№ 6995
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110160057 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 319726/10.10.2024 г., подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците
не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си.
Въз основа на изложеното ищецът предявява срещу ответниците установителни
искове с искане да бъде признато за установено, че те му дължат следните суми: 1 458, 87
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 408, 42 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
10.11.2023 г.; 15, 51 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането и 3, 46 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г. в условията на разделна
отговорност при квоти както следва: К. К. Б. – 1/2 или сумата от 729,43 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането и 1, 73 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г.; А. Р. Б. – 1/2 или сумата от 729, 43 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
1
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането и 1, 73 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. 64735/2023 г. по описа на
СРС, 175- ти състав. Претендира разноски.
Ответниците К. К. Б. и А. Р. Б. твърдят, че в имота не се ползва ТЕ за отопление, както и
че радиаторите са демонтирани и запечатани. Считат, че задълженията за БГВ са неправилно
определени и завишени. Оспорват доставката на ТЕ за БГВ. Излагат, че ФДР е начислявала
ТЕ за БГВ за четирима души, въпреки че в имота били само двамата. Аргументират, че са
подавали възражения срещу изравнителните сметки с искане да бъде извършена проверка на
място, но такава не била извършена нито от страна на ищеца, нито от страна на ФДР.
Твърдят, че сумите за ТЕ за сградна инсталация също са произволно определени. Оспорват
наличието на облигационна връзка между ищеца и „МХ Елвеко“ ООД. Твърдят, че за
периода от 31.07.2021 г. до 21.01.2024 г. са заплатили суми в общ размер на 920,00 лв.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват претенциите за мораторна
лихва при твърдения, че липсват доказателства относно изпадането им в забава. Излагат, че
липсват доказателства и относно публикуването на ОУ на ищеца в един централен и един
местен всекидневник. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение
за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е и да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, това обстоятелство се установява от
приетите по делото писмени доказателства. От приетия по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 184, том II, рег. № 3899, нот. дело № 388/2008 г. се
установява, че на 24.07.2008 г. А. Р. Б. и К. К. Б. са придобили собствеността в режим на
СИО недвижим имот с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60. С
така уговореното поставяне на имота в общ дял по силата на договора за доброволна делба,
ответниците са придобили собствеността върху него, като на основание чл. 30, ал. 2 ЗС,
дяловете им са равни. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на
договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че
страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или
титулярът на вещното право на ползване. В случая страна по договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди са именно ответниците като собственици на процесния
имот при равни квоти. Допълнително доказателство е заявлението-декларация от 19.09.2008
2
г. до директора на „Топлофикация София“ ЕАД, подадено от К. К. Б., в което е поискано
откриването на партида на нейно име.
Неотносимо към спора е възражението, че претендираната сума не се дължала, тъй
като в жилището радиаторите били демонтирани през 2000 г. Според чл. 125, ал. 1 ЗЕ
топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и
потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и
небитови нужди. Разбирането на законодателя е, че топлинната енергия включва в себе си и
горещата вода.
Неоснователно е направеното на основание чл. 52, ал. 7 Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването възражение в отговора на исковата молба, че при
констатация за неузаконени водомери, топлинният счетоводител е следвало да уведоми
писмено потребителя за задължението му да монтира индивидуални водомери. За
отоплителен сезон 05.2020 г. – 04.2021 г. проверката е извършена на 21.05.2021 г. В
констативно-съобразителната част на СТЕ е посочено, че на 19.02.2021 г. е узаконен
водомерът на топлата вода. Вещото лице е посочило, че до тази дата начисленото
количество потребена топла вода е било съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Узаконяването е извършено на 19.02.2021 г., а
проверката е извършена на 21.05.2021 г., поради което не е имало как, преди проверката
топлинния счетоводител да е знаел, че в имота има неузаконени водомери, т.е. преди
21.05.2021 г. за него не е възникнало задължението по чл. 52, ал. 7 Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
С отговора на исковата молба е направено възражение за неоснователно начисляване
на количества за битово горещо водоснабдяване за четирима души, въпреки, че в този
период там са живели двама. В подкрепа на това си възражение, ответниците са ангажирали
свидетелските показания на Мери Динева – съседка на ответниците, в които тя е посочила,
че ги познава от 2008 г., откогато са закупили жилището. Често се виждали и общували.
Тяхното домакинство се състояло от двама души, тъй като двете им деца се изнесли от
жилището през 2015 г., когато заживели при партньорите си.
По делото са представени документи от третото лице-помагач на страната на ищеца
„Д.Е.“ ЕООД, в които се съдържа индивидуален отчет по отношение на лицето К. Б. за двата
отоплителни сезона. По отношение на отоплителен сезон 05.2020 г. – 04.2021 г. е извършен
отчет на 21.05.2021 г.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства – договор за извършване на дялово
разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово
разпределение, от представения протокол за решенията на общото събрание на етажните
собственици в сградата, от представените от фирмата за дялово разпределение
индивидуални изравнителни сметки и протоколи за отчет, както и от експертното
заключение по съдебно-техническа експертиза. Количеството на доставената топлинна
енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по СТЕ,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено в съответствие с
представените от третото лице – помагач писмени доказателства. Според експертното
заключение през процесния период в топлоснабдения имот не е имало радиатори, а
начисленията са извършвани за потребена гореща вода. Дължимата сума за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ е определена въз основа на база за четирима души за периода 05.2020
г. – 19.02.2021 г., когато за пръв път е монтиран и узаконен водомер за гореща вода и с
реален отчет на монтирания водомер в имота за останалата част от процесния период, което
се установява и от представените от третото лице – помагач документи. На следващо място
от експертното заключение по СТЕ се установява, че топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е изчислена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към НТ. Развитото от
ответниците възражение за отмяна на посочената методика за определяне на отделената
топлинна енергия от сградната инсталация е неоснователно. На съда е служебно известно
3
Решение № 1037 от 10.02.2025г. по адм.д. № 85/2025г. на ВАС, петчленен състав, II колегия.,
с което е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, тричленен състав II
отделение по адм. дело № 746/2021 г., тъй като съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за
отмяната му, с оглед на което действие има занапред. В ТР №2 от 27.06.2015г. на ВАС е
разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие. Процесният период предхожда постановения
съдебен акт и с оглед изложените съображения въззивникът неоснователно се позовава на
постановените от ВАС решения. Същевременно вещото лице сочи, че през периода, предмет
на делото, разпределението е извършвано в съответствие със Закона и Наредбата, както и с
общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция. Установява се също, че общият топломер в
абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип.
Относно стойността на доставената топлинна енергия, съдът намира следното. От
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че прогнозно начислената сума за доставена
топлинна енергия по фактури за процесния период е в размер на 4 192, 67 лева, Сумата за
възстановяване е 1 264, 69 лв. По двете фактури има плащания в общ размер на 1 469, 11 лв.
Неоснователно се явява възражението, че за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. в
топлоснабденото жилище са живели само двама души. Съдът не може да вземе предвид
индивидуален отчет за ползвана топлинна енергия с дата 21.02.2021 г., тъй като ответниците
са го оспорили своевременно. Свидетелката Динева изнесе данни, че след 2015 г.
домакинството на ответниците се състои от двама души. Съдът следва да приложи
правилото, че с плащайки задължението си, длъжникът признава вземането на кредитора.
Всяко вземане се състои от основание, размер и срок. Извършвайки плащане по двете
фактури, длъжниците са признали вземането за битово горещо водоснабдяване по размер,
който е начислен на база четирима души, т.е. с плащане на задължения, възникнали за
отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. е направено признание, че доставената гореща вода е
ползвана от четирима души и на начислената стойност.
По същия начин следва да се извърши преценка и на направеното възражение за изтекла
давност. Заявлението за идване на заповедта за изпълнение е подадено на 24.11.2023 г. По
правилото на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД погасените задължения следва да са за периода 01.05.2021
г. – 30.09.2021 г. Тъй като са извършени плащания, то по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
същите погасяват най-старите задължения. Най-старите задължения се обхващат от
погасителната давност, ако тя беше приложима, което обстоятелство е изключено от
направеното признание на вземането с конклудентни действия. За първата фактура има
направено плащане в размер на 165, 83 лв. – уточнение на вещото лице по ССчЕ в о.с.з. от
18.03.2025 г.
На следващо място от представения по делото протокол от ОС на ЕС, и договора между
ищеца и избраната от етажната собственост фирма за дялово разпределение по реда на чл.
139в ЗЕ, се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е
извършена за процесния период, видно от представените от третото лице-помагач
индивидуални изравнителни сметки и протоколи. Противно на твърденията на ответниците,
задължениеята им към ищеца за заплащане на цена на услугата дялово разпределение следва
от клаузата на чл. 36 от приложимите Общи условия на ищцовото дружество, освен това
претенцията е заявена самостоятелно, а не като част от иска за цена на доставена топлинна
енергия. Съгласно експертното заключение по ССчЕ, стойността на тази услуга за процесния
период е в общ размер на 78,15 лева, какъвто е общият размер на претенциите, посочен в
исковата молба.
Относно претендираната мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
и дялово съдът намира следното. Съобразно експертното заключение по ССчЕ и периода на
претенцията за мораторна лихва /от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г./, лихвата е начислена при
действието на общите условия на ищеца в сила от 12.08.2016 г. Съгласно съдържанието на
4
приетите по делото общи условия от 2016 г., редът за заплащане на сумите за топлинна
енергия се съдържа в чл. 32 и чл. 33 от ОУ. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на приложимите общи
условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на
крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Същевременно от експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на мораторната
лихва за процесния период е 408, 42 лева, какъвто е общият размер на предявените
претенции.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 3, 46
лева /по 1, 73 лева от всеки от двамата ответници/ за периода от 16.05.2021 г. – 10.11.2023 г.
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изложеното предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове
за осъждане на ответниците да заплатя на ищеца сумата от 1 458, 87 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 408, 42 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г. и 15, 51
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2021 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, се явяват основателни. Следвада бъде отхвърлена претенцията за установяване
вземането за сумата от 3, 46 лв. . лихва върху главницата за дялово разпределени е за
периода 16.05.2021 г. – 10.11.2023 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал присъждането на 1 800 лв. разноски за
исковото производство / 37, 43 лв. – държавна такса за заповедното производство, 162, 27 лв.
– държавна такса за исковото производство 800 лв. – депозит и за двете съдебни експертизи
и 200 лв. юрисконсултксо възнаграждение/. На преценка следва да бъде подложено
присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв. Общата сума на направените разноски е в размер на 1 850 лв. Според уважената част от
исковете, ответниците дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащането на 1
846, 61 лв.
Ответниците К. К. Б. и А. Р. Б. са поискали присъждането на 1 000 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнагражение за заповедното /400 лв. – и за двамата/ и за исковото
производство / по 300 лв. за всеки един от тях/. В о.с.з. от 18.03.2025 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно по отношение на
исковото производство, тъй като процесуалният представител на ответника е изготвил
отговор на исковата молба, приложил е писмени доказателства, явил се е в откритото
5
съдебно заседание по делото, направил е оспорвания, ангажирал и довел е свидетел, подал е
аргументираща неговата теза писмена защита с вх. № 110538/28.03.2025 г., като е приложил
подбрана съдебна практика. Частично основателно се явява възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за заповедното производство, което съдът определя на по
100 лв. за всеки един от ответниците, като съобразява труда, положен от адвоката за своето
образование, усилията за намиране на конкретните клиенти, отделеното време да ги
изслуша, отделеното време да се запознае с писмените доказателства, за да изготви
съдържанието на възраженията, попълването им, подаването им, стойността на техниката и
софтуера за изготвяне на текста. Съобразно изложеното, съдът приема, че стойността на
адвокатския труд за двете производства е в размер на 800 лв. Съобразано уважената част от
исковете ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ПК сумата от 1,
46 лв., представляваща сторените в заповедното и исковото производства разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, че К. К. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, община „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 729, 43 лева, представляваща главница на доставена
до имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.08.2021 г. до 31.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. 64735/2023 г. по описа на
СРС, 175- ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 1, 73 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021
г. до 10.11.2023 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, че А. Р. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, община „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 729, 43 лева, представляваща главница на доставена
до имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.08.2021 г. до 31.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. 64735/2023 г. по описа на
СРС, 175- ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 1, 73 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021
г. до 10.11.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН ********** и А. Р. Б., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
София, община „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 846, 61 лв., представляваща сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б да заплати на К. К. Б., ЕГН ********** и А. Р. Б., ЕГН
6
********** и двамата с адрес: гр. София, община „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1, 46 лв., представляваща сторените в заповедното и
исковото производства разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Д.Е.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7