Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 542 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове, както следва: главни искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и евентуално предявени искове с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „М.и.” ЕООД, твърди, че на 15.09.2012 г. сключил с ответника - „А.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са определени по вид и количество в Оферта на Изпълнителя, представляваща приложение № 1 към договора, ведно със съответните количествено стойностни сметки. Ответникът поел насрещно задължение да заплати възнаграждение за изпълнената работа в размер, определен съгласно действителните количества на извършените СМР и при съобразяване на единичните цени за отделните видове работа, посочени в приложение № 1. Ищецът посочва, че страните са постигнали съгласие, че уговорената работа ще се изпълни на два етапа – етап 1 и етап 2, който е с два подетапа – подетап 2.1. и 2.2. На 20.06.2013 г. между страните е подписан анекс, с който се променят видовете СМР, които следва да се изпълнят в етап 2, като те са определени в приложение № 2, което представлява неразделна част от анекса, ведно с количествено стойностните сметки. Ищецът заявява, че е извършил всички СМР, които са му възложени като част от етап 1 и етап 2. Твърди, че ответникът е заплатил дължимото възнаграждение за изпълнените работи по етап 1 и по подетап 2.1., но не е заплатил изцяло възнаграждението за извършените СМР, които са част от подетап 2.2. Размерът на неплатеното задължение възлиза на 100 000 лв.
Ищецът посочва, че в хода на строителния процес се наложило извършването на допълнителни работи при изпълнение на подетап 2.2., които не са били предмет на сключения договор за изработка, но са били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Ищецът заявява, че е изпълнил всички допълнително необходими строително-монтажни работи, които са описани в съставен на 13.11.2013 г. протокол. Тези работи са приети от фирмата, осъществяваща инвеститорския контрол и строителния надзор на ответника, но последният не е заплатил дължимото възнаграждение за тях, което е в размер на 216 721, 03 лв.
Ищецът твърди, че в хода на строителния процес се наложило извършването на още допълнителни работи, които не са били предмет на сключения договор за изработка, но са били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Ищецът заявява, че е изпълнил всички допълнително необходими СМР като етап 3 от строителството. Те са описани в съставен на 13.11.2013 г. протокол. Ищецът сочи, че и тези работи са приети от фирмата, осъществяваща инвеститорския контрол и строителния надзор на ответника. Дължимото възнаграждение за извършване на посочените СМР възлиза на сумата от 146 355, 60 лв. Част от това задължение е погасено чрез прихващане, извършено с протокол-споразумение от 28.04.2014 г., подписан от двете страни по сделката. Към момента неплатената част от задължението възлиза на сумата от 10 718, 20 лв.
Ищецът посочва, че разходите, които той е извършил, за да изпълни всички допълнително необходими строително-монтажни работи на обекта възлизат на сумата от 227 439, 23 лв., като така изпълнената работа, ако се приеме, че не е възложена с договор, е била предприета от него уместно и в интерес на ответника.
Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са част от подетап 2.2., което възнаграждение се дължи на основание сключен между страните договор за изработка от 15.09.2012 г., сумата от 227 439, 23 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са част от подетап 2.2. и етап 3, които са възложени допълнително и са били необходими за завършване на обекта, което възнаграждение се дължи на основание сключен между страните договор за изработка от 15.09.2012 г. Ищецът моли съдът ако установи, че сума в размер на 100 000 лв. не е отнесена за погасяване на задължението за възнаграждение за допълнително възложени работи от етап 3, то тогава да осъди ответника да му заплати сумата от 327 439, 23 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са част от подетап 2.2. и етап 3, които са възложени допълнително и са били необходими за завършване на обекта, което възнаграждение се дължи на основание сключен между страните договор за изработка от 15.09.2012 г.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главния иск за присъждане на сумата от 227 439, 23 лв., да осъди ответника да му я заплати като представляваща стойността на направените разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, чието изпълнение е необходимо и е извършено уместно и в интерес на ответника, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане. Ищецът моли съдът ако установи, че сума в размер на 100 000 лв. не е отнесена за погасяване на разходите за извършване на допълнителните строителни работи от етап 3, то тогава съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 327 439, 23 лв., представляваща стойността на направените разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, чието изпълнение е необходимо и е извършено уместно и в интерес на ответника, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „А.” ЕООД, ги оспорва. Твърди, че е заплатил изцяло на ищеца възнаграждението, което му се дължи за тези строително-монтажни работи, които той реално е извършил на процесния обект в изпълнение на сключения между страните договор за строителство. Заявява, че извън строителните работи, уговорени с договора от 15.09.2012 г., на ищеца не е възлагано извършването на други допълнителни дейности по обекта, като не се е появила и необходимост от изпълнение на каквито и да е други СМР. Такива не са и извършвани. Посочва, че не е приемал каквито и да е изпълнени от ищеца допълнителни строителни работи. Твърди, че една част от строителните работи на обекта са изпълнени от друго юридическо лице, различно от ищеца – от „С.“ ЕООД. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за получаване на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Третото лице помагач - ЕТ „К.Г.-К.“, оспорва предявените
искове и моли те да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по главния иск е претенция на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.
По делото не е спорно, че между „А.” ЕООД, като възложител, и „М.и.” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в
производството писмен договор от 15.09.2012 г., който е подписан от двете
страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за
изработка, а именно за вида на работата, която изпълнителят се задължава да
извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се
задължава да заплати за извършената работа.
По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да
извърши строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Реконструкция на рибовъдно
стопанство“, находяща се в УПИ I от кв. 1 на с. Беден. Съгласно постигнатата между страните уговорка на чл. 2 от договора видът и
количеството на строителните дейности, които се възлага да бъдат извършени от
изпълнителя са определени в приложение № 1 към договора, представляващо оферта
на изпълнителя, което е неразделна част от сделката и от което се определя
съдържанието на основното задължение, което възниква по договора за изработка в
тежест на изпълнителя. В това приложение строителните работи, които се възлагат
за изпълнение на ищеца, са разделени според момента, в който следва да бъдат
извършени съобразно последователността за това, която трябва да бъде следвана в
процеса на строителство – разделени са на СМР, които ще бъдат извършени в етап
1 и етап 2, който от своя страна е разделен на два подетапа – 2.1. и 2.2. Съдържанието на това приложение е частично
изменено с анекс от 20.06.2013 г. към договора, който също е подписан от двете
страни по сделката и обективира тяхната воля за изменение на договора в частта, касаеща задължението на изпълнителя за извършване на
конкретно възложените СМР, като е променено времето и момента, в който трябва
да се изпълнят част от първоначално уговорените количества СМР, които са
част от подетапи 2.1. и 2.2. от втория етап на
строителство, като е уговорено те да се изпълняват така, както е посочено в приложение
№ 2, което е
неразделна част от анекса от 20.06.2013 г. към сключения на 15.09.2012 г.
договор. С чл. 6 от сключения между
страните договор и приложение № 1 към него страните са постигнали съгласие и за
съдържанието на другото съществено задължение по сделката за изработка, което е
това, което възниква за възложителя да заплати възнаграждение за извършената
работа, като са уговорили, че размерът
на общо дължимото възнаграждение ще се определя по единични цени, които са
посочени в приложение № 1 към договора, въз основа на действително изработените количества СМР. Това
означава, че какви са правата и
задълженията, които са възникнали за възложителя и изпълнителя по силата на
сключения на 15.09.2012 г. договор, включително какви са по вид и количество
конкретните строителните дейности, които изпълнителят се е задължил да извърши,
се определя както от клаузите на самия писмен договор, но така също и от съдържанието
на приложение № 1 към договора и приложение № 2 към анекс от 20.06.2013 г. за изменение на договора,
които представляват неразделна част от съдържанието
на сделката за изработка. Ето защо и при извършване на преценка дали описаните
в исковата молба строителни дейности, за чието извършване се претендира
заплащане на възнаграждение, са възложени на ищеца по силата на договора за
изработка от 15.09.2012 г., който се заявява като правопораждащ
предявеното вземане факт, съдът трябва да съобрази отделните видове работи,
които са описани в представените по делото документи, представляващи приложение
№ 1 и № 2 към договора.
При съобразяване на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба е
видно, че една част от СМР-та, за извършване на които се претендира
възнаграждение в настоящия процес, се твърди да са включени в строителните
работи, които са описани в приложение №
1 и № 2 към договора от 15.09.2012 г. Това са тези, които
са изброени в част III от обстоятелствената част на исковата молба. При сравняване на
видовете и количества работи, които са описани в исковата молба и тези,
изброени като такива, които следва да бъдат извършени в подетап 2.2. от етап 2 на строителството на обекта в приложение № 2, което е неразделна част от анекс от 20.06.2013
г. към договора, е видно, че те напълно съвпадат като вид и количество. Това
означава, че посочените строителни работи са такива, които се доказва, че са възложени за извършване от ответника на ищеца
по силата на сключения на 15.09.2012 г. договор.
При съобразяване
на твърденията на ищеца, на които той основава претенциите си, е видно, че той
претендира да му бъде присъдено възнаграждение и за извършени от него
строително-монтажни работи, които не са включени в приложение № 1 и № 2 към
договора за изработка от 15.09.2012 г., а са такива,
които му е възложено да извърши допълнително в процеса на строителство. Това са
тези работи, които са описани в част IV и V от
обстоятелствената част на исковата молба. За да се приеме, че тези строителни
дейности са предмет на сключен договор за изработка, трябва да бъде доказано
или че между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за това, че
ответникът възлага, а ищецът приема да извърши тези работи, или да се установи,
че те са технически необходими за завършване на цялостната работа, която е
възложено да се изпълни с договора за изработка, сключен на 15.09.2012 г.
Тогава, когато се касае за допълнително изпълнени СМР, които нямат
самостоятелен характер, а имат обслужващо значение по отношение на цялостния
строеж, който следва да бъде завършен и тяхното извършване е станало
необходимо, за да може изработеното да отговаря на действащите строителни
правила и норми и с оглед на това да бъде прието от компетентните контролни
органи в областта на строителството, се приема, че тези работи представляват
част от вече възложеното със сключения договор за изработка, а не нещо
различно, което да се квалифицира като изменение на вида и обема на
задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази сделка. Ето
защо и за да се счете, че такива дейности са възложени за извършване по силата
на сключен договор за изработка, не е необходимо да бъде изразявано последващо съгласие за това от двете страни по него. В този
смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
241 от 09.03.2017 г., постановено по т. д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о.,
Решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о.
По делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че между страните по договора за изработка от 15.09.2012 г., впоследствие, след неговото сключване, е постигнато съгласие за това, че „А.” ЕООД възлага на „М.и.” ЕООД извършването на каквито и да е допълнителни СМР, които не са били включени в тези, които са възложени със сключената сделка. Нито едно от писмените доказателства, които са приети в производството, включително представените четири протокола за допълнително изпълнени работи от 13.11.2013 г., в които са описани точно процесните СМР, не са подписани от представител на ответника „А.” ЕООД, поради което и от тях не се установява изразена от това юридическо лице чрез негов представител воля да възложи на ищеца да извърши спорните строителни дейности на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“ в с. Беден. Тези документи са подписани освен от представител на ищеца само от търговец, упражняващ дейност по строителен надзор на обекта, който е физическото лице, извършващо търговска дейност като ЕТ „К.Г.-К.“. Този субект обаче не е оправомощен от ответното дружество да изразява от негово име и за негова сметка воля да възлага извършването на конкретни строителни дейности за изпълнение – такова оправомощаване не е направено с нито една клауза от сключения между тези лица на 01.10.2012 г. договор за възлагане извършването на строителен надзор на процесния строеж, като то не произтича и от разпоредбите на ЗУТ, в които са посочени правомощията на лицето, упражняващо строителен надзор, сред които липсва това по възлагане извършването на допълнителни строителни дейности на изпълнителя на строежа. При тълкуване на клаузите на договора от 01.10.2012 г., с които страните се съгласяват какви права и задължения ще възникват за ЕТ „К.Г.-К.“ по силата на тази сделка, както и при съобразяване на нормата на чл. 166 ЗУТ, в която е предвидено какви са задълженията на лицето, изпълняващо строителен надзор в процеса на строителство, се налага извода, че този търговец има права и задължения да извършва само дейности в хода на изпълнение на сключения между страните договор за строителство, отнасящи се до контрол за точното и качествено изпълнение на вече възложени СМР, включително да дава предписания в тази връзка, но няма правото да възлага от името на възложителя извършването на някакви допълнителни дейности, които не са предвидени в проекта и в сключения договор за изработка /в чл. 3.2.5. и чл. 3.2.7. от договора от 01.10.2012 г. изрично е посочено, че ЕТ „К.Г.-К.“ няма право да изменя одобрения за строежа проект/.
По делото са представени и четири броя фактури, издадени през месец октомври 2018 г., които също не са подписани от представител на ответното дружество, който е възложител по договора и следователно не обективират негово изявление за съгласие относно извършването на описаните в тях СМР и заплащане на възнаграждение за това на ищеца, който е издател на тези фактури. От направените от вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ изводи се установява, че тези фактури не са осчетоводени от ответника, което действие, ако беше извършено, щеше да има характер на признание от този правен субект, в качеството му на възложител, че е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на описаните във фактурите СМР и при възнаграждение, което се следва на изпълнителя в размера, посочен в тези счетоводни документи. Трябва да се посочи и това, че посочените четири фактури са издадени през 2018 г., което като време е почти пет години след датата, на която ищецът твърди, че е извършил строителните дейности, за които претендира заплащане на възнаграждение, и е непосредствено преди подаване в съда на исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото. Този факт е такъв, от който може да се заключи, че ищецът не е водил редовно счетоводството си по отношение на тези фактури, както и че те са съставени с оглед на процеса, поради което ищецът изобщо не може да се ползва от тях като доказателства по настоящото дело.
Липсата на писмен документ не влияе на действителността на сделката за изработка, доколкото тя е неформална и писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Такива обаче в случая не могат да бъдат свидетелските показания. Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства възнаграждението, което е уговорено да се дължи за строително-монтажните работи, които се твърди да са допълнително възложени, е в размер над 5 000 лв. Това означава, че и стойността на договора за изработка, който се твърди, че е сключен между страните по спора допълнително, след сключване на договора от 15.09.2012 г., е на стойност над 5 000 лв., която се определя от размера на уговореното с него възнаграждение, което е дължимо от възложителя на изпълнителя. Установяването на договори на стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК. Ето защо и съдът не обсъжда събраните в производството доказателства чрез разпита на свидетели, по отношение на това дали от техните показания се установява факта на сключване на договор за изработка между ищеца и ответника с предмет възлагане на допълнителни СМР и какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по него.
По делото е
представена и една фактура, която е фактура № 331/ 27.8.2013 г., издадена от
ищеца за сумата от 100 000 лв., която не е подписана от представител на „А.” ЕООД, но от изводите
на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ се установява, че е
осчетоводена от това дружество. Освен това в производството е прието като
доказателство и преводно нареждане от 27.08.2013 г. за извършено плащане от
ответника в полза на ищеца на сума в размер на 120 000 лв., като от вписаното в
този документ основание за плащане е видно, че то е за погасяване на
задължението на ответника по фактура № 331/ 27.8.2013 г. Извод за това, че
задължението по посочената фактура е погасено от ответника с извършено на
27.08.2013 г. плащане е направен и от вещото лице в заключението на извършената
ССЕ. С оглед на това съдът трябва да отговори на
въпроса дали с осчетоводяването на тази фактура и с плащането на отразеното в
нея задължение ответникът е изразил съгласие да възложи на ищеца извършване на допълнителни
СМР от етап 3, както се твърди в исковата молба, и да му заплати възнаграждение
за това в посочения в нея размер. В тази връзка съдът съобразява, че във
фактура № 331/ 27.8.2013 г. е посочено, че тя се издава за задължение по
авансово плащане на СМР – Реконструкция на рибовъдно стопанство- етап III, но в нея не са
конкретизирани по никакъв друг начин
СМР-тата, за изпълнение на които сумата от 120 000 лв. се
дължи авансово. С оглед на това съдът няма как да направи заключение, че
осчетоводявайки тази фактура и заплащайки задълженията по нея ответникът се е
съгласил да възложи на ищеца някакви допълнителни строителни работи, които не
се включват в тези, които е уговорено да се възлагат с писмения договор от
15.09.2012 г., особено когато този факт се оспорва в процеса от ответника, а и
предвид липсата на каквито и да е други доказателства, от които да се
установява, че на ищеца е възлагано извършването на дейности по етап 3 от
строежа „Реконструкция на рибовъдно стопанство“. Освен това, трябва да се
посочи, че фактът по възлагане изпълнението на дейности по етап 3 на ищеца от
ответника се опровергава от всички други събрани в процеса доказателства. На
първо място това се опровергава от самите уговорки, постигнати между страните в
сключения договор за изработка и анекс 1 към него, от които е видно, че към
27.08.2013 г., когато се твърди, че е заплатен аванс за започване изпълнението
на етап 3 от строежа, още не е изтекъл уговореният срок за завършване на
предходния етап от строителството, който е етап 2 – крайният срок за
приключване на първия подетап от него - 2.1., е 30.07.2013 г. и той реално е
завършен на 15.08.2013 г., когато от двете страни е подписан обобщен приемо-предавателен протокол за това, а крайният срок за
приключване на втория подетап 2.2. е чак до 01.11.2013
г. Заплащането на аванс за извършване на строителни работи от етап 3 месеци
преди да е приключил предхождащия го етап на строителство е действие, което е
напълно нелогично при прилагане на опитните правила, поради което и съдът
счита, че то няма как да се е осъществило. Наред с посоченото, съдът кредитира
изводите на вещите лица, направени в заключението на изготвената тройна
съдебно-техническа експертиза относно това в какво се състои етап 3 от
строителството на процесния обект и кога като време е
извършено то, които са направени след преглед на пълната строителна
документация, данните от която са анализирани от експертите при прилагане на
специалните знания, коите те имат, а съдът няма. От
тях се установява, че дейностите, които се включват в етап 3, който е изпълнен
на строежа, са такива по надстрояване на люпилня – складове, лаборатория и
битов персонал, като неговото извършване е разрешено със заповед № 3/
28.10.2016 г. за промяна на разрешителното за строеж, което като време е много
след датата, на която ищецът твърди, че са изпълнени СМР по етап 3 и му е
платен аванс за това /в исковата молба се сочи, че всички СМР по етап 3 са
изпълнени през месец ноември 2013 г/. Вещите лица сочат също, че този етап от
строителството реално е извършен в много по-късен момент от етап 1 и етап 2 –
през 2018 г. от дружество, напълно различно от ищеца, което е „И.Г.“ ООД /л.
390 и л. 393 от делото на СГС/. Ето защо и при анализ на всички събрани в
производството доказателства във връзката им едно с друго, се налага извода, че
с действията по осчетоводяване на фактура № 331/ 27.8.2013 г. и по заплащане на
задължението, за което тя е издадена, „А.” ЕООД не е изразил съгласие за възлагане на ищеца
извършването на етап 3 от процесния строеж, нито пък
СМР, които са описани в исковата молба като такива, които са част от етап 3 от
процеса на строителство.
Постигане на
съгласие за извършване на строително-монтажните работи, които ищецът твърди, че
са му възложени допълнително като част от етап 3 от изпълнението на строежа, не
се установява и от имейли, които се намират от л. 127 до л. 147 от делото на
СГС и представляват електронни документи, представени в производството
възпроизведени на хартиен носител съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК. От
съдържанието на тези имейли се установява, че голяма част от тях представляват
разменена между страните по процесната сделка за
изработка кореспонденция за уточняване на начина на извършване на определени
строителни дейности, на тяхното местоположение, на вида на използвани материали
и начина на изграждане на определени детайли. В
тези имейли обаче няма направени изявления на която и да е от двете страни по
договора, от които да може да се заключи, че описаните в тях работи не са част
от тези, които са възложени за извършване със самия договор за изработка, а
представляват нови работи, чието изпълнение не е уговорено с договора. От
съдържанието на един от представените имейли, който е от 26.08.2013 г., изпратен
от представител на ответника до електронната поща, използвана от ищцовото дружество, е видно, че с него се изпраща един
прикачен файл. От наименованието на този файл може да се заключи, че той
представлява количествена сметка за работи от етап 3, но от представените по
делото доказателства не може да се установи точно какво е съдържанието на този
файл, защото имейла от 26.08.2013 г. е представен от ищеца възпроизведен на
хартиен носител три пъти, като при отделните представяния към него има
приложени различни по съдържание документи – към първия препис на този имейл е
представена таблица, наименувана „рекапитулация“ и таблица, наименувана „етап
3“ /л. 143 и л. 144 от делото на СГС/, а към третия препис от този имейл е
представен документ, наименуван „количествена сметка“ / л. 147 от делото на
СГС/. Това създава неяснота относно съдържанието на изпратения с имейла файл,
която не може да се отстрани при анализ на тези доказателства с другите,
представени по делото и следователно не може да се направи категоричен извод за
съдържанието на този електронен документ. Дори и да се приеме, че файлът,
изпратен с имейла от 26.08.2013 г., има съдържанието, което е отразено в някой
от описаните документи, отново не може да се направи извод, че с този имейл ответното
дружество, от което той изхожда, е изразило воля за възлагане точно на
строителните дейности, които са описани в исковата молба като част от етап 3 от
изграждане на строежа. Това е така, тъй като строителните работи, описани както
в таблицата, наименувана „рекапитулация“, така и в таблицата, наименувана „етап
3“, и в документ, наименуван „количествена сметка“, се различават по вид и
количество с процесните СМР-тата,
за които ищецът претендира възнаграждение като част от етап 3 от
строителството, сред които няма нито направа на ограда, нито монтиране на
оборудване на цех за преработка на пъстърва.
На следващо
място съдът трябва да отговори на въпроса дали строителните дейности, които
ищецът твърди да е извършил и които са описани в част IV и V от обстоятелствената част на исковата молба, се считат възложени за
изпълнение от ответника на ищеца по силата на сключения договор от 15.09.2012
г., като извърши преценка за това какъв е техният характер и оттам дали те представляват
работи, които имат обслужващо предназначение по отношение на тези, които са
договорени, и дали тяхното изпълнение е станало необходимо с оглед действащите
технически правила в процеса на строителството, защото само в тази хипотеза те
биха се считали за възложени и без да е сключено споразумение, с което да е
изменен вида на първоначално договорената между страните по спора работа или
отделен нов договор за тяхното възлагане за изпълнение на ищеца.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че претендираните от ищеца допълнителни строителни работи, които не са включени в тези, възложени е договора от 15.09.2012 г., са такива, чието извършване е станало технически необходимо за завършване на цялата възложена работа и за приемане на изработеното от компетентните контролни органи в областта на строителството. Напротив от изводите на вещите лица, направени в заключенията както на първата единична СТЕ, така и на тройната СТЕ и на допълнителната единична СТЕ, се установява обратното. Всички назначени по делото вещи лица правят един и същи категоричен извод, че не се установява технологична необходимост от извършване на каквито и да било допълнителни количества СМР, извън тези, възложени по договора, тъй като последните са напълно достатъчни за завършване на строежа и за въвеждането му в експлоатация /изводите в заключенията на л. 236, л. 393 и от л. 651 до л. 655 от делото на СГС/. Вещото лице Ф.Р., изготвило допълнителната СТЕ, прави и изричен извод за това, че процесният строеж би могъл да бъде завършен така, както е възложен, без да бъдат извършвани определени конкретно посочени от ищеца действия. Съдът кредитира изводите на вещите лица, защото те са мотивирани, направени са след преглед на цялата събрана в производството строителна документация и извършен оглед на място и са напълно еднопосочни, като в производството не са събрани доказателства, които да ги опровергават – ищецът прави единствено твърдения за това, че извършването на конкретни изброени от него работи, е било необходимо, но не представя никакви доказателства в тази насока. Необходимостта от извършване на допълнителните строителни работи, за да може процесният обект да бъде завършен и въведен в експлоатация, не произтича и от някое задължително предписание, дадено от участниците в строителството в заповедната книга. Такова би могло да бъде предписание на проектанта, който е един от участниците в процеса на строителство, има редица задължения, предвидени в ЗУТ, за изпълнение на които той отговаря, като сред тях са и тези да проектира строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед на тези задължения на проектанта и на това, че в закона е регламентирано, че той носи отговорност при неизпълнението им, в чл. 162, ал. 3 ЗУТ е предвидено и това, че всички негови предписания, които са свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект, и които се вписват в заповедната книга, са задължителни за всички останали участници в строителството, които трябва да ги спазят при изпълнение на строежа. В случая обаче такива предписания няма вписани в заповедната книга, водена за строежа, копие от която е представена по делото и която е проверена в оригинал от вещите лица, изготвили тройната СТЕ, които са установили същото.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че допълнително претендираните от ищеца като извършени работи нямат характер на такива, които да се считат възложени за извършване по силата на вече сключения договор за изработка от 15.09.2012 г. и за които да не е необходимо да бъде постигано последващо и изрично съгласие от двете страни по сделката за тяхното възлагане срещу заплащане на възнаграждение.
С оглед горното съдът намира, че по делото не се установи, че ищецът и ответникът са сключили договор за изработка с предмет извършването на тези строителните работи, които се твърди, че са допълнително възложени и които са описани в част IV и V от обстоятелствената част на исковата молба. След като не се доказа, че ищецът и ответникът са сключили договор за изработка с предмет посочените строителни работи, то се налага крайния извод, че главният иск по чл. 266 ГПК за заплащане на възнаграждение за тяхното извършване е неоснователен на предявеното основание, което с оглед заявения правопораждащ това вземане факт, е сключен между страните договор.
В производството се доказа, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по договор за изработка, с който те са постигнали изрично съгласие за това, че ответникът възлага, а ищецът приема да извърши само част от описаните в исковата молба работи, които са тези, изброени в част III от обстоятелствената част на исковата молба, който е приет като доказателство по делото.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за тези СМР, които се доказа, че са възложени за изпълнение на ищеца по силата на сключения на 15.09.2012 г. договор за изработка, освен постигане на съгласие по двата основни елемента на този вид сделка, което се доказа в процеса, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
За установяване на тези факти като доказателство по делото е приет обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., в съдържанието на който е удостоверено настъпване на определени факти от обективната действителност, които са изпълнението на конкретни видове и количества строителни работи на обектa „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с. Беден. С оглед на това този протокол има характер на частен свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила по отношение настъпването на удостоверените в него факти, само когато тези факти са неизгодни за неговия издател и тя важи в гражданския процес единствено срещу издателя, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. Посоченият протокол е подписан освен от представител на изпълнителя „М.и.” ЕООД, но също така и от представител на възложителя „А.” ЕООД, което дружество е кредитор на задължението за извършване на възложената работа. С оглед на това и предвид факта, че приемо-предавателния протокол от 18.12.2013 г. удостоверява факти, които са неизгодни за ответното дружество в процеса, каквито са тези на изпълнение от ищеца на описаните в него количества и видове СМР, трябва да се приеме, че той се ползват с материална доказателствена сила срещу ответника за удостоверените с него обстоятелства. От този документ съдът приема за доказано, че ищецът е извършил описаните в него строителни дейности на обекта, които видно от тяхната индивидуализация са точно тези, които са изброени в част III от обстоятелствената част на исковата молба и се доказа, че са възложени със сключения на 15.09.2012 г. договор за изработка. В обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., който е подписан от представител на „А.” ЕООД, това дружество е направило и изявление, че приема без възражения описаните в него строителни работи. Това означава, че по делото се доказа да са осъществени всички факти, при които в тежест на ответника възниква задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършените СМР. Размерът на дължимото възнаграждение е този посочен в обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката, поради което обективира направени от тях изявления за съгласие, че това е размерът на възнаграждението, което ще се дължи на изпълнителя за извършването на описаните в протокола работи. Той възлиза на сумата от 435 486, 28 лв. без ДДС.
Между страните
не е спорно, че в изпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждение
за тези строителните работи, извършени на обекта, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 335
486, 28 лв. Това се твърди от ищеца в исковата молба, както и от ответника в
подадения отговор. Спорен обаче е въпросът дали останалата част от дължимото
възнаграждение в размер на 100 000 лв. е погасена чрез плащане. В тази връзка
съдът съобразява изводите, направени от вещото лице при отговор на задача 1 от
заключението на изготвената ССЕ, което след анализ на всички представени по
делото и съхранявани в счетоводството на страните платежни документи е
заключило, че ответникът е заплатил изцяло всички свои задължения по издадените
във връзка с изпълнението на процесния договор за
изработка фактури, включително и задължението за възнаграждение по обобщения приемо-предавателен
протокол от 18.12.2013 г. Това означава,
че задължението за заплащане на възнаграждение за изпълнение на СМР-тата, описани в този протокол, е изцяло погасено чрез
плащане. След като предявеното парично вземане е погасено от длъжника преди
завеждане на делото, то трябва да се приеме, че то не съществува към момента на
предявяване на иска с правна квалификация чл. 266 ГПК и този иск трябва да бъде отхвърлен за сумата от
100 000 лв. Следователно налице са предпоставките за отхвърляне изцяло на
предявения иск по чл. 266 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
възнаграждение за извършване на възложените със сключения договор СМР, както и
на тези, които са изпълнени допълнително на обекта и не са част от съдържанието
на този договор.
По предявения при
условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода, че предявеният главен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 266 ЗЗД е изцяло неоснователен, то в процеса се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правна
квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване на твърденията, направени от ищеца, се налага изводът, че той основава предявения от него евентуален иск за присъждане на сумата от 327 439, 23 лв., на следните обстоятелства: 1) че ищецът е извършил описаните в исковата молба строително – монтажни работи по изграждане на строежа „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с. Беден; 2) че ищецът е направил разходи за извършване на тези строителни дейности в размер на 327 439, 23 лв.; 3) че тези строителни работи са извършени без възлагане от ответника, който не се е противопоставил на това; 4) че описаните в исковата молба СМР са извършени уместно, в интерес на ответника. Това означава, че в случая ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и твърди, че отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чуждa работа без пълномощие. Следователно правната квалификация на предявения евентуален иск за заплащане на сумата от 327 439, 23 лв. е чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Доколкото при произнасяне по предявения главен иск съдът приема, че със сума в размер на 100 000 лв. не е погасено задължение за заплащане на възнаграждение по изпълнение на СМР-тата, възложени с договора от 15.09.2012 г. като част от етап 3, то искът, който е предявен на извънсъдебно основание, трябва да се разгледа за сумата от 327 439, 23 лв., а не за сумата от 227 439, 23 лв., както е заявено от ищеца в исковата молба.
За да се приеме,
че за ищеца е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, по делото трябва да се
установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на приложимата
правна норма: 1) едно лице да е предприело чужда работа - правни или материални
действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което тя се извършва;
2) у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение да я управлява и
това да е извършено доброволно, а не да е негово задължение по закон; 3)
чуждата работа да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в
чужд интерес.
Ищцовото дружество „М.и.” ЕООД твърди, че чуждата работа, която е извършило
представлява изпълнени от него строително-монтажни работи на обект „Реконструкция
на рибовъдно стопанство” в с. Беден, които работи
са описани по вид и количество в част IV и V от
обстоятелствената част на исковата молба.
По делото не е
спорно, че рибовъдното стопанство в с. Беден е собственост на ответника „А.” ЕООД, което означава, че той е този, който се ползва
от работата по извършване на строителните дейности на този обект и следователно
тя представлява чужда работа по отношение на ищеца по смисъла на чл. 61 ЗЗД.
Доколкото по
делото се доказа, че между страните по спора не е постигнато съгласие за
сключване на договор за изработка, с който тези строителни дейности да са
възложени за извършване от ответника на ищеца и да е уговорен размер на
възнаграждение, който ще се дължи за тяхното изпълнение, то трябва да се
приеме, че работата, която се твърди да е предприета от „М.и.” ЕООД, не му е
възложена от ответника, който е правният субект, който се ползва от нея.
Следователно тази работа представлява чужда работа, водена без пълномощие по
смисъла на чл. 60 и чл. 61 ЗЗД и отношенията между лицето, което я е предприело
и това, което се ползва от нея трябва да се уредят по правилата на извъндоговорната, а не на договорната отговорност, която
предполага наличие на сключен договор по възлагане на конкретната работа,
какъвто в случая липсва.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе по това дали от събраните в производството доказателства се установява, че строителните работи, за разходите по извършване на които ищецът иска да бъде обезщетен, са изпълнени, както и дали те са изпълнени от него, които въпроси са спорни между страните в производството. За доказване на тези факти по делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателства и са изслушани няколко експертизи.
Реалното извършване от ищеца на процесните СМР на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с. Беден не се
установява от приетите като доказателства по делото четири протокола за
допълнително изпълнени работи от 13.11.2013 г., намиращи се на л. 52, л. 54-55, л. 57 и л. 61 от делото на ОС-Пловдив. В съдържанието на тези писмени документи е
удостоверено настъпване на определени факти от обективната действителност,
които са изпълнението на конкретни видове строителни работи, поради което и те
имат характер на частни свидетелстващи документи. Както беше посочено обаче
тези документи не са подписани от представител на ответника, а са подписани
единствено от представител на ищеца, като в тях са удостоверени само факти, които са
изгодни за него в процеса. Частният
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила, само когато удостоверява неизгодните факти и тя важи в гражданския процес
единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не
са го подписали. Ето защо трябва да се заключи, че описаните протоколи нямат
материална доказателствена сила по отношение на
ответното дружество, което предвид липсата на подпис на негов представител не е
техен издател, и не доказват настъпването на което и да е от удостоверените с
тях обстоятелства.
Изводи за това дали процесните СМР са реално извършени на обекта в претендираните в процеса количества се съдържат в заключенията на изготвените първа единична и тройна съдебно-техничекси експертизи /СТЕ/. Те са направени с оглед на притежаваните от вещите лица специални знания, каквито съдът няма и след извършена проверка и замерване на място по отношение на тези строителни дейности, които са видими и съобразно съставените в процеса актове за строителство. Изводите на вещите лица в тези експертизи са и подробно мотивирани и еднопосочни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В заключението
на изготвената по делото тройна СТЕ е направен категоричен извод, че всички строително-монтажни
работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с. Беден, които са описани по вид и количество в част IV и V от обстоятелствената част на исковата молба, не
са извършени на обекта. За да достигнат до този извод вещите лица са съобразили
видът на всяка една строителна дейност, която се претендира, че е извършена,
количеството от нея, което се твърди, че е изпълнено над дейностите, които са
възложени със сключения между страните договор за изработка, като са
съпоставили тези работи с работите, които са възложени по силата на тази сделка
и са включени като изпълнение в съставените в процеса на строителство актове за
това, както и с количествата изпълнени дейности, които са установени като
извършени при замерванията на обекта, направени по време на осъществения в хода
на процеса оглед на място в присъствието на двете страни по спора. След тези
анализи и съпоставки те са заключили, че част от претендираните
от ищеца строителни дейности, които той твърди, че е извършил извън възложените
му с договора, са такива, които преди това са отчетени като изпълнени по
сключения договор със съставените в хода на строителството актове, които са
подписани от двете страни по договора за изработка и в които са удостоверени
факти относно изпълнението на възложени със сделката СМР-та. Съгласно
констатациите в част забележки от таблицата, представляваща приложение 3 от
заключението на тройната СТЕ, тези СМР са отчетени като вид и
обем в съставените за строежа актове обр. 12, които
отразяват всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, както
и в съставените въз основа на тези актове обобщени приемо-предавателни
протоколи от 20.02.2013 г., от 15.08.2013 г. и от 18.12.2013 г. Вещите лица
след оглед на обекта и извършени измервания на място са заключили, че не се
установява на същия строеж да са извършени допълнителни количества от същите
СМР, които са приети за изпълнение по сключения договор за изработка, като този
извод е направен при съобразяване на установеното на място количество и на
това, възложено за извършване с договора и прието като изпълнено при отчитане
на тази сделка със съответните надлежно подписани от страните и от
компетентните участници в строителството документи. Следователно отношенията
между страните във връзка с извършването на тези СМР, тяхното приемане и заплащането
на възнаграждение за това са уредени в хода на изпълнение на сключения писмен
договор за изработка, като не е допустимо едни и същи строителни дейности да се
претендират за извършени по два пъти на договорно и на извъндоговорно
основание и тогава, когато се установява, че допълнително количество от тези
дейности не са извършвани от ищеца на процесния строеж,
както в случая. Това се отнася за строителните дейности, описани в точки от 1
до 7, 13, 15, 24, от 27 до 30, от 32 до 40, от 42 до 46, от 52 до 54, от 60 до 61,
63, 64, от 74 до 80 от таблицата, представляваща приложение 3 от заключението на
тройната СТЕ. Поради изложените съображения съдът счита, че описаните СМР не са
извършени от ищцовото дружество на собствения на
ответника обект, представляващ „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с.
Беден, извън изпълнението на
сключения на 15.09.2012 г. договор за изработка, т.е. в допълнение към
дейностите, изпълнени съгласно възложеното с тази сделка.
Направеният в
предходния абзац извод въз основа на заключението на тройната СТЕ не се
разколебава и от останалите, събрани в производството доказателства и
по-конкретно от заключенията на изготвените основна и допълнителни експертизи
от вещо лице-геодезист и разпитаните по делото свидетели. В заключенията на геодезическите експертизи вещото лице е направил геодзическо заснемане на процесния
обект, въз основа на което е изчислило площта на асфалтовото покритие,
изпълнено на обекта, както и дължината на поставените бордюри, които са част от
СМР-тата, които експертите от тройната СТЕ са
заключили, че не са изпълнени в допълнителни количества от тези, които са
възложени и приети по сключения на 15.09.2012 г. договор. От тези изчисления
обаче не може да се заключи, че е налице допълнително извършени строителни
дейности от този вид, защото изчисленията на експерта относно голяма част от
положения на обекта асфалт са дадени в различни мерни единици от тези, посочени
в документите, които са съставени в изпълнение на сключения договор за приемане
на извършените СМР по полагане на асфалт и бетон за изграждане на пътеки на
строежа. Дори и да се приеме, че от заключенията на геодезическите
експертизи се доказва извършването на обекта на някакви СМР в количество,
по-голямо от това, прието в изпълнение на договора за изработка, сключен между
страните, както е по отношение на дейностите по поставяне на бордюри, трябва да
се посочи, че по делото няма представени никакви доказателства, от които да се
установява, че тези СМР са изпълнени точно от ищцовото
дружество. Извод в тази насока не е направило вещото лице в приетите
експертизи, като факти за това не се установяват и от разпитите на доведените
от ищеца двама свидетели, които са А.Р.и С.Ч.. Нито един от двамата свидетели
не посочва в показанията си обстоятелства относно това кой и кога е поставял
бордюри на обекта. Свидетелят А.Р.не е възприел пряко никакви факти относно
извършването на дейности по строителство на процесния
обект, тъй като сочи, че изобщо не го е посещавал. Той изнася пред съда само
обстоятелства за извършени доставки на материали, представляващи асфалтова
смес, но не и за това за какво са използвани тези материали, какво е извършено
с тях на строежа, както и какво количество СМР са изпълнени с тях. Ето защо и
от тези показания няма как да се приеме за доказано, че касаят извършване точно
от ищеца на допълнителни количества СМР по полагане на асфалт и изграждане на
пътеки, които са извън тези, които вече са приети в изпълнение на сключения
между страните договор. Свидетелят С.Ч. в разпита си пред съда сочи факти за
извършване на строителни дейности по полагане на асфалт на обект „Реконструкция
на рибовъдно стопанство” в с. Беден, но не конкретизира
какви количества от тези СМР са изпълнени, поради което и от тези показания също
няма как да се заключи, че се отнасят за извършени точно от ищеца допълнителни
количества от този вид СМР извън уговорените в договора.
В заключението
на изготвената тройна СТЕ вещите лица след преглед на предварителното
архитектурно заснемане на обекта, както и на чертежите „Ситуация“ към
архитектурния проект и „Трасировъчен план“ от част „Геодезия“ са направили
извод, че част от претендираните от ищеца като
изпълнени от него през ноември 2013 г. строителни работи, са били съществуващи
на обекта още от преди започване на реконструкцията на рибовъдното стопанство.
Това са СМР-та по точки от 8 до 12 и от 16 до 23 от таблицата, представляваща
приложение 3 от заключението на тройната СТЕ. Ето защо и тези строителни работи
няма как да са извършени от ищеца, както се претендира от него с предявения
иск.
Съдът счита за
неизвършени на строежа от ищеца и строителните дейности, посочени в точки 31,
41, от 55 до 59, 62, 66 и 82 от таблицата, представляваща приложение 3 от
заключението на тройната СТЕ, които вещите лица са заключили,
че не са констатирани като извършени на обекта при осъществения огледа на
място. Една част от тези работи представляват скрити работи. Понятието „скрити
работи“ има легална дефиниция, която е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 3
от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
/Наредбата/ и съгласно която те са всички видове СМР, които подлежат на
закриване при изпълнението на технологично следващите ги СМР, поради което и
техните количества, качество и точност не могат да бъдат определени след
закриването им. От самото определение на това понятие е видно, че след като
бъдат изпълнени СМР, които в хода на технологичния процес следват по време
изпълнението на т.нар. скрити работи, количеството и качеството на последните
не може да бъде установено. Това е така, тъй като те не са видими, остават
скрити в конструкцията на цялостния строеж. Ето защо и за да може впоследствие
да бъде доказано при нужда тяхното изпълнение в Наредбата е предвидено, че
количеството и качеството на извършените работи, които подлежат на закриване,
се установява с конкретен документ, който се съставя от строителя, проектантите
по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните
части към лицето, упражняващо строителен надзор и който съгласно чл. 7, т. 12
от Наредбата представлява акт за установяване на всички видове строителни и
монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта по приложение № 12 /акт образец № 12/. СМР-тата, описани в точки 58, 62 и 82 от таблицата в приложение
3 от заключението на тройната СТЕ, не са удостоверени като извършени
в представените по делото актове образец № 12 съгласно изводите на вещите лица,
изготвили тройната СТЕ, поради което и тяхното изпълнение няма как да бъде
установено към момента, включително при огледа на обекта, извършен от
експертите. Изпълнението на обекта на всички тези строителни дейности, които
вещите лица са констатирали, че не се установява изобщо да са извършени на
обекта, не се доказва и от нито едно друго прието в производството
доказателство. Няма направено удостоверяване за извършването на тези СМР в нито
един документ – нито в съставен акт образец № 12, нито в друг документ, който
да се ползва с доказателствена сила в процеса, като
например двустранно подписан от страните по спора писмен документ. Фактът на
реално изпълнение на тези работи не се доказва и от показанията на нито един от
разпитаните по делото свидетели. Както беше посочено доведеният от ищеца
свидетел А.Р.не е възприел пряко никакви факти относно извършването на дейности
по строителство на процесния обект, тъй като изобщо
не го е посещавал. Той изнася пред съда само обстоятелства за извършване на доставки
на материали, представляващи асфалтова смес, но не и за това за какво са използвани
те и какво конкретно е извършено с тях на строежа. По делото е разпитан и
втори, доведен от ищеца свидетел - С.Ч., който сочи факти за извършване на определени
строителни дейности на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство” в с.
Беден, но не заявява, че те са
изпълнени от служител на ищцовото дружество, нито пък
че той е извършвал определени дейности като служител на ищеца или от негово
име. Ето защо дори и да се приеме, че от тези свидетелски показания се доказва
извършването на някакви, макар и много общо описани като вид и без посочване на
количества СМР, то не се доказва, че те са били изпълнени точно от ищцовото дружество.
В заключението
на изготвената тройна СТЕ е посочено, че част от претендираните
от ищеца СМР не са конкретизирани като вид дейност, подлежаща на извършване и
място, на което те са изпълнени, поради което и предвид липсата на строителна
документация, в която да е удостоверено тяхното изпълнение, при извършения
оглед е било невъзможно да се направи категоричен извод дали са извършени,
както и кога и от кого са изпълнени. Това са СМР, описани в точки от 69 до 73 и
81 от таблицата, представляваща приложение 3 от заключението на
тройната СТЕ. Тези строителни дейности не се доказва да са изпълнени от ищеца и
от нито едно друго прието в производството доказателство – няма направено
удостоверяване за тяхното извършване в нито един двустранно подписан писмен
документ, като това не се установява и от показанията на разпитаните в производството
свидетели, доведени от ищеца, единият от които, както се посочи, не заявява
някакъв конкретен вид и количество
строителни дейности да са извършени
на строежа в с. Беден, а другият не посочва каквато и да е строителна дейност,
за която свидетелства, да е извършена от служител на ищеца или от лице, на
което ищецът да е възложил това. Ето защо съдът приема, че в производството не
се доказва тези СМР да са извършени от ищцовото
дружество.
Съдът счита за
неизвършени на строежа от ищеца и строителните дейности, посочени в точки 25,
26 и 65 от таблицата, представляваща приложение 3 от заключението на
тройната СТЕ, които вещите лица са заключили, че въпреки, че са констатирани
като извършени на обекта при осъществения огледа на място, не може да се
заключи кой и кога ги е изпълнил. Ето защо и доколкото извършването на тези СМР
също не се установява от другите събрани в производството писмени и гласни
доказателства по вече изложените в предходния абзац мотиви, трябва да се
приеме, че не се доказва те да са изпълнени на обекта от ищцовото
дружество.
Установяването
на обстоятелството по извършване на всеки отделен вид строителна дейност в претендираното количество е поставено в доказателствена
тежест на ищеца, за която страна са и неблагоприятните последици от непредставяне
на достатъчно доказателства за неговото настъпване, които се изразяват в това,
че съдът е длъжен да счете, че тези факти, които не са доказани в процеса при
условията на пълно и главно доказване, не са се осъществили. С оглед на това
съдът приема, че строителните дейности, които са описани по вид и количество в
част IV и V от обстоятелствената част
на исковата молба не са извършени на обекта „Реконструкция на
рибовъдно стопанство” в с. Беден от „М.и.” ЕООД. Това означава, че по делото не се установява да са осъществени елементите
от фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и предявеният евентуален осъдителен
иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с
подадена от ищеца молба за поправка на протокола, съставен за последното
съдебно заседание, която все още не е разгледана от съда, тъй като е била
нередовна, трябва да се посочи, че това не представлява пречка за постановяване
на съдебно решение по спора, тъй като всички действия в това съдебно заседание
на съда, страните и вещите лица са осъществени непосредствено пред
съдията-докладчик и страните и следователно те са запознати с тях. Въпросът
дали те са надлежно отразени в протокола за съдебно заседание ще бъде разрешен
след разглеждане на молбата за поправка в открито съдебно заседание, поради
което и при евентуално обжалване на решението те ще могат да бъдат съобразени
от въззивния съд, който не е участвал непосредствено
при събиране на доказателствата в последното по делото открито съдебно
заседание.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело в общ размер от 9 700 лв., от които сумата от 700 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и сумата от 9 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря на фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени много съдебни заседания и са събрани много и различни по вид доказателства. В производството не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е извършил разходи във връзка със защитата по предявените искове за сканиране и разпечатване на скици и чертежи, поради което и такива разноски не следва да се възлагат в тежест на ищеца.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.и.” ЕООД, с ЕИК: 1*******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, евентуално съединени искове, както
следва: главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.”
ЕООД да заплати на „М.и.” ЕООД сума в размер на 327 439, 23
лв. /триста двадесет и седем хиляди четиристотин тридесет и девет лева
и двадесет и три стотинки/, представляваща част от уговорено и неплатено
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект
„Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в
имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са част от подетап 2.2.
и етап 3, което възнаграждение се дължи на основание сключен между „А.” ЕООД и „М.и.” ЕООД договор за
изработка от 15.09.2012 г., както и съединен
при условията на евентуалност с главния иск по чл. 266 ЗЗД иск с правно основание
чл. 61, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „А.” ЕООД да заплати на
„М.и.” ЕООД сума в размер на 327 439, 23 лв. /триста двадесет и седем
хиляди четиристотин тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща стойността на
направените от „М.и.” ЕООД
разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на
рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв.
1, с. Беден, чието изпълнение е необходимо и е извършено уместно и в интерес на
„А.” ЕООД, без да е налице
сключен договор за тяхното възлагане.
ОСЪЖДА „М.и.” ЕООД да заплати на „А.”
ЕООД сума в размер на 9 700 лв. /девет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението е постановено при участие в
процеса на ЕТ „К.Г.-К.“, с ЕИК: *******, като трето лице помагач на страната на
ответника „А.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: