Р Е Ш Е Н И Е
№260145 / 08.04.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шести април две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №479 по описа за две
хиляди и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.45 от ЗЗД.
Предварителна
бележка: След връщане с влязло в сила на 20.10.20г. Разпореждане
№261095/24.09.20г. на исковата молба на Т.Н.Г. в частта на основния иск,
предявен от ищеца срещу Гаранционен фонд –София, производството по делото е
останало висящо единствено по евентуалния иск по чл.45 от ЗЗД срещу ответника С.Г.Г..
Ищецът Т.Н.Г.,
ЕГН **********,****, адв.Т.Й., моли съда да осъди ответника С.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ****, да му заплати по специална клиентска сметка с № *** при ***, с
титуляр пълномощника му по делото адв.Т.Й., сумата от 40000лв., ведно със
законна лихва от 30.07.17г. до окончателното и изплащане, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял вследствие птп от 31.07.2015г.,
причинено от С. Г. Г. при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№***, за
причиняване на което и за причиняване нему на средна телесна повреда, С.Г. е
признат за виновен с влязло в сила на 14.04.18г. Решение №568/29.03.18г. по АНД
№624/2015г. на ***. Сочи още, че предявява правата си срещу деликвента по
съдебен ред, доколкото, макар деликвентът да имал към датата на птп валидна
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ЗК
„Олимпик“ –клон България“ КЧТ по полица ***** от 11.05.15г., тъй като с Решение
от 30.07.19г. на Окръжния съд в ***, ЗК
„Олимпик“ е обявено в несъстоятелност, и макар да е поискал от Гарнционен фонд
да му изплати претендираното обезщетение от предвидения за целта от закона
обезпечителен фонд, ГФ още не се е произнесъл по претенцията му.
Пледира по
същество за уважаване на иска в пълния претендиран размер. Не претендира
разноски в производството.
Ответникът
е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№271734/04.12.20г.
/виж л.60/, с който е оспорил предявения иск и по основание, и по размер.
Заявил е с
отговора си, че не оспорва факта на състоялото се птп, описано в исковата молба,
както и факта, че към датата му е имал валидна застраховка гражданска
отговорност при ЗК „Олимпик- клон България“, поради което счита, че претенцията
на ищеца следва да бъде насочена към застрахователя, а не към него, какъвто е
смисълът на тази застраховка, или, както е в случая, към Гаранционен фонд.
Повдигнал е
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед принципа на
справедливост, прогласен от чл.52 от ЗЗД, предвид установените от практиката
критерии за определяне на справедлив размер, които желае да се съобразят.
По същество
пледира съдът да се произнесе, като не уважава претенцията в пълния и предявен
размер, а като признае наличието на съвина у ищеца, тъй като било доказано по
безспорен и категоричен начин, че пред ищеца на мотора му е било непълнолетното
му дете, хванато за дръжките на кормилото, и като вземе предвид възражението му
за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа на справедливост, това,
че ищецът не е установил категорично част от твърденията си относно търпените
неимуществени вреди, а също, като вземе предвид твърдението му, че част от тези
вреди най-вероятно се дължат на нехайното поведение на ищеца към здравословното
му състояние и недостатъчен контрол върху оздравителния процес. Не претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и следва да бъде
уважен до размер на 15000лв., а за разликата до претендираните 40000лв. бъде отхвърлен, както защото
ищецът не установи категорично реалното претърпяване на част от твърдениете
неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и телесното
увреждане, причинено му от ответника при птп от 31.07.2015г., така и защото
повдигнатото от ответника възражение за прекомерност на търсеното обезщетение
се намери в случая за основателно от съда, при следните съображения:
І.По
допустимостта.
Ищецът
твърди, че вследствие противоправното поведение на ответника, признато с влязло
в сила решение по анд №624/2018г. на ***, е претърпял неимуществени вреди, за
които иска да му се присъди обезщетение.
Тези негови
твърдения попадат в хипотезата на чл.45,ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, и правят надлежна
активната и пасивна процесуална легитимация на страните по делото.
ІІ. По
основателността.
1.В с.з. от
16.02.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение №260710/07.12.20г., в частт ана р.ІІ, т.1, с
който е очертал релевантните за предявения иск факти, онези от тях, които се
нуждаят от доказване в производството и тежестта за установяването им /виж
протокола на л.77-л.78 и определението на л.61-л.62/.
