№ 95
гр. Нова Загора , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100863 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от ДР. ИВ. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Д.
ИВ. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** двамата чрез процесуален представител и
съдебен адресат: адв.М.П. М. от АК - Сливен, служебен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Диньо
Нойков“ № 39, офис 2 против Община Нова Загора с ЕИК *********, ул.„24-ти май“ №1,
представлявана от кмета Н.Г.Г.
В молбата си ищците искат от съда да признае за установено спрямо Община Нова Загора,
че процесния имот, подробно описан в исковата молба е тяхна собственост, на основание
наследство и давностно владение.
Посочва се, че ищците са законни наследници - деца на И.Д. Д. с ЕГН ***, б.ж. на
с.Млекарево, починал на 25.05.2016 г.
Твърди се, че наследодателят на ищците - И.Д. Д. бил собственик на дворно място в
с.Млекарево, с площ от 3920 кв.м, част от което - 2020 кв.м се намирало в строителните
граници на населеното място и съставлявало УПИ № III-60, кв.17, а останалата част,
съставлявала УПИ № I-60, кв. 17, с площ от 1900 кв.м, по плана действал към 1968 г., а към
момента бил извън регулацията на селото.
Твърди се също, че по устройствения план на с.Млекарево, действал към 1968 г., процесния
имот УПИ № I-60, кв. 17, с площ от 1900 кв.м, се намирал в строителните граници на
населеното място и в Разписната книга на Община Нова Загора бил записан на името на
И.Д..
1
Сочи се, че в действителност целият имот от 3920 кв.м бил владян и ползван от И.Д. Д., през
целия му съзнателен живот, повече от 70 години, а заедно с него и самостоятелно след
смъртта му, се владеел и ползвал и от синовете му - ищците в настоящото производство,
като така, в продължение на посочения дълъг период от време, процесният недвижим имот
бил собственост на бащата на ищците и на тях самите, като негови законни наследници, те
владеели и ползвали имота трайно, явно, непрекъснато, и никой, и по никакъв повод не им
бил оспорвал собствеността.
Посочва се също, че имотът не бил включван в ТКЗС или в друга подобна организация.
Ищците твърдят, че са декларирали имота в Община Нова Загора и редовно заплащат данък
сграда и такса смет за него.
Разяснява се, че при опит да се снабдят със скица обаче, с оглед предстояща сделка им
станало известно, че имотът бил изключен от регулацията на селото и към момента се водел
частна общинска собственост. Тъй като през целия си съзнателен живот владели и ползвали
съсобствения си имот, лично и заедно с праводателя си и никой не им бил оспорвал това
право, не са и предполагали, че собствеността им се нуждаела от установяване, по реда на
ЗСПЗЗ и поради тази причина не били подали заявление в ОС„З“ гр.Нова Загора за
признаване правото им на собственост.
Понастоящем имотът бил записан като частна общинска собственост и съставлявал част от
поземлен имот с идентификатор 48725.18.65 по КККР на с.Млекарево, общ.Нова Загора,
целият с площ от 4770 кв.м, местност „До село“, вид територия: земеделска, с начин на
трайно ползване: пасище, стар номер: 018065, при съседи на целия имот: 48725.18.259,
48725.18.600, 48725.18.62, 48725.18.64 и 48725.888.9901, а като собственик на имота в
кадастралните регистри била записана ответната община, на основание Молба по чл.15, ал.2
от Наредба № 33 на МЗХП и МТРС № 1211/08.11.2013 г., издаден от ОПК.
Разяснявасе , че с оглед на това, че ищците били собственици на процесния имот, но не
можели пълноценно да упражняват правото си на собственост, както и да се разпореждат с
имота - за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната
Община Нова Загора, че процесният имот с площ от 1900 кв.м, съставляващ част от
поземлен имот с идентификатор 48725.18.65 по КККР на с.Млекарево, общ.Нова Загора,
целият с площ от 4770 кв.м, местност „До село“, вид територия: земеделска, с начин на
трайно ползване: пасище, стар номер: 018065, при съседи на целия имот: 48725.18.259,
48725.18.600, 48725.18.62, 48725.18.64, и 48725.888.9901, е собственост на ищците, на
основание наследствено правоприемство от наследодател И.Д. Д. с ЕГН ***, б.ж. на
с.Млекарево, починал на 25.05.2016 г., както и на основание давностно владение.
Молят съда да присъди на ищците направените в производството разноски.
2
Ищеците са приложили писмени доказателства и молят съда да ги приеме като такива.
Молят да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в подкрепа на твърденията им.
Молят за назначаване на експертиза, която да установи съществуването на процесния имот
и идентифицирането му в реални граници.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Нова
Загора, представлявана от Н.Г.Г.– кмет на общината, с който се посочва, че счита
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Посочва се, че е запознат с исковата молба подробно и след извършена проверка се
установило, че поземлен имот с идентификатор 48725.18.65 по КККР на с.Млекарево,
общ.Нова Загора (стар номер 018065, образуван от ПИ 018060, целия с площ 6,451 дка) е
собственост на Община Нова Загора по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен с
протоколно решение № 1НЗ/27.07.2008 г., с начин на трайно ползване „пасище, мера“. За
имота бил съставен Акт за публична общинска собственост № 3157 от 29.07.2014 г.
Твърди, че били неоснователни твърденията на ищците, че са декларирали имота в Община
Нова Загора и редовно заплащат данък сграда и такса смет за него.
С оглед на това, че ищците не представяли каквито и да било доказателства,
удостоверяващи собствеността, а се позовавала само на това, че собствеността им върху
имота произтичала единствено от давностно владение счита, че предявения иск е
неоснователен.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху
мерите и пасищата е публична.
С оглед това, че претенцията на ищците се основавала на придобиване по давност, а
процесиите имоти съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ били публична общинска собственост, то в
този смисъл съществувала пречка за придобиване по давност на този вид имоти -
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОС, съгласно която имотите и вещите - публична общинска
собственост, не могат да се придобиват по давност. Посредством тази разпоредба имотите,
представляващи публична общинска собственост били изключени от гражданския оборот.
Изключването на вещта от гражданския оборот не се изразявала и не включвала в себе си
само и единствено забрана за носителя на правото на собственост да извършва
разпореждания с тази вещ, но преди всичко установявала ограничение по отношение на
субектите, които могат да притежават такава вещ. Забраната следователно касаела преди
всичко възможността всеки правен субект да притежава тази вещ, като посредством
императивна правна норма се определяло кой може да бъде носител на правото на
собственост, изключвайки възможността вещта да бъде придобита и притежавана от друг
правен субект. Именно в този смисъл била разпоредбата на чл.7 от ЗОС, която установявала
3
в ал.1 забрана за придобиване на правото на собственост върху имоти и вещи - публична
общинска собственост по давност.
Така установените забрани в чл.7 от ЗОС включвали не само забрана за извършване на
разпореждания от страна на общината, но и забрана за придобиване на собствеността от
други правни субекти посредством прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и
по давност, т.е. забрана правото на собственост да бъде притежавано от друг правен субект,
различен от общината. Тези имоти можели да бъдат използвани само за предвиденото в
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗОС предназначение, което обуславяло и установените в ЗОС
ограничения досежно начина на управление и възможностите за разпореждане с такива
имоти. Установената в закона забрана за придобиване била обусловена от характера на
вещта, изискването същата да служи за задоволяване на определени от законодателя
потребности.
С оглед на изложеното счита, че искът е неоснователен и моли да бъде оставен без
разглеждане.
Моли да се приемат като доказателства представените от ответника писмени документи по
опис.
В откритото съдебно заседание на 10.02.2021 г. съдът е разпитал свидетелите И.Д.И. и
Ф.П.К. По искане на ищеца и с оглед изясняване на действителната фактическа обстановка,
съдът е назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да
идентифицира и установи размера на претендирания от ищеца недвижим имот и
местонахождението му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: Извадка от АГКК КАИС за
ПИ 48725.18.65; Удостверение за наследници на И.Д. Д.; Договор за правна помощ и
пълномощно; Квитанции за платена държавна такса и депозит вещо лице; Списък с разноски
по чл.80 от ГПК; Заповед № ОД-48/23.09.2008 г. на директора на ОД „З“ Сливен;
Приложение № 1 към раздел I, т.1 от протоколно решение № 1НЗ от 27.07.2008 г.; Акт №
3157 от 29.07.2014г. за публична общинска собственост; Декларация по чл.14 от ЗМДТ на
И.Д. Д.; Данъчна декларация по чл.26 от ЗДМТ на И.Д. Д.; Удостоверение за приемане на
проект за иаменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-98180-
08.04.2021 г. за поземлен имот с идентификатор 48725.18.65, както и приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза.
4
От представенoтo удостоверениe за наследници №2020-71/28.10.2020г.изд.от кметство
Млекарево се установи, че ищците ДР. ИВ. Д. с ЕГН ********** и Д. ИВ. Д. с ЕГН
********** са наследници на техния общ наследодател И.Д. Д., б.ж. на с.Млекарево
починал на 25.05.2016 г.
С исковата молба от ищците против Община Нова Загора се иска, да се признае за
установено по отношение на ответната община, че процесния имот, подробно описан в
исковата молба е собственост на ищците на основание наследство и давностно владение.
Безспорно се установи, че И.Д. Д. е декларирал имота в Данъчна служба Нова Загора,
подробно описан в Данъчна декларация по чл.26 от ЗДМТ с вх. № 10350/06.04.1998 г. /на
листи от 33 до 52 по делото/ и за имота редовно е заплащан данък сграда и такса смет, като
данъците по партидата ***002 са платени до 31.12.2020 г.
Понастоящем имотът е записан в АГКК със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1514/16.08.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, като общинска частна собственост и
съставлява ПИ с идентификатор 48725.18.65 на общ.Нова Загора с площ 4770 кв. м,
Земеделска територия, м.„До село“, с начин на трайно ползване: Пасище, стар номер
018065, при съседи: 48725.18.259, 48725.18.600, 48725.18.62, 48725.18.64, и 48725.888.9901.
Разпитаните в съдебно заседание свидетелите И.Д.И. и Ф.П.К. потвърждават с показанията
си фактите, сочени от ищците.
Свид.И. на 61 години, без родство посочва, че са съседи, познава ищците от деца и имат
къща и този имот, който е сега. Разяснява, че са два имота – единия застроен с къща, а
другия – празно дворно място около 2 дка – от север нива, изток улица, от запад дворни
места на техни сродници. Посочва, че дворното място винаги се е обработвало от тях и се
грижат за имота, както и в момента и имат засадена овощна градина.
Свидетелства, че баща им преди тях е ползвал процесния имот и не му е известно някой да
има претенции за него. Излага, че дворното място е около 2 дка и никога не е било пасище.
Свид.К., на 60 години, без родство посочва, че познава ищците от 50-60 години, същите
имат имот в Млекарево – декар и половина – два, а в другия двор имат и къща, които имали
от дядо си и баща си. Разяснява, че процесния имот се намира на края на селото, къщата е
отпред, има уличка, а отзад работят. Поясняснява, че в празното място – имота без къщата
има засадени дръвчета и то граничи със земеделските земи на селото.
Свидетелства, не е чувал някой да има претенции за него, както и че дворното място винаги
се е обработвало от тях и не е било изоставяно – цял живот го работят.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи на вещото лице
инж.Н. П. Д. изготвянето на съдебно-техническа експертиза, изготвена на 08.03.2021 г.
5
Вещото лице е заключило, че:
Процесния имот съществува на място и е ограден с масивна ограда от южната и източната
страна. В стария план на с.Млекарево при техническата служба на община Нова Загора е
УПИ I-60, кв.17 с площ 1900 кв.м, записан на И.Д., а по регулационния план на селото,
утвърден със заповед № 298/07.05.1970 г. е извън регулацията. Същия имот по КККР на
с.Млекарево попада в ПИ 48725.18.65, целия от 4770 кв.м и начин на трайно ползуване -
пасище, мера, собственост на Община Нова Загора. Процесния имот никога не е влизал в
масивите на ТКЗС в селото и не е заявяван за възстановяване като реална граница и се
обработва от наследниците.
При измерването на място имота е с площ 1900 кв.м.
Направил е скица проект за идентифициране на имота в КККР на землище с.Млекарево,
Община Нова Загора и за разделянето му.
Стойността на имота е 1900 лв.
Поискал е два нови идентификатори , които ще послужат за разделянето пред АККР -
Сливен.
Съдът прие заключението на вещото лице инж.Н. П. Д..
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че били собственици на
процесния имот, находящ се в землището на с.Млекарево, оставен им в наследство от
техният общ наследодател, който са владяли необезпокоявано от никого и то със съзнанието
на собственици в продължение на повече от 70 години. Тъй като наскоро, при опит да се
снабдят със скица по повод предстояща сделка разбрали, че имота е изключен от
регулацията на селото и не могат да се разпореждат с имота, тъй като се води общинска
частна собственост със статут на земеделска земя и поради това са предявили иск за
установяването на правото на собственост и принадлежността му на ищците поради
наследство и давност, от което следва, че е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск, с който се посочва, че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
6
В тежест на страните бе да докажат твърденията си. Ищците следваше да докажат, че
владеят имота, неговата идентичност, местоположение и настоящия му статут, както и дали
са заплащали данъци и такси и за кои години.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени и
гласни доказателства и приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът може
да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва
да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
Твърденията на ищците са основателни и доказани. Видно е от писмените доказателства
приети по делото, както и от показанията на разпитаните свидетели, че ищците и
респективно наследодателя им, са владяли ползвали, обработвали и заплащали данъци за
процесния имот за дълъг период от време – повече от 70 години.
От заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, като независимо и
компетентно се извежда, че процесния имот съществува на място и е ограден с масивна
ограда от южната и източната страна. В стария план на с.Млекарево при техническата
служба на община Нова Загора е УПИ I-60, кв.17 с площ 1900 кв.м, е записан на И.Д., а по
регулационния план на селото, утвърден със заповед № 298/07.05.1970 г. е извън
регулацията. Същия имот по КККР на с.Млекарево попада в ПИ 48725.18.65, целия от 4770
кв.м и начин на трайно ползуване - пасище, мера, собственост на Община Нова Загора.
Процесния имот никога не е влизал в масивите на ТКЗС в селото и не е заявяван за
възстановяване като реална граница и се обработва от наследниците.
Вещото лице е изготвило и скица проект за идентифициране на имота в КККР на землище
с.Млекарево, Община Нова Загора и за разделянето му, а стойността на имота е 1900.00 лв.
С оглед посоченото, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от
ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, придобит на основание наследство от наследодателя им И.Д. Д.
за основателен и доказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло.
Ищцовата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на
делото и е налице положителен резултат в полза на ищците, поради което следва да се осъди
ответната страна да заплати разноски в размер на 900.00 лв., от които 50.00 лв. – държавна
такса, 550.00 лв. – адвокатски хонорар и 300.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът,
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
представлявана от Н.Г.Г.– Кмет на Общината, адрес: гр. Нова Загора, ул.„24-ти май“ № 1,
ЧЕ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с проектен идентификатор 48725.18.930 /четиридесет и осем
хиляди седемстотин двадесет и пет точка осемнадесет точка деветстотин и тридесет / по
КККР на с.Млекарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с площ от 1900 /хиляда и деветстотин/
квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, при съседи: 48725.18.931, 48725.888.9901, 48725.18.600, 48725.18.259, Е
СОБСТВЕНОСТ, НА ОСНОВАНИЕ НАСЛЕДСТВО И ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, НА
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА И.Д. Д. с ЕГН ***, б.ж. на с.Млекарево, починал на 25.05.2016 г., а
именно: ДР. ИВ. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Д. ИВ. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***
Описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставлява част от заличен ПИ с идентификатор
48725.18.65 /четиридесет и осем хиляди седемстотин двадесет и пет точка осемнадесет
точка шестдесет и пет/ по КККР на с.Млекарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, целият с
площ от 4770 /четири хиляди седемстотин и седемдесет/ квадратни метра, местност „До
село“, вид територия: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, стар номер: 018065,
при съседи на целия имот: 48725.18.259, 48725.18.600, 48725.18.62, 48725.18.64, и
48725.888.9901, от който са образувани двата нови имота: ПИ с идентификатор 48725.18.931
с площ 2870 кв.м и ПИ с идентификатор 48725.18.930 с площ 1900 кв.м,.
Проекта на вещото лице инж.Н.Д. на заснемането на имота, попадащ в ПИ 48725.18.65 по
КККР на с.Млекарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, да се счита неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Н.Г.Г.– Кмет на Общината,
адрес: гр. Нова Загора, ул.„24-ти май“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ДР. ИВ. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** направените
РАЗНОСКИ по делото в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8