Р Е Ш Е Н И Е
№262046/24.6.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 531 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от Е.С.с адм.
адрес жк М. бл.100 срещу И.И.И. ЕГН ********** с адрес
***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 493.08 /четиристотин
деветдесет и три лева и осем стотинки/ лева, представляваща разноски по поддръжка, управление, консумативни разходи на етажната собственост, фонд ремонт и обновление, ремонти и подобрения, свързани с поддръжката и обновлението на общите части за апартамент
№ 5, находящ се на адрес гр. Варна ж.к.
М., бл. 100, за следните периоди: м.06.2016 г. – 16.98 лв., м.07.2016 г. – 15.17 лв.,
м.08.2016 г. – 14.91 лв., м.09.2016 г. – 14.81 лв., м.10.2016 г. – 19.34 лв.,
м.11.2016 г. – 12.05 лв., м.12.2016 г. – 12.21 лв., м.01.2017 г. – 13.93 лв.,
м.02.2017 г. – 13.86 лв., м.03.2017 г. – 13.73 лв., м.04.2017 г. – 14.21 лв.,
м.05.2017 г. – 13.88 лв., м.06.2017 г. – 13.96 лв., м.07.2017 г. – 13.59 лв.,
м.08.2017 г. – 13.70 лв., м.09.2017 г. – 13.52 лв., м.10.2017 г. – 13.67 лв.,
м.11.2017 г. – 13.74 лв., м.12.2017 г. – 13.65 лв., м.01.2018 г. – 13.85 лв.,
м.02.2018 г. – 14.38 лв., м.03.2018 г. – 14.20 лв., м.04.2018 г. – 14.24 лв.,
м.05.2018 г. – 10.00 лв., м.06.2018 г. – 10.00 лв., м.07.2018 г. – 10.00 лв.,
м.08.2018 г. – 10.00 лв., м.09.2018 г. – 10.00 лв., м.10.2018 г. – 10.50 лв.,
м.11.2018 г. – 10.50 лв., м.12.2018 г. – 10.50 лв., м.01.2019 г. – 10.50 лв.,
м.02.2019 г. – 10.50 лв., м.03.2019 г. – 10.50 лв., м.04.2019 г. – 10.50 лв.,
м.05.2019 г. – 10.50 лв., м.06.2019 г. – 10.50 лв., м.07.2019 г. – 10.50 лв.,
м.08.2019 г. – 10.50 лв., съгласно решение от 21.07.2015 г. и решение от 08.08.2015 г. на ОС на собствениците
на ЕС с адрес гр. Варна, ж. к. М., бл. 100, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№7843/15.10.2019г., постановен по гр. дело № 14159/2019г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е собственик на ап.5 в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. М., бл.№100,
като за периода 06.2016г.-08.2019г. (39 месеца) не е заплатил сумата от 117
лева за поддръжка на общите части, съответно за същия период сумата от 117 лева
за фонд ремонт и обновление, като част от общо претендираната сума от 493,08
лева. Посочва, че за процесния период са осъществени ремонти на общи части в
това число на асансьорна уредба в размер на 36 лева,
дезинфекция на общи част – 65 лева, монтаж на GSM модул в асансьор – 39,60
лева,СИМ карта за 24 м. – 275,40 лева, снабдяване с копия от архивни проекти от
Община Варна – 20 лева, годишен технически преглед на асансьор – 36 лева за
2017г., поправка на входна врата – 20 лева, годишен технически преглед на
асансьор – 26 лева, пощенски кутии 16 бр. – 320 лева. Посочва, че съобразно
решение на ОС на ЕС от 08.08.2015г. е взето решение
за определяне на такса управление и поддръжка в размер на 3 лева месечно на
апартамент, съответно 3 лева месечно за фонд ремонт и обновление на апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника чрез особеният му представител. Излагат
се възражения, като се сочи, че ответникът не е собственик на жилището посочено
в исковата молба, при което не съществува задължение за плащане на такси за
поддръжка, управление и ремонт на общите части на ЕС.Посочва, че не се
установява как е определен размера на дължимите средства за ремонт на ОЧ на ЕС.
Не се установява реалното осъществяване на посочените в исковата молба ремонти
дейности. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането за
периода 06-.2016г. – 10.2016г., на осн. чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
На
основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на
ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е прието решение на ОС
на ЕС, с което е взето решение досежно размера на дължимите от етажните
собственици разноски по управление и поддръжка на общите части. В негова тежест
е да докаже, че ответникът е задължено лице – съответно че същото е собственик,
ползвател или наемател на индивидуален обект в етажната собственост, за което
обстоятелство Указва на страната,
че не сочи доказателства. В тежест на ищеца е да докаже, че посочените в
исковата молба дейности по ремонт се осъществени през посочения период,
съответно тяхната стойност. В негова тежест е да докаже и размера дължим от
ответника, пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите
части.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е договор за
покупко – продажба от 25.08.2014г., оформен в НА № 81/2014г., по силата на
който ответникът е придобил собствеността върху апартамент № 5, намиращ се в
сграда в гр. Варна, ж.к. М. бл.100, ведно с 3,987% ид.части
от общите части на сградата.
Представен по делото е Протокол за проведено общо събрание на собствениците
на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.
Варна, ж.к. М., бл.№100 от 21.07.2015г. /л. 12 и 13/, от който се установява, че
общото събрание е взело решение за измиране на управител на ЕС, като съобразно
взетото решение е избран „Кантора Акорд+“ ООД.
Представен по делото е Протокол за проведено общо събрание на собствениците
на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.
Варна, ж.к. М., бл.№100 от 08.08.2015г. /л. 10 и 11/, от
който се установява, че общото събрание е взело решение за определяне на
размера на таксите, дължими към етажната собственост. Решено е таксата за фонд
ремонт и обновление да възлиза в размер на 3 лева на месец, таксата за
управление и поддръжка в размер на 3 лева на апартамент на месец.
От заключението на в.л. Д.П. по назначената съдебно –счетоводна експертиза
се установява, че за периода 06.2016г. – 04.2018г. са начислявани разходи за
едно лице в размер на 3 лева за управление и поддръжка, сумата от 3 лева за
фонд ремонт и обновление, 4 лева за асансьорна
поддръжка при такса от 48 лева на месец, съответно сумата от 4,5 лева при такса
от 54 лева. Общият размер на задължението на ищеца съобразно осъществената
проверка в счетоводството на ответника по представени разходно – оправдателни
документи възлиза на 493,08 лева. В съдебно заседание при приемане на
заключението експерта посочва, че счетоводството е редовно водено.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно осн. чл. 51 ЗУЕС, по реда на
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е прието решение на ОС на ЕС, с което е взето решение досежно
размера на дължимите от етажните собственици разноски по управление и поддръжка
на общите части. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи
тежестта да докаже, че е заплатил процесните суми или че не дължи същите,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУЕС общото събрание определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
и размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Задължение на
собствениците на жилища в етажната собственост е да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части, и разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата (чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС).
От
представените по делото писмени доказателства и в частност договор за покупко –
продажба от 25.08.2014г., оформен в НА № 81/2014г. съдът приема, че ответникът
е собственик на индивидуален имот – апартамент№5 в жилищна сграда в гр. Варна,
ж.к. М. бл.100. С решение на ОС на ЕС са определени такси по поддръжка и
управление на етажната собственост и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“,
определено е управител на етажната собственост, като е определена и таксата за
управление, която се дължи от етажната собственост. По делото няма данни, че
ответникът е оспорил така взетите решения на ОС на ЕС в предвидените за това
срокове. Решенията са влезли в сила и подлежат на изпълнение съгласно чл. 38 ЗУЕС, след като не е проведена успешно процедура по отмяната им по реда на чл.
40 ЗУЕС.
От
изложеното съдът прави извода, че ответникът в качеството си на собственик на
индивидуален жилищен имот в сграда н гр. Варна, ж.к.М. №100 е задължено лице,
което дължи заплащане на така приетите с решения на ОС на ЕС такси за поддръжка
на асансьор, фонд ремонт и обновление, такса за управление, режийни разноски с
оглед заплащане на ел.енергия за общи части на сграда, в която страната
притежава съответна ид.част от собственост, съответно
припадащите му се части от сторените разходи по поддръжка на тези общи части,
които са сторени.
За установяване
на размера съдът назначи съдебно – счетоводна експертиза, заключение, по която
даде в.л. П.. Депозираното заключение изцяло се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено, от същото следва, че за процесния период от
06.2016г. до 08.2019г. общото задължение към ЕС, което се дължи от ищеца
съразмерно притежаваните от него ид.части от общите
части в собствеността възлиза на 493,08 лева.
В
отговора на исковата си молба, която е депозирана в срок по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез особеният си представител релевира възражение за погасяване на
част от задължението по давност. Във връзка с това възражение съдът на първо
място посочва, че видът на задълженията за ежемесечно заплащане на дължимите
разходи по управление, поддръжка и пр. във връзка с ЕС установява техния
периодичен характер. На основание чл. 111, б.“в“ ЗЗД периодичните плащания се
погасяват по давност с изтичане на 3 – годишната давност. За да бъде преценен
момента, от който едно вземане с периодичен характер се явява погасено по
давност следва да бъде даден отговор на въпроса от кога то е изискуемо,
съответно кога е сезиран съда по повод същото. Настоящото производство се
развива по реда на чл. 422 ГПК, а т.е. след проведено заповедно производство,
което от своя страна е образувано на 03.09.2019г. с депозиране на заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Задълженията за заплащане на дължимите
разходи за ЕС са на месечна база, поради което следва да бъде прието, че с
изтичане на месеца, за който се отнасят същите настъпва техния падеж. По делото
липсват доказателства, от които може да бъде направен друг извод за падежа на
задължението, който да е уговорен в решение на ОС на ЕС или правилникът за
вътрешния ред. Така задължението за плащане за м.06/2016г. настъпва на
01.07.2016г., това от 07/2016г. на 01.08.2016г., а това от 08/2016г. на
01.09.2016г., и т.н. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 03.09.2019г., поради което всички задължения преди 03.09.2016г.
се явяват погасени по давност. В конкретния случай това са задълженията за
месеците 06, 07 и 08 на 2016г. в общ размер от 47,06 лева (16,98 лв. +15,17лв. +14,91лв.).
За този размер съдът намира, че надлежно заявеното възражение за погасяване по
давност е основателно, като предвид неговото релевиране в производството по
делото следва предявеният иск за бъде уважен
за сумата от 446,02 лева. За разликата над уважения размер от 446,02 лева
до пълно предявеният размер от 493,08 лева претенията
следва да бъде отхвърлена, поради погасяване на вземането в тази му част по
давност.
По
отношение на разноските:
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част
на предявеният иск или сумата от 203,52 лева съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство и
сумата от 746,26 лева съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство,съразмерно уважената част
на предявеният иск, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И.И.И. ЕГН **********
с адрес *** дължи на Е.С.с адм. адрес жк М. бл.100 сумата от 446,02 лева – главница представляваща незаплатени разноски по поддръжка, управление, консумативни разходи на етажната собственост, фонд ремонт и обновление,
ремонти и подобрения, свързани с поддръжката и обновлението на общите части за апартамент
№ 5, находящ се
на адрес гр. Варна ж.к. М.,
бл. 100, за периода месец 09/2016г. - месец 08/2019г., като отхвърля предявеният иск за разликата над уважения размер от
446,02 лева до пълно предявеният размер от 493,08 лева, като и за периода месец
06/20016г. – месец 08/2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №7843/15.10.2019г., постановен по гр. дело № 14159/2019г. на
ВРС, на осн. чл.51, ал. 1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И. ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на Е.С.с адм.
адрес жк М. бл.100 сумата от 203,52 (двеста и три лева и 52 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство, както и сумата от 746,26
(седемстотин четиридесет и шест лева и 26 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство
в исковото производство,съразмерно уважената част на предявеният иск, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: