№ 55
гр. Б.С., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101271 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД гр.В., с
адрес на управление: гр.В., ул.”А.С.” № 2, БУЛСТАТ ***********, представлявано от
Управителя А.Ц.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника ИВ. П. ФР.-юрисконсулт, с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника СТ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, за общата сума от 135,50 лв., от която: 125,28
лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги за периода от 30.11.2019г. до
06.07.020г. и 10,22 лв. мораторна лихва за периода от 30.12.2019г. до 26.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 05.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни
разноски в заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника СТ. ЦВ. ВЛ. не е
открита на посоченият адрес, като жилището е посетено три пъти на различни дати и часове
по данни на призовкаря.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че СТ. ЦВ. ВЛ. е с
постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.”Г.Б.” № 2.
Изпратено е съобщението по чл.131 от ГПК на този адрес в с.Б., но същото е върнато в
цялост с отбелязване на връчителя, че по данни на съседа Д.К.-лицето СТ. ЦВ. ВЛ. е в И..
С разпореждане от 14.12.2021г. съдът допуснал правна помощ на ответника СТ. ЦВ. ВЛ. с
1
ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, призован по реда на чл.47 от ГПК, който
да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1271/2021г. по описа на РС-
Б.С..
С определение постановено в з.з. на 23.12.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП
назначил адв.Н.И. И. от ВрАК за особен представител на ответника СТ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, призован по реда на чл.47 от ГПК, да я
представлява в исковия процес по гр.д.№ 1271/2021г. по описа на РС-Б.С. с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., внесени от ищеца по депозитната сметка
на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК адв.И. депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявени иск, но не се противопоставя да бъдат приети доказателствата по делото. По
отношение основателността на иска предоставя преценката на съда относно назначаване на
експертиза за процесните суми.
По делото са събрани писмени доказателства.Допусната е СТЕ чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно.
Приложено е ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на БСлРС.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на БСлРС. срещу длъжника СТ. ЦВ.
ВЛ. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 19/10.05.2021г. за общата сума от 135,50 лв., от
която: 125,28 лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги за периода от
30.11.2019г. до 06.07.020г. и 10,22 лв. мораторна лихва за периода от 30.12.2019г. до
26.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с
разпореждане му е указано да предяви иск за вземането си, който в законоустановеният срок
е предявил установителен положителен иск за вземането си по реда на чл.422 от ГПК и
образувано гр.д. № 1271/2021г. по описа на РС-Б.С..
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като
подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че “ВиК”ООД гр.В. като оператор на ВиК услуги
и СТ. ЦВ. ВЛ. -като потребител съществуват облигационни отношения за снабдяване с ВиК
услуги по реда на Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и Общите
2
условия на «ВиК» ООД-В. за предоставяне на ВиК услуги за жилището на адрес: гр.Б.С.,
обл.В., ул.”Л.” № 31.
За потреблението през периода от 30.11.2019г. до 06.07.020г.на потребителя
са издадени 7 бр. фактури за заплащане на общо дължимите 135,50 лв.,
от които: 125,28 лв. главница за ползвани, но неплатени ВиК услуги и начислена лихва
от 10,22 лв. върху главницата, които суми не са заплатени.
Изготвена била покана за доброволно изпълнение и справка за
задължението на потребителя, но при връчването й се установило, че
адресата е неоткрит, тъй като няма никой на адреса и лицето е в чужбина, което е
удостоверено с подписа на свидетеля Валя И. Пашева на дата 29.01.2021г.
От карнета за отчитане на доставената вода в процесния имот, воден на името на СТ. ЦВ.
ВЛ. се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на
доставената вода до процесния имот.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
Представена е справка-извлечение № 1088/26.04.2021г. изд.от „ВиК“ ООД-В. за дължимите
суми от ответницата към ищеца за процесните периоди, за главница от 125,28 лв. и лихва
от 10,22 лв.
Приложен с и.м. е договор за предоставяне на ВиК услуги от 24.10.2019г. сключен между
СТ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН ********** и ВиК“ ООД-В. относно доставяне на вода за имот находящ
се в гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, като ответницата е записана в него като потребител.
Същата е подписала собственоръчно декларация от 24.10.2019г., като заявител за откриване
на партида на нейно име за този имот в качеството й на наемател. Подала е заявление от
24.10.2021г. до ВиК“ ООД-В. за откриване на партида за имот в гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31
на нейно име, като предназначението на подлежащият за водоснабдяване имот е за битови
нужди./л.9-11 от делото/.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота е прието заключението на
съдебно-техническа експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка в
счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.В., вещото лице е дало
заключение, че правилно за процесния период от 30.11.2019г. до 06.07.2020г. ищцовото
дружество е начислило 7 броя фактури на обща стойност 125.28 лева.
За процесния период също ищеца правилно е начислил лихва за забава в размер на 10.22
лева за исковия период. Общата стойност, която ответницата С.В. от гр.Б.С. евентуално
следва да заплати на „ВиК“ - В. е в размер на 135,50 лева. Спазени са единичните цени за
един кубик вода, съгласно КЕВР и правилно са начислени.
Вещото лице работило само по документи и не е посетило имота на място, тъй като по
сведение на началника за район Б.С., имота е с прекъснато водоподаване, поради неплатени
сметки, а ответницата се намира в чужбина и било безпредметно да се посети адреса на
място.
3
По сведение на началника за район Б.С., когато служителите на ищцовото дружество
направили затапката, т.е. прекъснали водоподаването, ответницата С.В. по информация на
„ВиК“ не е намерена в имота и не е имало никой в имота.
Експерта посочи, че не знае кой е собственик на имота и не е имал такава задача. Само
партидата във „ВиК“ ООД-В. се води на името на С.В. и няма данни за промяна по нея.
Няма частично, нито пълно погасяване на исковата сума към ищеца от ответницата.
Съдът кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено
компетентно и обективно.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
I.По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с
ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че
реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и
стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието
и размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни
услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр. В..
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че СТ. ЦВ. ВЛ. с
ЕГН ********** има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги,
свързани с имот в гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31 . От представените по делото декларация
удостоверяваща правото на собственост или на вещно право върху имот от 24.10.2019г. и
договор за предоставяне на ВиК услуги № 2486082/24.10.2019г./л.9 от делото/ е видно, че
ответницата е наемател на това жилище към тази дата и след нея няма твърдения и данни за
прехвърляне на партидата на друго лице.
В конкретният случай съдът намира, че така представените доказателства са достатъчни, за
да бъде прието за установено, че ответницата е наемател на имота и в това свое качество се
явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на § 1, т. 2, б. "б" от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и
одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
4
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. В.,
които са приложени по делото, са публикувани на общодостъпната интернет страница на
ищеца, които са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 г., които обвързват
всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В конкретният казус има и сключен индивидуален договор между страните по делото за
предоставяне на ВиК услуги, който не се оспорва от особеният представител. В
декларацията удостоверяваща правото на собственост или на вещно право върху имот от
24.10.2019г. е посочено, че документът за собственост или др.писмен документ се
представят само за констатация на служителя на оператора , който да отразява
действителното състояние на правата на ответницата-ползвател върху имота към датата на
представянето. Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена. От тази дефиниция следва, че съществените елементи на този вид
облигационно правоотношение са вещта, която се предоставя за временно ползване, и
цената, която наемателят дължи срещу предоставеното му ползване. Договорът за наем е
неформален: за валидното му сключване не е необходимо да се спази някаква форма. Ето
защо той може да се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни
действия /Решение № 14 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2019 г., I г. о., ГК/.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно
правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на
СТ. ЦВ. ВЛ., от който се установява, че за измервателен уред /водомер / в жилището на
ответницата на адрес гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31 има извършени реални отчети, за които са
поставени подписи, а за някои от тях липсват подписи.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се
приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да
5
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води
до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането
на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина
съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може
да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание.
Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване
на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение,
предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното
показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис
срещу показанието на водомера, при липса на възражения от абоната за предходния период,
съдът приема като съгласие с отчетеното до тази дата. В случая ответницата не е възразила
срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и
извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от
карнета.
От представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот на адрес
гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31 се установява, че за периода от 30.11.2019г. до 06.07.020г. по
партидата на абоната са издадени 7 бр. фактури за доставяни в имота на ответницата ВиК
услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е
изпълнил поетото в чл. 31, ал. 2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на
дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е
изпълнено, видно и от заключението на експерта, в което са посочени номерата на
фактурите, датата на издаване и размера на задължението, както и че са присъединени към
конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма
поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може
да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ, според която
абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията,
не е необходимо отправянето на покана за плащане, за да изпадане длъжникът в забава.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено
отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на
тези отчети ищецът на основание чл. 31, ал. 1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни
фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е подал
предвидените в чл. 32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за него е
възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на
6
потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията
си към ищеца, но доказателства за това не са представени, видно и от заключението на
вещото лице, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно
е от доказателствата по делото, че данните за консумацията на вода, заложени в месечните
фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което
следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено, че ответницата СТ. ЦВ. ВЛ. на
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК и 79 от ЗЗД дължи на
ищцовото дружество сумата от 125,28 лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги
за периода от 30.11.2019г. до 06.07.020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 19/10.05.2021г.
по ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на РС-Б.С..
II. По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и чл. 42 от приложимите по спора Общи
условия), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня
на забавата. Установи се, че СТ. ЦВ. ВЛ. не изпълнила в срок задължението си да плати
цената на изразходвана от нея вода. Предвид горното, съобразно заключението на вещото
лице, следва да бъде признато за установено по отношение на В., че съществува вземане на
„Водоснабдяване и канализация – В.” ООД гр. В. от последната за парична сума в размер на
10,22 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото главно парично задължение, за
периода от 30.12.2019г. до 26.04.2021г., за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК
№ 19/10.05.2021г. по ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на РС-Б.С..
III. РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г.
на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното производство е поискал присъждане на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 75,00 лв. довнесена държавна
такса, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв. внесен депозит за особен
представител на ответника и 250,00 лв. за СТЕ.
С оглед изхода на настоящия исков процес, ответника СТ. ЦВ. ВЛ. следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 75,00 лв., а по исковото
производство по гр.д.№ 1271/2021г. в общ размер от 725,00 лв. заплатена държавна такса.
7
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника СТ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.В., с адрес на управление: гр.В.,
ул.”А.С.” № 2, БУЛСТАТ ***********, представлявано от Управителя А.Ц.П., на
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, общата
сума от 135,50 лв., от която: 125,28 лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги
за периода от 30.11.2019г. до 06.07.020г,. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, 10,22 лв. мораторна лихва за периода от 30.12.2019г. до 26.04.2021г.,
за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 19/10.05.2021г. по ч.гр.д.№ 563/2021г.
по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 31, ДА ЗАПЛАТИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.В., с адрес на управление: гр.В.,
ул.”А.С.” № 2, БУЛСТАТ ***********, представлявано от Управителя А.Ц.П., направените
от него по настоящото исково производство по гр.д.№ 1271/2021г. по описа на БСлРС
разноски в общ размер на 725,00 лв.(Седемстотин двадесет и пет лева), както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 563/2021г. по описа на РС-Б.С. разноски в
общ размер на 75,00 лв.(Седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 563/2021г.по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8