МОТИВИ ПО НОХД № 1160/2017 г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 84 от 04.10.2017г
Срещу подсъдимия Б.В.С., е
внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това , че на 05.11.2016 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, ул. ***, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил “БМВ“ с рег № ***, е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак № В26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената – 20 км/ч“, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. И., ЕГН **********.
Съдебното производството е
протекло с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.1 от НПК, след като в
съдебно заседание страните са постигнали съгласие да не се провеждат разпити на
свидетелите А.И., Н.Г., М.М., Н.И., А. Е., Т. Г. и Х. О., и на
вещите лица- М. Б. по изготвената съдебно медицинска експертиза на труп и С. М.
по изготвената автотехтническа експертиза.
В хода на съдебните прения прокурорът твърди, че се
установява по безспорен и категоричен начин авторството на деянието от
обективна и субективна страна. Излагат се доводи, че подс.С. е осъществил
престъплението поради небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Сочат се смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и се иска от съда да определи наказанието на подсъдимия при баланс на същите,
както и да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Излагат се доводи, че единствено
поведението на подс.С. изразило се в нарушаване на правилата за движение е в причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат.
Повереникът на частните обвинители – адв.К.Д.
също счита, че авторството на престъплението е доказано по несъмнен начин, но
навежда доводи, че то е било осъществено при самонадеяност. Иска се от страна
на частното обвинение съдът да определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а именно 4 години лишаване от свобода, в който
случай разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК би се оказала неприложима. Твърди се
още, че поведението на пострадалия не води до съпричиняване на престъпния
резултат.
От своя страна защитата на подсъдимия – адв.М.Н.
заявява, че правилната правна квалификация на деянието е тази по чл. 343а от НК, тъй като подс.С. е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на
пострадалия. Сочи се, че пострадалият
като участник в движението /велосипедист/ изобщо не е спрял и не се е огледал
на пътя, а се е включил в движението директно, както и че е кривнал пред
движещата се кола, управлявана от подсъдимия, поради което е налице известна
степен на съпричиняване на вредоностния резултат. Иска се на подсъдимия да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подс.Б.С. изразява съжаление
за стореното.
Съдът, въз основа на събраните и приети
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Б.В.С. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, живеещ на фактическо
съжителство, баща на малолетно дете, неосъждан, ЕГН **********.
На 05.11.2016г в
с.Маноле обл.Пловдив подс.С. управлявал лек автомобил БМВ с рег № ***, собственост на Б. Ю.
Г.. По- рано същият ден около 15.30ч пострадалия И. Г. И., живущ *** тръгнал заедно със своя приятел свид.А. Е. да
вземат от близката мандра цвик, който ползвали за храна на домашни животни. И.
и Е. се придвижвали с велосипеди. След като взели цвика, пострадалият И.
натоварил своите с две пълни туби от по 10л, закачвайки ги на кормилото на
велосипеда си. Заедно със свид.Е. те тръгнали да се прибират, управлявайки
велосипедите си. По пътя постр.И. казал на Е., че трябвало да се отбие до дома
на дъщеря си в същото село, от другата страна на ул.“***“, за да й остави
храна. По тази причина двамата
велосипедисти се насочили към улица „***“ на с.Маноле, като пострадалият
избързал напред. На Т-образното кръстовище с ул.***, пострадалия И. свил
наляво, продължавайки да се движи в лявата лента на пътното платно, представляваща
лентата на срещуположно движение. Времето било ясно и сухо, а пътната настилка
на ул.*** била асфалт, като платното за движение се състояло от две ленти, с
ширина по 3 метра всяка, разделени с единична непрекъсната линия М1. В същото
време, в дясната лента на платното за движение по ул.***, се движил подс.С. с
управлявания от него автомобил БМВ. Появата
на платното за движение на велосипедиста- постр.И., била възприета от подс.С.,
който управлявал лекия си автомобил с превишена скорост. Двамата- подсъдимия и
пострадалия се движили в една и съща посока, поради което пострадалият бил с
гръб към автомобила, управляван от подс.С. и се намирал на повече от 100 метра пред
него. На тротоара до дясната лента, по посоката на движение на подс.С. били
поставени последователно два пътни знака, въвеждащи ограничение на скоростта до
20км/ч., като вторият по ред знак сочил и предстоящо стеснение на пътя. Пътят по ул.“***“ в с.Маноле бил познат на
подс.С.,*** знаел, че предстои стеснение на пътното платно, поради изградено
съоръжение- мост над преминаващата там река. Подс.С. забелязал и указателната
табела на ул.“***“ в посока на движението му, която въвеждала ограничение на
скоростта за МПС до 20 км/ч за следващите 1000м, като и втората такава табела
за същото ограничение на скоростта, която сочила и предстоящото стеснение на
пътя. Въпреки това подс.С. продължил да управлява автомобила си с висока
скорост. За кратко постр. И. се движил в лявата лента за движение на улица „Първа“
и след като бил изпреварен от движещ се в дясната лента моторист, пострадалият започнал да се отклонява на дясно, към дясната
лента на платното за движение, без да подаде знак за предприетата от него маневра.
В момента на отклоняване на велосипедиста надясно, автомобилът на подс.С. се
намирал на разстояние 97,42м от него. Маневрата предприета от постр. И. била
възприета от подс. С., който задействал спирачната система на автомобила. В
момента на задействане на спирачната система на автомобила от подс.С. скоростта
на движения на същия автомобил била около 122км/ч, поради което подсъдимият
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара.
Последвал удар между автомобила, управляван от подс.С. и велосипедиста И..
Ударът настъпил между предната част на лекия автомобил и дясната страна на
велосипедиста И., върху дясната лента на
платното за движение. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара
била 82км/ч. След удара велосипедистът бил отхвърлен на изток, където паднал на
платното за движение по очи. Под главата му веднага се образувала голяма локва
кръв. До него се приближил свид.Е., очевидец на случката, който започнал да го
вика по име, но пострадалият не давал каквито и да е признаци на живот. В този
момент подс.С. се обадил по телефона на бащата на съпругата си за да го повика
на помощ.
В резултат на сблъсъка
между велосипедиста и управлявания от подс.С. автомобил на първия били
причинени счупване на черепна основа, счупване на множество ребра двустранно,
счупване на четвърти гръден прешлен с разместване на костните фрагменти и пълно
прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, контузия на мозъка в дясната
голямомозъчна полусфера слепоочно, наличие на кръв под меките мозъчни обвивки с
пробив в мозъчните стомахчета, многофрагментно счупване на дясната голямо и
малко пищялни кости, кръвонасядане от вътре на меките черепни покривки около
счупените ребра, около счупените тръбести кости, дясната длан и лявата глезенна
става, охлузвания по лицето, горните и долните крайници, оток на мозъка и белия
дроб, мастна дистрофия на черния дроб.
Сигналът за инцидента
постъпил в дежурната част на РУ на МВР Труд и около 16.40ч автопатрул съставен
от свид.О. и свид.Г. били изпратени на местопроизшествието. На място те
констатирали, че пострадалият е починал. Полицейските служители установили
самоличността на подсъдимия С. и го тествали за алкохол с алкотест- дрегер 7510
с фарб.№ ***, като резултатът бил отрицателен. Подсъдимият бил задържан и
отведен в районното управление, където с него разговарял свид.Е.. Пред свид.Е.
подсъдимият разказал как е настъпил пътния инцидент.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От доказателствените материали, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството
на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и
начина на
извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от приобщените
по реда на чл.371, т.1 от НПК показания на свидетелите А.И., Н.Г., М.М., Н.И., Т. Г., Х. О. и частично от показанията на А. Е.. Описаният механизъм на извършване на
престъплението се установява и от заключенията на изготвените в досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза на труп и автотехническа експертиза. Описаната фактическа обстановка се установява
още и от обясненията дадени от подсъдимия С. в хода на съдебното следствие,
както и протоколите за оглед на местопроизшествие от 05.11.2016г и изготвеният
фотоалбум, оглед на лек автомобил БМВ с рег.№ *** от 10.02.2017г и изготвения
при същия фотоалбум, оглед на видеозапис от охранителни камери, запаметен в
приобщен по делото компакт диск. За да формира изводите си съдът съобрази и
данните от справка за нарушител/водач за съставяни актове и наказателни
постановления на водача Б.В.С. по ЗДвП, протокол за проверка на измервателното
средство дрегер 7510 с фабр.№ ***, протоколи за доброволно предаване от
09.12.2016г, както и справката за съдимост на подс.С. и удостоверение за
раждане на дете на подсъдимия, приети в съдебното следствие.
Съдът кредитира частично показанията на свид.А. Е.. Този
свидетел е очевидец на събитията и от показанията му се установява на къде се е
бил запътил пострадалия, как и с какво се е предвижвал, как е настъпил удара.
Свид.А. Е. е първият човек приближил се до пострадали след произшествието. Той
разказва че започнал да вика приятеля си по име, но пострадалият нито мърдал
нито дишал, от където свидетелят направил извод, че е починал на място. По тези
въпроси съдът намира показанията на този свидетел за достоверни. Не следва да
се кредитират показанията му обаче в тази част, в която същите не съответстват
на действията осъществени от пострадалия, наблюдавани на видеозаписа от
охранителните камери. Този видеозапис е бил предмет на оглед на веществено
доказателство в досъдебното производство и е предявен в съдебното заседание на
страните чрез възпроизвеждането му. Видно от съдържанието му постр.И. не е
пресякъл пътното платно на ул.“***“ от към пресечката, по която двамата със
свид. Е. са се движили, а е продължил движението си по ул.“***“, след като е
предприел и осъществил завой наляво, продължавайки с велосипеда си по лявото платно
за движение, в насрещното движение, малко след което е бил изпреварен от дясно
от преминаващ мотоциклет. Това поведение на пострадалия е било забелязано и от
подсъдимия, който възприел движението на велосипедиста И. на пътя пред него в
лявата лента на пътното платно. Твърденията на свид.Е. за поведението на
пострадалия което да представлява пресичане на ул.“***“ не се потвърждава от
останалите доказателства по делото- посочения видеозапис и обясненията на
подсъдимия. Такова пресичане е било предприето от пострадалия, но на по-късен
етап, след като първо се включил в движението по ул.Първа. Така установеното
несъответствие обаче не се отразява върху достоверността на показанията на свид.Е.,
тъй като според съда същото не се дължи на недобросъвестност на свидетеля.
Свидетелят всъщност пресъздава в показанията си какви са били намеренията на
пострадалия, а не действително извършените от него в последователност действия
Показания на свид.Е. в останалата им част кореспондират с фактите, отразени в
протоколите за оглед, както и с показанията на близките на пострадалия и с
обясненията на подсъдимия.
От своя страна подс.С. казва, че пострадалият се движил по ул.“***“ заедно
със свид.Е.. Това твърдение съдът не приема за доказано, тъй като същото остава
изолирано от останалите доказателства по делото. Видно от съдържанието на
видеозаписа свид.Е. е останал да изчака пострадалия на пресечката, по която
по-рано са се движили двамата с пострадалия. В тази насока са и показанията на
свид.Е., които в случая, проверени чрез описания видеозапис, съдът кредитира.
Не се доказва обаче твърдението на подсъдимия, че мястото на сблъсъка между
управлявания от него автомобил и велосипедиста е било на самия мост над
преминаващата през селото река. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие
и изготвения към него фотоалбум, такова съоръжение на пътя не е описано. На фотоалбума снимки 12,
13, 15 и 18 ясно се наблюдава наличие на две пътни платна на мястото на
произшествието каквито не биха съществували по моста, за който е сигнализирал
пътния знак по ул.***, указващ предстоящо стеснение на пътя. На следващо място
не се доказва по обективен начин и твърдението на подсъдимият, че се е наложило
да бърза с автомобила си поради физическо неразположение на жената, с която
живее на семейни начала и която към онзи момент била бременна. От обясненията
на самия подсъдим може да се направи извод, че реална опасност за нея и плода й
в онзи момент не е съществувала, тъй като медицинска помощ изобщо не е била
потърсена.
Съдът кредитира предявените
видеозаписи в съдебното производство като източник на доказателства. Тези
видеозаписи представляват веществени доказателства чл. 109 НПК, върху които има следи от престъплението. Същите се явяват случайни
видеозаписи от охранителни камери, монтирани на автосалон „М.“ в с.Маноле,
обхващащи район от ул.*** в същото населено място. Съществуването на този
автосалон се установява от показанията на свидетелите Г. и О., които уточняват,
че местопроизшествието на ул.*** се
намира до автосалон М.. Материалният носител, съдържащ видеозаписите е бил
приобщен по делото с протокол за доброволно предаване, но връзката на
предадения предмет с обстоятелствата по делото е била установена чрез способа
за събиране на доказателства- оглед на веществено доказателство, приложен на
досъдебното производство. В хода на съкратеното съдебно следствие по т.1 на
чл.371 от НПК протоколът за оглед на ВД е бил приобщен чрез прочитането му по
реда на чл.283 от НПК. Според съдебната
практика случайните видеозаписи, направени чрез предварително поставена на обществено място камера, доколкото съдържат информация относима към основния факт на доказване в производството, могат и трябва да бъдат ценни от съда /Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о/. Съдържанието на тези
видеозаписи установява какво е било движението на постр.И. и свид.Е.
непосредствено преди пътното произшествие, каква маневра е предприел и
осъществил пострадалия, включвайки се в движението на ул.Първа, какво е
транспортирал на велосипеда си в този момент, в коя лента на пътното платно се
е движил автомобила на подс.С..
Посоката на движение на пострадалия се потвърждава
косвено и от мястото на удара настъпил между него и лекия автомобил, а именно в
предна лява част на автомобила и в дясната част на велосипедиста. Тези факти се
установяват от протоколите на оглед на МП и на лекия автомобил БМВ, и са били
взети предвид от вещото лице изготвило автотехническата експертиза. От мястото
на следите по автомобила може недвусмислено да се съди, че пострадалият се е
намирал от лявата страна на същия автомобил преди съприкосновението помежду им.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите
Т. Г. и Х. О.. Същите са източници на косвени първични доказателства за
обстоятелствата, които заварили тези свидетели, когато посетили местопроизшествието
след настъпването на пътното произшествие. Тези показания установяват, какво е
било състоянието на пострадалия и подсъдимия и как са били разположени
обектните на местопроизшествието, като последното служи за проверка на
изготвения протокол за оглед на МП и потвърждава същия.
Съдът намира за достоверни показанията на свид.К.Е..
Същите се отнасят за обстоятелствата, които този свидетел установил при проведен разговор с подсъдимия след
произшествието и предвид това им съдържание те представляват източник на
производни доказателства. Съдът счита, че свид.К.Е. е добросъвестен и споделя
действително научени от подс.С. обстоятелства, а именно, че велосипедиста се е
появил от лявата страна и той го е ударил с колата., че е шофирал с 60км/ч и
след произшествието се опитал да укаже първа помощ на пострадалото лице. Някои
от съобщените от подс.С. на свидетеля обстоятелства обаче не се потвърждават от
останалите доказателства по делото. По отношение на скоростта на движение видно
от заключението на изготвената автотехническа експертиза се установява, че ако
подс.С. действително е шофирал автомобила с 60км/ч, то настъпИ. вредоносен
резултат е щял да бъде избегнат. Вещото лице сочи, че това е могло да се
осъществи при движение на лекия автомобил БМВ със скорост по-малка от 96км/ч. Що
се отнася до твърдението на подс.С. пред свид.К.Е., че се е опитал да окаже първа помощ на
пострадалия, това свое твърдение подс.С. оборва сам пред същия този свидетел,
заявявайки пред него, че някой се е обадил в полицията и Спешна помощ след
произшествието, но не може да посочи кой. Установява се от обясненията на подс.С.
и свид.А. Е., че непосредствено след инцидента подс.С. се е обадил по телефона
да потърси помощ за себе си от свой близък. Самият подсъдим казва, на свид.К.Е.,
че не той, а някой друг е повикал медицинска помощ за пострадалия. По тези
мотиви съдът счита, че твърденинята на подс.С. по тези обстоятелства оборени от
останалите доказателства по делото
Съдът
кредитира заключението на вещото лице М. по изготвената автотехническа
експертиза като компетентно, пълно и
обосновано, изготвено с нужните познания и опит в съответната област,. Към
същото е приложа и скица онагледяваща траекторията на движение на двамата
участници в пътното движение преди настъпили инцидент, мястото на удара и
местата, на които обектите са заварени при огледа на МП.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Б. изготвило съдебно медицинска
експертиза на труп, която установява, че установените травматични увреждания на
пострадалия И. са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар с или
върху такъв или негови тангенциални действия, и отговарят да са получени при
ПТП, а именно велосипедист блъснат от лек автомобил, с последващо падане на
земната повърхност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Б.В.С., е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.1,
б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК като на 05.11.2016 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, ул. ***, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил “БМВ“ с рег № ***, е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак № В26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената – 20 км/ч“, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. И., ЕГН **********.
От обективна страна безспорно
и категорично се установява, че подсъдимия С., на посоченото по-горе време и
място е управлявал лек автомобил, марка БМВ, индивидуализиран по номер и
собственост. Автомобилът бил управляван от подсъдимия с превишена скорост,
многократно надвишаваща максимално разрешената с пътен знак за този участък от
пътя. Тази скорост, която била избрана от подсъдимия, го поставила в обективна
невъзможност да реагира при възникване на опасност на пътя, каквато се явила
маневрата, предприета от друг участник в движението- велосипедиста И.. С
действията си подс.С. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
разпоредбата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, според която ако стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. В случая се установява,
че забраната за превишаване на определена скорост е била въведена със знак В26, регламентиран в ППЗДвП сочещ: „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“, като в случая означената скорост на
забранителния знак е била 20 км/ч. Местоположението на велосипедиста на пътното
платно било възприето от подс.С. още преди първия да предприеме маневра към
дясното пътно платно за движение. Въпреки това подс.С. не намалил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, като към момента на преминаване на
велосипедиста надясно тази скорост била около 122км/ч. В резултат на
нарушението на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в неспазване на
забранителния пътен знак, извършено от подс.С., той поставил себе си в
обективна невъзможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат,
който последвал. Макар да е задействал екстрено спирачната система на
автомобила ударът между него и велосипедиста настъпил, като поради посочените
обективни обстоятелства той бил неизбежен. Престъплението по чл.343 е довършено
единствено при кумулативното наличие на два елемента, а именно нарушение на правилата за
безопасност и засягане на правнозащитени блага. В пряка причинно-следствена
връзка с поведението на подсъдимия като водач на лекия автомобил са настъпилите
обществено опасни последици- нанесените в резултат на удара тежка
черепно-мозъчна и гръдна травма, довели до смъртта на пострадалия И. Г. И.. Посоченият
вредоносен резултат е причинен именно поради допуснатото нарушение от подс.С. на
правилата за безопасно движение по пътищата, установени в нормативен акт.
Нарушението е било извършено при управлението на моторното превозно средство,
което в случая е представлявало активно поведение на подсъдимия, осъществено
чрез действия с механизмите и приборите на автомобила.
От субективна страна съдът
намира, че подсъдимият Б.С. е извършил деянието по
непредпазливост при форма на вина небрежност. За определяне на формата на вина
е от значение субективното отношение на дееца към обществено опасното деяние и
настъпилите като резултат обществено опасни последици. Умишленото нарушаване на правилата за
движение не сочи да е налице умисъл относно обществено опасните последици, а
единствено разкрива по-висока степен на обществена опасност на дееца, което от
своя страна може да обуслови по-интензивна степен на държавна репресия срещу
него. Подсъдимият С. е съзнавал, че нарушава установените правила за
безопасност на движението, тъй като шофирал със скорост надвишаваща максимално
допустимата според пътните знаци на пътя, които той възприел. Също така
подсъдимият и пострадалият се движили в
една и съща посока, но в различни платна на движение по ул. „***а“. Подсъдимият
възприел велосипедиста на пътя, но не предвидил, че същият може да предприеме
маневра към дясната лента за движение. Установява се, че маневрата осъществена
от пострадалия е била внезапна и пострадалият не е сигнализирал за предприемането
й. Въпреки това подсъдимият е бил длъжен
и е могъл да предвиди, че предприемането на такава маневра от велосипедиста е
напълно възможно да се осъществи, тъй като същият е участник в движението.
Следва да се посочи, че помежду им е съществувало едно немалко разстояние от
около 100м, което подсъдимият фактически бързо преодолял не поради друго, а
поради прекомерно високата скорост, с която се предвижвал. Подсъдимият като
водач на МПС е длъжен да съобразява поведението
си с пътната обстановка и да избира скорост на движение, която ще му позволи
при необходимост да реагира като спре безопасно. За това подс.С. е бил длъжен и
е могъл да съобрази поведението си с обстановката на пътя, с факта, че шофира
по централна улица в малко населено място, на която се намират и други участници в пътното движение, които е
възможно да предприемат маневри по пътното платно. В този смисъл подс.С. не
предвидил настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия И.,
което обаче не значи, че у дееца е липсвала въобще ориентация относно
положението, при което той действа. Подс.С. е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, тъй като е дължал спазването на
изискванията за безопасност на движението по пътищата, които са правно
регламентирани. Заедно с това подс.С. е и могъл да ги предвиди, тъй като е
разполагал с необходимите индивидуални възможности за това, възприемайки
правилно обстановката, при която е действал.
По възраженията на страните:
Относно искането на защитата на
подсъдимия да се приложи привилегирования състав на чл.343а от НК, съдът не
намери законови предпоставки, които да обосноват необходимост от подобно
процесуално действие. Това се дължи на доказателствата сочещи, че смъртта на
пострадалия е настъпила на местопроизшествието, а помощта по смисъла на чл.343а
от НК следва да е била „необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо
от характера и степента на нараняването му“ /Постановление №1 от 1983г на
Пленума на ВС/. Предвид наличната съдебна практика по този въпрос, съобразно
доказателствата по делото за състоянието на пострадалия непосредствено след
инцидента, съдът счете, искането на защитата за неоснователно.
Съдът намира за основателни
възраженията на защитата за наличие на известна степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на самия пострадал. Поведението на пострадалия
не е било изследвано в мотивите към обвинителния акт. Следва да се отбележи, че пострадалият,
управлявайки велосипед по пътната мрежа на селото, се е явявал водач на пътно
превозно средство и като такъв също е дължал поведение, съответно на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в закона. Според чл.25 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например отклоняване
надясно или наляво по платното за движение и в частност премине в друга пътна
лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Също така според ал.2 на същия член при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея. По делото не се установи, че пострадалия И. е проверил дали е безопасно
да преминаване в дясното платно за движение на ул.***. От доказателствата става
ясно, че той не се огледал на дясно преди да предприеме тази маневра.
Съгласно разпоредбата на чл. 36. ал.2
от ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът
на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия
път в дясната част на платното за движение. В конкретния случай велосипедистът
е извършил неправилен завой на Т-образното кръстовище, като се установил в
лявата лента за движение, вместо да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение. В това си положение той бил възприет от
подсъдимия. След това обаче, велосипедистът предприел внезапна маневра на
преминаване от лявата лента за движение към дясната такава, която не е била
съобразена с конкретната пътна обстановка и която сама по себе си е и
неправилна. Същевременно велосипедистът превозвал и товар – две туби с течност
с обем 10л всяка, което обективно е затруднявало движението му със скорост,
която да способства за по-бързото му оттегляне от опасната зона, в която
попаднал. Видно от разпоредбата на чл.80, т.2 ЗДвП
водачът на велосипед
е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение,
като съобразно разпоредбата на чл.81 т.4
от същия закон му е забранено да превозва предмети, които пречат на
управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници
в движението. От изложеното става ясно, че като участник в движението
велосипедиста също е нарушил регламентирани в закона правила за безопасно
движение по пътищата, като в случай, че същите бяха спазени, то е било възможно
настъпИ. вредоносен резултат да бъде избегнат. Дали пострадалият е спрял на
знак „Стоп“ на Т-образното кръстовище или не е сторил това е въпрос без правно
значение в настоящия случай, тъй като произшествието е настъпило по-късно, след
като пострадалият вече се е бил включил в движението по ул.“***“.
Следва обаче изрично да се отбележи, че при отчитане приноса на пострадалия
съдът счита същия за минимален. Това се дължи на факта, че вредоносният
резултат би бил избегнат ако подсъдимият беше избрал скорост на движение на
автомобила по-малка от 96 км/ч. Тази скорост сама по себе си също се явява
превишена такава и то многократно надвишава пределната скорост от 20км/ч,
въведена на местопроизшествието с пътен знак В26. По- ниската скорост обаче би осигурила
техническа възможност на подс.С. да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране независимо от нарушенията на правилата за движение, осъществени от пострадалия.
От тези факти е видно, че същественият принос за причиняване на обществено
опасните последици се дължи на действията на подсъдимия С.. Неправомерните
действия на пострадалия, в качеството му на водач на пътно превозно средство,
съдът цени като смекчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия.
По отношение на твърденията на повереника на
частните обвинители, за това че подс.С. е действал при форма на вина –самонадеяност,
съдът счита, че поведението реализирано от подсъдимият не сочи същият да е
допускал настъпването на обществено опасните последици, поради което да е
действал с категоричната увереност, че ще ги избегне. За да е налице
самонадеяност е необходимо деецът да предвижда, поне абстрактно, възможното съприкосновение
с пострадалия и неговото увреждане в резултат на това, което обаче да е
възнамерявал да избегне вземайки известни мерки. При тази хипотеза деецът
надценява определени фактори и подценява други обстоятелства. В настоящия
случай велосипедиста се е движил в съседната лента за движение, различна лента
от тази, на която се е намирал подсъдимия и последният не е допускал, че
пострадалият може да предприеме маневра към дясната лента за движение за да попадне
същия в опасната зона на движение на автомобила. Поведението на пострадалия е
било изненадващо за подсъдимия. Това сочи липса на представи за обществено
опасните последици, което показва, че подсъдимият е действал при форма на вина
несъзнавана непредпазливост- небрежност.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от свобода” от две до шест години.
Определяйки наказанието, съдът
прецени наличните обстоятелства, с оглед преценка на конкретна тежест на извършеното
и налагането на онова наказание,
което най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Смекчаващи вината на подс.С. обстоятелства са добрите характеристични данни
за личността му изразяващи се в чистото му съдебно минало, това че същият е
трайно трудово ангажиран и е баща на малолетно дете, за което полага грижи.
Смекчаващо вината обстоятелство е и поведението на пострадалия сочещо известна
степен на съпричиняване на престъпния резултат. Същевременно са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно констатираните по-рано други
административни нарушения на правилата
за движение по пътищата извършени от подс.С., определящи го като
недисциплиниран водач. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
прецени и изключително високата скорост избрана от подсъдимия, в малко населено
място, при конкретно ограничение на скоростта и предупреждение за предстоящо
стеснение на пътя, които изрично е следвало да повишат вниманието на водача.
Предвид тези обстоятелства съдът не намери да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят приложението
на чл.55 от НК. Макар и не многобройни, посочените смекчаващи вината
обстоятелства надделяват над останалите, поради което наказанието на подс.С. бе
определено при превес на същите, ориентирано към минимума на наказателно
правната санкция. По тези мотиви съдът намери, че наказание лишаване от свобода
в размер на две години и осем месеца е законосъобразно, справедливо и достатъчно с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
При така определеното по размер наказание настоящият съдебен състав обмисли
възможността за евентуалното прилагане на института на условното осъждане спрямо
подсъдимия С.. Независимо, че са налице законовите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, а именно наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и дееца не е осъждан, при преценката дали целите на наказанието ще се
постигнат чрез условно осъждане, съдът формира отрицателен извод. Действително
подсъдимият е неосъждан, деянието по настоящето дело се явява инцидентно в
неговия живот и същото е извършено по непредпазливост. От друга страна обаче,
не може да се пренебрегне факта, че с поведението си подсъдимият съзнателно е
извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като избрал
скорост на предвижване почти шест пъти по висока от разрешената в малко населено
място и по този начин е поставил в сериозна опасност личните и имуществени
интереси на неопределен, широк кръг от лица и е увеличил многократно
възможностите за достигане до реален негативен резултат. Това дръзко поведение
като водач на МПС, даващо отрицателна характеристика за личността му, способства
преценката на съдебния състав, че в случая е наложително подсъдимият да изтърпи
наложеното наказание. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода ще спомогне за преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице
в посока бъдещо недопускане на престъпно поведение от една страна, а от друга -
ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Съдът счита, че
именно с ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия в настоящия случай
ще бъдат удовлетворени и нуждите на генералната превенция. Макар водещо при
чл.66 от НК да е достигането на индивидуалната превенция, то тя не е приоритет,
поради което генералната превенция от своя страна също не следва да бъде
игнорирана.
Съгласно предвидените правни
възможности в чл.57 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от
подсъдимия при първоначален общ режим.
На основание чл 59, ал.2, вр. ал.1, от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Б.В.С. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан за срок от 24ч по ЗМВР
и по реда на чл.64, ал.2 от НПК,
считано от 05.11.2016г.
до 09.11.2016г.
Тъй като в случаите на
чл.343 НК законът постановява задължително приложение и на разпоредбата на
чл.343г НК, то същата бе приложена и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът
лиши подсъдимия С. от право да управлява моторно превозно средство за срок от
четири години и осем месеца. Този срок е съобразен с разпоредбата на чл.49,
ал.2 и ал.3 от НК, тъй като същото се налага наред с наказание лишаване от
свобода. В случая съдът счете за справедливо това наказание да надвишава
наказанието лишаване от свобода с две години, като за този извод съобрази посочените
по горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и характера на нарушението
на правилата за движение, определено от съда като грубо такова.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия Б.В.С. разноските направени на
досъдебното производство за изготвените
две експертизи в размер на 605,52 лв.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: