Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимите Ю.И.Ч. и А.А.И.
*** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр.
чл. 194 ал.1 вр.
чл. 28 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението , така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия Ч. да се
определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ НК – пробация, като се наложат първите две задължителни пробационни мерки за срок от по една година и половина. По
отношение на подсъдимия И. се иска налагане на наказание до пет месеца лишаване
от свобода, което да се изтърпи ефективно.
Подсъдимият
И. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение като се възползва от
правото с да не дава обяснения. Чрез защитата си изразява становище за
недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно, при неприемане на горното становище се иска определяне на
наказание след прилагане на редукцията на чл. 63 от НК
Подсъдимият
Ч. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Признава се за виновен по предявеното му обвинение и се възползва от правото си
да не дава обяснения във връзка с него. Чрез защитата си счита обвинението за доказано и моли за
извършеното деяние да му бъде наложено справедливо по вид и размер наказание.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
През
2018г подсъдимите Ч. и И. били настанени във ВУИ. По време на коледните и
новогодишните празници били пуснати в отпуск и се намирали в гр. Ямбол.
На
30.12.2018г двамата се срещнали и взели решение да извършат кражба на вещи от
кафе-сладкарница „К.“ . В изпълнение на намисленото вечерта на 30/31.12.2018г двамата подсъдими отишли до процесната сладкарница, находяща
се в гр. Я. ул.“Я.С.“ № **. С помощта на носената в себе си отвертка
подсъдимият Ч. взломил входната врата на заведението,
след което двамата слезли вътре. От намиращи се на бар плота портмоне и стъклен
пепелник подсъдимите взели банкноти и монети на обща стойност 180лв.,
собственост на св. К.В.. След това напуснали заведението като си поделили
отнетите парични средства
Видно
от заключението на изслушаната по делото дактилоскопна
експертиза иззетите по време на огледа дактилоскопни
следи са оставени от подсъдимия Ч..
От
приложената справка за съдимост се установява, че Ч. с Пр. № *** по НОХД № ***
, влязла в законна сила на 14.11.18г е
осъден на пробация за престъпление по чл. 195 ал.1 НК
Подсъд.
И. е многократно осъждан, като спрямо
него има постановени и влезли в сила осем присъди. С Пр. № *** по НОХД № *** на
ЯРС, влязла в законна сила на 17.01.18 е осъден на шест месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл. 195 ал.1 НК. Изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от две години.
От
приложените по делото характеристични справки се установява, че в РУ Ямбол с
участието на Ч. са заведени 41 заявителски материала
и досъдебни производства. Поведението му е разглеждано многократно от МКБППМН ,
като от 23.01.17 е настанен във ВУИ З. С участието на И. са заведени 30 заявителски материала и досъдебни производства. Поведението
му е разглеждано от МКБППМН , като от
30.06.16 е настанен във ВУИ Р.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на
св. П., св. М., дадените в хода на досъдебното производство показания на св. В.
и св.Ч., прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, въз
основа на писменото заключение на изслушаната по делото дактилоскопна
експертиза и разпита в съдебно заседание
на вещото лице С., а така също въз основа на приложените писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум ,
характеристични справки – 2бр. справки за съдимост – 2бр.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
с деянието си са осъществили както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4,5 и 7 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК вр.
чл. 63 ал.1 т.3 НК, тъй като на 30/31.12.2018г в гр. Я. от кафе-сладкарница „К.“,
находяща се на ул.“Я.С. „ № **, след предварителен
сговор помежду си, действайки в съучастие като съизвършители,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот- взломяване на входна врата
и използване на техническо средство – отвертка са отнели чужди движими
вещи на стойност 180лв. от владението на собственика им К.В. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е извършено в
условията на повторност , в немаловажен случай и
макар и непълнолетни към датата на извършването му са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Налице и извършено съставомерно деяние
по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както от
показанията на св. П. така и от заключението на изслушаната по делото дактилоскопна експертиза. В тази насока са и всички
останали доказателства по делото.
Предмет на извършеното престъпление са
чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали
определена парична стойност, която в конкретния случай се съизмерява
с изписания върху паричните знаци нминал.
Фактическата власт върху процесните вещи се е упражнявала
от техния собственик – св. В. С
отнемането на вещите от владението на В.
подсъдимите са прекъснали
упражняваната от нея фактическа власт и са установили своя такава. Липсвало е
съгласие от страна на собственика на вещите за извършването на това своене.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява осъществяването на
квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.3 НК, тъй като извършването на кражбата е свързано с
разбиването на входната врата на заведението, която по несъмнен начин
представляват преграда, здраво направени за защита на лица и имот.
Налице и квалифициращия признак по чл. 195 ал.1 т.4 НК –
използване на техническо средство. От събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимите са разбили входната врата на заведението посредством
носената от тях отвертка. Последната несъмнено представлява техническо средство
по смисъла на закона и води до квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия
състав на чл. 195 ал.1 т.4 НК
При
осъществяване на деянието подсъдимите И.
и Ч. са действали в условията на предварителен сговор. Касае се за
предварително обмислена и добре планирана престъпна дейност. Съдът прие,
че подсъдимите са действали като съизвършители,
тъй като всеки един от тях е осъществил изпълнителното им деяние прекъсвайки
фактическата власт на собственика на вещите и установявайки своя такава. И
двамата са действали с умисъл за
задружно осъществяване на конкретното престъпления, като всеки от тях е
съзнавал, че участва в осъществяването му заедно с другия. Общността на умисъла
между тях се е явявала както в резултат на предварителното им сговаряне за
извършването на престъплението така и в резултат на мълчаливото координиране на
проявите на всеки един от тях.
Съдът
прие, че не е налице маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на
чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи както от стойността на отнетото имущество, така
и от времето и начина на осъществяване на деянието, а именно късно през нощта,
когато собствениците спят, наличието на три други квалифициращи признака за
кражбата всичко това свидетелства за една повишена степен на обществена
опасност на деянията в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Изложеното
по-горе определя съставомерността на
извършеното престъпление по квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.5 от НК.
При извършване на
инкриминираното деяние и двамата
подсъдими са действали в
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК,
тъй като са го осъществили, след като са
били осъждани с влезли в сила присъди ( Пр. №
*** по НОХД № *** по отношение на подсъд. Ч. и Пр. № ***
по НОХД № *** на ЯРС, спрямо И.) за друго такова престъпление (кражба) и преди изтичането на предвидения в чл. 30 НК 5-годишен
срок. Горното определя квалификацията на извършеното от подсъдимите престъпление
по по-тежко наказуемия състав на чл. 195 ал.1 т.7 НК.
От
субективна страна подсъдимите са
действали с пряк умисъл. Същите
са съзнавали че лишават от фактическа власт
досегашния собственик на вещите
предвиждали са преминаването им в тяхна
фактическа власт и пряко са целели нейното установяване. Налице е била и
користна цел при извършване на деянието, за което свидетелства обстоятелството,
че непосредствено след осъществяването му подсъдимите са се разпоредили с процесните
вещи в свой интерес.
Съдът
прие, че подсъд. Ч. и подсъд.
И., макар и непълнолетни към датата на осъществяване на деянието са могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
За да достигне до горния извод съдът изходи от доброто общо психическо и
физическо развитие на двамата подсъдими и липсата на болестни процеси в
детството им, които да са довели до изменения в интелектуално- волевата им
сфера.
При
определяне вида и размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе
предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, обуславяща се от високата динамика на
този вид престъпления по настоящем в страната,
наличието на няколко квалифицирани признака . От друга страна взе предвид
младата възраст на подсъдимите, невисоката стойност на предмета на
престъплението. С оглед на всичко това и
след приложение на редукцията на чл. 63 ал.1 НК
съдът определи наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в текста на закона размер, а именно
лишаване от свобода за срок от по пет месеца за всеки един от подсъдимите.
Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни нито многобройни и най-лекото предвидено
в текста на закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е
несъразмерно тежко за извършеното, поради което и отказа да приложи разпоредбата
на чл. 55 НК.
По отношение на подсъд.
И. са налице законни пречки за приложение на института на условното осъждане,
предвид предходните му осъждания на лишаване от свобода, а по отношение на подсъд. Ч. съдът счете, че една условна присъда не би имала
необходимото превъзпитателно въздействие , поради което определи наложените
наказания лишаване от свобода да се изтърпят ефективно от двамата подсъдими при
първоначален общ режим
Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по
предявените им обвинения, на осн. чл. 189 НПК съдът
ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер на по 48.05лв. за
всеки един от тях , вносими по сметката на ОД на МВР Ямбол
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: