№ 2686
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120104362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: *, чрез адв. К. К. - САК, с адрес за призоваване: *, срещу „Таг
сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В.Д.К, с която се претендира от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 933 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
01.05.2024г. – 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на
22.11.2017г., по силата, на който ищецът е назначен на длъжност „*“, като всички основни
задължения и отговорности на служителя са описани в длъжностна характеристика към
трудовия договор.
Сочи се, че страните са се договорили, че за извършената работа, работодателят дължи на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева, платимо до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и че служителят ще получава
допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година.
Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца е изменяно няколко пъти като след
последното изменение от 29.12.2023г. същото е в размер на 933 лв., платимо до 25-то число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Твърди се, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., като е
изпълнявал стриктно възложената му работа, но не е получил дължимото му месечно
1
трудово възнаграждение в размер на 933 лева нито в уговорения между страните срок (най-
късно до 25.06.2024г.), нито до датата на предявяване на иска.
Твърди се, че опитите за осъществяване на комуникация с управителя на ответното
дружество останали безрезултатни.
Така предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез
адв. Среброва – БАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че в ответното дружество са назначени значителен брой работници, а
дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на
ведомости за работни заплати, както и всички други счетоводно-административни функции,
са възложени на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, с която за процесния период е
имало договор за счетоводно обслужване. Твърди се, че през месец май 2024 г. са били
проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от
офисите на това дружество са иззети счетоводни документи и компютърни системи,
измежду които и счетоводните архиви на ответника, включително и всички трудови досиета.
Сочи се, че на иззетите компютърни системи е софтуерният продукт, с който се обработват
счетоводните документи на дружеството. Поради това заявява невъзможност да провери
дали действително ищецът е бил назначен в ответното дружество, на каква длъжност и на
каква заплата.
Оспорват се като неистински следните приложени към исковата молба писмени
доказателства: Трудов договор №1 от 22.11.2017г., Длъжностна характеристика за длъжност
„*” от дата 22.11.2017г., Заповед №1 от 29.12.2017г., за едностранно увеличаване на
трудовото възнаграждение; Допълнително споразумение № 1-1 от дата 1.01.2020г. към
трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 2-1 от дата 31.12.2020г.
към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 3-1 от дата
31.03.2022г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 6-1 от
дата 30.12.2022г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 7-1
от дата 29.12.2023г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г., с твърдения, че подписите,
положени в тях не са на сочените лица. Иска се да бъде задължен ищецът да ги представи в
оригинал, след което да бъде открито производство по чл.193 от ГПК.
На следващо място, се оспорва дължимостта на процесните суми с твърдения за
извършено плащане, като се сочи, че за въпросния месец това е било сторено в брой.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебното заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа
иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Н., който оспорва
иска и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца заверени преписи на трудовия договор от
22.11.2017г., сключен между него и ответното дружество, допълнителните споразумения към
2
трудовия договор, последното, от които от 29.12.2023г., касаещо трудовото възнаграждение,
както и длъжностната характеристика. В последното допълнително споразумение към
трудовия договор договора страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 933
лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.С.С., които
следва да се преценят по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че той също е в трудово
правоотношение с ответника. Същите обаче са логични и безпротиворечиви, поради което
следва да бъдат кредитирани. От тях се установява, че е периода 01.05.-31.05.2024г., ищецът
е бил на работа в ответното дружество, полагал е труд, не е отсъствал от работа. Свидетелят
сочи, че за месец май не е заплатено трудовото възнаграждение на ищеца, нито на другите
негови колеги.
Ищецът е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които е заявил, че заплатата му е
изплащана само по банков път, не се е случвало да се изплаща на ръка.
Изискана е от третите лица НОИ и НАП информация касаеща трудовото
правоотношение на ищеца и дължимите и заплатени осигурителни вноски.
Исканата информация е постъпила и видно от нея, в исковия период страните са се
намирали в трудово правоотношение, като трудовият договор е прекратен на 30.05.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно трудово правоотношение между страните за
исковия период; че е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период, за
което да му се дължи от ответника трудово възнаграждение в претендирания размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, наличието на
всички необходими за уважаване на иска предпоставки - наличието на трудово
правоотношение между страните за посочения период, както и обстоятелството, че ищецът е
престирал труда си в полза на ответното дружество.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това
е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. В случая се установи, че
ищецът е полагал труд и през месец май 2024 г., но не се установи работодателят да му е
заплатил за това уговореното брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., нито в
срока по чл. 270, ал. 2 от КТ, нито към настоящия момент. От ответното дружество не са
ангажирани никакви доказателства да е заплатил дължимото на ищеца трудово
възнаграждение.
Ето защо искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното месечно
трудово възнаграждение, поради необходимост от приспадане удръжките извършвани при
3
работодателя, съдът намира за неоснователно, поради това че дължимите удръжки за ДДФЛ,
ДОО, ЗО, следва да се извършат от работодателя към момента на фактическото изплащане
на възнагражденията и оттам на работника се дължи възнаграждение съобразно брутното
трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му следва да изчисли и
преведе съответните суми. Следва да се отбележи и обстоятелството, че заявената от ищеца
претенция касае плащане на брутно трудово възнаграждение.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Искане за присъждането им е
направено своевременно и са ангажирани доказателства за реалното им извършване.
Направените от ищеца съдебно-деловодни разноски са в общ размер от 500 лв. – адвокатски
хонорар, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда.
В случая, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия
случай. Дължимата държавна такса е в размер на 50 лева, която следва да бъде внесена от
ответника в полза на Районен съд – Бургас.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *,
сумата от 933 лв., представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за
положения от него труд през месец май 2024 г., съгласно сключен между страните трудов
договор №1 от 22.11.2017 г. и допълнително споразумение №7-1 от 29.12.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *,
сумата от 500 лева, представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 50 лева,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
деня, в който е посочено, че ще бъде обявено – 13.12.2024г., за което страните са уведомени с
4
протоколно определение от 29.11.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5