и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ПК „Елмаз текс” – гр.Хасково против Решение № 29/05.06.2006 год. по Н.а.х.дело № 175/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 349/30.11.2005 год. на Директора на ТДД - гр.Кърджали, с което на основание чл.137 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.2 ал.1 и чл.23 ал.1 от Наредба № 4/16.02.2002 год. на МФ на ПК „Елмаз текс” – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение не е съобразено със закона, тъй като чл.137 ал.1 от ЗДДС не предвиждал наказание за допустителство, още повече, че бил изпълнил задължението си да вмени издаването на касови бележки като задължително в работата на служителите на кооперацията. Твърди се също, че съдът неправилно бил преценил доказателствата по делото, както и неправилно бил анализирал характера и същността на подписаният от продавачката въпросен лист. Моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не изпраща процесуален представител, като с представена молба поддържа жалбата си така, както е предявена. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Окръжният съд, след преценка на доводите на касатора, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Макар и да не са изрично формулирани в касационната жалба, от съдържанието на същата може да се направи извода, че релевираните с нея касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.първо и трето от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 349/30.11.2005 год. на Директора на ТДД - гр.Кърджали, с което на основание чл.137 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.2 ал.1 и чл.23 ал.1 от Наредба № 4/16.02.2002 год. на МФ на ПК „Елмаз текс” – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин от фактическа страна, че при извършена проверка на 16.11.2005 год. на обект - магазин за спортни стоки, находящ се в гр.Кърджали, бул. „Тракия"№ 23, стопанисван от кооперацията – касатор, била установена разлика между фактическата касова наличност и отчетените продажби, маркирани на ЕКАФП, както следва: маркирани по ЕКАФП – 27.00 лв.; налични пари в началото на работния ден – 3.00 лв., вписани в книгата на дневните финансови отчети; фактическата касова наличност в портмоне – 30.00 лв., представено от продавачката, и 188.00 лева в кутия от обувки, находящи се в офиса, където било и портмонето. При проверката бил попълнен въпросен лист от продавачката в обекта Елмаз Ферад и била установена разлика между маркираните по ЕКАФП продажби и фактическата касова наличност, в размер на 188.00 лв. От изложеното проверяващите направили извода, че посочената разлика се дължи на неотчетени продажби, за които не са издадени касови бележки от ЕКАФП или от кочан касови бележки за ръчно писане, за което съставили акт за установяване на административно нарушение, в който изложили посочената фактическа обстановка, като квалифицирали посоченото като нарушение по чл.2 ал.1 и чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/99 год. на МФ, във вр. с чл. 102 от ЗЗДС. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение ßило издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изложил същата фактическа обстановка, като приел, че описаното съставлява административно нарушение по чл.2 ал.1 и чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/99 год. на МФ, във вр. с чл. 102 от ЗЗДС , поради което и на основание чл. 137 ал.1 от ЗДДС е наложил на кооперацията имуществена санкция в размер на 300 лв. От правна страна съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.137 ал.1 от ЗДДС. Направил е извода, че съвкупността от събраните по делото доказателства води до единствения възможен извод - че на 16.11.2005год. в стопанисвания от ПК„Елмаз текс"Хасково обект не са били регистрирани всички извършени продажби, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или бележки от кочан за ръчно писане, поради което следва да бъде ангажирана отговорността, възложена на юридическите лица по реда на чл.137 от ЗДДС, във вр. с чл.83 ал.1 от ЗАНН, която е обективна, безвиновна и се носи от юридическото лице, независимо от личната административна отговорност, към която може да бъде привлечено и конкретното виновно лице, което е било фактически длъжно да издаде касова бележка. Обсъдил е и е отхвърлил показанията на св. Гюлев, приемайки, че по принцип касовата наличност на търговски обект следва да съдържа само суми, получени от продажби на стоки, респ. извършване на услуги от търговеца и в случай, че в търговския обект има налични средства в началото на деня, собствени парични суми, налични чужди суми и/или постъпили суми от трети лица извън постъпилите от продажби, то всички те следва да бъдат отразени именно във въпросния лист за уточняване на касовата наличност в търговският обект към деня на проверката, който се попълва от съответното длъжностно лице преди началото на всяка проверка на касата, за да бъдат взети предвид при установяването на фактическата касова наличност, като при непосочване във въпросния лист на такива суми /какъвто е и конкретния случай/, следва да се приеме, че цялата фактическа касова наличност е от получени суми от продажби на стоки или извършване на услуги. Направил е крайният извод, че обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, наложената имуществена санкция е към минималния предвиден в закона размер за това нарушение, поради което е потвърдил НП изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. В тази връзка настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като при тяхното обсъждане е достигнал до съответствуващите им фактически и правни изводи. Константната съдебна практика приема, че нарушението на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В аспекта на казаното, настоящата инстанция намира, че установявайки безспорността на приетата фактическа обстановка, решаващият съд е формирал и съответствуващите на материалния закон правни изводи. Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че на 16.11.2005 год. при извършена проверка в обект – магазин за спортни стоки, находящ се в в гр.Кърджали, стопанисван от ПК „Елмаз текс” – гр.Хасково, е била установена разлика между фактическата касова наличност и маркираните продажби по ЕКАПФ, както следва: фактическа касова наличност в размер на 218.00 лв., от които в портмоне, предоставено от продавачката – 30 лв., и 188.00 лв., намерени в кутия от обувки на втория етаж в складово помещение на обекта; 27.00 лв. маркирани продажби по ЕКАФП , 3.00 лв. оборотни средства в началото на работния ден, при което разликата възлиза на 188.00 лв. На продавачката в магазина преди започване на проверката бил връчен въпросен лист за уточняване касовата наличност в търговски обект към деня на проверката, в който същата е посочила, че оборотните средства в началото на деня са в размер на 3 лв., а на всички останали въпроси е отговорила с “не”, вкл. и на въпросите: “Имате ли други каси или места, в които да съхранявате суми или документи от отчетническата ви дейност? Къде се намират същите?” и “Имате ли постъпили суми от трети лица извън постъпилите от продажби? Колко са?”. За извършената проверка и резултатите от нея бил съставен Протокол за извършена проверка. Въз основа на констатациите от проверката е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу касатора, в който е отразена описаната по-горе фактическа обстановка, като е посочено, че същата представлява нарушение по чл.2 ал.1 и чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/16.02.1999 год. на МФ, във вр. с чл. 102 ал.1 ЗДДС, който акт е бил връчен на упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е отразил посочената и в акта фактическа обстановка, която е квалифицирал като нарушение по чл.2 ал.1 и чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/16.02.1999 год. на МФ, във вр. с чл. 102 ал.1 ЗДДС, като на основание чл. 137 ал.1 от ЗДДС е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 300 лв. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св.Гюлев – че сумата от 188.00 лв., която била намерена на втория етаж в склада на магазина в кутия от обувки, били лично негови пари, с цел да провери дали някоя от продавачките ще злоупотреби с тях. Показанията на свидетеля в тази им част са нелогични и звучат абсурдно, имайки предвид, че същият е снабдител и не е в трудовите му функции извършването на такива действия, още повече, че не обяснява какво точно е смятал да предприеме, ако парите изчезнат. Изцяло се споделят от настоящият състав изложените от първоинстанционния съд съображения относно необходимото съдържание на касовата наличност в търговски обект, респ. относно наложителните изводи при непосочване във въпросния лист на суми на собствени на работещите в обекта суми, налични чужди суми или суми, постъпили от трети лица извън постъпилите от продажби, които съображения са посочени по-горе в мотивите и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. При това положение, безспорно установен от доказателствата по делото е факта на констатирана разлика между фактическата касова наличност и отчетените с ЕКАПФ продажби на стоки от дневния оборот в търговският обект, стопанисван от касатора, по отношение на която следва да се приеме, че се дължи на неотчетени с касови бележки продажби на стоки, издаването на които е задължително от продавача при приемане на плащане на стоките. Разпоредбите на чл. 102 ал.1 от ЗДДС и чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/16.02.1999 год. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, вменяват в задължение на търговците по чл. 2 ал.1 и 2 от Наредбата да издават фискална касова бележка за всяка извършена от тях продажба, за която заплащането не се извършва по банков път, ведно със задължителното съдържание на касовата бележка, като неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение, водещо до ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното длъжностно лице – продавач или на ръководителя, който е наредил или допуснал извършване на нарушението. Същевременно, посоченото представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността на юридическо лице /в случая кооперация/, при което следва да се ангажира и безвиновната отговорност на същото, чрез налагане на имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка съдът намира за несъстоятелен довода на касатора, изложен в жалбата му – че разпоредбата на чл. 137 ал.1 от ЗДДС не предвиждала санкция за допустителство, каквото било вменено на председателя на кооперацията, тъй като в случая не е ангажирана личната отговорност на продавачката или представляващия кооперацията, в качеството му на ръководител, а актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени именно на кооперацията като юридическо лице, като е ангажирана обективната отговорност на същата за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността й, без оглед на това дали самото нарушение е извършено от работник или служител, или пък е наредено или допуснато извършването му от ръководителя, като е необходимо и достатъчно само установяването на извършването на такова нарушение. Неизпълнението на посоченото задължение към държавата в настоящият случай, осъществено чрез нарушение на чл.2 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от Наредба № 4/99 год. на МФ,, във вр. с чл. 102 от ЗДДС, законът санкционира с разпоредбата на чл. 137 ал.1 от ЗДДС, предвиждаща налагане на имуществена санкция за еднолични търговци и юридически лица, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Наложената такава на касатора в размер от 300 лв. е към предвидения в закона минимален такъв, който съответствува напълно на тежестта на нарушението. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод,обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен.Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите относно съответствието на изводите на съда със събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, водещи до неговата неправилност. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/05.06.2006 год. по Н.а.х.дело № 175/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |