Р Е Ш
Е Н И Е №304
гр. Пловдив - 18.12.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд - наказателно отделение, в публично заседание на 04.12. 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветков
ЧЛЕНОВЕ: Розалия
Шейтанова
Петко Минев
при секретаря
Станка Журналова и прокурора Димитър
Махмудиев, като разгледа докладваното от
председателя ВНОХД № 1658/2018г., за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 157 от
20.06.2018г., постановена по НОХД № 717/18г., Районен съд – Пловдив е признал
подсъдимия С.С.О. за виновен в
извършване на престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 22.03.2016 година
в гр.П., пред М.Е.– оператор в сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство
за основно образование, серия ***** с рег.№ ****., издадено от името на ОУ»Георги Караславов» гр.П., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл.54 от НК го е осъдил на 1 година лишаване
от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на наказанието
«лишаване от свобода», определяйки
изпитателен срок от 3 години,
считан от влизане на присъдата
в сила.
С присъдата
подсъдимият е осъден да
заплати по сметка на ОДМВР Пловдив направените в досъдебното производство разноски от 420 лева, а по сметка на Районен съд-Пловдив – сумата от 90 лева.
Недоволен от така
постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който считайки го в жалбата си
за необоснован и неправилен моли да бъде отменен, а самият той да бъде признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Отделно от това счита
наложеното му наказание за явно несправедливо по тежест. Въззивната жалба се
поддържа и в съдебното заседание пред окръжния съд, като алтернативно се
претендира за отмяна на атакуваната присъда и връщане делото на прокуратурата
за допълнително разследване.
Прокурорът изразява
становище за правилност на обжалвания съдебен акт и счита, че същият следва да
бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки като въззивна инстанция правилността
на постановената присъда по
така направените оплаквания, доводите на страните
и съобразно с изискванията
на чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
От
фактическа страна районният съд
е приел, че подсъдимият О. не бил
правоспособен водач на МПС и нямал
издадено по надлежния ред на негово
име СУМПС. Притежавал автомобил „БМВ Х6“ с рег. № ****
но нямал възможност сам да управлява моторното превозно средство поради факта,
че не притежава свидетелство
за управление на моторно превозно
средство, а освен това няколко пъти бил осъждан за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. За да може да шофира без да бъде санкциониран подсъдимият се сдобил с неистински
официален документ – свидетелство за основно образование, серия ****, рег. № **** издадено от Основно училище
„Георги Караславов“ гр.П. Освен това се явил на теоретичен
и практически изпит за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство от
категория „В“, като на теоретичния
изпит се явил в гр. Г., където бил съставен протокол №
22/26.01.2016г. в ОО «АА» гр. Г., а на практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство от посочената
по-горе категория се явил в гр.П.,
където бил съставен
протокол с № 37/03.02.2016г. в ОО «АА» гр.П. След като се сдобил с необходимите документи, а именно удостоверение за здравословно състояние, карта за
оценка на физическа годност
на водач, удостоверение издадено
от БЧК, вносна бележка, към този набор от документи подсъдимият следвало да представи и копие от удостоверение /свидетелство/
за основно образование, както
и оригинала на документа при подаването
на заявление за издаване на СУМПС. Така с цел изпълнение на предварително намисления план, на
22.03.2016г. подс.О. отишъл
в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.П., където пред свид.М.Е.– оператор в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР гр.Пловдив
представил необходимите изискуеми
документи, като подписал и
заявление от негово име с искане да му бъде
издадено свидетелство за
управление на моторно превозно
средство категория „В“. Освен
това, именно пред посочения
служител, О. представил свидетелство
за основно образование, серия **** с № ****, рег. №
****., издадено от името на
Основно училище „Георги Караславов“
гр.П., както и заверено от
него копие на последния посочен документ, въпреки че същият знаел, че този документ е неистински
официален такъв, поради обстоятелството, че той не е завършил посоченото училище и няма издадено на негово име такова
удостоверение. Св.Е. проверила така
представените й документи, като проверила освен това, че всички налични глоби са
платени. Пристъпила към проверка на другата част от документите, като за посоченото свидетелство за завършено основно образование
проверила единния граждански номер и след като установила, че съвпада с
номера на заявителя, приела документите
и ги пуснала за обработка.
На инкриминираният
документ бил придаден вид, че е издаден
от ОУ „Георги Караславов“ гр.П.,
като за **** бил посочен Т.
И. Т.. Той изпълнявал тази длъжност в гр.П. за времето от 1986г. до месец ноември 2014г. В училището, по повод издаването на
удостоверенията за завършено
образование /дипломите/, имало
строго определен ред за тяхното попълване и издаване. Празните бланки били получавани от Министерство
на образованието, като същите имали серийни
номера. Тези номера били описвани
в специален дневник по тяхната
поредност. А след издаване
диплома за конкретен ученик при неговото завършване, същата се вписвала в специален регистър – книга, в която задължително се отразявало името и единния граждански номер
на ученика. Броят на получените
бланки съответствал на подадената
бройка от училището, според записания брой ученици за съответната година. В случаите когато даден ученик напусне
училище или бъде преместен,
съответната останала в излишък бланка за диплома се унищожавала от нарочна комисия в училището. Посоченото действие се изразявало
чрез изрязване на регистрационния
номер на дипломата и залепването му
в специална книга. Посочените
книги периодично били проверявани от Инспектората по образованието. До 2006г. дипломите
били писани на пишеща машина, а след тази година били принтирани на
принтер. В посоченото училище, докато
свид. Т. бил ****, не е имало
учител с имена Н. или Н. В същото
училище от 1993г. работела и свид.
Р. М. като ****. Свидетелката
преподавала на деца от 5-ти до 8-ми клас, като за това
време същата не била
преподавала на подс.О., като
освен това нямала и колега с имена Н.
Съдът е приел заключенията
по назначените и изготвени
по делото експертизи, като по съдебно-техническата експертиза с обект флаш памет 4GB, със
задача установяване идентичност
на заснетото при провеждане
на практически изпит за получаване
на СУМПС лице с лицето С.О., според
вещото лице на предоставения
запис не се установяват данни от манипулация, представени са кадри, които визуализират лица и показват техните действия. На записа
не може да се установи марката
на автомобила, поради обстоятелството, че камерата заснема вътрешното пространство. Според вещото лице, лицето от мъжки пол, което управлява автомобила и попада в обсега на камерата
в продължение на 00:25:36 ч., е възможно
да е С.С.О..
Според това по съдебно-почерковата експертиза с
протокол № 559/22.08.2017г. с обект на изследване подпис, положен в
заявление от 22.03.2016г. до Началника на „Пътна полиция“ – Пловдив и в Декларация от 22.03.2016г. до Началника на с-р „Пътна полиция“
– Пловдив, както и подписът
до ръкописен текст „Вярно с
Оригинала“ в копие на Свидетелство
за основно образование с рег. № *****. на името на С.О.С., видно от заключението на вещото лице инкриминираните
подписи в Заявлението и в Декларацията,
както и подписът до ръкописния текст „Вярно с Оригинала“ в копието на Свидетелството за основно
образование са изпълнени от
С.С.О..
Според това по комплексната почеркова експертиза, подписите за
„Директор“ в Свидетелство за основно
образование Серия ****, № ****, рег.№ **** издадено
от ОУ „Георги Караславов“ гр. П. на името на С.О.С. с ЕГН **********, са
копия на подписи, които вероятно са
изпълнени от лицето Т.Т. в
друг – оригинален документ и са технически пренесени върху този.
И според това по тройната съдебно-почеркова експертиза с обект на изследване двата подписа за „Директор“ в Свидетелство
за основно образование Серия ****, № ****, рег. №
****., издадено от ОУ „Георги Караславов“
гр. П. на името на С.О.С. с ЕГН **********, те са копия на подписи, които
вероятно са изпълнени от лицето Т. Т. в друг оригинален документ и са технически пренесени върху този.
Изложената фактическа
обстановка съдът е приел за
установена след сторен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната
преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се
изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно съдът е кредитирал показанията на сочените в мотивната част от присъдата си свидетели, в това число и **** на ОУ»Георги Караславов»-П.към 1998г. св.Т., учителката по **** в това училище
св.М. и служителката към КАТ, приемаща документите за издаване на СУМПС
– св.Е.. Така първите двама от тях дават сведение за получаваните при училището от
Министерство на образованието бланки на дипломи /свидетелства за основно образование/, че същите с
пореден сериен номер, се завеждат в определена книга и след попълване
данните на всеки завършващ основното образование
ученик, се завеждат пък
в нарочна
книга за издаване на свидетелството и се подписва от самия ученик. А когато някои от учениците не довършват основното си
образование в училището, то останалите
бланки се унищожават. И двамата
не помнят да е учил в това училище подсъдимият, като са категорични, че в училището не е имало учител и дори класен ръководител
с име Н.Н. В потвърждание
на изнесеното от тях са и данните по изисканите и постъпили по делото справки от ръководството
на училището към настоящия момент, от които е
видно че в регистъра за издадени
свидетелства за основно
образование няма издадено такова сел.**** с №**** и рег.№****.,както
и че в горепосоченото
училище учител с име
Н.Н. не е бил назначаван за периода 1997 – 1998г., не
е преподавал и не е бил класен ръководител.
А от приложеното по делото ксерокопие от книгата за издадени свидетелства за завършено основно образование за
1997 и 1998г. е видно, че такова свидетелство
не е издавано.
А от
показанията на третия по-горепосочен свидетел – Е., се установява, че същата е изисквала и приемала наред с останалия пакет документи, така също и свидетелство
за основно образование в оригинал, придружен с копие. Сравнявайки ги тази свидетелка е изисквала лично лицето, което ги подава
да пише собственоръчно на копието «Вярно с оригинала» и да
положи своя подпис. А че това се е случило в обективната действителност доказва и заключението по съдебно-почерковата
експертиза, от което е
видно че текстът и подписът
са изпълнени от самия подсъдим.
Независимо,
че липсва представеното лично от подсъдимия пред св.Е. свидетелство за основно
образование в оригинал, то заключението на вещите лица за технически пренесен
на св.Т. подпис върху изследвания документ се потвърждава и от посоченото
по-горе.
Виновното
поведение на подс.О. по съзнателно ползване на неистински официален документ се
потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд св.М.-*********”, като пред този свидетел, настоявайки да му бъде
върнато СУМПС, подсъдимият е признал за стореното, посочвайки му че дипломата
му е фалшива, но заблуждавайки го че прокуратурата нямала нищо против това.
В
хода на съдебното дирене пред въззивния съд бе предоставено на съда от
с-р”Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив свидетелство за основно образование по
оригинална бланка с дата на издаване от 15.07.1998г., с разминаване презимето и
фамилията на подсъдимия, формата на обучение, общия успех, оценките по различи
предмети, както и името на класния ръководител. Предвид на липсата на идентичност
с представения пред КАТ от подсъдимия инкриминиран документ, подписан „Вярно с
оригинала” то така представената пред окръжния съд диплома се прие като
неотносима по предмета на доказване по делото. За прецизност единствено следва
да се посочи, че така представеното пред въззивния състав на съда свидетелство
върху оригинална бланка, също не е отразено като издадено от училището в
книгата на издадени такива за 1997-1998г.
Настоящата инстанция счита, че правилно и
справедливо районният съд е определил
размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият О., като са
обсъдени и отчетени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и отегчаващото такова – предишни
осъждания. В конкретния случай не са налице многобрайни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключителни такива, които да обусловят
приложението на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства могат да бъдат преценени единствено отчетените от първоинстанционния съд. Законосъобразно, съдът е преценил, че следва да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода от 1 година, с приложение
на института на условното осъждане, поради което не се налага корекция относно
размера на наложеното наказание.
По разглеждане на делото
и постановяване на присъдата въззивният съд не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат до необходимост
от отмяна на атакувания съдебен акт и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид на така
установеното, приложеното пред въззивната инстанция СУМПС №*****, издадено на
подсъдимия, ще следва да се изпрати на с-р“ПП“ при ОД на МВР Пловдив за
унищожаване, а свидетелството за основно образование рег.№****.по оригинална
бланка, да остане в кориците на делото.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334
т.6 от НПК присъдата на Районен съд –
Пловдив следва да бъде потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №157 от 20.06.2018г.,
постановена по НОХД № 717/2018г по описа на
Районен съд–гр.Пловдив, XХIII н.с.
Да се изпрати на с-р“ПП“ при ОД на МВР
Пловдив СУМПС №***** за унищожаване и
уведомяване на Държавна автомобилна инспекция.
Решението е окончателно.