Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1708 / 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3046 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от Закон за
устройство на територията (ЗУТ).
Жалбоподателят „Ирида – 71” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1404, район „Триадица”, Краище, бл.25,вх.Б, ап.21,
представлявано от адв.Д.М., е оспорил заповед № 1497/12.10.2018г. на кмета на
община Несебър, с която му е наредено да премахне незаконен строеж изграден в
поземлени имоти с идентификатори 51500.505.1038 и 51500.505.1036 по КККР на гр.Несебър
(к.к. „Слънчев бряг – Изток”), представляващ паркинг обособен на площ около
1000 кв.м, достъпът до който се осъществява посредством два броя метални
бариери, а върху настилка от каменни плочи, щампован бетон и бетонови павета, в
югозападната част на поземлен имот с идентификатор 51500.505.1036 е поставено
слънцезащитно съоръжение (тип навес) с приблизителни размери 12/6 метра,
изградено от метална конструкция, закрепена към терена чрез анкерни болтове,
обшита с винил; северно от него е поставена кабинка за видеонаблюдение с
приблизителни размери 2,50/2,50 метра и височина 3 метра от метална конструкция
и РVС плоскости, а в югозападната част на поземлен имот с идентификатор
51500.505.1038 е поставено слънцезащитно съоръжение (тип навес) с приблизителни
размери 12/6 метра с метална конструкция, закрепена към терена чрез анкерни
болтове и обшита с винил. Със
заповедта е разпоредено на жалбоподателя и да разчисти терена след премахване
на незаконния строеж.
Жалбоподателят твърди, че описанието на строежа в заповедта е
объркващо и неясно, описани са множество обекти, които в съвкупност би следвало
да представляват паркинг, но това според жалбоподателя е необосновано, тъй като
част от обектите представляват съоръжения (слънцезащитните съоръжения), други
са кабинки, а трети благоустройствени мероприятия, изпълнени върху улица. Счита,
че в заповедта няма достатъчна индивидуализация на обекта, който органът е приел,
че е незаконен строеж. За това жалбоподателят не може да установи какво точно
административният орган иска да бъде премахнато. Според жалбоподателят това
прави невъзможно изпълнението на заповедта, което води до извода, че тя е
незаконосъобразна. Отделно от изложеното жалбоподателят счита, че в диспозитива
на заповедта са описани различни обекти, които подлежат на различен
разрешителен режим и съответно на различен ред за премахване. На последно място
се твърди, че жалбоподателят не е извършител на незаконния строеж.
Жалбоподателят счита, че този извод на административния орган е направен само
въз основа на факта, че дружеството е наемател на двата поземлени имота, без да
са посочени други доказателства, които водят до извода за неговото качество на
извършител на строежа.
Жалбоподателят се позовава на писмо от изпълнителния директор
на „Слънчев бряг” АД, изпратено до него и до кмета на община Несебър, във
връзка с констатациите на служители на общината, отразени в констативен акт №
40/20.08.2018г., послужили за издаване на обжалваната заповед. В това писмо се
възразява, че за полагане на настилката в поземлен имот с идентификатор
51500.505.1036 не се изисква строителен документ, което означава, че наличието й
не следва да се третира като незаконен строеж, а относно благоустрояването на
поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038, изпълнителния директор на
„Слънчев бряг” АД твърди, че имало утвърдени строителни книжа, за които има
данни в общината. По тази причина жалбоподателят счита, че след като собственикът
на имотите надлежно е заявил гореописаното, следва да се направи несъмнен
извод, че „Ирида – 71” ООД не е извършител на строежа.
Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие адвокат М.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната
заповед. Представя писмени бележки.
Ответникът кмет на община Несебър, чрез представител по
пълномощие адвокат Д., оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като
неоснователна. Представя писмени бележки.
ФАКТИ:
На 02.06.2015г. жалбоподателят, в качеството на наемател, е
сключил договор със „Слънчев бряг” АД, по силата на който последният е предоставил
на „Ирида-71” ООД за временно и възмездно ползване част от поземлен имот с
идентификатор 51500.505.1036 с трайно предназначение на територията
„урбанизирана”, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, целият с
площ 1 013 кв.м, с адрес гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, ул.“Осма“ № 1,
като отдаваната под наем част от имота е с площ 279 кв.м, заключена между точки
11-25, съгласно геодезично заснемане, представляващо Приложение №1 – неразделна
част от договора, както и част от поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038
с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, с начин на трайно
ползване: второстепенна улица с адрес гр.Несебър, к.к.„Слънчев бряг”, улица „Осма“,
като отдаваната под наем част от имота е с площ 549 кв.м, заключена между точки
от 1 до 10, съгласно геодезично заснемане, представляващо Приложение №1 –
неразделна част от договора.
В договора изрично е записано, че имотите, които са предмет на
наема, ще бъдат използвани за организиране на сезонен паркинг, като промяната
на това предназначение е недопустима. Паркоместата в отдадените под наем терени
са на разположение на наемателя и могат да се ползват преимуществено за
специализирани автомобили, предназначени за медецински дейности и водно
спасяване на плажа, както и за други служебни цели, в това число и за
осигуряване на паркоместа за гостите на експлоатирани от наемателя търговски
обекти в съседство (чл.1, ал.2 от договора).
С допълнително споразумение №1 от 16.06.2016г. договорът за
наем е изменен в частта му по чл.1, ал.1, като е увеличена отдадената под наем
площ с терен в поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038, представляващ
кръгово пространство с площ 115 кв.м.
На 08.08.2018г. е извършена проверка от двама служители в
отдел „Контрол върху строителството” при община Несебър, която е описана като
повторна проверка на място и по документи, на строеж „открит паркинк”, находящ
се в поземлени имоти с идентификатор 51500.505.1036 и 51500.505.1038. В
констативния протокол (л.26) строежът е описан като паркинг на площ от 1 000
кв.м, изграден от каменни плочи, щампован бетон и бетонови павета. Достъпът се
осъществява от два броя метални бариери. В югозападната част на поземлен имот с идентификатор
51500.505.1036 е поставено слънцезащитно съоръжение (тип навес) с размери 12/6
метра, изпълнено от метална конструкция, закрепен към терена посредством
анкерни болтове и обшит с винил. Северно от слънцезащитното съоръжение е
поставена кабинка за видеонаблюдение с размери 2,50/2,50 метра и височина 3
метра, изпълнено от метална конструкция и РVС плоскости. В югозападната част на
поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038 е поставено друго слънцезащитно
съоръжение, тип навес, с приблизителни размери 12/6 метра, изпълнено от метална
конструкция и закрепено към терена чрез анкерни болтове, обшито с винил. Според
констативния протокол, на основание чл. 55 от Наредба № 7/2003г. за нормативи
за паркомясто, капацитетът на паркинга е под 100 места и на основание чл. 137,
ал.1, т.5 от ЗУТ представлява строеж от V категория. За него няма строителни
книжа.
На 19.06.2018г. същите служители на отдел „Контрол върху
строителството” при община Несебър са съставили два самостоятелни констативни
протокола (л.42 и 43). В първия констативен протокол са отразили, че в поземлен
имот с идентификатор 51500.505.1038 са разположени два преместваеми обекта:
слънцезащитно съоръжение, разположено в югозападната част на имота с размери
12/6 метра, изпълнени от метална конструкция и обшито с винил, нетрайно
прикрепено към терена и декоративна вятърна мелница в източната част на имота,
с размери диаметър 2 метра, височина 4 метра, също нетрайно прикрепена към
терена.
С вторият протокол е отразено, че на територията на другия
поземлен имот с идентификатор 51500.505.1036 също са разположени два
преместваеми обекта: слънцезащитно съоръжение в югозападната част на имота с размери
12/6 метра, изпълнено от метална конструткция и обшито с винил, нетрайно
прикрепено към терена и кабинка за видеонаблюдение, разположена северно от
слънцезащитното съоръжение с размери 2,50/2,50 метра и височина 3 метра,
изградено от метална конструкция и РVС плоскости, нетрайно прикрепена към
терена.
На 20.08.2018г. същите служители на отдел „Контрол върху
строителството” при община Несебър са извършили проверка на строеж, наречен от
тях „открит паркинг” находящ се в поземлени имоти с идентификатор
51500.505.1036 и 51500.505.1038, собственост на „Слънчев бряг” АД. Като
извършител на строежа в констативния акт е посочен жалбоподателя, а източникът
на тази информация е договорът за наем. Строежът, предмет на проверката е
описан като паркинг с площ от 1 000 кв.м, изграден от каменни плочи,
щампован бетон и бетонови павета. След това е посочено, че достъпът до този
паркинг се осъществява посредством две метални бариери, чието разположение е
посочено на окомерна схема. Освен това е описано къде в имотите се намират
двете слънцезащитни съоръжения и кабинката за наблюдение. Заявено е, че имотът
е от V категория и че за строежа няма разрешение за строеж.
