№ 51
гр. Б.С., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. К.,
ЕГН:********** от гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул.“ С. „ №35 чрез процесуалния
си представител адв.Д.М. от АК-София, против „ Ай Ти Еф Груп „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Л. ул.“
С. „ №16, е предявен иск както следва:- иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между А.
К. К. и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Л. ул.“ С. „ №16 Договор за потребителски кредит от разстояние №
461763 от 24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс 485843 към Договор
за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. е нищожен
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.
- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване
нищожността на клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит от
разстояние № 461763 от 24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс 485843
към Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г.,
сключен между страните на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;
- в условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на
Приложение № 3, условия за ползване на пакет „Професионално /вип/
обслужване“ на „Ай Ти Еф“ Груп, Анекс 485843 към Договор за
потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. между ищцата и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№461763. Договорът умишлено бил посочен като “Анекс” към Договор за
потребителски кредит, макар и „Анекса” да съставлява изцяло ново
съглашение между страните. При подписването на „анекса” обаче не били
представени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК. В т.нар анекс
липсвало посочване на сумата на договора, годишния лихвен процент и други
съществени елементи от правоотношението - същите били посочени в отделно
приложение към анекса към договора. В т. 7 от Анекс № 485843 към договор
№ 461763 било посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят
е длъжен да представи обезпечение по „новия кредит”. Записани били ред
неизпълними условия за гаранта, а именно, в случай, че потребителят намери
и осигури двама поръчители, то кредиторът, по свое усмотрение, може да
поиска и повече от двама поръчители. Да е лице над 20 г. , да има не по-малко
от 5 г. трудов и осигурителен стаж и редица други условия. В т. 1 1 от Анекс
№ 485843 към договор № 461763 било посочено, че в случай, че потребителят
не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължи неустойка в
размер, посочен в Приложение № 1 от Анекс 485843 към договор № 461763
.Основните параметри на заема по Анекс № 485843 към договор № 461763
били уговорени в Приложение № 1 към Анекс 485843 към договор № 461763.
Посочено е, че съгласно същото Приложение сумата по кредита е в размер
на 2000.00 лв. със срок на погасяване 08/04/2023 г., размер на погасителната
вноска е в размер на 125,47 лв. с одобрено обезпечение и 257.00 лв. без
одобрено обезпечение. Съгласно т. 10 от Анекс № 485843 към договор №
461763 размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение
съгласно т. 5.6 от договора за кредит е в размер на 4,32 лв. средно на ден, но не
повече от 1% на ден от главницата по кредита. Счита се, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание и липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на недействителност,
респективно заемателя дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита. Невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало
плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита,
с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален
размер на ГПР. Смята се още, че процесният договор е нищожен, поради това,
че не е спазена предвидената от закона форма, както и, че кредиторът не може
2
да изисква заплащане на такси за действия свързани с управление на кредита.
Сочи се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият
договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита
на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се, че
възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице
била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В
случая не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от
ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и
управлението на кредита.Следователно клаузата заобикаляла изискванията на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК.
Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни
средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна
лихва.Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от
ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите
нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита се договорът за потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 1 1, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на
основание чл.26, ал. 1 33Д вр. с чл. 22, вр. с чл. 19 ЗПК. Счита се клаузата на
чл.5 от Приложение №3 към договор за предоставяне на потребителски
кредит № 461763 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.9
33П и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10a, ал.4, чл. 19, ал.1
и 4 от ЗПК.
В подкрепа на иска е представено заверено копия от Договор за
потребителски кредит с приложенията към него и пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му
представител – Филип Добринов - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв. На
първо място в отговора е посочено, че искът е допустим, но следва да бъде
3
отхвърлен като изцяло неоснователен. Сочи се, че още преди подписване на
договора за потребителки кредит, съответно анекса, кредитополучателят е бил
наясно с всички условия по кредитните отношения, като сам е избрал
параметрите и условията на договорите. Предвид това клаузите се явяват
индивидуално договорени с конкретния потребител, същите били ясно и
точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото
си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди
това. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора и на
анекса ставало ясно, че още към момента на сключването им потребителят е
бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията
им.
Отбелязва се, че договорът за потребителски кредит и анекса са сключени
изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не
с отделни клаузи на договора, съответно анекса, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е
осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят разполагал с
цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.
Възможността за отказ от договора гарантирал в най-голяма степен правата на
потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно
правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое
право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж
при приемането на Договора, в които правото на отказ от договора е подробно
обяснено, втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр,
в който правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е
конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за
кредит и общите условия. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва
услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е
разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на
договорапреди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Поради
изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и
възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването, респективно върху цялостното й
отпадане, се сочи, че твърденията за противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП са неоснователни.
Претендират се и направените по делото разноски.
По делото е допусната и назначена ССЕ, изготвено е заключение по
същата, прието и неуспорено от страните.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
4
правна страна следното:
На 24.06.2022г., ищцата А. К. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:********* в
качеството му на кредитодател договор потребителски кредит от разстояние
№461763. По силата на договора ответното дружество се задължило да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- погасителна вноска – месечна;
- размер на погасителна вноска – 125.47 лева с одобрено обезпечение и
257.00 лева, без одобрено обезпечение ;
- срок на договора – до 24.06.2024г.;
- брой вноски – 24;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.55%, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- обща сума, дължима от заемателя – 2 951.28 лева;
- ГПР на заема – 49.00%;
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че размерът на сумата, която ищцата дължи по
договора за заем, е в общ размер на 6 168,06 лева. Сумата следвало да бъде
върната сагласно погасителен план към процесния договор, до 24.06.2024г.
Установено от вещото лице е, че общата сума внесена от ищцата за
погасяване на задълженията по анекса към договора за потребителски кредит
е 2 200.00 лв, представляваща 1 881.43 лв., главница и 318.57 лв., договорна
лихва.
Посочено е, че посоченото в договора ГПР по договора за заем е
49.00%., като при формирането на ГПР не са включени конкретизирани
разходи, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК.
Вещото лице е посочило, че взимайки предвид всички данни по делото,
изчислявайки чрез използваните счетоводни формули, реалният годишен
процент на разходите по Анекс №485843 към Договор за потребителски
кредит № 461763, определен след включване на начислените суми за главница,
лихва, такса за преференциално обслужване и неустойка в случай на
непредставено обезпечение е 289.77%
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за паричен заем и анекс към него,
5
установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и
ответното дружество в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения начин. Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
6
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не са били
включени всички съпътстващи такси и разходи по кредита, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В действителност обаче, както се
установява от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно, пълно и
обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума,
не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи и всички съпътстващи такси и разходи, задължението за
заплащане на кредита е 289.77%. По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора
задължение за заплащане на допълнителни разходи е довело до съществено
оскъпяване на предоставения му кредит. Това задължение по естеството си
представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка
обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но
7
същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на
посочения в договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит
да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче, предвиденото в
договора за заем допълнително плащане на такса за преференциално
обслужване и неустойка в случай на непредставено обезпечение, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.
Договорката за заплащане на такса за преференциално обслужване и
неустойка в случай на непредставено обезпечение, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от
24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс 485843 към Договор за
потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
С оглед основателността на иска по чл.124, ал.1 от ГПК съдът не дължи
произнасяне по евентуалните искове за провъзгласяване нищожността на
конкретни клаузи.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, сключен за с размер на действително ГПР повече от пет
пъти по – висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, по
който договор ищецът е икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе
върху съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава
единствено за него.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за прогласяване
нищожността на договора се явява основателен, поради което следва да се
уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
8
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявените искове в общ размер на 60.00 лева, които са
внесени по сметка на РС – Б.С. от ищцата, както и внесената сума от ищцата в
размер на 400.00 лева, представляваща депозит за вещо лице.
Налице е и предпоставката да бъде уважено направеното искане от
адв.Д.М., адвокатското възнаграждение да бъде определено при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК следва да се определи с оглед уважаването на главния иск.
В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск ще е в размер
на 540.00 лева, с включено ДДС, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с
Наредба №1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит от
разстояние № 461763 от 24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс №
485843 към Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от
24.06.2022г., сключен между А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“
С. „ №35 и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Л. ул.“ С. „ №16, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК „ Ай Ти Еф Груп „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Л. ул.“
С. „ №16 ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“
С. „ №35 сумата от 460.00 лв. /четиристотин и шейсет лева/,
представляваща сторените от нея разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Ай Ти Еф Груп
„ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Л. ул.“ С. „ №16 ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „ Д.М. „ представлявано от
адв.Д.М.М. от АК – София, сума в размер на 540.00 лева /петстотин и
9
четирдесет/, с ДДС представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10