Решение по дело №182/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      № 23

гр.Русе, 28.06.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, 6 ти състав, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Елица Д.

при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 182 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК  вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.

Образувано е по жалба на В.Д. *** срещу заповед № РД-01-969/08.04.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и домакинството й, състоящо се от П.В.С.-дъщеря, В.В.С., Т.В.С., П.В.С.-синове и В.В.В.-внук за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.Дружба 3 бл.18 вх.3 ет.1 ап.2-Б,състоящ се от две стаи,кухня,сервизни помещения, изба по АОС № 2855/31.05.1999г. В жалбата се излагат съображения, според които оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и неговата цел, както и поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В жалбата се твърди, че не са изяснени и обсъдени причините за подаването на заявлението за подновяване на наемното правоотношение след изтичане на срока на настаняване.Жалбоподателката твърди, че жилището се обитава освен от нея и пълнолетните й деца, като дъщеря й е в напреднала бременност, единият й синът и внукът й са малолетни,  другият син макар и навършил пълнолетие също е ученик, а майка й е с влошено здравословно състояние, както и че установеният размер на доходи за последните 12 месеца сочи, че липсват достатъчно средства за задоволяване на жилищна нужда на свободния пазар. Сочи в жалбата и в хода на устните състезания, че покрива цялата сметка за ел.енергия над 500лв., независимо, че жилището което се обитава от семейството й е образувано от разделянето на по-голям самостоятелен обект на два обекта и тъй като електромера е един, тя заплаща завишена цена на ел.енергия и за другия имот, който реално не ползва. Твърди, че се опитва да заплаща сметките си в срок, което обаче не винаги е по силите й предвид обстоятелството, че с получаваното трудово възнаграждение покрива издръжката на всички членове на домакинството, като е сключила спогодба с „В и К“. Сочи ,че в процесната заповед не е конкретизиран размерът на просрочените задължения за наем и такса битови отпадъци,нито периода за който се дължат,за да може същите да бъдат годни правни основания за прекратяване на договора за наем на общинското жилище

Не се оспорва факта на притежавани от пълнолетните й синове В.В.С. и Т.В.С. МПС с дата на регистрация 1997г./1999г., като е декларирала единия автомобил, но които не са в движение и са предадени на вторични суровини, като регистрацията им не е прекратена поради липса на парични средства за заплащане на такси. Твърди се, че  за притежаваните в наследство ¼ ид.ч. от недв.имот, останал в наследство от покойния й баща не е налице невярно деклариране. Сочи, че ид.части касаят две малки стаи в с. Бабово, община Сливо поле, които не са достатъчни за покриване на нуждите на домакинството й, с оглед на квотите не е възможно ползването на сградата само от семейството й, а и е направила и отказ от наследство, за което е издадено и надлежно удостоверение, конкретно опоменато.   

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Процесуалният й представител претендира адв.възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Заинтересованите страни поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, е представил писмени бележки, в които изразява подробно становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания, посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.1,т.6,т.7 и т.9  от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1, т.5, т.6 и т.13 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Твърди, че както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към момента на подаване на жалбата в съда жалбоподателката има неплатени консумативни разноски към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД за повече от три месеца, наличието на каквито неплатени задължения не се оспорват. Поддържа, че срокът на настаняване на тяхното домакинство е изтекъл на 15.10.2021 г., а заявлението за неговото продължаване е подадено след изтичането му – на 15.02.2022 г. Възразява, че изтичането на срока има прекратително действие по отношение на наемното правоотношение и то няма как да бъде продължено по подаденото след това заявление. Твърди, че при извършената в административното производство проверка било установено, че жалбоподателката притежава 1/4 идеална част от недвижим имот с площ от 860 кв.м. ,заедно с 1/4 ид.ч от полумасивна жилищна сграда и постройка в с.Бабово ,общ.Сливо поле, който имот е възбранен, което обстоятелство се явява отрицателна предпоставка за продължаване на наемното правоотношение, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 6, предвиждаща като условие лицата, кандидатстващи за настаняване под наем да не са отчуждавали имоти през последните три години преди подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост. Сочи, че извършената справка в дирекция МДТ установява притежаването на 2 бр.МПС-л.а Фолксваген с регистрация от 1997г. и л.а БМВ с регистрация от 1999г./ само единият е деклариран/, което обстоятелство се явава отрицателна предпоставка по чл.3 ал.1 т.5 от Наредба 6 ,предвиждаща като условие притежаването само на 1бр.МПС. Поддържа, че в подадената от жалбоподателката декларация същата посочила, че членовете на нейното домакинство не притежават недвижими имоти и идеални части от такива имоти, и само 1бр.МПС , а декларирането на неверни обстоятелства в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 съставлява самостоятелно основание по чл.31 ал.1 т.13 от Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и чл.60, ал.5 и ал.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 14.04.2022 г., а жалбата е депозирана в съда на 28.04.2022 г. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган – от зам.кмета на Община Русе по заместване на кмета на община Русе съгласно заповед № РД-01-956 от 07.04.2022г. за времето от 08.04 до 10.04.2022г. в отсъствието му. Кметът разполага с правомощието да прекрати наемното правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Русе.  Съгласно Тълкувателно решение № 4 от  22.04.2004 г. по т.д 4 /2002г на ВАС делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи .Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, какъвто е случая.Макар и изрично в заповед № РД-01-956 от 07.04.2022г. на кмета на Община Русе да не е посочено основанието по чл.46 от ЗОбС, в последният абзац за предоставените права е посочено, че изброяването им е примерно и не се ограничава заместващият да подписва съобразно представителната власт по конктретните нормативни актове.  

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.

Заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 (неплащане на консумативните разноски към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД за повече от три месеца), чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6 (отпадане на условията за настаняване на наемателите в общинско жилище/ чл.46 ал.1 т.9 ЗОС -други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, т.е Наредба 6 на ОбС –Русе , чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 - изтичане на срока за настаняване; чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 - отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище; чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 - декларирани неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 - и по-конкретно придобиването по наследство от страна на жалбоподателя на 1/4 идеална част от недв.имот и сграда в него) и чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 (невярното деклариране в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 от страна на жалбоподателката, че членовете на домакинството й не притежават недвижими имоти и идеални части от такива и притежаването на повече от едно МПС). В мотивите на оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За започналото административно производство до жалбоподателката било изпратено уведомление изх.№ 15/14.01.2022г.по чл.26 АПК, връчено лично на 17.01.2022г.,че срокът на заповедта на настаняване е изтекъл на 15.10.2021г., по отношение на което тя е възразила, като на 15.02.2022г. е подала заявление. След това е изготвено уведомление изх.№ 94В-957-1/07.03.2022г. В него на последната е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в ОП „Управление на общинските имоти“ становище по започналото производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомлението е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването. Към уведомлението е приложен и препис от решение по т.5.2, прието с протокол № 3/28.02.2022 г. на комисията по чл.6 от Наредба № 6. Видно от съставения протокол, на 10.03.2022 г. служители на посоченото общинско предприятие залепили уведомление по чл.18а, ал.9 от АПК на вратата на имота. От така указаната й възможност да изрази становище и да представи доказателства в административното производство последната не се е възползвала.

Съдът намира, че не съставлява процесуално нарушение обстоятелството, че уведомлението е адресирано само до настаненото лице съгласно издадената настанителна заповед № РД-01-2783/24.09.2019 г. на кмета на Община Русе – до жалбоподателката, но не и до нейните деца. Съгласно чл.25, ал.3, изр.второ от Наредба № 6, настанителната заповед има действие за всички членове на семейството или домакинството на настанения. Разпростирането на действието на облагоприятстващия административен акт и по отношение на останалите членове от неговото семейство/домакинство не означава, че тези лица следва да участват в административното производство по прекратяване на настаняването. Напротив, щом административното производство по настаняването в общинско жилище се развива само със заявителя, посочен като настанено лице в заповедта, то правната симетрия изисква производството по прекратяване на настаняването да се развива също само с участието на настаненото лице. Разбира се, доколкото крайният акт в това производство, а именно заповедта за прекратяване на настаняването, засяга неблагоприятно интересите не само на заявителя, но и на останалите членове на неговото семейство/домакинство, то последните също разполагат с процесуална легитимация да го обжалват, но макар и като заинтересовани страни не са го оспорили.    

Макар и съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и не съответства на неговата цел.

 Няма спор, че видно от изготвената в административното производство на 01.02.2022г. справка във „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД по абонатен № 2004923, към датата на изготвяне на справката жалбоподателката има неплатени задължения по множество фактури в размер на общо 6883,47лв.На 14.02.2022г. е сключено споразумение между „ В и К“ ООД-Русе за разсрочване на задължението, като е заплатена сумата от 200лв.и се дължат на равни месечни вноски сумата от 588,21лв., като не се оспорва и формално е налице. Твърдяното допълнително закъснение за плащането на наемната цена не само не е контретно мотивирано, но и липсват приложени доказателства към него.

Жалбоподателката твърди, че невъзможността да заплати консумативните разноски за вода за имота се дължи на обстоятелството, че същата заплаща цялата електроенергия за имота, независимо че е поделен на два самостоятелни обекта, за което и представя доказателства. Съдът намира, че това възражение се подкрепя от доказателствата, с които самият орган е разполагал. Количеството електроенергия е отчетено в общия електромер и далеч надхвърля обичайното месечно потребление на домакинството и е отчетено от общия, а не от индивидуалния и липсващ такъв на жалбоподателката, като носимо е задължението на собственика да отрази това в доставчика на ел.енергия .

На следващо място, прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), формално е налице. Според чл.46, ал.4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Според цитираната разпоредба, след изтичане на срока за настаняване, в случай, че не са отпаднали условията на ал.2 и едновременно с това настаненото лице и неговото семейство/домакинство отговарят на условията по чл.3, същото може да бъде настанено в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище.

Няма спор, че двугодишният срок на настаняване на домакинството в общинското жилище е изтекъл на 15.10.2021 г., а жалбоподателката е подала първо молба на 31.01.2022г. съдържаща обяснения за причините за неподаването в срок на заявлението, а именно ангажираност за здравето и равновесието на майка си и починалия си баща и полагането на грижи за тях и членовете на семейството, като заявление за неговото продължаване с вх.№ Н-71/15.02.2022 г., т.е. след изтичането му. Както е посочено в Наредба № 6, след изтичането му принципно се допуска настаняването на домакинството в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище, т.е. продължаването на настаняването не може да бъде извършено в жилище от резервния фонд, но няма пречка да бъде продължен срока за настаняване в преводставеното общинско жилище при наличие на предпоставките за това.

Формалното наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6, не означава, че заповедта съответства на материалния закон. Защото съгласно чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС и чл.31 ал.1 т.6 от Наредба 6 наемните отношения се прекратяват с отпадане на условията на настаняване, т.е да са настъпили условия –изменение в обстоятелствата, обословили настаняването в общинско жилище, които изключват наемателя от категорията лица,отговарящи на условията за настаняване. Както се установява от адм.преписка жалоподателката не реализира доходи. Обсъдени са наличните такива, които не са в противоречие с изискването за минимален доход от 910лв. с оглед на броя настанени и реализиращи доходи лица.

Както се установява в хода на съдебното производство, след настаняването на домакинството, семейството на оспорващата ще се увеличи с още един внук от бременната й дъщеря, като същевременно се полагат грижи и за незрящата й и болна майка, за което са представени доказателства. Следователно, касае се до ново обстоятелство, възникнало след настаняването на домакинството в общинското жилище по силата на заповед № РД-01-2783/24.09.2019 г. на кмета на Община Русе. Това ново обстоятелство, според съда, изцяло се субсумира под хипотезата на чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС – в семейството на жалбоподателката са налице новопоявили се остри социални и здравословни проблеми, които съставляват материалното основание за настаняване. Извеждането на домакинството от жилището при наличие на малолетни лица, при установеното тежко здравословно  страдание, би противоречало на ЗЗДт и на чл.78 от ЗХУ, която разпоредба изисква общините да предоставят жилищно настаняване на хората с трайни увреждания чрез общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в ЗОС.  

         По делото не е спорно и обстоятелството, че освен жалбоподателката, в имота живеят и непълнолетен нейн син, малолетен внук, и двама скоро навършили пълнолетие нейни синове, единият от които и все още е учащ се, за което следва да им се гарантира нормална жизнена среда.

Както приема Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) [1], гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,  е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени [2].

В случая административният орган не е отчел интереса на живеещите в общинското жилище малолетни деца, както и заболяването на майката на жалбоподателя, за което е бил и осведомен.

При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и останалите членове от нейното домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на живущите в имота непълнолетни деца и на нероденото все още такова. Вярно е, че внука/ нероден/ и майка й не са сред лицата, настанени в общинското жилище, но, както приема в своята практика ЕСПЧ [3], защитата, предвидена в член 8 от Конвенцията, не се ограничава до законното или разрешено обитаване на една сграда според вътрешното законодателство. Поради това съдът намира, че правото на неприкосновеност на жилището се разпростира и спрямо непълнолетните деца, които го обитават,както и по отношение на лицето с увреждане, за които липсва издадена настанителна заповед.

Служебно задължение както на съда, така и на административните органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж.и  съображенията в определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и др.) и то, както беше посочено, без оглед на това дали децата се намират в жилището, представляващо техен дом, на законно основание. Безспорно би противоречало на интереса на децата, заедно с жалбоподателката, която полага грижи за тях, те да останат без дом, който изход се явява логичния предвид трудовия доход,който тя не реализира и средния пазарен наем за сходно жилище на свободния пазар.   

Следващото прекратително основание – това по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6, относимо и с предходно посоченото, е свързано с отпадането на условията за настаняване поради придобиването по наследство от страна на жалбоподателката на ¼ идеална част от имот по наследство, от който тя надлежно се е отказала, още повече, че поради наложената възбрана от 26.05.2020г. не може да се е разпорежда с него, а самостоятелно справката от АВ не сочи на квадратурата на полумасивната жилищна сграда, от където да се правят противните изводи за възможност за покриване на жилищните нужди на цялото домакинство.

 Текста на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 изисква членовете на семейството/домакинството, настанено в общинското жилище, да не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти и да нямат учредено в тяхна полза право на строеж или право на ползване върху такива имоти

Предвид размера на идеалните части, притежавани от жалбоподателя – 1/4 идеална част, тя, съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, не може да вземе решение полумасивната постройка да се ползва само от нейното домакинство. Освен това липсват и ангажирани от ответника доказателства, който носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл.170, ал.1 от АПК, че подобна постройка, с неупомената площ може да задоволи жилищните нужди на жалбоподателката и нейното семейство,респ.домакинство  и непълнолетните деца, които живеят при нея. Аргумент за това, че подобно жилище от твърдяните две стаи не е в състояние да задоволи жилищните нужди на домакинството, е и разпоредбата на чл.22, ал.1, т.4 от Наредба № 6, която, при определяне на нормите за жилищно задоволяване, предвижда, че на семейство/домакинство с 5 или повече члена, каквото е домакинството на жалбоподателите, се полага четиристайно жилище, макар че в случая е било предоставено жилище от две стаи и кухня. Именно поради това следва да се приеме, че процесната 1/4 идеална част от ПМС при наличие на отказ от наследство не представлява годно за постоянно обитаване жилище, придобиването на която по наследство да води до отпадане на условието за настаняване в общинско жилище, а оттам – да съставлява и прекратително основание по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6.

Не е налице и основанието по чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 - невярно деклариране в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 от страна на жалбоподателката, че членовете на домакинството й не притежават недвижими имоти и идеални части от такива и МПС. Наличието на МПС с регистрация от 1997г., чиято такава формално не е прекратена поради спирането  от движение автоматично не сочи, че се ползва от домакинството, а този факт не е доказан, при положение ,че се допуска собственост на 1 МПС. От друга страна невярното деклариране на определени обстоятелства може да бъде извършено единствено при пряк умисъл като форма на вината, т.е. за да е налице посоченото прекратително основание е необходимо жалбоподателката да е знаела за притежаваните по наследство от нейния баща идеални части от недвижим имот и наличието на още 1 МПС, и да не ги е декларирала именно, за да не бъде прекратено наемното правоотношение с домакинството й. За пълнота следва да се отбележи, че, само по себе си, наследяването по закон не подлежи на вписване и поради това информация за притежаваните от наследника имоти не може да се извлече от книгите, водени от службите по вписванията, а липсват и доказателства наложената възбрана да е била съобщена.

 Оспореният акт не е съобразен и с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателката и живеещите с нея пълнолетни, но с минимални доходи деца и непълнолетни деца и внук,записани съответно и като ученици, затрудненото им материално положение , оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК и несъответен на целта на закона

По изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно.

Адвокат Смилиян С. *** е оказал безплатна правна помощ в проведеното производство по адм. дело № 182/2022 г. при условията на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 75 от делото е посочено, че правната защита по делото се предоставя при условията на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.  Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата определянето на размера на адвокатското възнаграждение е оставено на преценката на съда с условието, че не може да бъде в по-нисък размер от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай,при оспорването на акт без материален интерес съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. Поради това Община Русе (на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да заплати на адв. Смилиян С. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за осъщественото по делото процесуално представителство и защита, а на жалбоподателката сумата от 10лв. разноски за заплатена държавна такса

         Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В.Д. ***  заповед № РД-01-969/08.04.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с нея лично и с домакинството й, състоящо се от П.В.С.-дъщеря, В.В.С., Т.В.С., П.В.С.-синове и В.В.В.-внук за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.Дружба 3 бл.18 вх.3 ет.1 ап.2-Б,състоящ се от две стаи,кухня,сервизни помещения, изба по АОС № 2855/31.05.1999г

 

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на В.П.Д. ЕГН ********** *** сумата от 10 лв.разноски

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат Смилиян Н.С. *** , с адрес на кантора: гр. Русе, ул. "Райко Дасколов" № 2, офис 201/301, сумата от 500 лева, представляващи възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя

Решението е окончателно.                                                                          

                                                                               

                                                          СЪДИЯ:

 

 



[1] Решение на ЕСПЧ от 15 януари 2009 г. по делото Ćosić v. Croatia, жалба 28261/06, § 21.

[2] Решения на ЕСПЧ от 21 юни 2011 г. по делото Orlić v. Croatia, жалба 48833/07, § 64; от 6 декември 2011 г. по делото Gladysheva v. Russia, жалба 7097/10, §§ 94-95; от 2 декември 2010 г. по делото Kryvitska and Kryvitskyy v. Ukraine, жалба 30856/03, § 50; от 13 септември 2016 г. по делото Andrey Medvedev v. Russia, жалба 75737/13, § 55.

[3] Решения на ЕСПЧ от 13 май 2008 г. по делото McCann v. the United Kingdom, жалба 19009/04, § 46; от 29 май 2012 г. по делото Bjedov v. Croatia, жалба 42150/09, § 58 и от 21 април 2016 г. по делото Иванова и Черкезов срещу България, жалба 46577/15, § 49.