№ 20
гр. Велико Търново , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000312 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 42/19.03.2019 год. по т. д. № 2/2018 год. Русенският
окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ – гр. София срещу „АБВ-Инвест“ ЕООД –
гр. Русе иск за заплащане на сумата 58 048.32 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Осъдил ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ да заплати на „АБВ-
Инвест“ ЕООД сумата 4 400 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“ чрез юрисконсулт И. М.. Счита решението за неправилно. Съдът
неправилно е приел, че договорът не е бил прекратен въпреки обективните
предпоставки за това и ясната воля на възложителя. Договорът от 11.12.2014 год. е бил
със срок на изпълнение 45 календарни дни от датата на подписване и е следвало да
бъде изпълнен в началото на 2015 год. Изпълнителят е започнал изпълнение на
строителството без одобрени строителни книжа, които биха му показали, че
строителният участък попада в територията на археологически обект. Извършените от
изпълнителя дейности представляват незаконен строеж по см. на ЗУТ и още от
1
началото той е бил неизправна страна. Поради забавянето на изпълнителя повече от
година и половина от отстраняване на пречките за изпълнение, договорът е прекратен
едностранно от възложителя. Предвид явното виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя, договорът е бил прекратен при хипотезата на чл. 18 ал. 1 т. 2 от договора.
Дори и да бъде приета известна вина на възложителя затова, че при обявяване на
поръчката не е било посочено, че имотът попада на територията на археологическа
културна ценност, то след издаване на строителните книжа на 30.03.2016 год. не са
съществували пречки за изпълнение на договора и неизправна страна по него е
единствено изпълнителя. Договорът е прекратен на осн. чл. 18 ал. 1 т. 2 с изтичането
на двуседмичен срок от получаване на уведомлението от изпълнителя. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да
възстанови сумата 29 890.21 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Направено е искане за присъждане на разноски.
В отговора си въззиваемият-ответник „АБВ-Инвест“ ЕООД чрез пълномощника
адв. Б. М. заема становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за
валидно, допустимо и правилно. Разделянето на имота на два през м. юни 2017 год.
обективно дава отражение върху изпълнението на договора за обществена поръчка,
спрямо който са приложими специалните правила на ЗОП. Ищецът е недобросъвестен,
защото не е информирал своевременно ответника за промените в имота. По делото е
доказано знанието на ищеца за статута на имота като паметник на културата към
датата на публикуване на обществената поръчка. Ответникът е изправна страна по
договора. И към настоящия момент той е в готовност да приключи изпълнението на
предмета на договора. Основание за прекратяване на договора по чл. 18 ал. 1 т. 2 се
сочи едва с въззивната жалба. Тези твърдения са нови и не са били предмет на
доказване в първата инстанция. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. В
условията на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, моли да се извърши прихващане
съобразно направеното от него възражение. Претендира направените по делото
разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба и в допълнителната такава ищецът ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“ твърди, че на 11.12.2014 год. сключил с ответника „АБВ-
Инвест“ ЕООД договор за аварийно проектиране и изграждане на нова ограда на
Военен клуб – гр. Русе, по който платил сумата 80 592.69 лв. - 80% от общата цена. На
22.12.2014 год. изпълнителят започнал строителни работи по обекта без строителни
книжа, за което му била наложена принудителна административна мярка. При
2
извършване на изкопните работи били открити археологически находки на част от
крепостна стена и достъпът до строежа бил забранен. Неправомерните действия на
изпълнителя доказват неизпълнение на договора още в началото. Разрешението за
строеж е издадено на 30.03.2016 год. и според него изпълнителят на строежа е
следвало да бъде вписан за извършване на строежи по чл. 137 ал. 1 т. 1 б.“м“ от ЗУТ –
недвижими културни ценности с „национално значение“. Ищецът изискал от ответника
удостоверение за такава квалификация с предупреждение, че ако такова не бъде
представено, договорът следва да бъде развален на осн. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД.
Изпълнителят не представил в срок исканото удостоверение, съответно - към този
момент той е бил в невъзможност да изпълни поръчката. До 08.03.2017 год. на обекта
не е била откривана строителна площадка. На същата дата 08.03.2017 год. страните
подписали констативен протокол за обема и качеството на извършените СМР, според
който действително извършените СМР са на стойност 22 544.37 лв. без ДДС. На
21.11.2017 год. ищецът изпратил до ответника уведомление за прекратяване на
договора и за връщане на сумата 58 048.32 лв., представляваща „нереализирана“ част
от аванса. Счита договора за прекратен поради виновно неизпълнение на договора и
претендира сумата като платена на отпаднало основание съгл. чл. 55 ал. 1 пр. трето от
ГПК, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
С писмения си отговор и с допълнителния такъв ответникът „АБВ-Инвест“
ЕООД оспорил иска по основание и размер. Спрямо договора са приложими правилата
на ЗОП. Техническото задание и публичната покана не са съдържали данни за
археологическия обект, върху който попада строежът и специални изисквания към
квалификацията на изпълнителя на поръчката. Възложителят е знаел за статута на
имота още от 2007 год., когато му е бил връчен протоколът от 20.03.2007 год. за
определяне границите на архитектурния паметник на културата. Възникналите
фактически и правни последици са по вина на възложителя, както в преддоговорните
отношения, така и при подписване на договора. Първоначалните действия на
изпълнителя са за подготовка на терена и почистване, не представляват строеж и са в
предмета на договора. Ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е открил
строителна площадка в сроковете по договора. Старата ограда е била компрометирана
и се е самосрутила, при което са открити археологическите останки. Изпълнителят е
уведомил своевременно компетентните органи и е предприел действия по архивиране
на останките. На 05.03.2015 г. сключил договор с възложителя и с Регионален
исторически музей (РИМ) – Русе за извършаване на спасителни действия и
археологически проучвания, по които заплатил всички разходи, въпреки че били
задължения на възложителя. На 27.10.2015 г. сключил договор с възложителя за
изработване на проект за консервация и реставрация на откритите зидове със средства
на изпълнителя, а на 06.11.2015 год. – договор за аварийни дейности по северната
3
ограда на военния клуб. Разрешението за строеж е издадено на 30.03.2016 год. и
извършените до този момент СМР са в неговия обхват. В съответствие с искането на
възложителя изпълнителят през м. август 2016 год. е договорил участието на „Стима“
ООД, което има съответното удостоверение да извърши консервацията и
реставрацията на зидовете. След сключване на договора имотът, в който следва да се
извърши строежът, е разделен, но ответникът не е уведомен. Извършените от
ответника СМР са признати от възложителя в констативния протокол от 08.03.2017
год. и в доклада от 15.03.2017 год. Заема становище, че е изправна страна; че договорът
е валиден и действащ, и че не дължи връщане на исковата сума. При условията на
евентуалност – ако се приеме, че договорът е развален, прави възражение за
прихващане със сумата 107 194.64 лв., представляваща допълнителни разходи и
изпълнени СМР над приетите по констативния протокол.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Договор № Б-57/11.12.2014 год., сключен въз основа на проведена процедура
по обществена поръчка, възложителят ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е
възложил, а изпълнителят „АБВ-Инвест“ ЕООД е приел да извърши аварийно
проектиране и изграждане на нова ограда на Военен клуб в гр. Русе съгласно
„Техническо задание“ и „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“.
Техническото задание включва изготвяне на проект за подпорна стена и извършване на
СМР за изграждане на нова ограда по дължина на имота на Военен клуб – Русе,
граничещ с ул.“Одрин“. Оградата следва да се изгради от две части – плътна, оформена
от стоманобетонова подпорна стена и метална конструкция от стойки и пана,
монтирана върху бетонова шапка на подпорната стена.
Общата стойност на договора е до 100 740.86 лв. без ДДС, в това число: 1 500 лв.
цена за изготвяне на проект и до 99 240.86 лв. за изпълнение на СМР. Авансът по
договора в размер на 80% от общата стойност или 80 592.69 лв. с ДДС е преведен на
изпълнителя и получен от него на 18.12.2014 год. (заключението на съдебно-
икономическата експертиза).
Срокът за изпълнение на договора е 45 дни – 7 дни за изготвяне на проект и 38
календарни дни от датата на подписване на протокола за откриване на строителна
площадка, което пък трябва да стане не по-късно от 10 календарни дни от подписване
на договора.
Съгласно чл. 18 от договора, той може да бъде прекратен или развален 1/ по
взаимно съгласие; 2/ едностранно, с двуседмично писмено предизвестие от изправната
страна, ако другата страна виновно не изпълнява свое задължение по договора; 3/
когато са настъпили съществени промени във финансирането на обществената поръчка
4
извън правомощията на възложителя и 4/ едностранно без предизвестие от
възложителя, когато се установи, че изпълнителят е дружество, което е регистрирано в
юрисдикция с преференциален данъчен режим или и свързано лице с такова
дружество.
На 24.12.2014 год. изпълнителят „АБВ-Инвест“ ЕООД е подал в Община Русе
уведомление по чл. 195 ал. 3 от ЗУТ, че е започнал действия по премахване на
саморазрушаващи се опасни участъци от съществуващата ограда. Посочил, че
строителните книжа за обекта за в процес на съгласуване.
При извършена от Община Русе проверка на строежа е установено, че е
извършен изкоп с дълбочина около 0.60 – 1.20 м., ширина около 0.60 – 2 м. и дължина
78.50 м. по част от югоизточната граница на УПИ IV-507, 508 в кв. 66 по регул. план на
гр. Русе. Имотът е собственост на Министерство на отбраната с учредено право на
ползване на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ и попада в територията на
археологически паметник на културата „Антична крепост Сексагинта Приста“ със
статут на паметник на културата от национално значение. Констатирано е, че строежът
е незаконен по см. на чл. 225 ал. 2 т. 3 от ЗУТ (Констативен акт № НС-02/09.01.2015
год. на Община Русе).
На 16.01.2015 год. Министерство на културата е наложило принудителна
административна мярка на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ и на „АБВ-
Инвест“ ЕООД – спиране на строителните дейности, като е разпоредило на
възложителя до 31.01.2015 год. да представи за съгласуване проектна документация за
строителство на ограда в имота, а РИМ – Русе да извърши пълно археологическо
проучване на участъка за сметка на възложителя.
Достъпът до имота е забранен със Заповед № РД-01-275/11.02.2015 год. на
Кмета на Община Русе.
На 05.03.2015 год. е сключен договор между ИА „Военни клубове и военно-
почивно дело“ като възложител, РИМ – гр. Русе като изпълнител и „АБВ-Инвест“
ЕООД като помощник-изпълнител. По възлагане на възложителя изпълнителят е приел
да осъществи научното и методическо ръководство на спасителни археологически
проучвания в обхвата на обекта с финансиране от възложителя. Помощник-
изпълнителят се е задължил да осигури за своя сметка работници, техника и
инструменти за проучванията, както и укрепване на изкопите с конструктивни
елементи и технически средства, осигуряващи безопасна работа на обекта.
Предвидените средства са в размер на 6 860 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение – 40
дни.
5
На 27.10.2015 год. е сключен Договор № Б-128/27.10.2015 год., с който ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“ е възложил на „АБВ-Инвест“ ЕООД срещу
сумата 5 450 лв. без ДДС да изработи в срок от 10 дни „Проект за консервация и
реставрация на откритите зидове на стената на крепост в района на Военен клуб – гр.
Русе“ съгласно изискванията на експертна комисия на Министъра на културата.
На 06.11.2015 год. е сключен Договор № Б-137/06.11.2015 год., с който ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“ е възложил на „АБВ-Инвест“ ЕООД да
извърши аварийни ремонтни дейности по северната ограда на Военен клуб – гр. Русе
съгласно техническо задание и оферта, неразделна част от договора. Общата стойност
на договора е 1 877.99 лв. без ДДС.
На 30.03.2016 год. е издадено Разрешение № 92/30.03.2016 год. за строеж на
„Аварийно укрепване, изграждане на нова подпорна стена и ажурна ограда по регул.
линия към ул.“Одрин“, разположена изцяло в УПИ IV-597, 508 от кв. 66 и
„Консервация и реставрация на открити зидове от стената на крепостта“.
На 25.08.2016 год. е сключен Договор за създаване на обединение „АБВ Инвест
– Стима“ за изграждане на посочения в разрешението за строеж обект. Съдружници
(учредители) на обединението са „АБВ-Инвест“ ЕООД и „Стима ООД – гр. Велико
Търново, което, видно от Удостоверението на Камарата на строителите в България,
има право да извършва строежи по чл. 137 ал. 1 т. 1 б.“м“ от ЗУТ.
На 08.03.2017 год. е съставен Констативен протокол, подписан от комисия от
ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ и представител на „АБВ-Инвест“ ЕООД,
в който са констатирани извършените и неизвършените работи по Договора от
11.12.2014 год., посочени в протокола за извършените работи.
Изготвен е и Доклад от 15.03.2017 год. от комисията към ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“ относно действително извършените СМР на обекта. Според
доклада те са на обща стойност 38 234.27 лв. без ДДС (45 881.12 лв. с ДДС), в която не
е включено платеното от изпълнителя възнаграждение за труд на работниците по
договора от 05.03.2015 год. с РИМ – гр. Русе.
Във втори доклад от 01.11.2017 год. на директор на Дирекция „Управление на
собствеността и жилищния фонд“ е посочено, че част от имота на Военен клуб – Русе е
предоставен с АДС от 28.06.2017 год. за ПИ 63427.2.5757, с което се променя
дължината и част от посоката на трасето на новата ограда и до промяна на предмета на
договора. Заради това, от общата стойност на изпълнените работи (38 234.27 лв.) е
приспадната стойността на изработените елементи на оградата – метални колове и
пана, армирани бетонови шапки, портални врати и пр., които са произведени по проект
6
и се намират в складове на изпълнителя, но не са вложени. Посочено е, че поръчаното
е на риск на изпълнителя, преди подписване на протокола за откриване на строителна
площадка. След приспадане на тази стойност, действително изпълнените от „АБВ-
Инвест“ ЕООД СМР възлизат на 22 544.37 лв. без ДДС. Комисията е предложила
агенцията да претендира от изпълнителя връщане на част от аванса по договора в
размер на 58 048.32 лв. без ДДС.
На 21.11.2017 год. възложителят ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е
изпратил до „АБВ-Инвест“ ЕООД уведомление за прекратяване на Договор № Б-
57/11.12.2014 год., считано от получаването му, съдържащо и покана за плащане в 5-
дневен срок на сумата 58 048.32 лв., представляваща част от заплатения по договора
аванс. Посочил, че сумата се задържа от изпълнителя на отпаднало основание.
Имотът, в който е следвало да се извърши строежа, представлява УПИ IV-
507,508 в кв. 66 по регул. план на гр. Русе. Той е публична държавна собственост
съгласно АДС № 72/20.07.1998 год. и е предоставен на ИА „Военни клубове и военно-
почивно дело“. През 2017 год. имотът е обособен в два имота – ПИ с ид. 63427.2.5758 и
ПИ с ид. 63427.2.5757 (Акт № 213 и Акт № 2014/28.06.2017 год. за публична държавна
собственост).
Антична крепост „Сексагинта Приста“ има статут на паметник на културата с
национално значение, чиито граници и територия са определени с Протокол от
20.03.2007 год., одобрен от Министъра на културата. Видно от протокола, кв. 66 по
кадастралния и регул. план на гр. Русе попада в Зона А на паметника на културата, за
която са предвидени специални правила и изисквания при застрояване. Всички
ограничения трябва да бъдат указвани от Община Русе при издаване на строителни
книжа в зоните, а проектите следва да се одобряват след съгласуване с НИПК. Видно
от писмо № 5362/02.05.2007 год., протоколът е изпратен на МО – Дирекция „Военна
инфраструктура“. Отделно от това, експерт от същата дирекция при МО е бил член на
комисията, изготвила протокола от 20.03.2007 год.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, която дава заключение, че стойността на извършените СМР към датата на
констативния протокол от 08.03.2017 год. е 32 317 лв. без ДДС, а общо стойността на
всички извършени на обекта СМР, заедно със закупените материали, вкл. и
невложените в обекта материали и изделия възлиза на 48 345.76 лв.
Съдебно-икономическа експертиза е дала заключение за сумите, платени от
изпълнителя „АБВ-Инвест“ ЕООД за материали и услуги, свързани с изпълнение на
договора – 21 283.86 лв. и сумите, които не са платени - 1 500 лв. на „Стима“ ООД и
5 050 лв. на Църковно настоятелство на храм „Св. Петка“.
7
Като свидетел по делото е разпитан К. Л. И. – управител на „АБВ-Инвест“
ЕООД до 2016 год. Обяснение по реда на чл. 176 от ГПК са дадени от сегашния
управител на ответното дружество Г. Т. Н..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществото си то е
правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. трето от ЗЗД за връщане
на сумата 58 048.32 лв., получена от ответника на отпаднало основание – по договор за
изработка, развален от ищеца с едностранно предизвестие. Претендира се и законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Безспорно е, че между страните е възникнала облигационна връзка по договор от
11.12.2014 год., имащ характеристиките на договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД).
Ищецът-възложител е възложил на ответника-изпълнител да извърши аварийно
проектиране и изграждане на нова ограда на Военен клуб – Русе. Не се спори също
така, че след подписване на договора ищецът е превел на ответника част от
възнаграждението по договора – аванс в размер на 80 592.69 лв.
Претенцията на ищеца, предмет на предявения иск, е за връщане на част от тази
авансово платена сума в размер на 58 048.32 лв., тъй като договорът е развален с писмо
от 21.11.2017 год. поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
Независимо, че изявлението на ищеца в писмото е за прекратяване на договора,
съдът приема, че по същността си то представлява изявление по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД за
разваляне на договора, предвидено и в чл. 18 ал. 1 т. 2 от същия. Освен воля за
преустановяване на договорната връзка, ищецът-възложител е направил и искане за
връщане на част от платения аванс, като изрично е посочил, че тази сума се задържа от
ответника-изпълнител на отпаднало основание. Отделно от това, конкретни твърдения
за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника
се съдържат и в исковата молба. Като виновно поведение на изпълнителя се сочат
извършените изкопни работи в нарушение на нормативните изисквания–без
строителни книжа, при които са открити археологическите находки и липсата на
специална правоспособност на изпълнителя за извършване на строежи по чл. 137 ал. 1
т. 1 б.“м“ от ЗУТ.
В писмото от 21.11.2017 год. и в исковата молба не се излагат твърдения, че
изпълнението е станало невъзможно – изцяло или отчасти, че е станало безполезно
поради забава на ответника или че е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
8
време. Затова и съдът не обсъжда основанията за разваляне на договора по чл. 87 ал. 2
от ЗЗД. Същото се отнася и до хипотезата на чл. 268 от ЗЗД, тъй като ищецът-
възложител не прави отказ от договора, още по-малко изразява намерение да заплати
разходите, труда и печалбата на изпълнителя.
Въззивният съд счита, че с изявлението на ищеца от 21.11.2017 год., отправено
до ответника, не е настъпило разваляне на договора, тъй като не са били налице
предпоставките по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД: виновно неизпълнение на задължение на
длъжника (ответника), за което той носи отговорност и изправност на кредитора
(ищеца). В случая ищецът-възложител е неизправна страна по договора, както към
датата на отправяне на изявлението по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, така и изначално – при
водене на преговорите и при сключване на договора. Действията му в преддоговорните
отношения и при сключване на договора с изпълнителя са в отклонение от принципа за
добросъвестност, регламентиран в чл. 12 от ЗЗД и обосновават извод за неговата
неизправност в облигационната връзка.
Имотът, в който е следвало да бъдат извършени строителните дейности, предмет
на договора, попада в границите на Зона „А“ на Антична крепост „Сексагинта
Приста“, която е паметник на културата от национално значение по см. на чл. 19 ал. 1
т. 2 от ЗПКМ (отм.). Тези граници са определени още през 2007 год. и Министерство
на отбраната, собственик на имота, и ищецът ИА “Военни клубове и военно-почивно
дело“, на когото са предоставени права за управление, са били известени за това. В
протокола от 20.03.2007 год., когато са определени границите на паметника на
културата, изрично е посочено, че изкопните дейности при ново строителство се
предхождат от пълно спасително археологическо проучване. Представител на
Министерство на отбраната е бил член на комисията, определила границите, а
протоколът от 20.03.2007 год. е бил изпратен на ведомството за сведение и изпълнение.
Извършването на строителство в имота е подчинено на специални процедури по
съгласуване и одобряване, предвидени в Закона за културното наследство и ЗУТ.
Специални изисквания са предвидени и по отношение квалификацията на строителя,
предвид категорията на строежа (чл. 137 ал. 1 т. 1 б.“м“ от ЗУТ).
Характеристиките и статутът на имота имат съществено значение за извършване
на строежа, предмет на договора и предопределят точното изпълнение на
задълженията на изпълнителя/строителя. Тези данни не са били посочени от
възложителя при извършване на предварителната процедура по обществената поръчка,
нито са били предвидени в сключения договор. В резултат на това се е наложило
извършване на допълнителни действия, съгласувателни процедури и пр., което от своя
страна е довело до невъзможност и за двете страни да изпълнят своевременно
задълженията си, включително и възложителят, чието е задължението да се снабди с
9
разрешение за строеж на обекта. В резултат на това се е стигнало и до невъзможност
договорът да бъде изпълнен в уговорения срок. Ето защо, следва да се приеме, че
неизправна страна по договора още при сключването му е възложителят.
Действително, изкопните работи в имота непосредствено след сключване на
договора са извършени без строителни книжа и като такива те представляват незаконен
строеж по см. на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Затова и ответникът е бил санкциониран по
съответния ред. Тези действия, обаче, сами по себе си не са причина за последвалото
отклонение от първоначално предвидените процедури и етапи на изпълнение на
договора. Причина за по-нататъшното развитие на договорните отношения между
страните е специалния статут на имота, който е изисквал спазване на специални
правила и специални процедури при разрешаване и извършване на строеж в него. Този
статут на имота и специалните изисквания за извършване на строежа е следвало да
бъдат ясни преди и при сключване на договора - при определяне на предмета на
поръчката на възложителя, за да бъдат определени съобразно тях – ясно и точно,
правата и задълженията на страните по договора.
Понеже това не е било направено, нито в процедурата по обществена поръчка,
нито при сключване на договора, ищецът-възложител е поставил изискване към
изпълнителя да притежава квалификация за извършване на строеж по чл. 137 ал. 1 т. 1
б.“м“ от ЗУТ. Затова и липсата на такава квалификация на ответника не може да бъде
определена като виновно неизпълнение на договора, за което той отговаря.
Отделно от това, в резултат на разделянето на имота, в който е следвало да бъде
извършен строежът са променени параметрите на възложената поръчка - дължината и
част от посоката на новата ограда (доклада от 01.11.2017 год. на Дирекция
„Управление на собствеността и жилищния фонд“). Това ново обстоятелство по
никакъв начин не може да бъде отнесено към начина на изпълнение на задълженията
на изпълнителя по договора.
В случая следва да се посочи, че след установяване на конкретните
задължителни процедури за разрешаване и извършване на строежа, действията на
ответника са били насочени към тяхното спазване и изпълнение, с цел да бъде
осъществен дължимия по договора резултат. Ответникът е сключил договори с
възложителя и с трети лица (РИМ – гр. Русе, „Стима“ ООД) за извършване на
спасителни археологични проучвания в имота, за проектиране на консервацията и
реставрацията на откритите зидове на крепостта, за аварийни и ремонтни дейности по
оградата, закупил е материали за изпълнение на оградата и пр. Всички тези действия са
във връзка със сключения договор, независимо от настъпилите промени в начина на
изпълнението му.
10
Въведеното във въззивната жалба основание за разваляне на договора – поради
неспазване на срока за изпълнение на възложената работа от страна на ответника като
изпълнител, не е било посочено като такова нито в изявлението по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД,
нито в исковата молба. С оглед на това, то не може да бъде разглеждано за пръв път от
въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено, предявеният от ищеца-възложител иск по чл. 55 ал. 1
пр. трето от ЗЗД за връщане на част от авансово преведената сума в размер на
58 048.32 лв. като дължима от ответника-изпълнител на отпаднало основание - по
развален на осн. чл. 87 ал. 1 от ЗЗД договор, се явява неоснователен и недоказан, и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия извод,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 3 700 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна
помощ от 31.07.2019 год.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 42/19.03.2019 год. на Окръжен съд – гр.
Русе по т. д. № 2/2018 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ –
гр. София, ул.“Цар Освободител“ № 7, Булстат ********* да заплати на „АБВ-Инвест“
ЕООД – гр. Русе, ул.“Църковна независимост“ № 18, ЕИК *********, сумата 3 700 лв.
(три хиляди и седемстотин лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11