Както от
отговора на ответника, така и от приетия по делото доклад ясно личи, че в хода
на производството ответникът не е повдигал и съдът не е приел за разглеждане по
делото негово възражение за съпричиняване на вредите от ищеца по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради което, макар в пледоарията си ответникът да се
позовава на съвина /съпричиняване от страна на ищеца и да иска частично
уважаване на иска и на това основание, съдът няма да се произнася по това
негово искане, като повдинато за пръв път в пледоарията по същество.
2. Установи
се в производството от фактическа страна, че:
2.1. На
31.07.15г., в ***, при управление на мпс- л.а. „Форд Фокус“ с рег.№****, след
като е нарушил правилата за движение на ЗДвП, С.Г.Г. е причинил по
непредпазливост на Т.Н.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в множествени
счупвания на лявата подбедрица /закрити/, две фрактури на лява тибия- едната по
проксималната част на диафизата със спираловиден ход и дислокация, втората- в
дисталната част, с дислокация; фрактура в дисталната част на лява фибула,
причинили трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, съставляващо
престъпление по НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба /виж влязлото в сила на 14.04.18г. Решение
№568/29.03.18г. на ПРС на л.8-л.12, както и писмените доказателства на л.13 и
л.15-л.17/;
2.2. Към
датата на птп от 31.07.15г., управляваният от С.Г. л.а. с рег.№**** е имал
задължителна застраховка за риска гражданска отговорност при ЗК „Олимпик-клон
България“ /виж л.14/;
2.3. На ***,
по пощата, от името на Т.Н.Г., чрез адв.Т.Й., са изпратени молби до ГФ и до ЗК
„Олимпик“-клон България, с искане да бъде обезщетен за вредите, претърпени във
връзка със състоялото се на 31.07.15г. птп, които са достигнали до адресатите
си съответно на *** и ***, като от ГФ не му е изплатено обезщетение на
търсеното от него основание, което ГФ отрича да е налице и е уведомил ищеца за
това, а съгласно вписванията в публичния търговски регистър, ЗК „Олимпик“ е
действително в производство по несъстоятелност и по тази причина са спрени
изплащанията на претенции, извън онези, предявени в производството по
несъстоятелност, като ищецът не е установил претенцията му да е била приета и
той да е измежду кредиторите с приети вземания в това производство /виж за част
от тези факти: доказателствата на л.29-л.31; молбата на л.36, доказателствата
на л.37-л.40 и становището на л.43/.
2.4.Пострадалият
при птп от 31.07.15г. Т.Г. е постъпил на същата дата в ***, при снет обективен
статус- деформация, оток и болка в лява подбедрица, с невъзможност за ходене, с
контузия на главата, а при извършените му рентгенографски изследвания са
установени две фрактури на лява тибия, както и данни за травматични промени на
костите на лявото ходило и пръсти, поради които е претърпял операция с открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация /тибия и фибула с интрамедуларен
пирон/ и е бил подложен на лечение с антибиотици и обезболяващи, като престоят
му в болница е продължил до ***.
Т.Г. е
постъпил в *** и на ***г., поради разместване на металните елементи, наложило
да бъде отстранен от костта поставения при първата операция за фиксация на
фрактурата интрамедуларен пирон, като този негов болничен престой е продължил
до ***г. и при изписването му са дадени препоръки за превръзки през 2-3 дни, да
не стъпва на съответния крък в срок за 30дни, да движи глезена и да се следи
общото състояние, с право на два контролни прегледа, каквито няма обективни
данни да са били извършвани.
Така,
вследствие на претърпените множествени закрити счупвания на лявата подбедрица и
претърпените във връзка с тях две оперативни намеси, при зарастване на костните
структури за срок от около 7-8 месеца и възстановителен период след втората
операция от около 2 седмици, Т.Г. е изпитвал болка, която в острия стадий, продължил
между 15 и 30дни, е била по-интензивна, изпитвал е болка и при разместванет она
металните елементи, приложени за фиксация, което е наложило втората операция, и
тези болки несъмнено влияят върху самочувствието, пълноценния личностен
здравословен комфорт, настроението и ежедневния витален стереотип на личността.