Това описание е заимствано от
административният орган в обжалваната заповед. Навсякъде в нея строежът е
наречен „Паркинг” с площ около 1 000 кв.м, както и на всякъде в заповедта
(мотиви и диспозитив) е описано, че достъпът до паркинга се осъществява от два
броя метални бариери, както и къде се намират слънцезащитните съоръжения и
кабинката за видеонаблюдение. Административният орган е приел, че строежът е
незаконен, тъй като няма разрешение за строеж. Позовал се е на разпоредбата на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и е наредил премахването му. В диспозитива обаче
строежът е описан точно по същия начин, както е описан и от констативния
протокол № 40/20.08.2018г., т.е. освен наименованието на строежа – паркинг,
площта му и материалите от които е изградена настилката, подробно е описано, че
достъпът до паркинга се осъществява от два броя метални бариери, както и
местонахождението на двете слънцезащитни съоръжения и кабинката за
видеонаблюдение, посочено е тези съоръжения от какво са изградени и най-накрая
се съдържа разпореждане отправено до жалбоподателя да разчисти терена.
По делото е представено писмо, изпратено от изпълнителния
директор на „Слънчев бряг” АД до управителя на „Ирида-71” ООД и до кмета на
община Несебър, постъпило в община Несебър на 27.08.2018г., в което се съдържат
възражения относно констатациите отразени в протокол № 40/20.08.2018г. с
твърдението, че за полагане на настилката от каменни плочи, щампован бетон и
бетонови павета не се изисква строителни документи и за това тази настилка не
следва да се третира като незаконен строеж. Освен това за имот поземлен имот с
идентификатор 51500.505.1038 се твърди, че има утвърдени строителни книжа.
Заявено е, че „Слънчев бряг” АД не е дало съгласие на наемателя „Ирида-71” ООД
да поставя два броя слънцезащитни съоръжения (тип навес), както и по отношение
на кабинка за видеонаблюдение, а ясно е посочено, че наемателят „Ирида-71”ООД,
според собственика на имотите, е изградил слънцезащитните съоръжения и
кабинката. По отношение настилката на паркинга такова твърдения няма.
На 24.04.2008г. е издадено разрешение за строеж № 3 (л.98), с
което се разрешава на „Слънчев бряг” АД да изгради строеж „Ремонт и подмяна на
настилките на алеи от о.т.566 до о.т.660 (Алея към р.”Фрегата”) и от о.т. 566
до о.т. 643 (западно от УПИ І, кв. 54 по плана на к.к. „Слънчев бряг”). Към разрешението за строеж са представени обяснителна
записка, количествена сметка за СМР, протокол № 1 от 19.03.2008г., отразяващ
решение, взето от ОбЕСУТ и трасировъчен план.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от
заключението по която се установява, че поземлен имот с идентификатор
51500.505.1036 според КККР на гр. Несебър е с предназначение урбанизирана
територия и начин на трайно ползване за друг вид застрояване, а според плана за
регулация на к.к. „Слънчев бряг”, одобрен със заповед № 105/07.12.2000г. на
кмета на община Несебър, имотът представлява УПИ І, кв.63 и е отреден за
„ресторант и обслужващи функции”. Другият поземлен имот с идентификатор
51500.505.1038 според КККР е урбанизирана територия с начин на трайно ползване
за второстепенна улица, а според регулационния план на к.к. „Слънчев бряг”,
имотът също е улица с о.т. 609, 608, 607 и др., като тази улица е създадена в
регулационния план за да обслужва другият поземлен имот с идентификатор
51500.505.1036 (УПИ І).
Вещото лице подробно е описало какви съоръжения е намерило в
обекта: бариера, една кабинка за охрана, която е описана като преместваем
обект, освен това вещото лице е посочило за нея, че не е предмет на обжалваната
заповед, тротоар с настилка от щампован бетон по източната страна на уличното
платно, улично платно с настилка от бетонови павета, кръгла бетонова ваза,
слънцезащитен навес с размери 12,30/4,85м., намиращ се в югозападния край на
поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038, изпълнен от стоманени профили,
закрепени към терена с анкерни болтове и покритие винил; оформен завършек в
южната част на кръговото улично платно с настилка от щампован бетон; подход към
бившия кораб-ресторант „Фрегата” с настилка от каменни плочи, която е доста
амортизирана и кърпена; втора бариера в зона около средата на подхода към
ресторанта, втори слънцезащитен навес с размери 12,83/5,60м, монтиран в
югозападния край на поземлен имот с идентификатор 51500.505.1036, който е
изпълнен от същите материали, както и другия навес и кабина за видеонаблюдение
с размери 2,45/2,44м, поставена на 0,60м. северно от втория слънцезащитен навес
върху изравнена повърхност на терена, без видими белези да е свързана с него.
