Решение по дело №219/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от М. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. ***“, № *, чрез адв. Ц. Б. против Заповед № 365з-222/10.01.2025г. на Директора на ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор – полицай в Участък – Дългопол към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна, считано от връчване на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорва се извършения анализ и оценка на фактите и обстоятелствата на дисциплинарноразследващия орган /ДРО/ и дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/, че с деянието е нарушен обществения ред, тъй като става въпрос за битов скандал. Излага съображения, че не е извършен задълбочен и цялостен анализ на фактическата обстановка, като комисията кредитира сведенията на роднините на М. А. и разпространените от тях слухове към трети лица. Счита, че те са формирани с мотив за роднинска мъст и единствено се крепят на обстоятелството, какво са чули от М. по първоначалната й версия, която продължава до 19.07.2024г. Твърди, че всички сведения се основават на косвени възприятия. Не отрича, че на 03.07.2024 г. е имало конфликт, като в ревността си М. е упражнила физическо насилие спряно него. М., в резултат на нападението хванал ръцете на М., за да я успокои, но тя се дърпала и с това си причинила описаните леки телесни повреди. Оспорва заключението на комисията, че срещу него не е упражнено физическо насилие, както и получените телесни повреди, приети за неотносими към дисциплинарното производство. Излага възражения за необективност и предварително убеждение на комисията. Оспорва показанията на Ж. и тези на роднинския кръг на М. Сочи, че е налице битов, житейски инцидент, провокиран от М., която и към момента живее с жалбоподателя. Счита че не е доказано нарушението на обществения ред и етичните правила за поведение на държавните служители на МВР. Не е налице и противоправно деяние, което е задължителна предпоставка, за да е налице „уронване на престижа“. Обстоятелствата, при които е извършено деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание, не са правилно изяснени, като не е ясно, как битов инцидент е увредил името и престижа на МВР. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. По съществото на спора след анализ на приобщените доказателства се твърди, че соченото в заповедта нарушение не е недоказано. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на процесната заповед и се отправя искане за нейната отмяна с присъждане на направените в производството разноски по представен списък.

Ответната страна – Директора на ОД на МВР Варна, чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна Заповед № 365з-222/10.01.2025г., издадена от директора на ОД на МВР – Варна. Същата е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В дисциплинарното производство и събраните в съдебно производство доказателства счита, че по категоричен начин доказват нарушението от страна на бившия служител на ОД на МВР-Варна и тяхната тежест, поради което счита, че правилно и законосъобразно наказващият орган е определил това наказание. Представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Предмет на обжалване е Заповед № 365з-222/10.01.2025г. на Директора на ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор – полицай в Участък – Дългопол към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна, считано от връчване на заповедта.

Заповедта е издадена в дисциплинарно производство, образувано по справка с рег. № 324р-15406/04.07.2024 г. от старши инспектор Ст. Г. - Началник РУ – Провадия, съгласно Заповед № 365з-4797/19.06.2024 г. В справката се сочи, че на 03.07.2024г. около 21.30 ч. Х. С. Х. - младши полицейски инспектор в Участък Дългопол към РУ-Провадия при ОДМВР-Варна е получил сигнал от М. А. А. за упражнено физическо насилие и отправени закани спрямо нея от М. М. – полицейски служител в Участък Дългопол. Извършена била проверка, при която е установено, че М. А. и М. М. са във фактическо съпружеско съжителство от месец юни 2023г. и живеят в [населено място]. От двамата са свети сведения и обяснения на 03.07.2024 г., изготвен доклад за посетен сигнал за домашно насилие № 324р-15408 и на М. е съставен Протокол за предупреждение.

Със Заповед № 365з-5523/11.07.2024г. Директора на ОД на МВР Варна на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въз основа на постъпилите предварителни данни срещу младши инспектор М. И. М., е образувал дисциплинарно производство за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР: „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушени т. 15, 16, 19, 20, и 21 от ЕК), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР: деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Считано от датата на връчване на заповедта мл. инспектор М. е временно отстранен от длъжност полицай в Участък – Дългопол към РУ Провадия при ОД на МВР – Варна. Определен е съставът на ДРО.

С Покана рег. № 324р-16561 ДРО е поканил М. И. М. да се запознае със Заповед № 365з-5523/11.07.2024г., да даде писмени обяснения или възражения в срок до 26.07.2024г. и да представи доказателства да твърдените от него факти. Поканата и заповедта за образуване на дисциплинарното производство са връчени лично на М. на 17.07.2024 г., като при запознаване със заповедта, същият не е направил искания, бележки или възражения. Посочил е, че ще бъде подпомаган в защитата от адвокат Ц. Б. - АК - Варна.

В хода на проверката са събрани множество доказателства - сведения от М. А. А., И. Д. М., А. И. Х., А. Х. Х., С. Т. Ю., В. И. В., А. П. А., П. А. А., И. Х. Д., А. А. М., мл. експерт Х. Х., Ж. Ш. М., инспектор К. К. и Ф. А. Д.. Присъединени към дисциплинарното производство са и писмо рег. № УРИ 324000-8628/12.08.2024г. от ТО – Провадия, при Районна прокуратура – Варна за представяне на копия от материали от сл. дело № 94/04.07.2024г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна, включително и протоколи за разпит на М. А. от 04.07.2024г., 11.07.2024 г., 25.09.2024 г. на М. И. М. и на И. Д. М., медицински удостоверения №№ 790/2024 г. и 788/2024 г. от отдел „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД, съдебно-медицински експертизи №№ 326/2024г. и 331/2024 г., както и проведена комуникация по Вайбър и уатсап.

Резултатите от извършената проверка, дисциплинарноразследващият орган на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР е обективирал в Обобщена справка рег. № 324р-25593/01.11.2024г. Дисциплинарноразследващият орган е установил и приел, че младши инспектор М. И. М. е извършил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР — „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Предложението на дисциплинарно разследващият орган до дисциплинарнонаказващия орган е издаване на заповед, с която на младши инспектор М. И. М. - полицай в Участък - Дългопол към РУ - Провадия при ОД на МВР - Варна да бъде реализирана дисциплинарна отговорност, като му бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”.

На 06.11.2024г. жалбоподателят се е запознал с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство, в която е извършена преценка и анализ на събраните доказателства, като на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения. М. е посочил, че при защитата си ще бъде подпомаган от адв. Ц. Б..

В предоставения срок М., чрез адв. Б. е депозирал възражение с вх. № 324000-11989, в което оспорва заключението на ДРО, като твърди, че не е извършен задълбочен и цялостен анализ на фактическата обстановка. Отправено е искате за отвод на комисията, поради необективност при извършване на разследването. Сочи се, че става въпрос за битов инцидент, не за противоправно деяние, като се позовава на Постановление на наблюдаващия прокурор по ДП № 94/2024г. на ОСлС за прекратяване на досъдебното производство. Счита, че не може да се направи обоснован извод, че е извършил деяние несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР.

Дисциплинарноразследващият орган е разгледал всички направени във възражението искания и в Становище относно наличие на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавен служител от ОД на МВР – Врана рег. № 324р-26254/11.11.2024г. е изложил подробни мотиви за отхвърлянето на всяко от тях.

Възприемайки изцяло фактическата обстановка, изложена в обобщената справка, становището на ДРО по възражението и всички събрани материали и доказателства в хода на административно-дисциплинарното производство, ДНО издава обжалваната в настоящото производство заповед, с която на основание чл.204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор – полицай в Участък – Дългопол към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна, считано от връчване на заповедта.

Според мотивите на заповедта, ДНО приема за безспорно установено и доказано от дисциплинарно разследващия орган, че на 03.07.2024г. в домът си в [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, ул. **** № *, мл. инспектор М. М. е упражнил физическо насилие спрямо М. А., с която живее на семейни начала, с което М. е извършил тежко дисциплинарно нарушение. Деянието на мл. инспектор М. М. е станало достояние на широк кръг лица от Прокуратура, МВР и на неопределен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, а участват в извършването на противоправни деяния, с което не спазва закона. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона и със своето деяние не е показал своето уважение към другите представители на обществото. В случая в условията на кумулативност са налични двете материално правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване престижа на службата. Извършеното деяние съставяла нарушение на т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 - „ неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ .

При преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е приел, че дисциплинарното нарушение е тежко, извършено при пряк умисъл и засяга обществените отношения, свързани с доверието от страна на обществото в полицейската институция, от деянието са настъпили последици - действията на служителя са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт, с което е увредил доброто име на МВР, тъй като околните са придобили впечатление, че полицейските служители са пренебрегнали установените норми на поведение. Деянието води до намаляване на общественото доверие и уронва престижа на МВР. При преценка на цялостното поведение на служителя е посочено, че М. е спазвал служебната дисциплина, награждаван е и е имал положителни прояви, с изключение на едно наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца, считано от 30.10.2024г., които обаче не могат да омаловажат допуснатото деяние и да променят оценка за него. Предвид това е наложил дисциплинарното наказание „Уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение.

С административната преписка е представена Кадрова справка с руг. № УРИ 365р-72552/19.12.2024 г., Заявление за отпуск рег. № 324р-321/03.01.2025г., видно от което жалбоподателят е в платен годишен отпуск в периода 03.01.2025г. – 10.01.2025г., . длъжностна характеристика на длъжността „Полицай – Старши полицай“ в сектор/група „Охранителна полиция/група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“/ Участък на РУ при ОДМВР, Удостоверение № 365р-43953/02.08.2024г. на началник сектор „Човешки ресурси“, съгласно което М. е запознат с длъжностната характеристика на 06.12.2023 г., като е съставен Протокол рег. № 324р-26718/08.12.2023г., Удостоверение рег. № УРИ – 365р-50471/05.09.2024г., че М. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на 14.09.2020г., за което е съставен протокол рег. № 365р-26058/11.05.2021г., справка за наложени наказания на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите И. Д. М.- баща на жалбоподателя, А. Р. Р., негова приятелка, Х. С. Х. на длъжност младши полицейски инспектор в РУ Провадия - ПУ Дългопол и Ж. Ш. М.-живущ в същото населено място. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективно възпроизвеждащи обстоятелствата и логични.

Приобщено е и писмо с.д. № 9557/09.06.2025г. от директора на Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Варна, съдържащо информация, че на дата 03.07.2024г. в [населено място], област Варна слънцето изгрява в 5:39 часа и залязва в 20:50 часа, продължителността на деня е 15 часа и 11 минути, продължителността на сумрака 34 минути. За сумрак се сочи, че следва да се разбират времевия интервал преди изгрева или след залеза на Слънцето, през който е възможно да се работи на открито без изкуствено осветление.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР /заповедта е връчена на 14.01.2025 г., а жалбата е подадена на 24.01.2025 г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ОД на МВР-Варна, в качеството му на ръководител на териториална структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР е компетентен да наказва с всички наказания по чл. 197 от ЗМВР служителите на младши изпълнителски длъжности - каквато е заемал жалбоподателя. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. С оглед на това не са налице основания за отмяна, респективно нищожност на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като формално съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и по чл.62 и чл.63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, дисциплинарното производство е открито със Заповед № 365з- 5523/11.07.2024г. на директора на ОД на МВР – Варна. Изготвена е нарочна покана рег. № 324р-16561/17.07.2024г. от ДРО до М. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, указана му е възможността да даде писмени обяснения в срок до 26.07.2024г., както и да поиска събирането на доказателства. В изпълнение на изискването по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, заповедта е предявена на жалбоподателя на 17.07.2024 г.

Съобразно предвиждането на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (какъвто е настоящият случай), дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите са изпратени от председателя на ДРО на 12.11.2024 г. и срокът чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от датата, когато директорът на ОД на МВР- Варна се е запознал с цялата преписка и когато са приключили всички процесуално-следствени действия от страна на ДРО. Оспорената заповед е издадена на 10.01.2025 г., с което е спазен двумесечният срок.

Оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Осигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като е приел писмените обяснения /неправилно озаглавени възражение/ на М. М.. Същият не е оборил констатациите в справката и становището на ДРО. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е запознат с всички актове в хода на дисциплинарното производство - заповедта за образуване на дисциплинарно производство, обобщената справка за резултатите от проведеното дисциплинарно производство, събраните доказателства и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В хода на производството служителят е дал писмени обяснения, представил е доказателства и е поискал събирането на такива. Осигурени са правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, включително и по т. 2, като М. е участвал в производството и е бил подпомаган в защитата си от адв. Ц. Б.. Предвид горното, не са нарушени правата на жалбоподателя, който е бил запознат с всички отделни актове, етапи и действия по дисциплинарното разследване. От друга страна не са допуснати и такива нарушения, чието избягване би дало резултат в различно произнасяне по същество. Предвид изложеното, съдът приема за неоснователно бланкетното и неконкретизирано възражение на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Твърденията на жалбоподателя, че в дисциплинарното производство не е извършен задълбочен и цялостен анализ на фактическата обстановка, като комисията кредитира единствено сведенията на роднините на М. А. и отхвърля възраженията на жалбоподателя, са неоснователни. Според предвиждането на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а съгласно ал. 4 на същия текст наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните в хода на досъдебното производство, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