Преки
медицински данни за настъпило при ищеца срастване на костите на глезена и
ахилесовото сухожилие като пряка последица или като усложнение от претърпяното
множествено счупване не са налични в медицинската му документация в ***, в
която са били търпени двата описани вече по-горе болнични престоя, и макар при
множествени счупвания като това, което е претърпял ищецът, да е възможно да има
и мекотъканни увреждания, каквото е увреждането на съхожилието, тъй като
костите на страдат изолирано, а енергията на удара по индиректен механизъм може
да скъса и ахилесовото сухожилие, липсват обективни медицински данни, при които
може да се заключи, че тези твърдени от ищеца усложнения са настъпили при него,
вследствие на птп.
Горното се
отнася и до твърденията му, че и до момента не е възстановен от травматичните
увреждания, претърпени при птп, като не може да стои дълго прав, да ходи
продължително, да ходи с бърз ход и да бяга, защото, макар тези състояния да са
възможна последица от евентуално претърпени мекотъканни увреди, тъй като
костните структури са със сигурност възстановени в обичайния период от 7-8
месеца за този род счупване, липсват данни в кориците н аделото той да е провел
прегледи, при които са съобщени подобни оплаквания и във връзка с тях да е
претърпял и някакво лечение или рехабилитационни процедури.
/виж за
всичко казано по-горе заключението на СМЕ на л.82-л.84 и отговорите на в.л. д-р
Б. в с.з. от 06.04.21г. на л.87гръб-л.88 лице/.
2.5.Показанията
на допуснатияна ищеца при довеждане един свидетел не са събрани в
производството, тъй като при определен за събирането им краен срок в с.з. от
06.04.21г., свидетелят не е доведен.
3.При тези
установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по
съществото на спора:
3.1.
Предявеният иск е частично основателен, тъй като ищецът установи в
производството като реално претърпени само част от твърдените като претърпени
вследствие на птп неимуществени вреди.
Фактическият
състав на нормата на чл.45,ал.1 от ЗЗД изисква, за ангажиране отговорността на
ответника, да бъдат установени следните елементи: противоправно деяние на
ответника; претърпени реално от ищеца вреди; наличие на пряка причинна връзка
между тяхното претърпяване и деянието на ответника, вина на ответника, която се
предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД.
От тези
релевантни за ангажиране отговорността на ответника факти, поставени в
доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото:
На
основание чл.300 от ГПК във вр. с чл.413,ал.2 от НПК, влязлото в сила решение
по анд №624/18г. на *** е зачетено като задължително за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, поради
което съдът е приел за ненуждаещи се от доказване в производството фактите, че С.Г.Г.
е признат за виновен в това, че на 31.07.15г., в ***, при управление на мпс- л.а.
„Форд Фокус“ с рег.№***, след като е нарушил правилата за движение на ЗДвП, е
причинил по непредпазливост на Т.Н.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
множествени счупвания на лявата подбедрица /закрити/, две фрактури на лява
тибия- едната по проксималната част на диафизата със спираловиден ход и
дислокация, втората- в дисталната част, с дислокация; фрактура в дисталната
част на лява фибула, причинили трайно затрудняване на движенията на долния ляв
крайник, съставляващо престъпление по НК, като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
В
пледоарията си ответникът и сам изтъква, че при влязлото в сила решение по
администравно-наказтелното дело, състояването на релевантните факти относно
противоправността на деянието му, вината му и наличието на пряка причинна
връзка между деянието и претърпените от ищеца при птп телесни увреждания,
съсътвляващи част от ссътавомерните признаци на деянието, за което е осъден, не
оспорват от него.
По
останалите в предмета на доказване от страна на ищеца релевантни факти- реалното
претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие на телесните
увреди, причинени му при птп, състояло се по вина на ответника, събраните
доказателства са в подкрепа само на извод за установеност на част от твърдените
от ищеца като претърпени вследствие на птп неимуществени вреди и конкретно:
Като са
установени търпените болки и неудобства от продължилия около 7-8 месеца, а не
както ищецът твърди- около девет месеца и половина, възстановителен период от претърпяното
множествено счупване и наложените и претърпени във връзка с него две оперативни
интервенции;
Като не са
установени твърденията на ищеца за : пълна обездвиженост, с невъзможност за
самостоятелно обслужване и постоянна грижа от придружител, който да му помага
при хранене, обличане и тоалет; за извършвана от него общо около две години
рехабилитация, въпреки която състоянието му не се подобрило, а се стигнало до
усложнение, състоящо се в срастване на костите на глезена и за предстоящи в
тази връзка две операции; за невъзможност на ищеца и в момента да стои дълго
време прав, да ходи продължително и за необходимост да се въздържа от бърз ход
или бягане, поради усилване на болката в областт ана травмата; за претърпян
силен психо-емоционален шок, от който още не може да се освободи, с неспокоен
сън нощем.
По
отношение на твърденията за настъпилото като усложнение срастване на костите на
глезена с ахилесовото сухожилие, за липсата на пълно възстановяване и до датата
на исковата молба, за невъзможността на ищеца да ходи бързо, продължително и да
стои дълго прав, в пледоариите си двете страни правят различни изводи относно
установеността им, с оглед отговорите, дадени от в.л. Б. на въпроси на съда в
с.з. от 06.04.21г. В случая съдът се солидаризира с тезата на ответника за
недоказаност на същите твърдения, доколкото вещото лице, макар да е посочило,
че са възможни последици от птп и счупването, изрично е заявило, че няма данни
в проверената от него медицинска документация за тяхното настъпване при ищеца,
поради което следва да се счита, че възстановяването му е продължило в
обичайния за такива счупвания период от около 7-8 месеца, и още две седмици
след втората операция, която е на 14.11.15г.- т.е. приключило е някъде към края
на ноември 2015г. и няма данни в подкреп ана твърденията, че не е възстановен и
към датата на исковата молба.
Затова,
искът следва да се уважи частично- за установените като реално претърпени
неимуществени вреди и да се отхвърли за тези, които не са намерили подкрепа в
събраните по делото доказателства.
3.2.По
възраженията, повдигнати от от ответника, съдът намери, както следва:
3.2.1.
Възражението на ответника, че ищецът не може да ангажира неговата отговорност,
а следва да отнесе претенцията си към застрахователя му, доколкото към датата
на птп от 31.07.15г. той е имал налична задължителна застраховка за риска
гражданска отговорност, е неоснователно и не може да го освободи от
отговорност.
Увреденото
лице, в това число и пострадалото, разполага с пряк иск срещу застрахователя за
риска задължителна гражданска отговорност на автомобилистите /чл.226,ал.1 от КЗ/отм/-действал към датата на птп/, но той е на негово разположение редом с
иска по чл.45,ал.1 от ЗЗД срещу прекия извършител на непозволеното увреждане,
рискът от поведението на който покрива застрахователят попътя на функционалната
отговорност, и единствено от избора на ищеца се определя по пътя на кой от тези
два иска, стоящи на негово разположение, да бъде обезщетен за вредите, които е
претърпял при птп.
Поради
горното, макар и двете страни еднопосочно да изтъкват наличието на такава
застраховка на ответника към датата на птп и това твърдение на ищеца да е
установено в производството, то не може да доведе до освобождаване на ответника
от отговорност само по себе си, а може единствено да даведе до отхвърляне на
иска тогава, когато бъде установено, че вредите, за които ищецът търси
обезщетение от прекия причинител, са вече били обезщетени от неговия застраховател,
тъй като не може да получи два пъти обезщетение за едни и същи вреди.
Такова
твърдение в случая не е наведено нито от ищеца, нито от ответника, а напротив,
установи се, че ищецът е направил опит да потърси обезщетение за вредите от птп
по различни правни пътища- и от застрахователя, и от обезпечителния фонд при
ГФ, но поради изпадане на застрахователя в несъстоятелност няма данни да е
получил обезщетение от него, а ГФ му е отказал плащане на такова.
Ето защо,
ответникът, за когото се установи категорично, че е прекият причинител на
вредите, установени като реално претърпени от ищеца, е и надлежно пасивно
материално правно легитимиран да понесе търсената от него отговорност за
обезщетяването на тези вреди.
3.2.2.Възражението
на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение от 40000лв., с
оглед принципа на справедливост, се намери от съда за основателно, поради
което, както и като взе предвид частичната основателност на предявения иск,
съдът счете, че сума в размер от 15000лв. е справедлива да обезщети ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
За
определяне на справедливия размер на обезщетението в случая, при съобразяване
на приетите от практиката критерии за целта, съдът взе предвид, че:
Претърпяното
от ищеца счупване е било множествено и тежко.
Счупването
е довело до необходимост от две оперативни намеси- една за поставяне на
фиксиращ костите в областта на фрактурата пирон и една за извъждането му,
поради размествена на металните елементи.
Ищецът е
търпял болки и неудобства във възстановителен период, продължил сравнително
дълго- около 7-8 месеца и половина, като болките са били интензивни в острия
стадий, за срок от около половин-един месец, и с по-ниска по степе сила в
останалото време, за което е бил нарушен цялостно ежедневния му жизнен
стереотип.
Всички
описани по-горе обстоятелства се зачитат от съда като такива, които налагат
определяне на достатъчно високо по размер обезщетение и във всички случаи
по-високо от онова, което би било било справедливо за лица, понесли леки
счупвания, неналагащи оперативни интервенции и с възстановителен период в
рамките на месец-два.
От момента
на претърпяване на вредите през 2015г. до датата на приключване на устните
състезания по делото в страната са настъпили негативни промени в социално-икономически
план, довели до необходомист от увеличаване на минималната работна заплата за
страна от 350лв./мес. на 650лв./мес, както и поради пандемията Ковид 19, което
също изисква определяне на сума, адекватна да обезщети ищеца справедливо за претърпените
от него неимуществени вреди, при съобразяване на тези промени.
За да счита
претендираното обезщетение за прекомерно по отношение на търсената разлика,
съдът съобрази, че :
Възстановяването
на ищеца след счупването е приключило по наличните в кориците на делото данни още
през ноември 2015г. и няма информация да е довело до трайни и непоправими
последици по отношение на двигателната функция на съответния крайник, както в
случаи, когато след счупването е настъпило скъсяване или ампутация на крайника,
ако и движенията на крайника да са били трайно затруднени в описания
възстановителен период.
Макар
възстановителният период да е сравнително дълъг, търпяната от ищеца болка е
била интензивна само в рамките на около месец, за част от което време, при болничния
престой, са налични и данни, че е прилагана обезболяваща терапия, при която
може да се счита, че болката е била повлиявана от лекарствени средства в насока
за нейното намаляване.
3.2.3.
Както посочи още в т.1 на р.ІІ от това решение, съдът няма да обсъжда доводите
на ответника относно налично съпричиняване на вредите от ищеца, нито да
намалява следващото му се в случая обезщетение на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,
доколкото възражение на това основание не е било надлежно въведено от ответника
в хода на процеса, за да се търси неговата установеност и да се приложат
последиците и, при евентуална доказаност на фактите, на които е било основано.
3.3. Ищецът
моли търсеното обезщетение да му се присъди ведно със законната лихва от датата
30.07.17г., което негово искане следва също да се уважи.
При
задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана /чл.84,ал.3 от ЗЗД/, поради което ответникът дължи обезщетение за
забава в плащане на търсеното обезщетение от датат ана увреждането-31.07.15г.
Ищецът
търси присъждае на законна лихва от една по-късна дата, очевидно съобразена с
тригодишния давностен срок по отношение на задълженията за лихва, доколкото
искът му е предявен на 30.07.20г. и търси присъждането от дата три години
назад, която е по-късна от датата 31.07.15г., считано от която му се дължи
обезщетение за забава.
В обобщение
на казаното по този пункт, като частично основателен, поради недоказаност на
реалното претърпяване на всички твърдени неимуществени вреди, както и поради
прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, с оглед принципа на
справедливост, искът му следва да се уважи до размер на 15000лв. и да се
отхвърли за разликат адо претендираните 40000лв., като се присъди и законна
лихва върху сумата от 15000лв., от 30.07.17г. до окончателното и плащане.
В частта за
разноските.
Никоя от
страните не претендира разноски в производството, поради което и пред съда не
стои въпроса кому се следват такива и за присъждането им.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Т.Н.Г., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., по специална клиентска
сметка с № *** при ***, с титуляр адв.Т.Н.Й., сумата от 15000- петнадесет
хиляди лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.17г. до
окончателното и плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, които е
претърпял вследствие на средните телесни повреди, получени при птп от
31.07.2015г., причинено от С.Г.Г. при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№****,
за причиняване на което С.Г. е признат за виновен с влязло в сила на 14.04.18г.
Решение №568/29.03.18г. по АНД №624/2015г. на ***, като за разликата да претендираните 40000лв. отхвърля иска, като
частично неоснователен и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед
принципа на справедливост.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: