№ 10465
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110165904 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от А. П., гражданин на Руската
федерация, родена на********** г. срещу (ФИРМА), ЕИК *********
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, относно признаването за установено на
вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 28702/2021 г. по описа на СРС, в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет
LB128 по направление от М., В. до летище Б., Б. на 02.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задълженията. Ищецът основава своята претенция с
твърденията, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен
полет LB128 по направление от М., В. до летище Б., Б. с планиран час на
кацане в 13:50 ч. местно време на 02.06.2018 г. Посочва, че полетът реално е
достигнал крайния си пункт на пристигане в 04:45 ч. местно време на
03.06.2018 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска като неоснователен.
1
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави възражение, че
приложената от ищеца кореспонденция е поверителна и не следва да се взема
предвид. Оспорва да е признал вземането извънсъдебно. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети ищецът следва да докаже следните факти:
че е притежавала самолетен билет за полет, изпълняван от ответното
дружество, който е закъснял и е пристигнала в крайната си дестинация над 3
часа след времето по разписание, както и разстоянието между началната и
крайната дестинация на полета.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява
наличието на валидно възникнал договор за превоз между страните с предмет
процесния полет; наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на
летището и представяне за полета от страна на ищеца; закъснение при
осъществяването на процесния полет с повече от 3 часа; разстояние на
процесния полет, по-голямо от 1500 км. и по-малко от 3500 км.
Спорният между страните въпрос е дали претенциите са погасени по
давност с оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г, не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете за
погасяване по давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или
отменен полет, поради което приложение намира националното право на
държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. В този смисъл е
даденото в Решение от 22.11.2012г. по дело С-139/11 на Съда на ЕС
тълкувание, което е задължително за настоящата инстанция.
Съдът намира, че правото на парично обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач,
който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за
2
въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. При
сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди, отговорността за
обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този
смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07 на Съда на ЕС, в които
изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по
регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него
конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се
отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означа непременно, че същите могат да
произтичат единствено от деликт. Напротив, ако увреждането е в пряка
причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, какъвто е разглеждания случай, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на
договорно правоотношение.
Поради изложеното съдът намира, че отговорността на превозвача,
уредена в уредена в Регламент /ЕО/ № 261/2004г. е договорна. В случая
неудобството за пътника – ищец е причинено пряко и непосредствено от
неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при
първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна. Увреждането
засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско
очакване техният полет да бъде осъществен при условията, при които са
направили своята резервация, т. е. при условията на сключения договор за
превоз. В този смисъл отговорността на въздушния превозвач за изплащане
на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се
квалифицира като договорна, а не деликтна. Аргументи в този смисъл
съдържа Решение по съединени дела С-139/2011 на С., в което съдът тълкува
уредбата за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения,
претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е
посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела, свързани с договор
по смисъла на чл. 5, т. 1, б. б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на
Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тази
3
практика е напълно относима и към действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012
г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела.
Видът на претендираните вреди също не е основание за квалифициране
отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна.
Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело №
4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението".
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по
Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка
относно погасяване правото на иск.
Разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване
урежда специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете срещу
превозвача по международни превозни договори. Посочената разпоредба се
намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност".
При систематичното тълкуване на чл. 135 може да се заключи, че тази кратка
погасителна давност е приложима към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство. А такова се провежда само при липси и
повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и
от разпоредбата на чл. 137, според която сроковете по чл. 135 се спират със
започване на рекламационното производство. Следователно отговорността на
превозвача по чл. 7, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не
попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Настоящият съдебен състав приема, че приложение в разглежданата
хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че претенциите на ищцата са за заплащане на обезщетение
за причинени и неимуществени вреди на основание Регламент /ЕО/ №
261/2004г. – неудобство от закъснял полет, и на обезщетение за причинените
в следствие неточното изпълнение на договора за превоз задължения на „Б.
Ер“ АД имуществени вреди – сторени разноски за закупуване на билет,
4
представляват обезщетения за неизпълнение на договорно задължение,
приложение намира разпоредбата на чл.111, б. „б“ от ЗЗД, в която е
предвидено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията
за обезщетения от неизпълнен договор.
На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало, в настоящия случай - от деня на изпълнение на
закъснелия полет – 02.06.2018 г., към който момент е реализирано
неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично
обезщетение, която не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда- 21.05.2021 г.
Претендираното вземане не е погасено по давност и при извършеното от
ответника признание на всички други факти, включени във фактическия му
състав, предявената искова претенция се явява доказана и следва да бъде
уважена за пълния предявен размер от 400 евро, поради което предявения иск
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, същият е
сторил разноски в заповедното производство в размер от 325 лева, които
следва да му се присъдят. В исковото производство е сторил разноски за
държавна такса в размер от 25 лева, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/
261/2004 г., че (ФИРМА) с ЕИК ********* дължи на А. П., гражданин на
Руската федерация, родена на********** г. сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква "б", от
Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет LB 220 от летище М.,
Внуково, Русия до летище Б., Б. (от 02.06.2018 г. 11:20 местно време до 13:50
местно време през същия ден), ведно със законната лихва върху тази сума,
5
считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
28702/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА) с ЕИК ********* да заплати на А. П., гражданин
на Руската федерация, родена на********** г. сумата от 325 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 25
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6