Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4079/2017 г. по описа на
Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба В.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против М.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца физически болки и страдания, вследствие нанесен му от ответника побой на
04.11.2012 г., в резултат на който са настъпили леки телесни повреди и увреждания
на здравето, ведно със законната лихва върху посочената сума, от датата на
деянието до окончателното изплащане на задължението. Налице е искане за
присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани лично и чрез
упълномощения адвокат и в съдебно заседание, на 04.11.2012 г., ищецът и двама
негови приятели посетили дискотека в хотел „Б.” в гр. Д. Около 3-4 часа си
тръгнали от заведението, като вървели в посока към „Стоматологията“, с намерение да си вземат
такси. Пред „ДКЦ – 1“ видели, че пред тях вървят две момичета и едно момче.
Когато наближили групата, момчето се обърнало и без причина ударило в лицето
ищеца, а след това му нанесъл и втори удар. Ищецът паднал на земята и си ударил
главата. Твърди, че е загубил съзнание. Ответникът ударил и един от придружаващите
ищеца. След като последният се изправил,
той и неговите приятели побягнали. По-късно сигнализирали в полицията за
случилото се. Пристигналите на място полицейски служители не установили
ответника.
Ищецът се снабдил с медицинско
удостоверение за нанесените му телесни увреждания. Твърди, че е претърпял:
контузия на главата; разкъсно контузна рана на долната устна; оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око; счупване на част от коронките на
първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво. Ищецът сочи, че е бил
ударен от ответника М.М.М. – негов бивш съученик.
Въз основа подадена тъжба до РС – Добрич е образувано
НЧХД №1633/2014 г. за извършено престъпление по чл. 130 НК. Производството по
делото не е приключило със съдебен акт към датата на подаване на исковата
молба.
В резултат на нанесените увреждания Д. е претъпял болки и страдания, поради
което за него е налице правен интерес от търсената искова защита, с оглед
обезщетяване на причинените му от ответника болки и страдания.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба. В съдебно заседания същият се явява лично като заявява, че оспорва
предявения иск по основание и размер. Според М. описаните от ищеца събития се
различават от обективната действителност, тъй като причина и повод за
настъпилия инцидент било именно поведението на В.Е.Д. и на приятелите му И.Г.Л.
и Т.Н.Т.. М.М.М. настоява, че бил провокиран от агресивното поведение на ищеца
и на посочените по-горе лица, насочено към ответника и към придружаващите го Д.
М. Г. /сестра на ответника/ и Ж.Д.Д. /приятелка на М./.
В
условията на евентуалност, ако се приеме, че ответникът е извършил описаното от
ищеца увреждане, това е станало единствено в желанието му да защити себе си и
двете момичета, в условията на неизбежна отбрана, отблъсквайки нападението на
ищеца, на Л. и на Т.. На следващо място М. настоява, че исковата претенция е
изключително завишена по размер, без да се отчита от ищеца тежестта на
претърпените от него наранявания, поради което търсеното обезщетение е
прекомерно.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
С присъда № 60 от 03.12.2019 г. по н.ч.х. дело № 1633/2014 г. Добричкият
районен съд е признал подсъдимия М.М.М. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с
постоянен адрес ***, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на
04.11.2012г. в гр. Добрич причинил на В.Е.Д., ЕГН: ********** разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 – лека телесна повреда, изразяваща се
в разкъсно контузна рана на долната устна и счупване на част от коронката на
първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво, без засягане на пулпата –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободил подсъдимия М.М.М. от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание „ глоба „ в размер
на 1 000 лв.
Срещу така постановената присъда
е постъпила жалба от М.М.М., като е образувано в.ч.н.х.дело № 109/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, по което с решение № 41 от 15.07.2020 г. съдът
е отменил изцяло присъда № 60 от
03.12.2019г. по н.ч.х.д. № 1633/2014г. на Районен съд-гр.Добрич, като е
прекратил наказателното производство по делото. Съображенията на втората
инстанция да постанови посоченото решение са били свързани с института на
давността, доколкото към момента на разглеждане на делото от въззивния съд абсолютната давност за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е била
изтекла на 04.05.2020 г., поради което и постановената присъда подлежи на отмяна, а наказателното
производство – на прекратяване. В тази връзка въззивният съд е взел предвид
позицията на подсъдимия М., който е заявил, че в случай на констатирана изтекла
давност, не желае производството по делото да продължи.
В подкрепа твърденията си за нанесен му от М. М. акт на насилие ищецът е поискал
събирането на доказателства чрез назначаването на съдебно-медицинска експертиза.
Същата е изготвена от д-р Д.Д. – съдебен лекар, според когото пострадалият е
получил: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на долната устна; оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око; счупване на част от коронките на
първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво. Според вещото лице
травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по
време и начин, както сочи
пострадалия. Обичайно подобни
наранявания се получават при нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето,
като същите са нанесени със значителна сила. Травматичните увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и представляват естетичен дефект на травмираните зъби,
но не водят до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, т.к. отчупването
на долните ъгли на двата зъба е незначително и не ги лишава от изпълнение на
основната им функция. Според д-р Д.Д.
подобни увреждания преминават за срок от
един месец. Броят на нанесените удари са най-малко два, като не могат да се
изключат и наслагващи такива. Съдебният лекар докладва, че уреждания от такъв
тип не са се получили при падане от собствен ръст, т.к. не е установена
травматична увреда на носа, който се явява предлежащ като
топографско-анатомично разположение на лицето.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства като са
разпитани, водените от ищеца И.Г.Л. и Т.Н.Т., и посочената от ответника Д. М. Г.
Първият свидетел като очевидец и пряк участник в събитията от 04.11.2012 г.
изнася пред съда следната информация, относно подлежащите на установяване факти
и обстоятелства, а именно: той /свидетелят/ заедно с ищеца и св. Т. след
посещение на увеселително питейно заведение /„Вариетето“ на хотел Б., гр.
Добрич/ се отправели към пиацата на таксита, находяща се пред сградата на „Стоматологията“
на гр. Добрич. Непосредствено преди сградата на „ДКЦ-1“ гр. Добрич свидетелят и
неговата компания настигнали ответникът, придружаван от две момичета. При
обръщане на едно от момичета към свидетеля той възкликнал „Много си красива“.
При тези думи М. реагирал с ругатня; Л. се извинил, а ищецът се обърнал към
ответника с „А! Здравей, М.!“, при което последвали удари с ръце към главата на
В.Д.. След това ответникът ударил „бързо“ и свидетеля.
Свидетелят забелязал, че в резултат на ударите ищецът е
паднал на земята, а ответникът и св. Т. „се сборичкали“, при което Л. се опитал
да ги разтърви. След това свидетелят се насочил към намиращия се на земята В.Д.,
тъй като чул от придружителките на М., че ищецът не е добре. Д. заявил, че не
може да стане от земята, а свидетелят направил нов опит да разтърве М. и Т..
След като Л. получил нов удар хукнал да бяга в посока х-л „Д“;
обръщайки се забелязал, че го гони М. След като ответникът престанал да го
преследва свидетелят позвънил на В. и след пет минути се събрали на мястото на
инцидента. Л. се обадил на телефон. 112, за да съобщи за инцидента, при което
на място пристигнали трима униформени служители на ОД на МВР Добрич.
Според свидетеля на следващия ден между 09,00ч. и 10,00 ч. В. получил обаждане
от М., който му казал: „Извинявай за случката, ела да се разберем“. Те се
срещнали на „седналия“ паметник на Й. Й., като М. казал на В.: „Вземи 50 лв. и извинявай!“, при което ищецът
заявил, че следва да му бъдат „заплатени зъбите“. В тази връзка Л. сочи, че предните два зъба на ищеца били наполовина спукани и близо две седмици не се
хранел правилно, като приемал само течни храни, поради болките.
Л. заявява пред съда, че
единствено той е отправил реплика към момичетата от компанията на ответника,
като ищецът и Т. по никакъв начин не са провокирали М..
Вторият свидетел Т.Н.Т. сочи, че
той заедно с В.Д. и И.Л. са били на дискотека през 2007 г. Прибирайки се по
пътя, в посока „ДКЦ-1“, настигнали две момичета и едно момче, като И. вървял
по-напред. Същият „разменил приказка с М.“, след което с В. се приближили и
ищецът бил ударен от ответника. Непосредствено преди това М. говорел с И., след
което В. бил ударен в лицето. В резултат ищецът имал „проблем с устата“, не
можел „да се храни добре“ и видимо бил „в тежко състояние“, не се „чувствал
добре“. Според св. ответникът след като ударил В., ударил и И.. После Т. се
опитал да помогне на ищеца като го изправи, т.к. бил паднал на земята. „Водени от чувството за самосъхранение“
свидетелят и Л. побягнали в посока „Т.“ и супер маркет „Т.“, след което се
завърнали на същото място и заедно тримата отишли в ОД на МВР.
Според Т. тримата повече не са се
срещали, но от комуникациите си с Веско свидетелят знаел, че ищеца и ответника
са водили разговори с цел да се разберат помежду си. Т. описва състоянието на
ищеца след инцидента като много тежко: същият бил видимо зле около месец;
хранел се трудно; устната му била подута; не можел да преглъща; Възстановяването му
продължило около половин година,като посещавал зъболекар и си правел
изследвания. На въпроса дали са употребили алкохол, свидетелят категорично
отрича за себе си, а за приятелите си казва, че не сигурен, т.к. в дискотеката
са били голяма компания и не ги е наблюдавал, но и двамата са се държали
нормално и са говорели разбираемо.
Свидетелят Т. описва мястото като платното на кръстовището по улицата,
която води към С. Д., до магазина за обувки. Той и приятелите му са вървели зад
ответника и неговите спътници на разстояние сравнително близко едни от други,
така че подсъдимият лесно е ударил ответника и Л.. На въпроса дали Т. е имал
контакт с подсъдимия, той категорично отрича.
По отношение показанията на Д. Г.–
сестра на ответника, съдът счита, че следва да бъдат преценени при условията на
чл. 172 от ГПК, а именно с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Същата заявява, че си спомня за
инцидента от есента на 2012 г., като „въпросната вечер“ били на заведение с
брат си /ответника/ и неговата приятелка. Около 3,00-3,30 часа сутринта, прибирайки
се от заведението на пл. „С.“ гр. Д. те се разминали с компанията на ищеца.
Когато двете групи се изравнили се чула реплика, най-вероятно отправена от В.
към ответника „дали не са му много две момичета“, при което групата на свидетелката
продължили напред. В този момент едно от момчетата ги настигнало, заставайки от
страната на Господинова, казвайки: „Тази черната ще е за мен“, при което
поискал да спъне свидетелката, а останалите двама /ищецът и Т./ ги „обградили“,
а „М. казал: „Оставете я!“.
Според свидетелката едно от
момчетата /от компанията на ищеца/ започнало да бие брат й в областта на главата
като го съборил, а другите двама започнали да го ритат, след което свидетелката
и другото момиче вдигнали ответника от земята и „хукнали да бягат към
такситата“. В това време ищецът и неговите приятели викали да спрат и да не се
качват на таксито.
Г. допуска брат й в условията на
„самоотбрана“ да е ударил някои от другите момчета. Същевременно свидетелката
заявява, че в някакъв момент един от компанията на ищеца „тръгнал да бяга“,
след което се върнал на мястото на инцидента. Сочи също така, че брат й е бил
удрян по главата, а когато паднал на земята бил ритан в областта на корема.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца от ответника на 04.11.2012
г., в резултат на нанесен му побой, неимуществени вреди – болки и страдания,
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
За да е осъществен фактическия състав на посочената
разпоредба е необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие
или бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на
деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг. от
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта
трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява на
дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и да е
противоправно – да противоречи на установения правопорядък – да нарушава
задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага /имущество, права и
законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и
психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с
виновното и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от
страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане
в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния елемент
– вината се предполага от закона до доказване на противното от деликвента.
Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск, т.е.
установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или
правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия, по силата
на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта вреди, последица
от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно
и виновно поведение /действие или бездействие/, причиняващо вреди, поради което
възниква задължението те да бъдат поправени. Деликтната, в това число и
договорната, отговорност имат така наречената “репарационна цел”, т.е. имат за
цел да поправят вредите, които са причинени противоправно и виновно, т.е.
деликвентът и длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на увредения.
В настоящия случай вредоносното събитие е настъпило на 04.11.2012г., около 03,00-04.00 ч. сутринта,
когато ищецът и свидетелите Т.Н. и И.Л., прибирайки се от дискотека в хотел „Б.“
гр. Д. застигнали ответникът, св. Д. Г. и приятелката на М.Ж.Д., които също са се
прибирали от увеселително заведение.
Между двете компании са били разменени реплики,
като съгласно показанията на св. Л. той казал на св. Г.: „Много си красива“, а
според последната думите на Л. били: „Тази черната ще е за мен“. Ответникът от
своя страна заявява, че чул от някои от компанията на ищеца следното: „Две не
са ли ти много, дай едната на нас“. Между четирите момчета били разменени
удари, в резултат на които безспорно е установено, че ответникът е нанесъл удар
с юмрук в областта на лицето на ищеца. В резултат на нанесеният удар, В.Д. паднал
на земята, като получил следните увреждания: контузия на главата, травматичен
оток на лявата буза, разкъсно контузна рана на долната устна, оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око, счупване на част от коронките на
първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво.
След като Д. паднал на земята,
св. Т.Т. му помогнал да стане. През това време подсъдимият ударил и св. Л..
Трите момчета избягали от мястото, а ответникът заедно с придружаващите го
момичета се качили в такси и се прибрали.
Предвид на това, че в резултат на противоправното поведение на ответника за
ищеца са настъпили вреди, то за последният възниква правото да търси
съответното обезщетение. Задължението за поправянето на вредите, причинени при
непозволеното увреждане се поражда, тъй като вредите са в причинна връзка с
виновното поведение на страната при сключването на сделката, като обезщетението
следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното поведение.
В тази връзка съдът не приема твърденията на ответника, че не е причинил на
ищеца описаните увреждания.
Събраните по делото доказателства – писмени, гласни, заключението на вещото
лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, водят до извода, че на 04.11.2012 г. в гр.
Добрич М.М.М. е осъществил спрямо В.Е.Д. незаконно посегателство спрямо
физическата му неприкосновеност, в резултат на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания.
Съобразно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за настъпилите
неимуществени вреди следва да бъде съобразено на първо място с общо приетите
/обществени/ представи за справедливост, с оглед възмездяване на увредения
гражданин за всички реално претърпени от него морални вреди. Присъждането на
такова обезщетение в размер, адекватен на критериите за справедливост, обуславя
извода, че действително такива вреди са настъпили, тъй като обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, неразположението, отрицателните емоции и всички онези
неудобства, произлезли от увреждането. Между укоримото поведение на М.М.М. по
отношение на задължението му да не вреди други му и предизвикания от него
вреден резултат спрямо Веселени Е.Д. е налице взаимовръзка – действията на
ответника са причина, а резултатът – последица от нея.
С осъществяването на фактическия състав на нормата на
чл. 45 от ЗЗД се поражда задължението на ответника да поправи вредите и правото
на увредения да бъде съответно обезщетен. Фактът на съществуването на
задължение да не се вреди други му, води до извода, че деликтът е в резултат от
виновното действие на ответника, с оглед на което на основание чл. 45 от ЗЗД
отговорността възниква за последния.
Необходимостта обезщетението на неимуществените вреди
да бъде определено от съда по “справедливост” налага да се вземе предвид, както
характерът на деянието, степента на увреждането, формата на вината, последиците
от деянието, така и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай.
В обсъжданата хипотеза претърпените от ищеца
увреждания в тяхната съвкупност имат характера на “лека телесна повреда”
(временно разстройство на здравето неопасно за живота). Установеният механизъм
на настъпването на увреждането, а именно като резултат от нанесен побой, сочи
на преживян стрес още от момента на самото увреждане и на продължаващите и впоследствие
/според д-р Д. възстановителният период е от около месец/ страдания и болкови
усещания.
При определяне справедливия размер на обезщетението, което ответникът дължи
на ищеца следва, както бе посочено по-горе да се вземе предвид, както възрастта
на пострадалия, характеризираща се със своята специфика в психо-физическото
състояние на ищеца, респективно с последиците, които този инцидент има за
понататъшния живот на В.Е.Д..
