№ 1361
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110216698 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-4332-023773/23.11.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на В. В. П. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.06.2022 г., в
11.21 часа, в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“ управлява лек автомобил марка
„Инфинити“ с рег. № /номер/, като до № 28 се движи със скорост от 108 км/ч
при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е
установена със система за видеоконтрол „CORDON M2” № 1196.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице В. В. П., в която е изложено, че същото е нищожно,
тъй като е издадено от некомпетентен орган. На следващо място се твърди, че
жалбоподателката не е извършила вмененото й нарушение, доколкото в
допълнение към декларация по чл. 188 ЗДвП е посочила, че с „голяма
вероятност“ е предоставила автомобила на майка си Р. П.. Твърди се, че в НП
1
неясно е посочено на какво основание се отнемат 12 контролни точки на
жалбоподателката, с което е ограничено правото й на защита. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа в хода на
съдебното производство подадената жалба по изложените в нея съображения.
Претендират се направените по делото разноски.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 30.06.2022 г. В. В. П. била регистрирана в ОПП-СДВР като ползвател
на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“ с рег. № /номер/, собственост на
„/фирма/“ ЕООД.
На 30.06.2022 г., в 11.21 часа, в гр. София по бул. „Пейо Яворов“ с посока
на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“
неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил
марка „Инфинити“ с рег. № /номер/, като до № 28 се движил със скорост от
108 км/ч при максимално разрешена скорост на движение за населено място
от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето чрез техническо средство
„CORDON M2” № MD 1196, записващо и заснемащо точен час, дата,
регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на
2
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото
Протокол от последваща проверка № 8-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
със срок на валидност на проверката до 15.03.2022 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 30.06.2022 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 04.11.2022 г. в ОПП-СДВР се явил ползвателят на заснетия автомобил
В. В. П., която писмено декларирала, че не може да посочи кой е управлявал
на 30.06.2022 г. в 11.21 часа л.а. „Инфинити“ с рег. № /номер/.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. съставила АУАН бл. №
129070/04.11.2022 г. срещу В. В. П. за извършено от последната
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-023773/23.11.2022 г., с което за описаното в
съставения АУАН административно нарушение на В. В. П. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на В. В. П. на 05.12.2022 г., която в
законоустановения 14-дневен срок (на 16.12.2022 г.) подала жалба срещу
връченото й наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Д.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
нея; справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“, ведно със схема за организация на движението; справка от
Български институт по метрология с изх. № 57-00-17-1/13.02.2023 г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“,
Протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; декларация по чл. 188 ЗДвП и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
3
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по
делото свидетелка Д.Ч., от които се установява, че последната е съставила
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 30.06.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
административнонаказателното производство снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 108 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на управление на МПС 108 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 112 км/ч. От приложените писмени доказателства,
изискани служебно от съда от БИМ – Протокол за проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при измерване на
скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до
4
100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от
приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената
скорост на заснетия автомобил е 112 км/ч. Тоест, след приспадане на
допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 108 км/ч като толеранс
в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е
отразено, че действителната скорост на управление е била 108 км/ч, което е с
58 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.
От приложената справка от Столична община и схема за организацията на
движението се установява, че към 30.06.2022 г. максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък от бул. „Пейо Яворов“ до №
28 в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“ е била 50
км/ч, като не е имало поставени пътни знаци „В26“, въвеждащи максимално
разрешена скорост на движение, различна от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 13 от делото)
и снимка на разположението на последното (л. 65 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.1., вр. т.
1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
св. Чалева, заемаща длъжността „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР, има
компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6 от цитираната
заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието да издаде
процесното наказателно постановление. По делото е приложена заповед и акт
за встъпване в длъжност, от който е видно, че Даниела Дескова е заемала
длъжността началник сектор „Административно обслужване“ в ОПП-СДВР,
считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
5
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а
именно на 04.11.2022 г.
Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото не е посочено
основанието, на което са отнети контролните точки за така извършеното
административно нарушение. Отнемането на контролни точки не
представлява наложена санкция по реда на ЗДвП или ЗАНН, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер след влизане в сила на НП, поради
което и в тази част наказателното постановление не подлежи на контрол от
съда по реда на ЗАНН.
При проверка за правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката В. В. П. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 30.06.2022 г., в 11.21 часа, в гр.
София по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Черни връх“ неустановено по делото лице е управлявало лек
автомобил марка „Инфинити“, модел „Кю 30“ с рег. № /номер/, като в района
на № 28 се е движило със скорост от 108 км/ч при максимално разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставен пътен
знак „В26“, който да въвежда различно ограничение на скоростта от
посоченото в ал. 1 на същата норма.
Правилно за така извършеното административно нарушение е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на регистрирания
ползвател на автомобила В. В. П., доколкото последната е декларирала по
реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че не може да посочи кое лице е управлявало
процесния автомобил на 30.06.2022 г. в 11.21 часа.
Административнонаказателна отговорност за така извършеното
административно нарушение следва да носи ползвателят на автомобила,
доколкото е изрично вписан в свидетелството за регистрация на последния (в
6
този смисъл е Решение № 1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 885/2018 г. по
описа на АССГ, II-ри касационен състав). Предвид наличието на законова
презумпция относно лицето, управлявало автомобила, а именно неговия
собственик (регистриран ползвател), е недопустимо авторството на деянието
да се установява чрез допълнително събиране на доказателства в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП собственикът на
заснетото МПС се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил същото за управление. В
настоящия случай е налице именно тази хипотеза, доколкото с декларация от
04.11.2022 г. В. В. П. е заявила, че не може да посочи кой е управлявал
автомобила й на процесната дата и място. В случая е налице законова
презумпция относно лицето, което е управлявало автомобила – а именно
собственикът на същия (в случая регистрираният ползвател), доколкото не
може да посочи пред контролните органи на кого е предоставил управлението
му. Съгласно императивната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът на автомобила е имал възможност да посочи действителния
водач, но като не го е направил в преклузивния за това срок, за извършител на
нарушението се счита самият той. В този смисъл депозираното писмено
възражение срещу АУАН от 09.11.2022 г., в което В. П. е посочила, че „ с
голяма степен на вероятност е възможно“ автомобилът да е управляван на
процесната дата, час и място от майка й Р. П., не следва да бъде кредитирано
в настоящото производство. В този смисъл е и константната съдебна практика
на АССГ – Решение № 2405 от 13.04.2022 г. по адм. дело № 1172/2022 г. по
описа на АССГ, XII-ти касационен състав, Решение № 1137 от 23.02.2022 г.
по адм. дело № 12325/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав;
Решение № 1075 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 12395/2021 г. по описа на
АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение № 490 от 28.01.2022 г. по адм.
дело № 10195/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав и др., в
които е прието за недопустимо събирането на доказателства относно
авторството на деянието при попълнена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от
собственика на автомобила, в която не може да посочи действителния водач
на същия. С оглед на това и съдът остави в хода на съдебното следствие без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
допускане до разпит на Р. П., доколкото показанията й относно авторството
на деянието се явяват процесуално недопустими. Отделно от това, следва да
7
се посочи и че в самото възражение срещу АУАН жалбоподателката не е
категорична кой е управлявал автомобила на 30.06.2022 г. в 11.21 часа,
доколкото говори за „голяма степен на вероятност“, тоест очевидно същата
отново предполага кой може да е бил водач на автомобила, а не го посочва
категорично, каквото е изискването на чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП. Нещо
повече, посоченото възражение е подадено след преклузивния срок по чл.
188, ал. 1 ЗДвП, поради което меродавна се явява именно подадената на
04.11.2022 г. декларация от В. П.. Доколкото в последната, жалбоподателката
не може да посочи кой е управлявал автомобила на посочената дата и място,
правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност за
извършеното административно нарушение.
Нарушението е извършено от В. В. П. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици, като е
целяла настъпването им.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на В. В. П. за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км/ч се налага „глоба“ в размер на 700 лв. и три
месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, „глоба“-та се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 108 км/ч, на жалбоподателката следва да се наложи „глоба“ в
размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, каквото наказание е наложено и от наказващия орган с атакуваното
НП. С оглед на това последното се явява законосъобразно и в своята
санкционна част.
В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
8
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, свързани със смърт, увреждане на здравето и
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. При това
положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
023773/23.11.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на В. В. П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9