№ 418
гр. Пазарджик, 31.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Е. Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
частен характер № 20245220200755 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител Д. Т. М., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява.
За него се явява адв. Р. К., от АК – Кюстендил, редовно упълномощен
да го представлява като негов повереник.
Подсъдимата Г. Ц. Б., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Е. Д. от АК София, надлежно
упълномощена да я представлява.
Свидетелката В. З., редовно призована, се явява.
АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.
Съдът, поради липса на процесуална пречка и при редовно призовани
страни намира, че следва да се даде ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
В.П. З.: Родена на ... в гр. В., живуща в гр.В., българка, българска
гражданка, с висше образование, работеща, омъжена, неосъждана, без родство
с подсъдимата, ЕГН **********.
1
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да
говори истината.
Пристъпи се към разпит на свидетеля.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката скица на стр.
СВИДЕТЕЛЯТ З.: Нямам спомени адв. М., когото познавам, да ми е
предлагал имот в м. С. да го обявим за продажба. Веднъж е идвал за един
парцел убранизирана територия в гр. Р., който няма нищо общо с м. С.. Този
имот беше продаден, но не мога да спомня дали чрез агенцията ни.
Подробности не помня. Само това си спомням. За друго не е идвал. Нямам
спомен да е идвал и да ми е давал имот за обявяване, след което да ми е
казвал, че офертата не е валидна. Нямам въобще спомен да е идвал при мен
адв. М. да обявим за продажба имот, аз да съм му казвала да изкара скици и
оценки и тогава да идва.
СТРАНИТЕ НЯМАТ ВЪПРОСИ към свидетеля.
Същата бе освободена от съдебната залата.
АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Д.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, аз считам, че от събраните гласни
и писмени доказателства по делото безспорно се установи, че изложеното в
частната тъжба, че подсъдимата е осъществила престъпления по чл.148, ал.2
във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.147 ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК, а именно за това, че в подадената от нея жалба до
Адвокатска колегия Пазарджик е написала за клиента ми, че е извършил
проява, която представлява некоректно измамно отношение към
подсъдимата, че е адвокат, който в стремежа си да печели повече пари
подвежда съда с невярна информация и че е срам за адвокатската професия и
2
че заради такива като него хората губят доверие към адвокатите. Изложеното
в частната тъжба се доказа както от приетите писмени доказателства по
делото, така и от гласните показания – разпита на свид. Д. се установи, че
действително подсъдимата е отишла в офиса на адв. М., като това е станало
многократно. Същата е сключила договор във връзка с правно обслужване и
въз основа на този договор е възложила на адв. М. да продаде нейния имот,
намиращ се в гр. Р.. Първоначално е имала молба адв. М. да изготви писмо,
въз основа на което да се прекрати сключения договор за ползване на
процесния недвижим имот, собственост на подсъдимата. Тя е искала също
така от адв. М. да се изготви оценка на процесния имот, като му го е
възложила като задача, но такава оценка е била изготвена от ангажиран
оценител по възлагане от адв. М.. Тази оценка адв. М. е предоставил на
подсъдимата, изготвено било и писмо за прекратяване на договора за ползване
на процесния недвижим имот, като адв. М. е бил упълномощен от
подсъдимата също така да се снабди със скица и други документи във връзка с
имота, въз основа на което след като се снабди с тези документи да се
пристъпи към продажба на имота, предмет на адвокатския догвор, сключен
между тях. Свидетелката твърди, че адвокатът се е свързал с брокер, който да
продаде имота, като още на следващия ден, след сключване на адвокатския
договор адв. М. е говорил и с брокер и според свид. Д. имотът е бил обявен за
продан. На следващо място тази свидетелка Е. Д. заявява в разпита си, че е
била опредЕ. цената на имота, а именно 25 000 лева. Твърди за проведена
среща между адв. М. и брокера, като брокерът е заявил на срещата, че след
като адв. М. представи скици, снимки и данъчни оценки същият имот може да
бъде обявен за продан. Въз основа на даденото пълномощно на адв. М. да се
снабди със скици и данъчни оценки свидетелката Д. твърди, че докато се
снабдили с данъчна оценка и скици на имота междувременно се обадила
подсъдимата и заявила, че си е намерила кутувач за имота. Впоследствие това
го е заявила като е отишла лично в офиса на адв. М.. Впоследствие свидетелят
Т., разпитан като свидетел, видно от показанията му той потвърждава, че е
получил писмо от адв. М., с което подсъдимата го уведомява, че няма да се
поднови сключения помежду им договор за ползване на недвижим имот. Той
описва среща между двама им, като самата подсъдима му казала, че продава
имота и му казала цена за имота. На тази среща свидетелят Т. се съгласил и
поискал да изповяда сделката, разбрал от нея, чеподсъдимата е възложила на
3
адв. М. да се снабди с документи за имота и да се намери купувач за имота.
Това се потвърждава и от самата подсъдима, в обясненията дадени от същата в
началото на производството по настоящето дело. Свидетелят Т. твърди, че
подсъдимата е искала да продаде имота, заради което се е свързала с адв. М..
Те знаели, че са договорили цена, в резултат на предоставена от адв. М.
пазарна оценка. Знае също така и за подписан договор адвокатски между
подсъдимата и адв. М.. На следващо място този свидетел, след като разбрал,
че има сключен договор между подсъдимата и адв. М. казал на подсъдимата
да прекрати договора с него и да продаде имота на свидетеля. Договорили се,
стиснали си ръцете. Впоследствие се установява по делото, че подсъдимата
подала жалба до Адвокатска колегия, като в жалбата е твърдяла, че адв.М. е
извършил проява, която представлява некоректно, измамно отношение към
нея, че М. е адвокат, който се стреми да печели повече пари, че е срам за
адвокатската професия, че заради такива като него се губи доверието в
адвокатите. Тези твърдения не се доказаха от подсъдимата да се извършени от
адв. М. и той да е имал такова отношение към подсъдимата. Точно обратното.
По делото се установи на първо място, че подсъдимата сама е потърсила адв.
М., възложила му е да извърши продажба на нейния имот, за което се е
сключил и адвокатски договор. Възложила е от друга страна на адв. М. да
изготви писмо до Т., по силата на което писмо се прекратява договорът за
ползване между подсъдимата и Т.. Дала е пълномощно на М. да се снабди със
скица и оценка с цел бъдеща продажба. Обстоятелството, че М. не е успял да
продаде имота - причината за това е изцяло в подсъдимата, която е отишла и
казала в офиса, че се отказва да продаде имота. Въпреки това по делото се
установи, че тя извън възложените задължения към М. е влязла във връзка с
Т.. Те са се договорили, извън договора с М., да се извърши тази покупко-
продажба на процесния имот. По никакъв начин твърденията на г-жа Б.,
изложени в жалбата й до Адвокатска колегия и охарактеризирайки адв. М.
негативно не се доказа по делото – точно обратното. Оказа се едно
добросъвестно поведение на адвоката във връзка с възложената му поръчка и
сключения адвокатски договор. Считам, че по категоричен начин изложеното
в частната тъжба се доказа и моля да признаете подсъдимата за виновна за
извършените престъпления, които са повдигнати с частната тъжба и наложите
справедливо наказание. Претендираме сторените разноски поделото.
АДВ. Д.: Уважаема г-жо съдия, моля да оправдаете подсъдимата по
4
повдигнатото й обвинение.
От фактическа страна се очерта следната обстановка:
1.На 27.02.2023г. е подписано пълномощно със страни Г. Б. и адвокат Д.
М.. В пълномощното е уговорен срок- валидно е до 01.06.2023г. Няма
уговорено възнаграждение, нито начин на плащане.
2.На 30.06.2023г. между Г. Б. и адвокат Д. М. е подписан Договор № 106/
30.06.2023г. за извършване на юридически услуги.
Съгласно Чл.1, ал.2, т.1 – Възложителят упълномощава адвокат М. като
му възлага … да намери купувач за имот …
Съгласно Чл.1, ал.3 – Влиза в сила в момента на подписването му, т.е. не се
дължи възнаграждение със задна дата. Всякакви действия, извършени преди
това, нямат отношение към уговорките, постигнати между страните с този
договор, вкл. и дължимото възнаграждение.
Съгласно Чл.2, ал.2 – При изпълнението на настоящия договор
Възложителят заплаща на Изпълнителя предварително договорено
възнаграждение в размер 3 % от уговорената в пълномощното сума, но не по-
малко от 700 лева …
-договорът не е изпълнен--- купувачът не е намерен от Изпълнителя;
-никъде не е посочено предварително възнаграждение, още по- малко- в
пълномощното /там въобще не се говори за възнаграждение/;
-На стр. 3 от Договора липсва подписът на г-жа Б..
Договорът се явява неразделна част от нотариално заверено
пълномощно.
3.В нотариално завереното Пълномощно от 30.06.23г. няма уговорен
хонорар. Със същото се делегират вещни права.
4.Съгласно чл. 1, ал.4 от Договор № 106 от 30.06.23г., същият е със срок
до приключване до изповядване на нотариална сделка. Договорът е сключен
на 30.06.23г /петък/, а в понеделник – 03.07.23г. г-жа Б. е посетила
адвокатската кантора и устно е оттеглила пълномощното на адвоката
/анулирала договора, както тя се изразява/.
5.Купувачът е намерен от г- жа Б., сделката е изповядана на 30.08.23г.
Имотът не е продаден по време на действието на договора.
5
6.Св. Д. – сътрудник в адвокатската кантора на тъжителя, твърди по
отношение на г-жа Б.: „Може би две седмици, след като подписа договора,
дойде да каже, че си е намерила купувач, мисля.“ Което, имайки предвид, че
договорът е подписан на 30.06.23г, следва да е някъде към средата на месец
юли 2023г. Г-жа Б. представи документи,
от които е видно, че през месец юли е била в Гърция и е била в невъзможност
да пътува до България.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства - писмени и гласни: обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства
и доказателствени средства по делото, включително и приложените справки
от РП-В. и АК- Пазарджик.
-В обясненията си подсъдимата твърди: „Невярно е твърдението, че г-н
М. е извършил тази услуга по договора. В частната си тъжба г-н М. пише, че е
изпълнил задълженията си, както ги договорихме. Пише, че е извършил
продажба на имота – това не е вярно. Той не е съдействал да се продаде имота.
… Адв. М. не беше предприел действия никакви, защото беше събота и
неделя, а и ние с него имахме уговорка една седмица след подписването на
договора ни, да обяви имота за продан. Поисках анулиране на договора между
нас. … След като се извърши продажбата, не помня дали ден или два след
продажбата отидох в кантората при адв. М., исках да оставя една сума да се
почерпи и смятах, че той ще ми каже някаква цена за написване и анулиране
на договор, който поисках да се направи. Той ми каза, че дължа по договор
780 лева … Това е несправедливо и оставих на бюрото 200 лева. … След това
получих от районен съд заповед за изпълнение № 449, в резултат на подадено
заявление от адв. М.. … Дълбоко възмутена от тази несправедливост,
потърсих г-н М., исках в очи да му кажа колко е срамно това да иска пари за
нещо, което не е свършил, седнах и написах писмо-обръщение. Отидох пак в
кантората. … реших да направя сигнала до АК, съзнавайки че това е голяма
смелост и ако направя някаква лъжа това ще има дълбоки последствия. Няма
да направя този сигнал, ако поднеса нещо което не е истина. Приложих към
сигнала обръщението ми към него и договора за правна защита. … Тези 200
лева, които дадох в знак на благодарност на адв. М. не бяха приспаднати от
6
него при подаване на заявлението до РС В.. Платих сумата по издадената
заповед. Това беше една несправедлива и недостойна постъпка. … Тези 780
лева са само да ми търси купувач, а не за уведомлението за прекратяване на
петгодишния договор за имота.“
-В разпита си свидетелят Т. твърди: „Ненадейно я видях да прави снимки на
имота, заговорихме се и я попитах дали е взела решение за имота, каква цена
е, тя ми каза цена, която мен ме удовлетвори. Казах й да пристъпим към
сделка. … адв. М. нито съм го виждал, нито ми е представял оферта за този
имот. … Никога не съм ходил по повод този имот в кантората на г-н М.. … Не
ми е предлагал да закупя конкретно имота на г-жа Б.. … Не е имало разговори
с г-н М. за този конкретен имот на г-жа Б..“
-В разпита си свидетелката Д. твърди: “Бяхме се свързали с брокерска къща за
продажбата на този имот. Беше говорено и преди това, но след сключване на
договора, може би на следващия ден обявихме имота в брокерска къща за
продан. … Лицето което работи там е В. З., с нея беше комуникацията. … В
кантората съобщи, че си е намерила купувач. … Не можа да се стигне до
обявяване на имота. … Г-н М. не е намерил конкретен купувач, който да
закупи имота. … Може би две седмици след като подписа договора дойде да
каже, че си е намерила купувач, мисля.“
От приложените по делото писмени доказателства се установява и
съдържанието на процесния договор, параметрите, при които същият е
сключен.
От правна страна се налагат следните изводи:
Моля Ви да приемете, че въз основа на установеното от фактическа
страна и събраните доказателства, по безспорен начин се установява, че Г. Б.
не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК /клевета, нанесена
публично/ и по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК /обида, нанесена
публично/.
I.На първо място - тъжбата е нередовна.
1.Не се сочи кога тъжителят е узнал за извършеното престъпление, а и
съдът не му е дал такива указания. Съдът е решил по служебен път да се
снабди с тази информация, запитвайки ПзАК, но не е получил отговор и не е
положил други усилия в тази посока. Единственият, който знае този отговор е
7
самият тъжител и съдът следваше да му даде указания да отстрани тази
нередовност. В случай, че не успее да посочи дата или период, делото се
прекратява, тъй като не са изпълнени указанията на съда, тъжбата не е
редовна и делото не може да продължи. Тази дата задължително трябва да е
уточнена, т.к. съдът е длъжен служебно да следи дали е спазен 6-месечният
срок от датата на узнаване до датата на депозиране на тъжбата. В конкретния
случай няма как да проследим дали тъжбата е депозирана в срок. Което се
явява самостоятелен порок и достатъчно основание за отмяна на съдебното
решение.
2.Тъжбата не отговаря на изискванията на закона:
Трябва точно и ясно да се посочат дата, място, начин на извършване на
деянието. Инкриминираните изрази следва да са точно извадени, като се сочи
къде и пред кого са употребени. Липсва диспозитив. Мястото и начина на
извършване на деянието не са посочени. Въпреки, че можем да се досетим за
датата и мястото на извършване на деянието, тъй като те са видни от датата и
мястото на входиране на писмото в АК- Пазарджик, но същите не са посочени
в самата тъжба, а обвинението трябва да бъде точно и конкретно.
Тъжбата трябва по форма и съдържание да покрива изискванията към
ОА, тъй като същата, по аргумент от ТР 2/2002 ОСНК е процесуалният
документ, очертаващ фактическите рамки на обвинението.
3.Правната квалификация, посочена в тъжбата е клевета, като не се сочи
тази клевета как е осъществена - чрез изнасяне на позорни факти и
обстоятелства или като на тъжителя се приписва извършването на
престъпление.
Съдът служебно е посочил друга правна квалификация. Счита, че са
налице както обидни, така и клеветнически изрази, но не е посочил кои са
обидните и кои от тях са клеветническите. Като за клеветата не става ясно
дали подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства или е приписала
извършването на престъпление.
По този начин е нарушено правото на подсъдимата на защита, правото й
да разбере в какво престъпление е обвинена и срещу какво точно деяние да се
защитава. Обидата и клеветата са две различни по своя състав престъпления и
защитата по всяко едно от тях се организира по различен начин.
4.Както е добре известно, уважаемият съд е обвързан от описаните в
8
тъжбата фактически твърдения, като в нея следва да бъдат описани подробно
обстоятелствата, при които е било извършено твърдяното от тъжителя
престъпление, в това число същото следва да бъде конкретизирано по време и
място. В случая в тъжбата не се сочат време, място, начин и форма на
извършване на деянието. От доказателствата по делото, обаче, се установиха
датата, мястото, пред кого и в каква форма са изнесени инкриминираните
изрази. Когато в хода на съдебното следствие се установи, че твърдяното
деяние се е осъществило при обстоятелства, непосочени в тъжбата и особено
(както е в настоящия случай), когато тези обстоятелства имат значение за
определяне на фактическия състав на престъплението, то те съставляват
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и без
изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, за съда е
недопустимо да се произнася по такова неповдигнато обвинение. Поради тези
съображения би следвало съдът да приеме за недоказано повдигнатото
обвинение.
Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически,
нито обидни. Субективното отношение на тъжителя към изложените
твърдения в сигнала до АК не може да бъде годен предмет на престъпленията
обида и клевета, доколкото личните му преживявания и оценки не могат да
бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на
доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната истина.
Поради тези съображения считам, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление.
За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго
неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. В
съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието,
че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства,
време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на
обществото или в частност – да представляват приписване на престъпление.
В този дух на разсъждения, не намирам кой от инкриминираните изрази би
могъл да носи белезите на клеветата, а и уважаемият съд не е посочил точно
кои са тези изрази, квалифицирайки ги общо като такива в разпоредителното
заседание.
9
За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. В тази връзка,
следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, с
което се изразява позиция и което по същество представлява критика на
някого и обидата. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, поради което те могат да ангажират
отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК
съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика (решение №
85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86
от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.).
6.По отношение конкретно на инкриминираните изрази. А те са:
„ … измамно отношение към мене - като негов клиент и към Районния съд.“
„… подвежда съда с невярна информация, срам за адвокатската професия,
заради такива като него хората губят доверие към адвокатите.“
С тези изрази подсъдимата е изразила своята преценка по отношение
на тъжителя. Това е лично мнение, което мнение има право да изкаже и което
мнение не подлежи на наказателно преследване.
Тя не нарича тъжителя „измамник“, не му лепва етикет, не твърди, че същият
„мами“. В първия случай е налице обида, във втория- клевета.
В конкретния случай не се касае за трайно качество, постоянно поведение,
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление /клевета/ или за неприлични, вулгарни и цинични думи /обида/.
Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция
или оценка на личности и събития.
В обясненията си пред съда подсъдимата казва: „Под подвеждане на
съда имам предвид, че той е написал пред съда, че е изпълнил всичко по
договора, а той не е извършил такова.“ Според нея, това е недостойно
поведение, от което всеки трябва да се срамува и заради което поведение може
да загубиш доверието на хората. Няма нищо унизително, нищо позорно или
пък да се приписва някакво престъпление с тези изрази. Г-жа Б. е човек с
активна гражданска позиция, с мнение, което не се притеснява да изложи пред
10
хората.
Деянието е несъставомерно от обективна и от субективна страна
От обективна страна:
Относно инкриминираните изрази „ … измамно отношение към мене-
като негов клиент и към Районния съд.“ и „… подвежда съда с невярна
информация“, следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се
установи, че действително частният тъжител е депозирал пред РС- В.
Заявление по чл.410 ГПК за издаване за изпълнителен лист, без да има
основания за това - не е изпълнил възложеното му съгласно договора, а и
претендирата сума не е точна. Същата би следвало да бъде намалена с 200
лева. Ето защо, като е разказала какво се е случило в действителност,
подсъдимата не е осъществила състава на престъплението клевета, по арг. от
чл. 147, ал. 1 от НК, защото това нейно твърдение е истинно. Относно
инкриминираните изрази „срам за адвокатската професия, заради такива като
него хората губят доверие към адвокатите.“ – не носят белезите на обидата /не
са цинични, вулгарни, неприлични/, още по- малко носят белезите на
клеветата /не са позорни факти и с тях не се приписва извършването на
престъпление/.
От субективна страна:
От субективна страна престъплението следва да е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, а именно - подсъдимото лице да е съзнавало, че
разгласява обидни или обективно позорни по отношение на тъжителя факти и
обстоятелства, които не отговарят на действителността, като с тях му
приписва извършването на престъпление, също и следва с това си поведение
да цели именно този неправомерен резултат. Моля да приемете, че тези
изявления на подсъдимата не осъществяват от субективна страна състава на
престъпленията обида и клевета. Мнението на подсъдимата е формирано въз
основа на всички тези обстоятелства, изброени по- горе и очертаващи
фактическата обстановка, а именно: договори, пълномощни, срещи, с които не
се осъществява състава на престъпленията обида и клевета, именно защото
това представлява само едно мнение, един извод, който не може да бъде
контролиран със средствата и методите на наказателния процес и който да
доведе до ангажиране на наказателната отговорност, както и защото тези
нейни изводи, са намерили опора и в описаните от подсъдимата ситуации и
11
съпътстващите ги други обстоятелства /комуникация, която да я убеди, че
тъжителят е постъпил некоректно като е подвел съда и е проявил измамно
поведение/.
Съдебната практика и практиката на ВКС недвусмислено обуславят
единното становище, че „Тъй като клеветата е умишлено престъпление,
деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия неизвършено от него
престъпление“.
Подсъдимата е изрекла инкриминираните фрази, със съзнанието, че
твърденията, съдържащи се в тях, са верни. Както от показанията , така и от
изложеното от свидетелите е видно, че същата сама е намерила купувач за
имота си, както и е била с дълбокото вътрешно убеждение, че е оттеглила
пълномощията си от адв. М., т.е. няма никакви ангажименти и задължения
към него. Видно е, че г-жа Б. не е имала умисъл за клеветене при
произнасяне на инкриминираните фрази, действала е със съзнанието, че
съдържащите се в тях обвинения са верни, което обуславя липсата на
субективния елемент на престъплението, за което е предадена на съд и с оглед
на което следва да бъде оправдана по това обвинение. Такава е и трайната
практика на ВКС, в която се приема, че от субективна страна клеветата е
умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато
деецът съобщава определени факти, воден от субективната увереност за
истинността им. Няма значение на какво се базира тази увереност. Би могло да
бъде базирана на обективни факти от действителността. Увереността в
истинността на разгласените обстоятелства обаче може и да няма обективна
основа, като в последния случай би могло да се говори за деликт. И в двата
случая обаче деянието е несъставомерно като престъпление клевета. За
субективното отношение на г-жа Б. към разгласяваната от нея информация
следва да се съди по обективните факти по делото, относими към неговото
предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение,
отношенията между страните, тяхното обществено положение, особености на
личността и др.
Имайки
предвид изложеното по-горе, моля уважаемия съд да постанови присъда, с
която да признае подсъдимата Г. Б. за невиновна в извършването на деянието,
за което е привлечена към наказателна отговорност и оправдаете същата.
12
Претендирам направените по делото разноски, като представям
адвокатско пълномощно, с отразено в същото плащане на адвокатски
хонорар.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно, представено от адв. Д..
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата: Не мога да приема че
съм наклеветила адв. М., защото това не е вярно. Не мога да приема и че съм
го обидила. Дори говорих със специалист филолог по български език, за да ми
каже какви по-меки думи могат да се използват срещу думите, които са
приети за обида когато една постъпка не е достойна за гордост и похвала и
това са думите. Намерихме и епитети, които могат да се използват като
синоними на срамно – долно, низост, подлост, лъжа, измама, подлъгване,
злоупотреба. Това са синонимите на думите, които съм изрекла. Затова не мога
да приема, че съм обидила. Постъпка, недостойна за един честен човек се
нарича срамна Това е така. Не смятам, че по груб начин съм се изразила и
смятам, че съм постъпила достойно, отговорно и добре обмислено и съм се
обърнала към Адвокатската колегия, а не съм съобщавала по други източници
и сметнах, че там е най-редно. Има много решения на съда в Страсбург които
са по жалби на граждани като мене и този сигнал се е върнал като бумеранг. В
този смисъл гражданите трябва да са свободни да подават сигнали без страх от
наказателни санкции. Това е затваряне на устите на хората, които искат да
сигнализират за нередност и аз като един съвестен гражданин съм преценила,
че за нещо, което е нередно и недостойно уведомявам АК и дори обръщението
ми към г-н М. е много внимателно. Не съм го обидила с вулгарни думи, а това
са думите които всеки би нарекъл тази постъпка. За мен е недостойна и не е
за гордост. Адвокат, който не е извършил нещо да претендира, че той го е
извършил. Въпросът не е за тези пари, това е въпрос на чест и достойнство и
гражданите следва да сигнализираме за нередности. Искам да кажа че моята
постъпка - уведомление е напълно в съгласие с чл.39 ал.1 от Конституцията на
РБългария. Не съм го наклеветила. С факти и доказателства съм изнесла
истината. По –скоро аз се чувствам обидена от тази ситуация и би следвало
ако съм на мястото на г-н М. бих поискала извинение.
13
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на ПОДСЪДИМАТА: Аз имам доверие
в правосъдието и смятам, че Вие ще прецените. Не смятам, че съм виновна,
г-жо съдия и очаквам Вашето отношение и да бъде оправдана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни сроковете за обжалване.
Протокола изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14