В този случай съдът счита, че търсеното обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, следва да бъде
определено в размер на 1 800 лв., като по отношение на посочения пълен
размер от 4 000 лв., исковата претенция е неоснователна и недоказана и
подлежи на отхвърляне. Аргумент да не се уважи предявеният иск в неговата
цялост се явява обстоятелството, че в случая /според експертното заключение/
възстановяването на здравословното състояние на ищеца е отнело около един месец.
На следващо място основание да не се уважава изцяло
исковата претенция е, че по делото се изнесоха данни за факти и обстоятелства,
които могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно наличието, макар
и в известна степен, на съпричиняване от страна на ищеца и на придружаващите го
лица на вредоносния резултат.
В тази връзка следва да се обърне внимание на няколко
обстоятелства: частта от денонощието, когато е реализиран инцидента;
съпътстващата обстановка – всички участници излизат от увеселително, питейно
заведение /като не се отрича, че са употребили алкохол/, отправянето на реплика
от страна на св. Л. към сестрата на ответника /св. Г./, опитът на някои от
компанията на ищеца да „препъне“ последната, ескалират напрежение, което довело
до реакция от страна на ответника, причинила описаното увреждане здравето на
ищеца. В този смисъл не се събраха доказателства по делото М. да е действал от
хулигански подбуди при нанасяне ударите в областта на лицето на ищеца. По-вероятно
ответникът да е проявил, макар и криворазбрано, чувство на кавалерство и в
желанието си да защити физическата неприкосновеност на сестра си и на своята
приятелка той е наранил ищеца. Изложеното обосновава извода, че поведението на
ответника е укоримо, но и в известна степен разбираемо в житейски аспект –
възприемайки отправените реплики и жестове като заплаха спрямо придружаващите
го момичета, мотивирали М. да прояви агресия спрямо ищеца.
Във връзка с възражението на ответника, че не следва
да носи отговорност за причинените на ищеца вреди поради извършените от него
действия в условията на „неизбежна отбрана“:
Според правната теория и съдебната практика „Неизбежната
отбрана е налице, когато, за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или друго лице, на нападателя се причинява вреда в необходимите
за отблъскване на нападението предели“. Такова обстоятелство изключва
обществената опасност на деянието причиняващо вреда, оттук и неговата
наказуемост, а в гражданско правен смисъл и задължението за парични репарации
на отбраняващия се спрямо пострадалия в тази връзка деец.
За да се породят правните последици на този
институт е необходимо наличието на съответствие между характера и опасността на
нападението и защитата, т.е. ценността на засегнатия при отбраната интерес не
трябва явно да надвишава ценността на нападнатия такъв, а интензивността за
отбраната - тази на интензивността на нападението.
Очевидно е в случая, че установената
фактическа обстановка не покрива предпоставките на хипотезата в правната норма.
Осъществените от двете страни действия са обвързани от общ правопораждащ факт -
възникналия между тях конфликт, но не са от идентично естество и характер –
ответникът е нанесъл удар на ищеца, но няма данни последният да е наранил М..
Т.е. характерът и начинът на защита на ответника не съответстват на характера
на нападението спрямо него, поради което е налице превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Поради това следва да се приеме, че деянието е
общественоопасно, и като такова ответникът дължи обезщетение за причинените от
него вреди.
Изложените съображения мотивират съда да приеме
предявеният иск за основателен и доказан до размера от 1 800 лв. като за
разликата до 4 000 лв. след да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на законни
лихви върху изплатеното обезщетение, начиная от датата на инцидента – 04.11.2012
г., то същата е основателна. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и то от датата
на увреждането. Той дължи обезщетение на увредения именно от този момент.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
от него разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно 409,50 лв. /четиристотин
и девет лева и петдесет стотинки/.
На
основание 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съответно на
отхвърлената част от иска, в размер на 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД М.М.М. с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки
и страдания), вследствие на нанесения му от ответника на 04.11.2012 г. в гр.
Добрич побой, изразяващи се в следните увреждания здравето на ищеца: контузия на главата, разкъсно контузна рана на
долната устна, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, счупване на
част от коронките на първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво, ведно със законната
лихва, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 04.11.2012
г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 1 800 лв. до 4 000 лв.
ОСЪЖДА
М.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Д. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 409,50 лв. /четиристотин
и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В.Е.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 275 лв. /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: