Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в публично заседание на двадесет и първи октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна
Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2015 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 308/05.07.2021г. постановено по НАХД
№ 1746/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № 03-012903/18.06.2020г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
В
касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 308/05.07.2021г. постановено по НАХД № 1746/2021г. по описа на ВРС,
ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № 03-012903/18.06.2020г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП на „Х.С.П.“ **** за извършено нарушение на чл.11, ал.5, вр.
чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД – 07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на осн. чл.416, ал.5,вр.чл.413,ал.2
от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1900лв.
За да постанови оспорения съдебен акт, съдията
докладчик е констатирал, че на 27.04.2020г. служители в ДИТ Варна извършили
проверка в „Х.С.П.“****, находящ се в гр.Варна. В хода на проверката в обекта
били установени няколко лица, които полагали труд, между които било и лицето Р.Л.Н.а,
която извършвала дейности по обслужване на пациенти, като подпомагане на
храненето им и провеждане на разговори с тях. Във връзка с проверката от
представляващия дружеството били изискани трудовите досиета на работниците,
установени в обекта, както и документи свързани с осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труд. При документалната проверка било установено, че не
е документирано на г-жа Н.а да е проведен начален инструктаж. Констатациите от
проверката били обективирани в протокол за извършена проверка. На база
посочените констатации срещу дружеството е съставен АУАН. Въз основа на АУАН, АНО издал оспореното пред въззивния съд НП.
При така установените факти съдът приел, че АУАН и НП са валидни актове. По
материалната законосъобразност на НП, въззивният съд след анализ на
установените факти, направил извод за несъставомерност на деянието вменено на
наказаното лице и отменил НП.
При проверката
по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства.
При постановяване на оспорения съдебен акт съдът е приложил правилно
процесуалния и материалния закон.
В касационната жалба не е оспорена
фактическата обстановка установена от въззивния съд. Възраженията са относно
интерпретацията на установените факти и изводите на съда, че не е нарушение на
трудовото законодателство от наказаното лице. Касационната инстанция намира
доводите на касатора за неоснователни. Правилни са изводите на въззивния съд,
че не са установени факти, от които да се изведе нарушение на наказаното дружество по посочените от АНО в НП
разпоредби. Дружеството, чрез своя управител е организирало провеждането на
първоначален инструктаж, като е било посочено и конкретното физическо лице,
което има правото и задължението да провежда инструктажа и е представено
доказателството за преминатото от това лице обучение в съответствие с
изискванията на чл.11, ал.2 от Наредба № РД -07-2. Дружеството е изпълнило
задължението си като работодател по ЗЗБУТ (доколкото г-жа Н.а няма сключен
трудов договор с „Х.С.П.“ **** ) да осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
(чл.11, ал.1 от Наредба № РД -07-2). Нарушението състоящо се в липса на
документиране на проведен начален инструктаж е извършено от длъжностното лице,
на което е възложено с нарочен акт на дружеството това задължение.
Основателен се явява доводът на касатора само
относно наличието на качеството работодател на „Х.С.П.“ ****. Придобиването на
качеството „работодател“ на това дружеството по отношение на г-жа Н.а не е по
силата на налично между нея и дружеството трудово правоотношение, а се следва ex lege от чл.14 от ЗЗБУТ, съгласно разпоредбата на който „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени
им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места“.
Основателността на това възражение, обаче не се отразява на правилността на
въззивния акт. Освен това, доколкото относимия към нарушението на законово ниво
нормативен акт се явява ЗЗБУТ (а не КТ) е следвало в НП да се посочи и
основанието за ангажиране на отговорността на дружеството по ЗЗБУТ.
Налага се извод, че при правилно установените
факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Предвид изложеното, касационната инстанция
намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което
Решение № 308/05.07.2021г. постановено по НАХД № 1746/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІІ
състав следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308/05.07.2021г. постановено по НАХД №
1746/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.