На терена липсват начертани паркоместа. Според вещото лице на
място поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038 представлява улица с платно
за движение и един тротоар от източната страна, а другият поземлен имот с
идентификатор 51500.505.1036 представлява частично ограден терен (ограда от
телена мрежа и колове) с премахнат ресторант- кораб и настилка от каменни плочи
на варов разтвор, които са били подход към ресторанта. Върху този имот е
изградена втората бариера, вторият слънцезащитен навес и кабинката за
видеонаблюдение. Вещото лице е категорично, че кабинката за видеонаблюдение
може да се отдели от мястото, където е поставена, без да се разрушава или
разваля.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че
настилката от каменни плочи видимо е стара. Посочи, че както кабинката за
видеонаблюдение, така и слънцезащитните навеси могат да се демонтират и да се
ползват на друго място със същата функция. Единствено според вещото лице
бариерите не могат да се демонтират. Вещото лице посочи, че една от бариерите,
която е на подхода към ресторанта, според него е ненужна, тъй като логически не
може да се изведе извод, защо е поставена там (на това място не може да влезе
кола). При разпита вещото лице заяви, че когато бил на оглед в обекта нямало
коли. Огледът е извършен през месец май 2019г. Вещото лице посочи, че регулационният
план е приложен на терен.
Обжалваната заповед е съобщена на „Ирида-71” ООД по пощата на
17.10.2018г. (л.15). Жабата сезирала съда е подадена чрез административния
орган на 29.10.2018г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях.
В процесния случай заповедта е издадена от И.Г., зам.кмет
„Бюджет и финанси” .
Със
заповед № 2/20.09.2018г. председателят на общинския съвет Несебър е
командировал кмета на община Несебър Н. Д. в Истанбул и Тбилиси за периода
12.10.2018г.-16.10.2018г. за участие в празника на града и културен обмен на
опит и бизнес практики от побратимени градове.
С
друга заповед № 1497/28.09.2018г. кметът на общината е разрешил отпуск на В.Б.–
зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост” при община Несебър за
периода 28.09.2018г.-12.10.2018г., включително.
Със
заповед № 1861/16.11.2015г. кметът на община Несебър е наредил за времето, през
което не упражянава правомощията си на кмет да бъде заместван от В.Б., като
периодът на заместване се определя въз основа на завялението за ползване на
отпуск или друг документ, оправдаващ обективните причини за отсъствието на
кмета. В същата заповед е разпоредено, че при отсъствието на В.Б.кметът следва
да бъде заместван от И.Г. – зам.-кмет „Бюджет и финанси”, като периодът на
заместване се определя от заявлението на В.Б.за отпуск, болничен и др.
Въз
основа на тези доказателства следва да се направи извод, че обжалваната
заповед, издадена на 12.10.2018г., е постановена от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия към този момент, предоставени му въз основа на
заместване.
Заповедта
съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й.
В
диспозитива на заповедта строежът, предмет на премахване е описан по начин, че
в него са включени множество съоръжения, които не представляват строеж по
смисъла на ЗУТ. Съдът счита, че при постановяване на обжалваната заповед е
нарушена процедурата, като органът механично е смесил производството по
премахване на незаконен строеж с производството по превахване на преместваем
обект. Нарушен е и материалния закон, защото на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахване както на строеж, така и на преместваеми обекти. Нарушението
на материалния закон се изразява и в това, че за част от строежа има издадено
разрешение за строеж.
Съгласно
§ 5 т.38 от ДР на ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74
ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Според
§ 5 т.80 от ДР на ЗУТ "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може
след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост
и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Описанието
на процесния строеж, освен неясно, съдържа разпореждане за премахване на
слънцезащитно съоръжение тип „навес” с приблизителни размери 12/6 м, с метална
конструкция, която е закрепена върху терена с анкерни болтове. По този начин са
описани два навеса, които са включени в строежа, разпореден за премахване.
Освен това, заповедта съдържа нареждане да бъде премахната кабинка за
видеонаблюдение с приблизителни размери 2,50/2,50 м и височина 3 м, която също
е с метална конструкция, облепена с РVС
плоскости. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза тази кабинка също има всички характеристики на преместваем обект.
Преместваемите обекти се премахват по реда на чл.57а от ЗУТ, както и въз основа
на процедурата, регламентирана в съответната местна наредба, докато незаконните
строежи се премахват по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ. Макар и в двата случая
един и същи орган да е компетентен да извърши премахването, законовата
процедура е различна и тя не бива да се смесва.
Процесното
производство е започнало по начин, който навежда на извод за първоначално
иницииране на две процедури, тъй като административният орган е съставил
констативни протоколи отделно за паркинга и други за преместваемите обекти.
Впоследствие обаче органът е обединил всички обекти в едно и е постановил да
бъде премахнат паркинг ведно с 2 бр. метални бариери, 2 бр. навеси, една
кабинка за видеонаблюдение. Но в основанията за нареденото премахване е
посочена само нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, в която е описана
предпоставка за премахване на незаконен строеж. Липсва позоваване на чл.57а от ЗУТ, където са регламентирани основанията за премахване на преместваеми обекти.
На
следващо място съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна и поради
неяснотата на обекта, който подлежи на премахване. Това нарушение е съществено,
тъй като неясното дефиниране на незаконния сроеж ще обуслови невъзможност за
изпълнение на заповедта. Тази неяснота произтича от гореописания порок във
връзка със смесването на процедурата по премахване на преместваеми обекти и
процедурата по премахване на незаконни строежи. Освен това, доколкото заповедта
не е придружена със скица, която да е неразделна част от нея, а същевременно
паркингът на площ от 1 000 кв.м в действителност е разположен частично
върху два различни имота, не може да се определи какви са границите на терена
на този паркинг. При съставяне на констативните протоколи е изготвена окомерна
скица, която не е неразделна част от заповедта, а освен това е абсолютно
недостатъчна поради неточността си и поради липса на точни координати, да служи
за ориентир за това какви са границите на паркинга, чието премахване е
наредено.
Заповедта
е незаконосъобразна още поради това, че не е установено кое е лицето, което е
извършило незаконния строеж. От събраните доказателства се налага изводът, че
жалбоподателят е определен за извършител на строежа, защото има сключен договор
за наем със собственика на имотите. Жалбоподателят действително е сключил
договор за наем със „Слънчев бряг” АД за временно и възмездно ползване на част
от имот с идентификатор 51500.505.1036 (279 кв.м от общо 1 013 кв.м, заключени
между точки 11-25 от геодезическо заснемане, представляващо Приложение 1 към
договора) и на част от имот с идентификатор 51500.505.1038 (549 кв.м, заключени
между точки от 1 до 10 от същото геодезическо заснемане). В договора изрично е
посочено, че първият имот е с трайно предназначение „за друг вид застрояване”,
а вторият имот е второстепенна улица. В договора още изрично е записано, че
наетите части от двата имота ще бъдат използвани за организиране на сезонен
паркинк, като наемателят няма възможност да променя предназначението. От този
договор, както и от писмо на „Слънчев бряг” АД до управителя на жалбоподателя
„Ирида 71” ООД и до кмета на община Несебър от 27.08.2018 г. може да се направи
извод, че отдадената под наем територия е била организирана като паркинг преди
да бъде отдадена под наем. Това означава, че липсват категорични доказателства
жалбоподателят да е извършвал каквито и да е действия, насочени към
видоизменяне на терена, които по смисъла на ЗУТ представляват строеж.
От
посоченото по-горе писмо на изпълнителния директор на „Слънчев бряг” АД се
установява още, че жалбоподателят е поставил единствено двете слънцезащитни
съоръжения тип „навес”, които са захванати за терена с анкерни болтове, т.е.
жалбоподателят може да носи отговорност за поставянето на тези два преместваеми
обекта, които са включени в заповедта за премахване, но не като преместваеми
обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ, а като незаконни строежи, което е друга
незаконосъобразност на заповедта, обсъдена по-горе в решението.
Съгласно
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или части от него са незаконни, когато е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.
За
част от терена наречен в обжалваната заповед „паркинг“ е издадено разрешение за
строеж №3 от 24.04.2008г.(л.98) на
„Слънчев бряг” АД. При съпоставка на графичната част на проекта и описанието на
настилката, която се предвижда да бъде поставена въз основа на издаденото
разрешение за строеж (обяснителна записка на л.107) с графичната част на СТЕ и
описанието на настилката възприето от вещото лице при огледа се установява
съответствие между разрешеното строителство и предвиденото за премахване такова
(вида настилка и по-голямата част от терена съвпадат), което прави оспореният
акт материално незаконосъобазен.
По
изложените съображения обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да
бъде отменена.
Разноски следва да се присъдят в полза
на жалбоподателят, но такива не са претендирани.
Мотивиран
от горното, съдът Административен съд Бургас, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Ирида – 71” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, район „Триадица”,
Краище, бл.25,вх.Б, ап.21, представлявано от адв.Д.М., заповед №
1497/12.10.2018г. на кмета на община Несебър.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: