№ 3578
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501942 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 12434/05.08.2022г., депозирана от Ж. Т.
Ка - И, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... в качеството си на длъжник
по изп. дело № 20187120400506/2018г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с
peг. № 712 по КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, срещу
действия на съдебния изпълнител по цитираното изпълнително дело, а
именно:
1. разноските по изпълнението за такси по т. 26, т. 9 и допълнителните
разноски т. 31 от ТТРЗЧСИ, обективирани в Подробна справка изх.
№16660/20.07.2022г. за постъпили дължими и разпределени суми по
делото;
2. разпределението на събраните суми;
3. постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
определена неправилно, доколкото ЧСИ не е съобразил съдебния акт,
постановен в производството по гр.д. № 17228/2018 по описа на ВРС,
потвърден от ВОС, с който е прието за установено че вземането, предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5074/02.07.2018г. по ч.гр.д. №
10140/2018 по описа на ВРС и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20187120400506/2018г. по
описа на ЧСИ Илиана Станчева, е в размер на 2753,44 лв., като за разликата
до пълния размер на сумата по изпълнителния лист претенцията на ищеца –
взискател с по реда на чл. 422 ГПК е отхвърлена, като съответно са
редуцирани и разноските за заповедното производство, възлоЖ. в тежест на
длъжника.
1
Сочи се, че съдебният изпълнител неправомерно е събрал цялата сума
по изпълнителния лист, въпреки че съдебните актове, установяващи размера
на подлежащото на събиране вземане, са били отнесени до знанието му.
Застъпва се, че таксите по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагането на запор на
сметките на длъжника са начислени при липса на основание и необходимост,
тъй като по делото е имало постъпления от трудово възнаграждение, а не са
откривани нови банкови сметки. Изразява се недоволство и от определянето
на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Моли се за отмяна на
начислените такси и разноски по т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и за
намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателката сочи, че
разпределението на събраните суми не е предявено, което я е лишило от
възможността да го обжалва, като твърди, че с оглед редуцирания размер на
вземането по изпълнителния лист, по делото са събрани и съответно
разпределени суми без основание. Моли за отмяна на разпределението и
извършване на ново. Счита, че предвид събирането на недължими суми, както
и описаните пороци при определяне на разноските и разпределянето на
постъпленията, то изпълнителното дело не следва де бъде прекратявано до
приключване на производството по настоящата жалба, поради което моли
постановлението за прекратяване на делото да бъде отменено. Претендира
разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК не са постъпили писмени
възраЖ.я по жалбата от взискателя „МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД /с предишно
наименование "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД/, ЕИК .......... със седалище и адрес
на управление: гр. София, у.......... Подадените чрез юрк. Емил Сербезов
възраЖ.я с вх. № 13334/24.08.2022г. са депозирани извън срока по чл. 436,
ал.3, изр.1 от ГПК, изтекъл на 22.08.2022г., съобразно правилото на чл. 60, ал.
5, вр. ал. 6 ГПК, доколкото видно от приложеното по делото известие за
доставяне, препис от жалбата е редовно връчен на взискателя на 17.08.2022г.,
а при извършена служебна справка от съда по номера на съответната
товарителница /л.12 от делото/ в сайта на куриерската фирма, чрез която
възраЖ.ята са изпратени до ЧСИ, се установява, че книжата са предадени на
куриер едва на 23.08.2022г. в 16:55ч.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, ЧСИ Илиана Станчева, с peг.
№ 712 по КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна е приложила
мотиви по обжалваните действия, в които изразява становище за
недопустимост на жалбата. Сочи, че с нея се цели не коригиране на приетите
по изпълнителното дело разноски, а цялостно преизчисляване на задълЖ.ето
по делото, като излага че никоя от страните по изпълнителното дело не е
предоставила информация на съдебния изпълнител за влезлите в сила
решения, с които размерът на вземането по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано производството, чувствително е намалено, поради което
същото, както и това по присъединения с молба вх. № 20564/27.07.2020г.
изпълнителен лист № 1379/04.03.2020г., е изцяло събрано чрез запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. Твърди се, че едва след приключване
на изпълнителното дело с постановление от 31.05.2022 година длъжницата е
депозирала молба с вх. № 10114/28.06.2022г., в която се позовава на Решение
2
№ 3553/01.08.2019 г. на ВРС по гр. д. № 117228/2018 г. и на Решение по в. т.
д. № 1692/2019 г. на ВОС, които прилага и моли да бъде възстановена
неоснователно събраната сума. Излага се, че акт за разпределение на
събраните по делото суми не е постановяван за да бъде предявяван на
длъжника, както и се оспорва правният интерес за последния да обжалва
приключването на изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като съобрази доводите на
жалбоподателката и мотивите на ЧСИ, и след като взе предвид данните по
изпълнително дело № 20187120400506/2018г. по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, с peг. № 712 по КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна,
намира жалбата за недопустима по следните съобраЖ.я:
По отношение на разноските по изпълнението:
С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК и чл. 462 от ГПК
законодателят изрично е ограничил кръга на изпълнителните действия,
подлежащи на обжалване от страна на длъжника, чрез лимитативното им
изброяване, сред които действия е и определянето на разноските по
изпълнението. Съобразно задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. по описа на ОСГТК на
ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, с който той се произнася по задълЖ.ето на длъжника за
разноски по изпълнението.
Със сезиралата ВОС жалба длъжникът обжалва разноските по
изпълнението за събраните от него такси по т. 26, т. 9 и допълнителните
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, обективирани в Подробна справка изх. №
16660/20.07.2022г. за постъпили дължими и разпределени суми по делото.
Обжалваната справка, според настоящия съдебен състав, не представлява акт,
с който съдебния изпълнител се произнася по задълЖ.ето на длъжника за
разноски по изпълнението и в този смисъл не е от категорията обжалваеми
актове, визирани в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Същата е издадена
по вече приключено изпълнително производство, като няма диспозитивен, а
единствено удостоверителен характер, съответно не съдържа произнасяне на
ЧСИ относно определяне на нови такси разноски, техния размер и
основанието, на което се дължат, респ. вменяване в задълЖ.е на длъжника за
заплащането им, а единствено удостоверява размера и основанието на вече
събраните по приключилото изпълнително производство такси. Актове на
съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са тези, издавани в
хода на висящо изпълнително производство в прилоЖ.е на уредената в чл. 79
от ГПК отговорност за разноски в изпълнителното производство, т. е.
актовете, с които той осъществява компетентността си за възлагане на
сторените /авансово внесените/ или дължимите разноски от взискателя върху
длъжника. Такъв акт може да бъде изготвената от съдебния изпълнител
3
сметка за разноски при предприемане на действия по принудително
изпълнение, сметката за допълнителни разноски и др.
Видно от материалите по изп. дело № 20187120400506/2018г. по описа
на ЧСИ Илиана Станчева с peг. № 712 по КЧСИ, оспорваните от
жалбоподателката такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ са начислени с постановления на
съдебния изпълнител, съотв. от 10.08.2018г. и от 15.08.2018г., а за
допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, авансово внесени от
взискателя, от органа по изпълнението, в съответствие с неговите
правомощия, са издадени съответните документи по смисъла на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК, а именно: сметка № ********** от 02.10.2018г., сметка №
********** от 03.10.2018г., сметка № ********** от 19.10.2018г. и сметка №
********** от 10.06.2019г. Обстоятелството, че посочените актове по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК не са съобщени своевременно от ЧСИ на
длъжника /и така последният е бил лишен от възможността да ги обжалва в
хода на висящото изпълнително производство/ не може да обуслови
допустимостта на жалбата срещу последващ акт на съдебния изпълнител, с
който единствено се удостоверява/констатира събирането им по вече
приключилото изпълнително производство, а би било основание за
ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по чл. 441 от ГПК във
вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вреди от изпълнението,
която отговорност обаче може да се реализира от длъжника по исков ред, а не
по реда на настоящото производство по чл. 435 ГПК.
В подкрепа на извода, че актове по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са
единствено тези, издавани в хода на висящо изпълнително производство е и
обстоятелството, че процесуалната възможност на длъжника да обжалва
разноските по изпълнението, предоставена му по силата на цитираната
разпоредба, е уредена като способ на защита на длъжника срещу
провежданото срещу него принудително изпълнение. Това е така, защото тези
разноски се събират от длъжника /вкл. и принудително при липса на
доброволно плащане/ именно в хода на изпълнителното производство, като
същото се счита за приключило едва след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението.
Последното налага извода, че размерът на разноските по изпълнението,
подлежащи на събиране в хода на изпълнителното производство, следва да
бъде установен от съдебния изпълнител със съответен акт в течение на
самото производство, а не след неговото приключване.
Подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е и
поканата за доброволно изпълнение, относно посочените в същата разноски.
В тази си част поканата съдържа произнасяне на съдебния изпълнител
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени
в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен
лист. В настоящия случай, оспорваните две пропорционални такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, изчислени върху размера на събраните суми по изпълнителен лист
4
№ 5242/02.07.2018г., въз основа на който е образувано процесното
изпълнително дело и по присъединения с молба вх. № 20564/27.07.2020г.
изпълнителен лист № 1379/04.03.2020г., са определени, съответно с покана за
доброволно изпълнение изх. № 21133/13.08.2018г., редовно връчена лично на
длъжника на 14.09.2018г. /л. 30 от изп. дело № 20187120400506/2018г. по
описа на ЧСИ Илиана Станчева/ и покана за доброволно изпълнение изх. №
15319/27.07.2020г., редовно връчена лично на длъжника на 03.08.2020г. /л. 92
от изп. дело № 20187120400506/2018г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева/.
Предвид последното, жалбата срещу така определените от съдебния
изпълнител пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ се явява просрочена,
подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, който за
всяка от тях е започнал да тече от датата на връчване на съответната покана
за доброволно изпълнение, с която таксата е определена, и в този смисъл
също е недопустима.
По отношение на разпределението на събраните суми:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Тълкуването на цитираната правна норма обуславя
извода, че разпределение на събраните по изпълнителното дело суми се
извършва при наличието на две кумулативни предпоставки – повече от един
взискател в изпълнителното производство и недостатъчност на събраните в
хода на принудителното изпълнение суми за пълното удовлетворяване на
вземанията на всички взискатели. В настоящия случай, видно от материалите
по изп. дело № 20187120400506/2018г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева,
peг. № 712 по КЧСИ, събраните в хода на изпълнителното производство суми
са били достатъчни за удовлетворяване изцяло на взискателя и за погасяване
на всички начислени разноски по изпълнението, с оглед на което и
изпълнителното производство е приключено с Протокол на ЧСИ от
31.05.2022г. на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК, поради пълното изпълнение на
задълЖ.ята по делото и събиране на разноските по изпълнението. С оглед на
това, за ЧСИ Илиана Станчева не са били налице предпоставките за
извършване на разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, съответно такъв
акт не е постановяван от съдебния изпълнител. Посоченият в издадената
Подробна справка изх. № 16660/20.07.2022г. за постъпили дължими и
разпределени суми по делото израз „разпределени суми по делото“ следва да
се тълкува единствено в смисъл на отразен в справката начин /поетапност/ на
погасяване на задълЖ.ята по изпълнителното дело.
С оглед на гореизложеното, жалбата срещу „разпределението на
5
събраните суми“ е недопустима поради липса на предмет – постановление за
разпределение на съдебния смисъл по смисъла на чл. 460 от ГПК.
По отношение на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство:
Както бе посочено по-горе, в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК
и чл. 462 от ГПК е налице изчерпателно изброяване на изпълнителните
действия, подлежащи на обжалване от страна на длъжника. Прекратяването
на изпълнителното производство, доколкото е благоприятно за длъжника
действие, не е сред тях. В тази връзка, с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК за последния е
предвидена единствено възможността да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнението.
Наред с това следва да се отбележи, че от ЧСИ Илиана Станчева, peг. №
712 по КЧСИ, не е постановяван акт за прекратяване на процесното изп. дело
№ 20187120400506/2018г. по описа на същия ЧСИ. Както вече бе посочено,
производството по цитираното изпълнително дело е приключено с влязъл в
сила Протокол на ЧСИ от 31.05.2022г., на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК при
наличието на съответните за това предпоставки – пълното изпълнение на
задълЖ.ята по делото и събиране на разноските по изпълнението /различни от
тези, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство/ и със съответните произтичащи от това
правни последици. Приключването на изпълнителното производство, както и
прекратяването му, подлежи на обжалване от взискателя /съгл. чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК/, но не и от длъжника, доколкото не е сред изброените в чл. 435, ал.
2 и ал. 3 ГПК и чл. 462 от ГПК действия на съдебния изпълнител и по
съществото си е благоприятно за длъжника действие.
Предвид последното, депозираната жалба срещу постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство също се явява недопустима
поради липса на предмет и като подадена срещу необжалваемо от длъжника
действие на съдебния изпълнител.
По излоЖ.те съобраЖ.я съдът приема, че депозираната жалба е изцяло
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото – да се прекрати.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 12434/05.08.2022г.,
депозирана от Ж. Т. Ка - И, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... в
качеството си на длъжник по изп. дело № 20187120400506/2018г. по описа на
ЧСИ Илиана Станчева, с peг. № 712 по КЧСИ и район на действие Окръжен
6
съд – Варна, срещу действия на съдебния изпълнител по цитираното
изпълнително дело, а именно: определянето на разноските по изпълнението за
такси по т. 26, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, обективирани в Подробна справка
изх. №16660/20.07.2022г. за постъпили дължими и разпределени суми по
делото; разпределението на събраните суми, както и постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1942/2022г. по описа на
Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7