Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 10.10.2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА
ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД
№1433/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0938-006448 от 06.12.2018г. на Началник група към ОД МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.П.В., ЕГН:********** е наложено на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 50,00лв. за извършено административно нарушение по чл.98 ал.1
т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят В.В.,
се явява лично в съдебно
заседание. Поддържа жалбата и
аргументите в нея, като в съдебно заседание пледира за отмяна на обжалвания административен акт, т.к. са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Плевен не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Административно наказателното производство е започнало със
съставяна не на Акт за
установяване на административно нарушение №6448/26.11.2018г. против В.П.В. за
това, че на 02.08.2018г. около 15:10часа
в гр.***управлява л.а. ***, негова собственост като паркира на по-малко
от 5/пет/ метра от посоченото кръстовище- във връзка с разпореждане на РС –Плевен №2683/12.09.2018г.-
нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено и процесното
НП№ № 18-0938-006448 от
06.12.2018г. на Началник група към ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя В.П.В. за цитараното по-горе
нарушение, на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50,00 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на В.В. на
18.06.2018г.
С жалба вх.№ 316000-224/27.06.2019г. по описа на ОДМВР Плевен е инициирано
настоящето производство.
Горната фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства по делото вкл. оригинал на наказателно
постановление № 18-0938-006448 от
06.12.2018г. на Началник група към ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“,
приобщени по надлежния ред съгласно чл. 283 НПК.
В хода на съдебното дирене са приобщени и
гласни доказателства- св. Н.З.И. и В.В.К..
Настоящият състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени императивните разпоредби
съответно на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от същия закон доколкото
извършеното описание на приетото за осъществено от жалбоподателя нарушение,
респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и
ясно и в достатъчна степен, за да може нарушителят адекватно и в пълен обем да упражни правото
си на защита срещу предявеното му административнонаказателно обвинение. Съображенията
са следните:
Разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП забранява
паркирането на кръстовище и на по-малко от 5/пет/ метра от него, т.е.
законодателят е предвидил две отделни хипотези, поради което и нарушението
следва да бъде описаното по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво
съмнение в коя хипотеза и при какви фактически параметри е осъществил вмененото му нарушение. В процесния случай
този критерий на яснота не е достигнат. Актосъставителят не е изпълнил
вмененото му в разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН задължение да даде описание
на твърдяното нарушение и да очертае всички съставомерни обстоятелства, при
които същото е извършено, тъй като след като е приел, че местонахождението на
превозното средство не е на самото кръстовище, а в неговата зона е следвало да
конкретизира паркирането на колко метра от самото кръстовище е било извършено,
за да се прецени дали нарушението е съставомерно по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Този недостатък при описанието е пренесен и от АНО в обжалваното НП. При
предвидените от законодателя в чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП две коренно различни хипотези е недопустимо същите да бъдат
смесвани, тъй като това води до ограничаване правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, доколкото по този начин
съществено се възпрепятства възможността му да се ориентира в обстоятелствата
свързани с точно местонахождението на паркираното моторно превозно средство
спрямо самото кръстовище, за да изгради своята защитна теза, адекватна на
същите.Така формулирано административнонаказателно обвинение създава неяснота
относно точното място на нарушението, но и разкрива допусната непълнота при
отразяване на административното нарушение, доколкото липсва съставомерен негов
елемент. В хода на съдебното следствие свидетелите също не дадоха отговор по въпроса
къде се е намирало процесното МПС и как са определили разстоянието от
кръстовището.Не дадоха и отговор на въпроса, поставен от жалбоподателя В., дали след неговият автомобил /в
непосредствена близост до кръстовището/ е бил паркирал и друг автомобил.
Нарушена е разпоредбата и на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на
чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава
актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В
тази връзка в отделните алинеи на чл.40
от ЗАНН са предвидени различни
процедурни правила за съставянето на
АУАН в зависимост от това дали,
последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от
актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при
извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други
свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не
свидетели на извършеното административно нарушение.
В настоящия случай от приетите
по делото доказателства се установи, че
посоченият в АУАН свидетел
П. се явява свидетел при съставянето на
акта, макар че това негово процесуално качество не е посочено в съставения
АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в
присъствието на още едно лице-свидетел.
Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на един свидетел, определя и заключението на съда че това
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното НП.
Освен допуснатите в хода на
административнонакателното производство горепосочено същественипроцесуални
нарушения, вмененото на жалбоподателя административно нарушение се явява и недоказано. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Н.И. (актосъставител) и Валентин К. (свидетел на съставяне на акта, без да е възприел
местонахождението на паркирания автомобил) заявяват пред съда, че не са
съхранили спомените си за конкретния случай, което макар и да е житейски
оправдано, поради естеството на изпълняваната от тях длъжност и ежедневното
констатиране на нарушения на правилата за движение по пътищата, то този факт
категорично сочи за доказателствената необезпеченост на изложените в АУАН
фактически констатации. Разглеждайки делото и по същество, настоящият състав констатира, че след като
тежестта за доказване на твърдяното административно нарушение е на наказващия
орган и при разпита на свидетеля Н.З.И., който е очевидец на нарушението същият
не може да изясни разстоянието на което автомобилът е бил паркиран от самото
кръстовище, то съдът е разколебан в изводите дали реално е било обективирано
нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Настоящият състав отбелязва и че независимо от регламентираната в чл. 189,
ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения АУАН, доказателствената тежест
остава за АНО, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за
невиновност, визирана в чл. 16 от НПК към който препраща чл. 84 от ЗАНН поради
което и приема, че вмененото на В.В. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. не е
доказано по несъмнен начин.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-006448 от 06.12.2018г. на Началник
група към ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.П.В., ЕГН:**********
е наложено на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50,00лв. за извършено
административно нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: