№ 403
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200851 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 25-0434-000018/26.02.2025 г., издадено от началник на 02 РУ - Бургас, с
което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 200 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2025 г., в гр. Бургас, свидетелят Д. Ч. съставил АУАН на жалбоподателя Б. Б.
за това, че на същата дата, в гр. Бургас, в подземен паркинг на МОЛ Галерия, е паркирал
собствения си лек автомобил БМВ с рег. № А ...., на място, определено за хора с трайни
увреждания, като е приел, че същият няма това право. На 26.02.2025 г. е издадено и
обжалваното НП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59,
1
ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество и основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок.
Правната норма на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвижда забрана за паркиране на
места, определени за хора с трайни увреждания. За да може обаче един гражданин да
съобразява своето поведение със заобикалящите го забранителни знаци, то последните
следва по един недвусмислен начин да указват за съответните правила за поведение.
В случая, видно от приобщените по делото веществени доказателства (снимки на л. 5,
л. 24 и л. 25), се установява по един несъмнен начин, че въпросното паркомясто “G 9”
(неправилно посочено в НП като „69“), не отговаря по никакъв начин на изискването на
закона (ЗДвП и ППЗДвП), същият да бъде с форма и изображение на пътен знак Д21 - син на
цвят с бял символ за хора с увреждания. Съвсем ясно се вижда от снимките, че синият цвят е
почти изцяло изтрит от повърхността на подземния паркинг, а белият цвят „за инвалид“ не
съществува. В този смисъл въпросното паркомясто въобще не може да се охарактеризира
като такова за паркиране на хора с трайни увреждания. То не отговаря на нито едно от
изискванията на закона, за да може да се възприеме от един водач за място, определено за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Най-вероятно
първоначалното му предназначение е било такова, но очевидно към момента на съставяне на
акта, това място не изпълнява тази си обществена функция, респ. в това си състояние
мястото не може да служи като норма за санкциониране на водачите. Наред с това, по
делото не се установи да има и поставен пътен знак Д21, указващ място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, което е допълнителен аргумент за
направения по-горе извод.
В случая, от събраните по делото доказателства, действително се установява, че
жалбоподателят е имал право да паркира автомобила на въпросното място. С оглед на това,
съдът намира, че не е налице административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Съобразно изхода на делото принципно жалбоподателят има право на разноски, но
доколкото не е направил искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0434-000018/26.02.2025 г., издадено от
началник на 02 РУ - Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание
2
чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя Б. И. Б. е наложено административно наказание глоба от
200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3