РЕШЕНИЕ
№ 270
С., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Н.а сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 130 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
“В. 2003” ЕООД, с. Р., Община С., е предявило срещу „А.а.” ООД, с.
М., Община С., иск за заплащане на сумата 2720 лв., представляваща неизплатена
част от възнаграждение за извършване на транспортна услуга по издадена от ищеца
данъчна фактура № **********/20.06.2018 г. с падеж на плащане 25.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 450 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно
задължение за период от 26.06.2018 г. до подаването на исковата молба.
Твърди се в исковата
молба, че в началото на месец май 2018 г. между ищеца и ответника бил сключен
неформален договор за предоставяне на транспортни услуги. Ищецът разполагал със
специализирани транспортни средства за превоз на дървени трупи, а ответникът
добивал трупи в местност близо до гр. К.. Поради това през месеците май и юни
2018 г. ищецът извършил четири броя превози на такива трупи до склад на
ответното дружество в гр. П.. Страните постигнали споразумение цената на един
курс да е 1400 лв. Четирите курса били изпълнени, за което били съставени
съответните пътни листове, а трупите били доставени в склада на ответното
дружество в гр. П.. За извършената услуга ищецът издал посочената в исковата
молба фактура на обща стойност 6720 лв. с ДДС, с падежа на плащане 25.06.2018
г. По тази фактура ищеца получил частични плащания на два пъти общо за 4000
лв., както следва: на 18.09.2018 г. за сумата 2000 лв. и на 15.11.2018 г. за
сумата 2000 лв. Излагат се в исковата молба доводи, че извършените частични
плащания на сумата по фактурата представляват признание от страна на ответното
дружество на задължението му.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който искът за
главницата, претендирана като неплатена част от
възнаграждение за предоставена транспортна услуга, е оспорен изцяло и е заявено
становище за неговата неоснователност. Оспорени са твърденията на ищеца относно
сключването на неформален договор за транспортни услуги, за извършването на
четирите курса по такъв договор, както и е оспорена представената фактура. Твърди
се в отговора на исковата молба, че начинът на уговаряне на задължението между
страните бил различен от посочения от ищеца. Изложени са доводи, че
представените от ищеца пътни листове не удостоверяват извършване на четири
курса, както и че са налице и други разминавания в тях. Посочено е също така в
отговора на исковата молба, че разстоянието по маршрута между гр. К. и гр. П.
не предполага заплащане на възнаграждение в размер на 1400 лв. за един курс. Направено
е възражение за погасителна давност относно главницата съгласно разпоредбата на
чл. 378 от ТЗ. Оспорен е и предявеният иск за заплащане на лихва за забава до
предявяване на иска.
По делото ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Н. П., който заявява, че поддържа
исковете и в хода на устните състезания моли същите да бъдат изцяло уважени.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. М. Г., която поддържа
становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба. В хода на
устните състезания ответникът се представлява от пълномощника си адв. Ю. С., който счита исковете за неоснователни и
недоказани и поради това моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 372, ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Исковете са на общо основание
допустими. По възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за главница съдът следва да се
произнесе във връзка с анализа на основателността на исковете, а не на тяхната
допустимост, защото евентуалното погасяване на това вземане по давност е материалноправен въпрос и не лишава ищеца от процесуална
легитимация да предяви иск и за погасено по давност вземане.
Разгледани по същество, исковете
са основателни.
От детайлния и съвкупен анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и прието и неоспорено заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между ищеца и
ответника валидно е възникнало облигационно отношение на основание сключен
между тях неформален договор за превоз на товар. По силата на този договор в периода м. май 2018 г. – м. юни
2018 г. по заявки на ответника работници на ищцовото
дружество извършили четири превозни курса на дървени трупи със специализирани
транспортни средства от местност в близост до гр. К. до склад на ответника край
гр. П.. За извършването на курсовете дружеството - ищец издало фактура №
**********/20.06.2018 г., в която е посочено, че дължимото от дружеството -
ответник възнаграждение за един курс е 1400 лв. без ДДС и че общата сума на
това дължимо възнаграждение за четирите курса е 6720 лв. с ДДС, платима на
падеж 25.06.2018 г. Фактурата е осчетоводена и от двете дружества, като по нея
ответникът е ползвал данъчен кредит в м. юни 2018 г. в размер 1120 лв., т. е. в
размер, равняващ се на начисления ДДС върху цялото възнаграждение. Ответникът е
извършил частични плащания по фактурата по банков път в общ размер 4000 лв.,
като на 18.09.2018 г. е превел по сметка на ищеца сумата 2000 лв. и на
15.11.2018 г. – още 2000 лв. Неплатената част в размер 2720 лв. от общата сума
по фактурата е счетоводно отразена и в двете дружества.
Установените по делото
обстоятелства, че ответникът е осчетоводил фактурата, ползвал е още в месеца на
издаването й данъчен кредит по нея в пълния размер на начисления с нея ДДС и е
извършил частични плащания по тази фактура, в тяхната съвкупност съставляват
извънсъдебно признание на ответника за основанието и размера на процесното главно вземане, а именно – че то представлява
неплатена част от уговорено възнаграждение на ищеца по сключен с ответника
договор за превоз на товар, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по
този договор.
Изпълнението на задълженията на
ищеца по договора чрез извършване през м. май 2018 г. и м. юни 2018 г. на
четири превозни курса на дървени трупи от обект на добив на дървесина в близост
до гр. К. до склад на ответника край гр. П., се потвърждава от показанията на
свидетелите Г.Н. и Х.Д., работещи като шофьори в ищцовото
дружество в процесния период, както и от представените пътни листове за някои
от курсовете и от доказателствата за собствеността и ползването на превозните
средства, чрез които свидетелите сочат да са извършили част от курсовете и
които са отразени в пътните листове. Тази доказателствена съвкупност напълно
подкрепя извънсъдебното признание на ответника, с очертаните му по-горе
характеристики, относно изпълнението на договорните задължения на ищеца като
превозвач. Обстоятелството, че посочените свидетели продължават да изпълняват
такива трудови функции в дружеството - ищец към датата на разпита им, не е от
естество да дискредитира показанията им като заинтересувани в полза на ищеца.
Тези показания са логични, безпротиворечиви и
пресъздават непосредствените възприятия на свидетелите за изпълнението на част
от превозните курсове по договора със сочените от тях транспортни средства, за
които се установява от представени писмени доказателства, че са били
собственост на ищеца, респ. са били наети от него. Извършването на превоза и
условията, при които той се извършва, подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства, а пътните листове имат предимно
вътрешно-отчетно значение за превозвача и се представят на контролните органи
за проверка (вж. чл. 91в, т. 3 от Закона за автомобилните превози), поради
което доводите на ответника за недостатъци на представените с исковата молба издадени
от ищеца пътни листове, са неотносими към предмета на
делото.
Фактическите и правните действия
на ответника по осчетоводяване на процесната фактура
и ползването на данъчен кредит в размер на целия ДДС, начислен върху посоченото
в нея възнаграждение за извършения превоз недвусмислено сочат, че ответникът е
приел това възнаграждение за дължимо от него и се е съгласил да го заплати на
ищеца. Свободата на договаряне изключва задължение на страните по договора
превозът да бъде извършен срещу възнаграждение, определено по нормирани,
съпоставими или среднопазарни цени, още повече че от
гласните и писмените доказателства се установява, че ищецът е извършил
конкретните превозни курсове със специализирани товарни превозни средства,
които е следвало да се придвижат от местодомуването
им до местата на натоварване и след разтоварване да се придвижат обратно до местодомуването им, а така също и местата на натоварване (обекти
на дърводобив), са били специфични – „сложни и екстремни“ според показанията на
св. Н.. Неминуемо тези специфики са се отразили на размера на възнаграждението
на ищеца за извършване на превозните курсове, а и както вече се посочи –
ответникът се е съгласил с този размер. Затова възражението на ответника, че стойността
по издадената от ищеца фактура не съдържала действителната стойност на
извършената услуга, а била в далеч по-висок размер, както и обоснованото с него
доказателствено искане за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза с поставени в отговора на исковата молба задачи,
са изцяло неотносими към предмета на делото. От друга
страна, твърдението на ответника, че възнаграждението за извършените превозни
курсове не било уговорено по начина, твърдян от ищеца, е бланкетно и
голословно, доколкото ответникът не ангажира доказателства за друг начин на
уговарянето му. Доводите му пък, че отразеното в пътните листове разстояние,
изминато от превозните средства за осъществяване на курсовете било по-голямо от
действително необходимото, са неотносими, тъй като
ищецът, а дори и самият ответник не твърди, нито се установява по делото,
възнаграждението за превоза да е уговорено на километър пробег. В този смисъл,
само за пълнота следва да се отбележи, че такова обстоятелство като елемент от
предходни търговски отношения между страните не се установява дори от
показанията на св. Ю.Й., които иначе са изцяло неотносими,
тъй като този свидетел е напуснал работа като шофьор в ищцовото
дружество на 01.04.2018 г. (преди процесния период),
а и изявленията му за цената на превозното възнаграждение за един километър
пробег са само принципни.
Неоснователно е и възражението на
ответника за погасяване на вземането – предмет на главния иск с изтичане на давностния срок по чл. 378 от ТЗ. Тази разпоредба установява
едногодишен давностен срок за погасяване на вземания
за обезщетения за вреди при осъществяване на превоза по договора, а не намира
приложение в отношенията между договарящите, когато се касае за неизплатено
възнаграждение на превозвача от товародателя. Последното се погасява в общия
5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД от
настъпване на неговата изискуемост на 25.06.2018 г. съгласно представената
фактура и към датата на предявяване на иска (13.02.2020 г.) този срок не е бил
изтекъл.
По всички изложени съображения
съдът намира, че на основание сключен между страните неформален договор за
превоз на товар за ответника е възникнало задължение към ищеца да му заплати
сумата 6720 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на товар, извършен
на четири превозни курса на дървени трупи в периода м. май 2018 г. – м. юни
2018 г. от местност в близост до гр. К. до склад на ответника край гр. П.,
както и че ответникът е платил част в размер общо 4000 лв. от това
възнаграждение. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 2720 лв., представляваща останалата неплатена част от това
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска на 13.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът е в забава за плащане
на тази сума от 26.06.2018 г. – денят, следващ посочения в осчетоводената от
него фактура падеж на плащане по фактурата. Затова на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за периода от 26.06.2018 г. до предявяване на иска на 13.02.2020 г.
ответникът дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху главното задължение. Съгласно неоспореното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на това обезщетение за този период е 451,82
лв. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е изменен по размер в хода на
производството, поради което и в съответствие с диспозитивното
начало в гражданския процес същият следва да бъде уважен за сумата 450 лв.,
независимо че тя е по-малка от установения размер на това обезщетение.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът
следва да му заплати сторените по делото разноски в общ размер 757 лв., от
които 127 лв. за внесена държавна такса по исковете, 450 лв. за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и 180 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Претендираните
от ищеца разноски за внесена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и
удостоверение в общ размер 45 лв. не следва да се възлагат в тежест на
ответника. Такава такса е била недължима от ищеца и съдът не му е указвал
внасянето й, тъй като обезпечение на исковете е поискано в хода на настоящото
производство и е допуснато с определение от 14.02.2020 г., т. е. след
предявяването им, в какъвто случай отделна държавна такса за произнасяне по
обезпечението на исковете не се дължи.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.а.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. М., Община С., ул. „И.З.“ № 7, да заплати на „В. 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Р., Община С., ул. „И.“ № 54, сумата 2720,00
лв., представляваща неплатената част от възнаграждение в общ размер 6720 лв. с
ДДС, дължимо на основание чл. 372, ал. 1 от Търговския закон за транспортна
услуга – превоз на товар, извършен на четири превозни курса на дървени трупи в
периода м. май 2018 г. – м. юни 2018 г., за която е издадена данъчна фактура № **********/20.06.2018
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от предявяване на иска на
13.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 450,00 лв.,
представляваща дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите обезщетение за забавено плащане на сумата 2720 лв. за период от
26.06.2018 г. до предявяване на иска на 13.02.2020 г.
ОСЪЖДА „А.а.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. М., Община С., ул. „И.З.“ № 7, да заплати на „В. 2003“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Р., Община С., ул. „И.“ № 54, сумата 757,00
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: