагат с процесуалното право да правят искания за събиране и проверка на доказателства.
С оглед на гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Поради изложеното, контролираното по въззивен ред определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК С. о. съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 от НПК, проведено на 22.10.2019 г., в частта, с която е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на РС-.е на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………........
(Пл.
П.)
ЧЛЕНОВЕ: 1:……………………
(Ан. И.)
2:…………….…..…
(Б. Г.)