В случая в хода на дисциплинарното производство дисциплинарно разследващия орган е извършил всички необходими процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение, съобразно задължението по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства се установи, че са приети материали от воденото досъдебно производство № 94/2024г. по описа на ОСлС, които са приобщени по надлежния ред. Те са разгледани и преценявани във взаимната им свързаност с доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство от ДРО. Всички събрани доказателства дават основание на съда да приеме, че компетентните разследващи органи са извършили самостоятелна проверка на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание ДНО е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта не е свързано само със сведенията на М. А. и нейните роднини, а се основава на проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства, включително медицинска документация и сведения на Ж. М. и мл. експерт Х. Х. – лица незаинтересовани от изхода на дисциплинарното производство.

Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. За реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с действията си жалбоподателят е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ("неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР"), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ("деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата"). Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са установени по категоричен и безспорен начин от събраните доказателства. Същите са анализирани от ДНО и при съвкупната им преценка обосновават извод за осъществени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Реализиран е фактическият състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - действията на служителя са в нарушение на визираните етични правила, и като резултат са довели до уронване престижа на службата. От приложените към дисциплинарната преписка обяснения, сведения и докладни записки, не се установява различна фактическа обстановка за събитията от тази, която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Ангажираните пред настоящата инстанция доказателства, а именно свидетелските показания, не опровергават приетото в дисциплинарното производство. Не е спорно обстоятелството, че на 03.07.2024 г. между жалбоподателя и съжителстващата на семейни начала с него М. А. е настъпил семеен/битов скандал с упражнено физическо насилие, като без значение е причината за възникването му. В случая независимо от желанието на А. впоследствие да оттегли жалбата си срещу него, без значение и от причините/ породено от страх и/или от надежда последния да се промени или др./, тези обяснения не променят вече събраните доказателства за осъществено физическо насилие от страна на М. над А., станал достояние на множество хора. Безспорно е, че има подаден сигнал до Началника на РУ – Провадия, като А. лично е заявила, че откакто живеела на семейни начала с М. е била подлагана на домашно насилие, включително срещу нея жалбоподателят е насочвал служебното си оръжие и неколкократно отправял заплаха за убийство. Заявила е също, че след побой е заплашвана да не подава жалби срещу него „понеже нямало какво да му направят, понеже бил полицай и можел да прави каквото си иска“. Безспорно за инцидента станал на 03.07.2024 г. има подаден сигнал и на М. е съставен Предупредителен протокол рег. № УРИ -324р-15413/03.07.2024г. Прегледа на А. от Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.  – Варна“ АД е със заключение за получени кръвонасядания по гръдния кош и горните крайници в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Получила е и ожулвания в областта на шията - резултат на действието на предмети с подчертани ръбове, каквито могат да бъдат човешките нокти. Тези травматични увреждания не биха могли да настъпят единствено в резултат на действията, описани в жалбата – хващане на ръцете на А. и яростното  дърпане да се освободи. Видно е също така, че А. е попълнила въпросник при случаи на домашно насилие, в който се сочат стари случаи за осъществена спрямо нея насилие, агресия и заплахи. Това се потвърждава от сведенията на бабата на А. - А. Х., която сочи за случай през месец февруари 2024 г., когато внучката  се прибрала за два дни и споделила, че М. я биел, като я удрял и ритал по тялото, на места които не се виждат. Свидетелства, че лично е видяла сини петна в областта на краката. В сведенията дадени от А. Х. е описан същия случай.

Травматичните увреждания описани след прегледа на А. извършен в „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД съответстват на описаните и от свидетеля Х., който свидетелства за видяното върху А.: „На гърба имаше някакво червено петно. По краката беше ожулена. Превиваше се от болки.“, „Беше доста уплашена. С тези наранявания, превиваше се от болки, наистина“, „Искам да поясня, Мелиса е имала синджир и когато М. го е дръпнал синджирът се беше отбелязал на врата й“. Св. Х. сочи също, че именно след установената фактическа обстановка в хода на извършван разпит е било отнето оръжието от жалбоподателя М..

Неоснователно е оспорването от жалбоподателя на даденото сведение от Ж. М.. Съдът счита за житейски логично месеци след събитието, свидетелят да не си спомня точната дата и час. Свидетелят М. не е роднина на А. и светенията му кореспондират с останалите показания и доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство. Св.М. свидетелства, че е чул викове, както че по същото време на улицата били роднини на Мелиса, които отишли към него да видят, кой вика и влезли вътре да я спасяват. Изложените от жалбоподателя твърдения за неистинност на показанията на М. не са подкрепени с доказателства.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че сведенията дадените от баща му И. М. са в противоречие с останалите показания. И. М. потвърждава, че е имало скандал между М. и А., като заявява че не е виждал да има физическа саморазправа между двамата. Това обаче не означава, че не е осъществено физическо насилие. Тук е мястото да се отбележи, че съдът споделя становището на ДНО, че твърденията за осъществено физическо насилие от страна на А. над М. са извън предмета на дисциплинарното производство. Съдът намира, че следва да отбележи, че именно жалбоподателят следва да притежава специфична подготовка, познания и умения за преустановяване на възникнали конфликти.

Съдът намира, че и показанията на свидетелката А. Р. не оборват приетата от ДНО фактическа обстановка. Св. Р. не е присъствала на 03.07.2024г. на възникналия между А. и М. скандал. Нейните показания се свеждат до преразказани й обстоятелства от жалбоподателя М., с когото твърди, че са поддържали само приятелски отношения.

Осъщественото физическо насилие от М. над А. е тежко дисциплинарно нарушение, като причините за възникването на семейния скандал са ирелевантни за настоящия спор. Съдът намира, че правилно поведението на оспорващия е квалифицирано като извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и нарушение на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това поведение накърнява доброто име на институцията и като личен пример не насърчава останалите членове на обществото да спазват закона. Видно от приложените към преписката сведения, това негово поведение е станало известно не само на служители на ОД на МВР Варна и на органите по досъдебното производство, но и на обществеността. Нарушаването на етичните правила за поведение, с което се накърнява доброто име на институцията представлява тежко дисциплинарно нарушение. Това е така, защото полицейският служител е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. След като нарушението е безспорно установено, законосъобразно компетентният дисциплинарно-наказващ орган, е ангажирал дисциплинарната отговорност на М., като е преценил събраните доказателства и действайки при условията на обвързана компетентност е наложил предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение".

Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като при налагане на санкцията органът е отчел тежестта на нарушението, свързано с разколебаване на общественото доверие в морала и престижа на служителя, поради което съответства на целта на закона. Наличието на описано и доказано конкретно деяние от служителя, осъществено чрез действия, нарушаващи норми от етичния кодекс обосновават извода за уронване доброто име на институцията. Оспорената заповед се съдържат мотиви относно определеното най-тежко дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител по време на служба и в случая ДНО е извършил преценка на тези обстоятелства.

Дисциплинарнонаказващият орган въз основа на установените фактически обстоятелства е направил обосновани правни изводи относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действието на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са отнесени към съответното правило за поведение. Обосновано е заключението на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Поведението на служителите е станало достояние на обществеността като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното му положение би имало неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на ОС на съдиите при ВАС по т. д. № 4/2007 г. е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая деянието, макар и извършено в дома на жалбоподателя, е станало достояние на обществеността и на органите на досъдебното производство, а това се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност.

Видно от приложеното Удостоверение рег. № УРИ-365р-5047/05.09.2024 г. М. М. е запознат с Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР на 14.09.2020 г. Към дата на извършване на нарушението, жалбоподателят е знаел и е бил длъжен да съблюдава установените в Етичния кодекс правила за поведение, още повече това е и нормативно регламентирано задължение за всеки държавен служител от системата на МВР.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Законодателят е предвидил задължително да се налага дисциплинарно наказание "уволнение", когато извършителят на дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на служебната дисциплина по см. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Визираното в заповедта нарушение е безспорно доказано не само от обективна, но и от субективна страна. Безспорен е фактът, че противно на задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични правила за поведение, жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си не уронват престижа на службата в МВР. Спецификата на дейността на служителите в МВР определя и завишените морални критерии относно упражняването й.

Съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и в частта й, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя М. М., на посоченото правно основание – чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

Оспореният акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което налага отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.

При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответната страна за присъждане на разноски и следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. последно АПК, Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. ****, № *, чрез адв. Ц. Б. против Заповед № 365з-222/10.01.2025г. на Директора на ОД на МВР- Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор – полицай в Участък – Дългопол към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна, считано от връчване на заповедта.

ОСЪЖДА М. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. ***, №* да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.