Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./07.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова разгледа докладваното от съдията т.д. № 310 по
описа за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове с правно основание чл. 238 КЗ (отм. 2015г) вр. чл.9 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск
„трудова злополука“.
Ищецът
„Д.Б.И.“ ЕАД твърди, че на 12.08.2015г настъпва трудова злополука с Г.Р.Д.,
който е негов служител, съгласно трудово договор № 288/27.01.2014г, на
длъжността „Механик машини и съоръжения“. Към настъпване на злополуката между
ищеца и ответното дружество ЗАД „А.“ АД има сключен застрахователен договор за
групова застраховка „трудова злополука“, с полица № 109С006485 със срока на
действие от 18.09.2014г – 17.09.2015г. Съгласно условията на договора при
настъпване на застрахователно събитие смърт на работник или служител
застрахователя следва да заплати обезщетение в размер на 84 кратния размер на
брутната работна заплата на служителя. Неразделна част от полицата е списък на
служители в предприятието които се явяват застраховани, в това число и размера
на брутната им работна заплата за всеки от тях. Пострадалия от злополуката
служител е включен в списъка представен на застрахователя под номер 112 с
брутно трудово възнаграждение от 550,00 лева. С настъпване на застрахователното
събитие, което е покрит риск по полицата за застрахователя се поражда
задължение да заплати на наследниците на починалия служител сумата от
46 200,00 лева, представляваща 84 кратния размер на брутното му трудово
възнаграждение, каквото плащане не е извършено. По изложените съображения се
иска осъждането му да заплати сумата, ведно със законната лихва и разноските за
производството.
Ответникът
не оспорва, че е страна по посочената полица, покрит риск по която е смъртта в
следствие на трудова злополука на работниците и служителите на ищцовото дружество,
както и че в представения към полицата списъка фигурирал служителя Г.Д. под
номер 112 с месено брутно трудово възнаграждение от 550,00 лева. Твърди, че по
искане на наследниците на пострадалото лице на 22.02.16г е образувана щета
30016010900002, като с писмо от 02.03.2016 са изискани допълнителни документи,
които не са представени към предявяване на иска, поради което не е изплатил и
застрахователно обезщетение. Оспорва активната легитимация на ищеца, като
твърди, че застраховката макар да се сключва с работодателя и за негова сметка
да са премиите по договора, тя се сключва в полза на работниците и служителите
и само те, респ. наследниците им по закона могат да претендират
застрахователното обезщетение. Счита и че законът не урежда нито пряк иск на
работодателя, нито регресен иск такъв в качеството му на застраховащ срещу
застрахователя в случаите на чл. 200 КТ.
Конституираните
по реда на чл.219 ГПК като трети лица помагачи на страната на ищеца лица Д.М.Д.,
Р.Г.Д. и М.Г.Д. (наследници на починалия от трудовата злополука служител на
ищцовото дружество Г.Д.) не оспорват фактите установени от влязлото в сила
решение №180383/19.08.2020 по гр.д. № 86452/2017г на СРС, с което ищцовото
дружество е осъдено да им заплати на основание чл. 200 КТ обезщетение в размер
на 70 000 лева за Д.Д. и по 56 000 лева за Р. и М., че на 03.02.2022
г с работодателя е сключено споразумение за разсрочено изплащане на обезщетението
присъдено с решението. Не оспорват, че със споразумението сключено със
работодателя, са поели задължение при получаване на застрахователното обезщетение
да възстановят на работодателя получената сума. Оспорват към момента на
привличането им да са получавали плащане по задължителната застраховка от
страна на ответното дружество.
Съдът
като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
По
предявените искове в тежест на ищеца е да установи: пораждането на застрахователното
правоотношение, че в срока на действие на застраховката настъпва събитие, което
е покрит риск, вредите, техния размер, че е трето ползващо се лице по
застраховката или законово призната възможност за суброгиране в правата на
ползващите се лица.
Между
страните не е спорно, че със застрахователен договор за групова застраховка
„трудова злополука“, сключен с полица № 109С006485 със срока на действие от
18.09.2014г – 17.09.2015г застрахователя поема задължение при заплащане на
уговорената в застрахователна премия да носи риска от настъпване на смъртта или
трайната неработоспособност за работниците и служителите на ищцовото дружество
по причина на събитие, което представлява трудова злополука. Няма спор, че
съгласно условията на договора при настъпване на застрахователно събитие смърт
на работник или служител застрахователя следва да заплати обезщетение в размер
на 84 кратния размер на брутната работна заплата на служителя. Неразделна част
от полицата е списък на служители в предприятието на ищцовото дружество, които
се явяват застраховани, в който списък е посочен и размера на брутната им
работна заплата за всеки от тях. Под номер 112 в списъка фигурира служителя Г.Д.
с посочено месено брутно трудово възнаграждение от 550,00 лева
Зачитайки
силата на пресъдено нещо формирана от решение №180383/19.08.2020 г постановено
по гр.д. № 86452/2017г на СРС, влязло в сила на 01.03.2022г., в което участие
взема и ответното дружество като помагач на ищеца „Д.Б.И.“ ЕАД, съдът приема за
установено в отношенията между страните, че на 12.08.2015г настъпва трудова
злополука с Г.Р.Д., който е него служител, съгласно трудово договор №
288/27.01.2014, на длъжността „Механик машини и съоръжения“. И че работодателят
е осъден да заплати на Д.М.Д., Р.Г.Д. и М.Г.Д. като наследници на починалия от
трудовата злополука служител Г.Д., 70 000 лева за Д.Д. и по 56 000
лева за Р. и М..
Ищцовото
дружество е сключило с наследниците на пострадалия служител Д.М.Д., Р.Г.Д. и М.Г.Д.
споразумение за разсрочено изплащане на пресъденото с горното решение
обезщетение.
Обезщетението
по чл. 200 КТ определено за наследниците с решението постановено по гр.д. №
86452/2017г на СРС не е платено от ищеца към приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция. Наследниците на починалия Г.Д. не са получили и застрахователното
обезщетение по процесната застрахователна полица, тъй като по образуваната по
тяхна молба щета 30016010900002 при застрахователя и съгласно писмо от
02.03.2016 са изискани допълнителни документи, които не са представени.
При
така установените факти исковете се явяват неоснователни, тъй като по делото не
се установява ищецът да е трето ползващо се от застраховката лице или кредитор
по регресно вземане.
Разпоредбата
на чл. 52 ЗББУТ и Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риск „трудова злополука“ задължават работодателят да сключи от
свое име и за своя сметка застрахователен договор в полза на своите работници и
служители, за вредите, които последните могат да претърпят в следствие на смърт,
трайна или временна неработоспособност, по причина на настъпила трудова
злополука. Сключването на застраховката не освобождава работодателя от отговорността,
която носи съгласно чл. 200 КТ при настъпване на трудова злополука.
Единствената полза за последния от сключването на задължителната застраховка е
призната съгласно чл. 200, ал.4 КТ възможност
да приспадне от дължимото от него обезщетение платеното обезщетение по
задължителната застраховка, ако такава е изплатена преди неговото изпълнение.
Въпреки предвидената в цитираната разпоредба възможност за намаляване на
размера на дължимото се обезщетение с изплатеното такова по застрахователния
договор, тя не урежда право за работодателя да претендира пряко застрахователя
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка от застрахователя,
тъй като няма качеството на застрахован по полицата, респ. не е трето ползващо
се от застраховката лице нито съгласно чл. 231 КЗ (отм.), нито съгласно чл. 238 КЗ (отм.).
Нито
КЗ (отм.), нито Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риск „трудова злополука“ предвиждат изрично право на регрес на
работодателя в случай на плащане на обезщетение по чл. 200 КТ, преди изплащане
на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка. Неприложимо е и
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като плащането от работодателя на обезщетението по
чл.200 КТ е негово, а не чуждо задължение и с изпълнението му, той не се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор (работника или наследниците му
срещу застрахователя). Плащането на обезщетението по чл. 200 КТ не освобождава
и застрахователя от задължението му съгласно чл. 238, ал. 4 КЗ(отм.) да плати
уговореното в полицата застрахователна сума в полза на работника и служителя
или техните наследници (изводът следва от чл. 238, ал. 2 КЗ (отм.)). В случай,
че застрахователя плати застрахователно обезщетение след платено от
работодателя обезщетение по чл.200 КТ, последният има иск за връщане на
даденото от лицето/лицата/, което се обогатява за негова сметка, но това не е
застрахователя.
По
изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
При
този изход на делото право на разноски има само ответното дружество, на което
се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Д.Б.И.“
ЕАД, ЕИК *****предявени срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *****с правно
основание чл. 238 КЗ (отм. 2015г) вр. чл.9 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ а
заплащане на сумата от 46200,00 лева – представляваща застрахователно
обезщетение за вредите по причина на смъртта на служителя на ищцовото дружество
Г.Д. починал в следствие на трудовата злополука от 12.08.2015г, която е покрит
риск по застрахователната полица № 109С006485 със срок на действие от
18.09.2014г – 17.09.2015г.
ОСЪЖДА „Д.Б.И.“ ЕАД, ЕИК *****да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в производството.
Решението
е постановено с участието на Д.М.Д. ЕГН **********, Р.Г.Д. ЕГН********** и М.Г.Д.
ЕГН********** като трети лица помагачи на страната на ищеца „Д.Б.И.“ ЕАД, ЕИК *****.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: