Решение по дело №6683/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110206683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4503
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110206683 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. С. Б., ЕГН ***, с постоянен
адрес гр.София, ж.к.***, против наказателно постановление №23-4332-
005010/28.03.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, в нарушение на приложимите процесуални и
материални норми, поради което иска неговата отмяна в цялост.
Жалбоподателят твърди, че на процесната дата е паркирал процесния
автомобил на посоченото в НП място, но след като се уверил, че не създава
опасност за други участници в движението, е предприел няколко маневри за
напускане на паркираното място, при една от която маневра на заден ход
усетил леко съприкосновение, между управлявания от него автомобил с този,
1
непосредствено паркиран зад него. Твърди, че след като излязъл от
автомобила си установил видима следа не по-голяма от 3-4 см от боята на
автомобила си върху съседния такъв, без вдлъбнатини от вдлъбнатини и/или
счупени части, поради което изчакал известно време пристигането на водача,
но тъй като наближавало обяд и се налагало да приеме лекарства за
заболяване, заради което е трудоустроен с 95% инвалидност, си тръгнал, като
преди това оставил телефонния си номер на посочения автомобил за контакт с
него.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят оспорва описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, относно второто вменено му нарушение
- че е напуснал ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на
ПТП, с оглед на което счита, че е налице непълнота при неговото описание.
По отношение на първото вменено му нарушение, жалбоподателят навежда
доводи, че фактическото му описание в процесното НП, не отговаря на
правната квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Позовава се на допуснато процесуално нарушение при съставяне на
АУАН, тъй като от него не става ясно кой от вписаните свидетели е очевидец,
присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН.
Прави възражение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, като навежда доводи, че АНО въобще не е изследвал възможността за
приложението на този институт, въпреки наличие на основания за това.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява и не взема становище по наведените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.04.2023 г., а жалбата против него
е подадена на 27.04.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен
2
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне АУАН, Серия АД, с бл.№201301 на 13.03.2023 г., от
компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: С. А. Д.,
в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението, и един свидетел при съставяне на акта, за това, че:
На 23.12.2022 г., около 11:35 часа, в гр.София, управлява лек автомобил
„Дачия“, с рег.№***, на ул.“Стефан Караджа“, с посока на движение от
ул.“Г.С.Раковски“ към ул.“6-ти септември“, и пред №26, при извършване на
маневра движение на заден ход, реализира ПТП в паркиран лек автомобил
„Форд“, с рег.№***, нанасяйки материални щети на предна лява част. След
ПТП-то, напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по
територия.
Актосъставителят посочил като виновно нарушени разпоредбите на
чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне - 13.03.2023 г., срещу негов подпис, без
възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 т ЗАНН – да представи писмени
възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП против жалбоподателя, в което възпроизвел описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за нарушение на
3
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на
свидетеля Д.; от приобщените по делото писмени доказателства: писмени
сведения от Д. Ант. и В. Н.; писмена декларация от С. С. Б.; Протокол за ПТП
с рег.№16215/23.12.2022 г.; докладна записка; справка картон на водач;
Заповед №513з-586/26.01.2017 г., издадена от директора на СДВР; Заповед
№8121к-13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; както и от
приложеното към жалбата Експертно решение №1079/093/27.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съобразно представените заповеди и акт за встъпване в длъжност на
АНО, в съответствие с предвидените в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, съдът
намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
безспорно се установява, че С. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като преди да започне
движение на заден ход с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан“, с
рег.№***, не се е убедил, че пътят зад автомобила му е свободен. Несъмнено,
с оглед необходимостта от достатъчно място за извършване на маневрата
движение на заден ход, за напускане на реда от паркирани автомобили от
страна на жалбоподателя, паркираният лек автомобил „Форд Макс 1.6“, с рег.
№*** се е явявал препятствие, т.е. пътят зад автомобила на жалбоподателя не
е бил свободен. Продължавайки въпреки това движението си на заден ход, Б.
е причинил ПТП. Безспорно нарушаването на задължението, вменено с
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя, се намира в
причинна връзка с настъпилия резултат и е допринесло за настъпването на
общественоопасните последици. Правилно на жалбоподателя с процесното
НП по пункт първи е наложено наказание глоба в твърд размер от 20 лева за
4
извършеното нарушение на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, противно на доводите на жалбоподателя Б.. В
обстоятелствените части на АУАН и НП ясно и кратко е описано
противоправното поведение на виновния водач, изразило се в причиняване на
ПТП с материални щети за паркирания лек автомобил „Форд Макс 1.6“,
вследствие на предприета необезопасена маневра движение на заден ход,
което не се оспорва от жалбоподателя. Механизма на причиняване на ПТП,
именно при извършената маневра на заден ход, се установява по несъмнен
начин от данните в съставения Протокол за ПТП, писмените сведения от
свидетели-очевидци на деянието, както и от начертаната схема на гърба на
докладна записка, изготвена от полицейски служители, посетили ПТП, от
които става ясно, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място, лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя, при маневра на заден ход за
излизане от паркомясто, удря паркирания автомобил с рег.№***, вследствие
на което са настъпили имуществени вреди в предната му дясна броня. Самият
жалбоподател в саморъчно попълнената декларация не отрича, че при
предприетата маневра за излизане от мястото на паркиране, съвсем леко е
„зажулил“ паркираната кола. С оглед горните данни, кореспондиращи на
установената фактическа обстановка по делото се явяват показанията на
свидетеля Д., в които потвърждава категорично установения от приложените
документи в преписката механизъм на причиняване на процесното ПТП,
изразяващо се в удар на паркирания автомобил, вследствие на предприетата
маневра движение на заден ход от страна на жалбоподателя, с причиняване на
имуществени щети за ударения автомобил.
Вярно е, че в обстоятелствените части на АУАН и НП е посочено само:
„при извършване на маневра при движение на заден ход“, без да се сочи
конкретно неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя, но така
допуснатото нарушение, обаче, е несъществено, тъй като не води до неяснота
на описаното деяние, а именно, че става въпрос за неизпълнени задължения
преди предприемане и по време на извършване на описаната маневра. В
АУАН и НП е посочен автомобилът, с който е причинено ПТП, механизмът
на причиняване на противоправния резултат – при извършване на маневра
движение на заден ход, посочено е като обстоятелство и причиняването на
щети на друг лек автомобил, което описание е пълно и точно и на нарушителя
5
не е ограничено правото на защита.
Против на релевираните възражения в жалбата, съдът намира, че не е
налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. От показанията на свидетеля Д. безспорно се установява,
че АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, а именно: въз
основа на официални документи, в която хипотеза съществува възможност да
се състави дори в отсъствие на свидетели. Въпреки това, вписването на такива
в АУАН, макар и да не е посочено в какво си качество са станали свидетели,
макар в конкретния случай тази информация да е налична, не съставлява
съществено по тежест процесуално нарушение, което да е ограничило
правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че процесното НП в тази
му част по пункт първи, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение, съдът
намира следното. В обстоятелствените части на АУАН и НП е отразено, че
след ПТП, жалбоподателят напуска мястото, без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия, т.е. неизпълнение на задължения като
участник в ПТП, за което поведение му е вменено и нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, задължението на двамата
участници в ПТП се свежда до това, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и
да изпълняват дадените им указания, в случай, че между тях няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Такива факти и обстоятелства,
обаче, не са изложени, нито в АУАН, нито в НП, но тъй като жалбоподателят
се защитава по фактите, а не по правото, то правото му на защита безспорно е
било ограничено по отношение на второто вменено нарушение, поради което
обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това формално
основание, следва да бъде отменено в тази му част. Следва да се посочи и
това, че наличната непълнота на фактите, съставляващи изискуеми елементи
от състава на вмененото второ нарушение, съставлява пречка съдът да се
произнесе по същество на спора: извършено ли е административно
нарушение, неговото авторство и вина. Недопустимо е едва от събраните по
делото доказателства да се извлича информация за това кои точно
6
задължения като участник в ПТП не е изпълнил жалбоподателят. Ето защо,
съдът намира, че констатираното по-горе процесуално нарушение е
съществено по тежест, и като такова е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя до степен, последният да не може да разбере какво
точно административно нарушение е извършил, в какво се изразява то, къде и
как го е извършил. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че
процесното НП в тази му част по пункт втори, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено, без да се разглежда спора по същество.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни по делото. По
делото не са представени доказателства за направени такива, като липсва и
изрично искане в тази насока от правоимащите страни, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-005010/28.03.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, в частта, с която на С. С. Б., ЕГН ***, с постоянен адрес гр.София,
ж.к.***, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с л.3, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-
4332-005010/28.03.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, в частта, с която на С. С. Б., ЕГН ***, с постоянен адрес гр.София,
ж.к.***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
7
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. Ст. Б., ЕГН ***, с постоянен
адрес гр.София, ж.к.***, против наказателно постановление №23-4332-
005010/28.03.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, в нарушение на приложимите процесуални и
материални норми, поради което иска неговата отмяна в цялост.
Жалбоподателят твърди, че на процесната дата е паркирал процесния
автомобил на посоченото в НП място, но след като се уверил, че не създава
опасност за други участници в движението, е предприел няколко маневри за
напускане на паркираното място, при една от която маневра на заден ход
усетил леко съприкосновение, между управлявания от него автомобил с този,
непосредствено паркиран зад него. Твърди, че след като излязъл от
автомобила си установил видима следа не по-голяма от 3-4 см от боята на
автомобила си върху съседния такъв, без вдлъбнатини от вдлъбнатини и/или
счупени части, поради което изчакал известно време пристигането на водача,
но тъй като наближавало обяд и се налагало да приеме лекарства за
заболяване, заради което е трудоустроен с 95% инвалидност, си тръгнал, като
преди това оставил телефонния си номер на посочения автомобил за контакт с
него.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят оспорва описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, относно второто вменено му нарушение
- че е напуснал ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на
ПТП, с оглед на което счита, че е налице непълнота при неговото описание.
По отношение на първото вменено му нарушение, жалбоподателят навежда
доводи, че фактическото му описание в процесното НП, не отговаря на
правната квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Позовава се на допуснато процесуално нарушение при съставяне на
АУАН, тъй като от него не става ясно кой от вписаните свидетели е очевидец,
присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН.
Прави възражение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, като навежда доводи, че АНО въобще не е изследвал възможността за
приложението на този институт, въпреки наличие на основания за това.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява и не взема становище по наведените
1
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.04.2023 г., а жалбата против него
е подадена на 27.04.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне АУАН, Серия АД, с бл.№201301 на 13.03.2023 г., от
компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: Ст. Ант.
Д., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване
на нарушението, и един свидетел при съставяне на акта, за това, че:
На 23.12.2022 г., около 11:35 часа, в гр.София, управлява лек автомобил
„Дачия“, с рег.№***, на ул.“Стефан Караджа“, с посока на движение от
ул.“Г.С.Раковски“ към ул.“6-ти септември“, и пред №26, при извършване на
маневра движение на заден ход, реализира ПТП в паркиран лек автомобил
„Форд“, с рег.№***, нанасяйки материални щети на предна лява част. След
ПТП-то, напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по
територия.
Актосъставителят посочил като виновно нарушени разпоредбите на
чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне - 13.03.2023 г., срещу негов подпис, без
възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 т ЗАНН – да представи писмени
възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП против жалбоподателя, в което възпроизвел описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
2
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на
свидетеля Д.; от приобщените по делото писмени доказателства: писмени
сведения от Д. Ант. и В. Н.; писмена декларация от С. Ст. Б.; Протокол за
ПТП с рег.№16215/23.12.2022 г.; докладна записка; справка картон на водач;
Заповед №513з-586/26.01.2017 г., издадена от директора на СДВР; Заповед
№8121к-13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; както и от
приложеното към жалбата Експертно решение №1079/093/27.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съобразно представените заповеди и акт за встъпване в длъжност на
АНО, в съответствие с предвидените в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, съдът
намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
безспорно се установява, че С. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като преди да започне
движение на заден ход с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан“, с
рег.№***, не се е убедил, че пътят зад автомобила му е свободен. Несъмнено,
с оглед необходимостта от достатъчно място за извършване на маневрата
движение на заден ход, за напускане на реда от паркирани автомобили от
страна на жалбоподателя, паркираният лек автомобил „Форд Макс 1.6“, с рег.
№*** се е явявал препятствие, т.е. пътят зад автомобила на жалбоподателя не
е бил свободен. Продължавайки въпреки това движението си на заден ход, Б.
е причинил ПТП. Безспорно нарушаването на задължението, вменено с
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя, се намира в
причинна връзка с настъпилия резултат и е допринесло за настъпването на
общественоопасните последици. Правилно на жалбоподателя с процесното
НП по пункт първи е наложено наказание глоба в твърд размер от 20 лева за
извършеното нарушение на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, противно на доводите на жалбоподателя Б.. В
обстоятелствените части на АУАН и НП ясно и кратко е описано
противоправното поведение на виновния водач, изразило се в причиняване на
ПТП с материални щети за паркирания лек автомобил „Форд Макс 1.6“,
вследствие на предприета необезопасена маневра движение на заден ход,
което не се оспорва от жалбоподателя. Механизма на причиняване на ПТП,
именно при извършената маневра на заден ход, се установява по несъмнен
начин от данните в съставения Протокол за ПТП, писмените сведения от
3
свидетели-очевидци на деянието, както и от начертаната схема на гърба на
докладна записка, изготвена от полицейски служители, посетили ПТП, от
които става ясно, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място, лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя, при маневра на заден ход за
излизане от паркомясто, удря паркирания автомобил с рег.№***, вследствие
на което са настъпили имуществени вреди в предната му дясна броня. Самият
жалбоподател в саморъчно попълнената декларация не отрича, че при
предприетата маневра за излизане от мястото на паркиране, съвсем леко е
„зажулил“ паркираната кола. С оглед горните данни, кореспондиращи на
установената фактическа обстановка по делото се явяват показанията на
свидетеля Д., в които потвърждава категорично установения от приложените
документи в преписката механизъм на причиняване на процесното ПТП,
изразяващо се в удар на паркирания автомобил, вследствие на предприетата
маневра движение на заден ход от страна на жалбоподателя, с причиняване на
имуществени щети за ударения автомобил.
Вярно е, че в обстоятелствените части на АУАН и НП е посочено само:
„при извършване на маневра при движение на заден ход“, без да се сочи
конкретно неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя, но така
допуснатото нарушение, обаче, е несъществено, тъй като не води до неяснота
на описаното деяние, а именно, че става въпрос за неизпълнени задължения
преди предприемане и по време на извършване на описаната маневра. В
АУАН и НП е посочен автомобилът, с който е причинено ПТП, механизмът
на причиняване на противоправния резултат – при извършване на маневра
движение на заден ход, посочено е като обстоятелство и причиняването на
щети на друг лек автомобил, което описание е пълно и точно и на нарушителя
не е ограничено правото на защита.
Против на релевираните възражения в жалбата, съдът намира, че не е
налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. От показанията на свидетеля Д. безспорно се установява,
че АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, а именно: въз
основа на официални документи, в която хипотеза съществува възможност да
се състави дори в отсъствие на свидетели. Въпреки това, вписването на такива
в АУАН, макар и да не е посочено в какво си качество са станали свидетели,
макар в конкретния случай тази информация да е налична, не съставлява
съществено по тежест процесуално нарушение, което да е ограничило
правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че процесното НП в тази
му част по пункт първи, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение, съдът
намира следното. В обстоятелствените части на АУАН и НП е отразено, че
след ПТП, жалбоподателят напуска мястото, без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия, т.е. неизпълнение на задължения като
4
участник в ПТП, за което поведение му е вменено и нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, задължението на двамата
участници в ПТП се свежда до това, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и
да изпълняват дадените им указания, в случай, че между тях няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Такива факти и обстоятелства,
обаче, не са изложени, нито в АУАН, нито в НП, но тъй като жалбоподателят
се защитава по фактите, а не по правото, то правото му на защита безспорно е
било ограничено по отношение на второто вменено нарушение, поради което
обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това формално
основание, следва да бъде отменено в тази му част. Следва да се посочи и
това, че наличната непълнота на фактите, съставляващи изискуеми елементи
от състава на вмененото второ нарушение, съставлява пречка съдът да се
произнесе по същество на спора: извършено ли е административно
нарушение, неговото авторство и вина. Недопустимо е едва от събраните по
делото доказателства да се извлича информация за това кои точно
задължения като участник в ПТП не е изпълнил жалбоподателят. Ето защо,
съдът намира, че констатираното по-горе процесуално нарушение е
съществено по тежест, и като такова е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя до степен, последният да не може да разбере какво
точно административно нарушение е извършил, в какво се изразява то, къде и
как го е извършил. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че
процесното НП в тази му част по пункт втори, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено, без да се разглежда спора по същество.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни по делото. По
делото не са представени доказателства за направени такива, като липсва и
изрично искане в тази насока от правоимащите страни, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
5